Лечебницата

-Не ми харесва тук..-проплаках недоволно.
-Мразя болници..искам някъде..дори в стаята си..-продължавах да мрънкам.Мразех болници от какво се помня..ранени,болни,взимаме на кръв..ужас!Чуствах се добре...добре де това беше лъжа.Чуствах се почти ужасно..тялото ме болеше,но се пак се бих с двама кретени..няма начин да не ме боли..как ли е Софи.
-Случайно да си виждал Софи..след като изгубих съзнание не съм я виждала..-попитах го аз и го целунах.Надявах се никой да не ни прекъсва повече.

-Когаот убих Денис което стана почти веднага след като ме намушка не беше ранена.Едуард сигорно е избягал..такаче мисля,че е в безопасност.А и щом съм вижда Том се е появил веднага.Предполагам,че той е дошъл иначе Софи да ме носи сама до тук..само с магия може..-леко се намръщих.
-Трябва да взема да се науча да използвам тази магия..днес разчитах само на тялото си,а можех да ги убия с едно докосване..-въздъхнах и поклатих глава.

-Ако нямах нож в корема щях да го убия по нормалния начин,но..-замълчах.
-Какво и да е.Преди да падна на земята и да изгубя съзнание го докоснах и той умря..Както казах с едно докосване можех да ги убия..и единия го убих.-обясних му набързо.
-Денис преди беше мой много добър приятл който също мразише Едуард,но не знаех защо и така и не разбрах.Той обаче днес беше на страната на Едуард.Бях проснаа тъпака на земята и го удрях когато Денис цъфна от нищото с преттекст да помогне на Едуард и преди да се усетя ме заби в стена..-разказах набързо.До колкото помнех беше това,но точно тогава не приличах на себе си.

-Да съм го наранила..освен,че му разбих сърцето на няколко пъти..казах му хиляди пъти "не",а той не разбираше от дума и пак и пак предлага..-извъртях очи.
-А за дарбата.Едуард знае повече от мен за нея,а и се пак щом го видя аз се вцепенявам..днес беше някакво велико изключение..-замълчах.
-Веднъж я приложих върхо него,но нищо не стана..,а усетих,че магията минава през мен..,но това беше одавна..-погледнах Тран с очите..имаше страхотни очи.

-Нека да не говорим повече за станалото по-рано днес..моля те.Не са кой знае колко приятни спомени..-мисля,че той беше на моето мнение.
-Пък...за задника на Едуард ще тренирам допълнително и някой ден ще го убия..-лека усмивка пробяга по лицето ми.Целунах го и прошепнах в ухото му:
-Сигорен ли си,че няма да ме измъкнеш от тук?Тъйкато не ми е никак комфортно в тази болница...в тази стая..

Изпуфтях недоволно...
-Тук е толкова скучно..напраов ще си умра..-заявих му.
-Нищо няма да ми стане!Миналия път когато ме измъкна да не би да умрях?-повдигнах любопитно вежда.Но може би имаше малко право да остана тук.
-Мисля,че ще се примиря да остана тук..ако не беше дошъл щях още малко да позяпам този скучен бял таван и щях да стана и да ги избия всички до един тъйкато щяха да ме спрат да си тръгна..

-Предпочитах незакония начин,но давай..ти си шефа.-заявих му и изпъшках.
-Ехо куч...сестра ..-извиках недоволно и тя цъфна вендага в стаята.
-Да Бони..-изрече.Извъртях очи.
-Е шефе давай..-подканих Тран докато си лежах спокойно в леглото гледайки медицинската сестра мило сякаш съм някое пет годишно детенце.

Извъртях очи.Какви ги плямпаше?Нямаше да пия нищо!
-Може да сте прав.Добре...може Бони да се прибере.-тя написа на един лист някаква неща и го даде на Тран.Кимна и излезна от стаята.
-Нищо няма да пия!-намусих се малко малко дете и сксърстих ръце пред гърдите си.За миг се почудих дали да не му се оплезя.

Заплясках с ръце все едно бях на три след което се засмях.
-Добре..с мойте дрехите съм си..страно,че не са ги махнали..-повдигнах рамене и станах от леглото.За моя изненада се задържах на краката си.Нпаравих няколко несигурни стъпки,но после вече бях уверена,че ще мога да ходя.
-И сега на къде?-попитах го аз.

Ококорих очи.Той сериозно ли..
-Първо не ми даваш да ходя,а после без алкохол и цигари..стига де..по-добре да си остана тук..-измрънках недоволно.
-Добре,добре..да отидеме на..някъде...не знам на къде..изненадйа ме..-изпуфтях и обвих ръце около вратът му.Не бях малко дете ,а и не умирах..бях добре..Двамата излезнахме от лечебницата.

Засмях се.
-Ох добре..добре.Хайде.Иначе и аз те обичам.-усмихнах се.Предпочитах сама да вървя,но щом искаше да ме носи..на мен ми е све едно.
-Имаш ли цигари?И да..затварям си очите..-затворих си очите.Мразех да не знам къде отивам.

Чувах абсолютно всичко, но не можех да помръдна, камо ли да изрека нещо... Бях затворник в собственото си тяло. Усещах само болката, която се разпростираше навсякъде...

- Докторе, тя е много зле! Изгубила е прекалено много кръв и има счупени ребра и крайници! - това явно бе сестрата, която помагаше на доктора за прегледа - Много е вероятно да остане в кома...

"Какво? Кома? Не, не, не може да бъде! Мамка му!" - крещях наум - "Тран, съжалявам... Съжалявам за всичко... Ако бях те послушала, сега нaй-вероятно да си бил при Бони и да ти е казала за детето, което чака, ако не го е направила. О, Тран, искам да ти кажа, че толкова много те обичам..." Усетих как започнаха да се стичат парещи сълзици по лицето ми.

- Докторе, вижте! - извика сестрата - Тя явно чува и усеща всичко! Трябва да кажем на близките й! - каза тя и чух отдалечаващите се стъпки...