Лечебницата

Всеки болен или ранен идваше тук къдете спокойно можеше да оздравее

-Сядай, сега ще те прегледам! - Подкани ме сестрата. Тя извади Някаква странна светло-жълта кутия и ме накара да погледна вътре.
-Какво ще стане сега? - Попитах аз.
-Ранемерът ще измери степента на раняването ти, за да видим дали ще се наложи да останеш тук.
-Щрак! - Обади се ранемерът.
-Не е възможно! - Изуми се сестрата.
-Какво? Какво има? - Попитах стреснато аз.
-Нещо странно случвало ли ти се е напоследък?
-Да! В коридора на общежитията чувах шум и странен глас!
-Това е то! Страдаш от Духоболест, най-рядко срещатаната в нашето училище! Ще ти изпиша лекарства, трябва да ги пиеш всеки ден! И всеки ден идвай тук, разбра ли ме?
-Разбрах... Как се хваща тази болест?
-Не задавай въпроси! Това беше за днес, можеш да се тръгваш. Утре те чакам, не забравяй!
-Добре... Лек ден! - Съвсем уплашена, излязох от лечебницата, като в главата ми се въртяха хиляди мисли.

Влезнахме без да чаками ниакъв ред.Какъв ред?На нея й е лошо!А и отвънка нямаше никой.Оставих Силвия на едно от леглата.Приближих се към Клеър,която остави чантата на Силвия.Прошепнах:-Мисля че сега се нуждае от грижата на лекар.А ние трябва да си тръгваме.-Усмихнах се целунах Клеър и й намигнах.

-Да,но къде ще отидем?В моята стая или твояра или някъде на вън?-попитах го.Като погледнах през прозорчето на лечебницата видях,че навън вали като изведро.
-На вън вали доста силно..заведи ме където ти искаш.-казах му и въздъхнах.Двамата излезнахме от кабинета след което и от сградата.

П.п:Сори да късния отговор и пиши някъде..

Влезнахме в лечебницата крепеейки Крис. Беше се влошил въпреки че пи! Не беше никак добре. Той легна на едно легло и дежурещата сестра дойде.
- Какво има? - попита загрижено, но вгласа и й имаше и нотка на професионализъм.
Погледнах Крис. Той леко повдигна рамене. И той незнаеше каквода каже.
- Прободна рана в корема - казах с спокойна.
Тя махна тениската и отви бинта. Раната не изглежда се добре. Ама никак добре.
- Как стана това много е сериозно? - местеше поглед ту към мен ту към Крис. Погледнах очквайки да измисли нещо.

-Дълга история.-казах аз.Тя ме изгледа строгот.
-Младежо това е направено със нещо доста остро!Какво е и защо?-говореше строго жената.
-Ами..аз..збих се с един вампир..който ме намадна в ..тъмните улички.-излъгах и тя кимна.Явно ми беше повярвала.Взе някакви шишенца,марля,памук и какво ли още не.Видях и ножици.
-Това по-дяволите ще боли.-измрънках.Тя почисти раната и почна да прави нещо,но незнаех какво точно.Заши ме и бях като нов.Бях на външен вид,но не се чуствах никак като нов.Бях изморен.
-Малък вампир добре ли си?-попитах Алекса.

Ох това зашиване небешемного приятно. Изглеждаше добре ама не се чувстваше така.
-Малък вампир добре ли си?-попитаме Крис.
-Била съм и по-зле - казах и се усмихнах.
Наистина съм била и по-зле. Онзи път с блъскането на колата. Десет дена в болница. Дори не помнех какво се случи. Имах и сътресение. Ивъввсички случай бях по-зле. Той си облече тениската и сестра каза че можеда си ходи.
- Айде ще те придружа до стаята ти - казах на Крис и тръгнахме.

С всяка изминала минута се чуствах по-зле и по-зле.Накрая изгубих съзнание.Усетих,че две ръце ме повдигат.На няолко пъти успях да отворя очи,но още не чуствах тялото си.
-Тран..-опитха се да кажа.Мисля,че изрекох името му,но не бях сигорна тъйкато не чух да излиза от устата ми.Той ме носише на някъде,но не знаех на къде.Отново изгубих съзнание.
-Какво по дя...-чу се женски глас който беше неодобрителен.Не можех да видя нищо..всичко ми беше кат ов мъгла,но чувах ясно всичко.
-Как е станало това..вкарайте я вътре!Бързо..-нареди жената.

Свестих се в някаква бяла стая.
-Къде съм?-попитах и опитах да се надигна в леглото,но една жена ме спря.
-В лечебницата на училището си Бони.Спокойно.Само не мърдай.-каза ми тя.Не знаех какво става.Бях объркана.След като сестрата напусан стаята повдигнах ръцете си.Китките ми бяха бинтовани....помня само как метнах вазата към стената и тя се разби на парчета и после...о боже!Всичко станало се върна в главата ми.Сега знаех какво става.Аз бях послегнала на живота си..отново...В стаята влезна Тран.
-Тран..-опитах се да се надигна от леглото,но не успях..вече си чуствха тялото,но болката беше ужасна.Щом се опитвах да мръдна всичко ме заболяваше още повече..
-Ти...,ти ме доведе тук..нали...ти ме спаси..аз..благодаря ти.-казах.

О не.Не и този въпрос..
-Аз...и преди съм го правила.Понякога когато ми дойде в повече така се освобождавам от насабралото се в мен,а понякога просто..когато искам да сложа край на всичко..-казах тихо.Никога не знаех поради коя от двете причини го правя.На няколко пъти ми бяха преписали и антидепресанти,но аз мразех лекасртвата.
-И няма за какво да съжаляваш..та ти ми спаси живота!-казах му.
-Аз трябва да съжалвам.Избухнах без причина,но..толкова неща станаха и си го изкарах на теб..съжалявам..

-Казах ти вече!-казах по-силно.Ядът в мен отново започна да подава грозната си глава.Отново щах да избухна,но дали сега..или по-късно не знам.Но до някъде си беше виновно изцелението.След кат ого използвах събирах толкова много гляв в себе си,че трябваше някак да го махна.Или по този начин с вените или по друг..,но естествено нямаше да му кажа.Нямаше защо да го занимавам с проблемите си.
-Искам да се прибирам!-извиках.Учудих се,че имам сили за това.

Избухнах в смях сякаш преди малко е казах нещо смешно.
-Не.Определено не говориш като майка ми.На нея не и пука..нямаше да направи нищо ако ме беше завариал в онова състояие..-казах му и продължих да се смея.Надигнах се с триста зора и седнах в леглото.
-Пък и като остана тук с какво ще ми помогнат?С нищо..само ще ме наглеждат и тъпчат с хапчета.Мразя хапчета...мразя инжекци..мразя болници..-заявих аз.

Лицето ми светна щом се откасяше за опитане от тук.
-Кога се махаме?-попитах.Знаех,че първо ще трябва да обедим лекаркатаи сестрите да ме пуснат и това мяй нямаше да е лесно.
-Бони добре ли си?-попита сестрата като влезна в стаята
-Трябва да лежиш!-каза ми тя и дойде до мен.
-Искам да се прибирам!-казах троснато.

Сестрата излезна.
-Няма да ги пия!-заявих аз.Нямаше начиш да ги изпия..мразех хапчета.Бог знае с колко са ме натъпкали докато се свестