Лечебницата

Отворих очи и леко се протегнах. Навън бе спряло да вали и грееше весело слънчице. Обърнах се към Тран, който бе заспал на стола "Горкия!". На шкафа седеше поднос с лекарствата ми. Взех ги и ги изпих. Тран се събуди и отиде да купи нещо за хапване. След закуската си говорехме цял ден за най-различни неща. Като се започне от ранното детство та чак до сега. Беше много забавно. По обяд сестрата отново дойде с хапчета. Изпих ги и продължихме да си говорим. Смяхме се... Никога преди не съм общувала така с момче. Наближаваше 17:00 часа, сестрата отново дойде с една шепа хапчета - изпих ги.

-По дяволите,Теса!
Болката беше невероятна. Едвам се търпеше. Но Том и се радваше. Тя означаваше,че е още жив.
-Благодаря!
Думите прозвучаха глухо,сякаш идват от далеч. Но Том нямаше как да изрази благодарността си. Въпреки всичко,тя му помогна..
-.....г-жо Бръкли!
Дори леко се засмя след тази реплика,което донесе още болка в ребрата. Чуха се лекари.....

-Не ми се стои тук!-рече Том като посочи болницата.
-Да тръгваме!
Ходенето беше малко трудно,но се справяше. Интересно,как ли щяха да го посрещнат там....по дяволите,та той бе убил 6 души....
-Сега вече знаеш какво чудовище съм. Знаеш с какво се занимавам и какво правя. Знам,че може би съм гнусен в твоите очи.....
Усети странен поглед от нейна страна. Не му се вярваше след всичко,което видя и преживя,да го остави точно сега...но кой знаеше,всичко беше възможно...

Франко тичаше към лечебницата с тялото ми в ръце.Гледах го.Влезе вътре и аз след него.Загледах се бе чисто и бяло....седнах до тялото си на едно легло и го загледах.Ехх колко беше миличък.Обичах го.Амитил влезе облечена след нас и я погледнах.Ако найстина бях мъртва,а аз нямах усещане че съм жива той сигурно щеше да и е бесен.Погледнах го и се сетих че имам дарбата внушение.Помъчих се и узпях да изпратя до съзнанието думите"Обичам те...и найстина тя е права не се знае дали изобщо ще оживея"

Влезнах в болничното Крило с Кандис в ръцете си .. и Веднага почнах да викам - Помощ имам нужда от Помощ !
Най-накрая една мед сестра дойде до мен и ми показа къде да сложа Кандис .. Веднага група от хора облечени в бяло забутаха леглото на някъде навътре в отделението .. Седнах на един стол и започнах да се клатя нервно .. Изведнъж чух в мислите си "Обичам те ..и найстина тя е права не се знае дали изобщо ще оживея" .. Това не бяха мойте мисли стреснах се .. след което се досетих че това е Кандис и казах .. - Не ми пука .. Искам да си жива и здрава .. защото без теб немога да живея ... А оная ще я Убия ..!
Хората ме помислиха за луд но бях сигурен че Кандис ме е чула ...Надявах се да се оправи . Обичах я твърде много за да я изгубя .

Той се страстна след което се сети,че съм аз усмихнах се и го чух да казва:
- Не ми пука .. Искам да си жива и здрава .. защото без теб немога да живея ... А оная ще я Убия ..!-погледнах го и после погледнах към хората който бутаха количката с тялото ми на някъде."Хейй без такива....не го направи нарочно вярвай ми." казах отново и изпратих мислите в главата му.Тръгнах след тялото си и стигнах до една стая.Бях сложили катетър на ръката ми и ми вливаха кръв.Макар,че бях с една от редките кръвни групи,хората се справиха.Усетих как нещо дърпа духът ми.Отново усетих топлина.Връщах се в тялото си.Връщането бе болезнено.Болеше ме вратът и ръката в която вливаха кръв.Отново ми причерня.Не знаех колко време съм била в безсъзнание.Отворих очи и рязко си поех дъх.Бе толкова хубаво да дишаш.Огледах се и усетих катетърът на ръката си и марля сложена на двете дупчици от зъби на врата ми.
-Господи-казах и станах от леглото.Виеше ми се свят ,ала плахо тръгнах към чакалнята.Видях Франко и Амитил,стояща на далеч от него.Усмихнах се и казах:
-Еййй...как от тройка се стигна до болница?-попитах и се засмях леко.

Франко се облече за секунди и преди още да изляза от стаята, той вече бе хукнал към болницата. Въздъхнах, но се почувствах виновна. Облякох се и се затичах след него.
След секунди бях там.
- Помощ имам нужда от Помощ ! - чух го да вика от вратата. Една мед сестра веднага му помогна, а после и останалият персонал.
"Боже, колко са бавни хората!", помислих си.
- Не ми пука .. Искам да си жива и здрава .. защото без теб немога да живея ... А оная ще я Убия ..! - Франко крещеше като обезумял, но не му пукаше. Знаех, че говори на Кандис...
- Мен ли ще убиваш?? - попитах троснато, но и малко неловко. - Миличък, това надали ще й помогне особено. - той ме изгледа злобно. Чувах ритъма на сърцето му. Ох, този глад щеше да ме побърка. Реших, че е най - добре седя на страна, преди да направя още нещо...
- Франко, наистина съжалявам... - допълних неловко, стоейки на вратата. Но той не ми обръщаше внимание. Проследих погледа му и видях Кандис, застанала на вратата. Усмихваше се уморено.
- Ейй, как от тройка се стигна до болницата? - пошегува се тя. Усмихнах й се, ала останах на място...

- Мен ли ще убиваш?? - каза Амитил току що влезнала .. не я бях забелязал .. но тя допълни - Миличък, това надали ще й помогне особено.
Изгледах я злобно ..
- Не ми пука .. само ако и се случи нещо.. - отправих закана към нея и продължих да я гледам злобно
- Франко, наистина съжалявам... - каза тя .
-Това нищо не променя - Продължих да я гледам .. след което чух стъпки ..
Видях Кандис да се задава към нас . Тя попита - Ейй, как от тройка се стигна до болницата?
Скочих от седалката като видях .. че все още катетара е до нея
Засилих се към нея и я прегърнах целунах я и казах .. - По-добре ли се чувстваш .. Ох Обичам те .

Франко скочи и се засили към мен:
- По-добре ли се чувстваш .. Ох Обичам те .-усмихнах се и го прегърнах.Амитил се усмихваше от страни.Погледнах ги и пак ми причерня хванах се за Джеймс и затворих очи.След което припаднах.Духът ми отново се отдели от тялото ми и наблюдаваше от страни.Ама че бе странно това.Загледах се в действията на околните.Франко бе в шок,а Амитил сякаш го очакваше.Какво ставаше с тялото ми нима найстина умирах?!!

Кандис се усмихна и ме прегърна .. Но не след дълго знаейки че тя не трябва да става от леглото .. Тя припадна .. Затвори очите си и не помръдна .. освен че се свлече леко на земята . Уплашен .. както преди това се разкрещях .. Нямаше да я оставя .. исках тя да е добре . Виках за помощ .. Докато една сестра не ми каза да я дигна и да я занеса към стаята и.. Това и направих .. Вдигнах я и я занесох в една стая с леко намачкани чаршави .. Оставих я и я целунах по челото .. прошепнах - Обичам те !
И я оставих лекарите да се погрижат за нея .. А аз гледах през прозореца на стаята

Франко отново се разкрещя за помощ и аз се вгледах в него.Една сестра дойде и поклати глава.Сложи ме на леглото ми и лекарите почнаха да ми правят нещо.Вързаха ми система и тогава се осъзнах че не се бях хранила от дни.А и загубата на кръв бе направила тялото ми още по безжизнено.Джейсм сеедеше на прозореца и гледаше.Не след дълго седна на един стол.Минаха часове и той задрема.Амитил влезе в стаята и се огледа.Какво ли бе замислила...

След като Кандис отново припадна, Франко съвсем откачи. Сестрите отново се погрижа за нея, а той седна на най - близкия стол и зачака. Не след дълго се появи докторът.
- Състоянието й се подобрява, но има нужда от почивка. - заяви той. - Засега още е на животоподдържащи системи.
Франко само това и чакаше. Той хукна към стаята й, хвана я за ръка и й прошепна нещо. Облегнах се на стената. След малко щях да припадна, умирах от глад. Щях да дам всичко за малко кръв...Но навън се зазоряваше, така че...по - добре не. Погледнах отново към стаята. Франко бе заспал, още й държеше ръката. Въздъхнах. Нищо нямаше да й стане, ако взема още малко от нея... Огледах се, после забързах към стаята. Влязох бавно и внимателно се приближих към Кандис. Пулса й почти се усещаше. Наведох се и отново я захапах. Кръвта й бе невероятна. Знаех, че трябва да се отдръпна, но не можах. Усетих, че не й оставаше много...Защо да не й спестя мъките...
Вдигнах ръка и дръпнах една от системите. В този момент Кандис отвори очи и се разпищя. Франко стреснато скочи на крака.
- Какво става?? - объркано попита той. Но бързо се осъзна.
Отръпнах се и хукнах да бягам. Усетих слънчевите лъчи да ме горят, но не ми пукаше. След това всичко изчезна. Никога повече не исках да ги виждам...

Седях до Кандис и държах ръката .. Но леко започнах да се унасям леко бях изморен ..
Затворих очите си и се отпуснах на стола .. Сънувах как Аз и Кандис сме на плажа и се гоним .. Тя се смееше и ме буташе към морето .. Бе толкова щаслива .. Но целият сън свърши бързо .. Чух я как крещи скочих бързо и все още неосъзнавах какво става попитах:
- Какво става??
Видях Че Амитил седеше над нея .. Тя бе кървава , а кръвта идваше от врата на Кандис
Мигновено .. се запътих Към Амитил .. Бях сигурен да я убия .. сега .. Щях да бъда бърз да я захапя за врата .. и да и откъсна главата .. Но тя се затича към вратата и излезна. Застанах на вратата ..И се осетих че трябва да помогна на Кандис .. Върнах се като натиснах бутона за спешни нужди .. Погледнах Кандис и казах
- Ей спокойно всичко ще е наред .. Обичам те ..- и я целунах нежно по челото .. Тогава целият екип от лекари влезна в стаята и отново ме изгониха .. Не след дълго влезнах и отново седнах до Кандис .. Тя бе в безсъзнание .. Усмихнах се и бях сигурен този път да не заспивам .. да не я изпускам от погледа си

Отново се бях върнала в тялото ис и си почивах,когато усетих остра болка по врата.Отворих очи и извиках.АМитил пиеше от кръвта ми.Тя се дръпна леко уплашена и хукна.Джеймс стана след нея и застана на вратата.Тя бе захапала артерията и не бе оставила грам слюнка за да заздравее врата ми.Притиснах с ръка врата си,но все още кървях . Разтреперах се и ми причерня.Чух как нахълтаха лекарите и изгониха Франко чух ги как си шепнах
-Прегризан й е вратът,трябва да го зашием....-доплака ми се,когато ме упойха.Усетих лекото бодване миг преди да заспя.Сънувах сън.Бе толкова приятно имаше удобно легло и джеймс бе при мен.Гледахме филм и се прегръщахме.Изведнъж се събудих и за няколко секунди не виждах нищо.След миг прогледнах и видях Джеймс.Усмихнах се едвам и казах:
-Хеййй...обичам те...

Тя се събуди .. Имаше лека лепенка на врата .. Усмихнах се като я видях да си отваря очите .. Приближих се до нея когато тя каза
-Хейййй .. Обичам те .
Видях усмивката на лицето и .. Бях толкова щаслив че отново я виждам .. И че тя е добре ... Приближих се и леко я целунах ..
- Повече от всичко На света те Обичам - Усмихнах се и хванах ръката и .. Седнах на стола до нея .. И я гледах ... допълних - Как се чувстваш?

Той ме целуна леко и каза:
- Повече от всичко На света те Обичам .Как се чувстваш? -попита ме той.Бе ме хванал за ръката и седна на стола до мен.Усмихнах му се казах:
-Ако си тръгнем и легнем в нашето...в твоето легло ще ми бъде много по-добре.-казах и се изчервих леко(доколкото можех при положение,че почти нямах кръв) от леката грешка която бях направил.вгледах се в очите му истиснах ръката му-Прибери ме в къщи-помолих му се и очите ми се насълзиха леко.Толкова исках да си тръгна...

-Ако си тръгнем и легнем в нашето...в твоето легло ще ми бъде много по-добре.- Каза тя като леко ми стисна ръката и се изчерви .. И аз исках да се приберем но знаех че не трябва .. Трябваше да поседи още няколко часа .. за да се нормализира .. Кръвта в тялото и .. и тя допълни като ме молеше -Прибери ме в къщи.
Очите и се насълзиха .. Господи късаше ми се сърцето не нетрябваше .. Още малко да постой .. Обърнах се към нея - Моляте още малко изтърпи ... и Ти обещавам да направя всичко за теб .. Под всичко ... имам впредвид ВСИЧКО !
Целунах я леко .. и знаех че не и е приятно .. Сетих се че тя може да хапне шоколад .. Бързо изчезнах и след миг се озовах до нея с шоколад в ръка .. Започнах да го отварям .. и да го чупя .. подадох и едно парче .. И се Усмихнах

Той ме погледна измъчено и каза:
- Моляте още малко изтърпи ... и Ти обещавам да направя всичко за теб .. Под всичко ... имам впредвид ВСИЧКО ! -погледнах го все още насълзена,когато той изчезна.Стреснах се и сърцето ми подскочи,ала след миг се върна с шоколад.Отвори го и ми го подаде стиснах инатливо устни.Знаех,че трябва да го изям и ги отворих,гледайки нацупено настрани.Шоколадът се разтопи в устата ми и коремътм и доволно го прие.Усмихнах се и го погледнах очаквайки още.Принципно не трябваше да ям шоколад хващаше ме лигнята и правех глупости.Като малките деца....

Тя пое шоколаденото парче .. и всякаш си промени настроението .. Усмихна се и отвори отново остата си .. Искаше още шоколад ..Усмихнах се и и подадох още едно парче .. И аз си взех за да не каже че не съм ял . Гледах я ... Така изядохме цял шоколад ... Тя отново поиска да си ходим .. а аз и казах да изчака малко .. потърсих доктора и го попитах кога тя ще може да се прибере .. Той каза " Най-бързо след 6 часа" ... Върнах се при Кандис .. и се усмихнах .. казах и :
- Още малко и се прибираме . Само си почини ! - седнах до нея и я целунах

Изядохме целият шоколад и пак казах:
-Айде в къщи?!!!-той стана и отиде да потърси лекарят.Върна се и каза:
- Още малко и се прибираме . Само си почини ! -затворих очи за няколко секунди отворих ги и казах:
-Готово!Айде в къщи-изправих се в леглото и тръгнах да си махам катетъра.Заоглеждах се за дрехи и се сетих,че нямам такива...

Тя затвори очи и си помислих че ще си почива но след минута се обърна и каза
-Готово !Айде в къщи!
Засмях се леко .. Видях че тръгна да си маха катетара и се огледа всякаш търсише дрехите си .
Застанах до нея .. и я спрях да не си маха катетара .. Целунах я .. И казах
-Моляте наистина почини си ... Не трябва да ставаш иначе ще припаднеш отново .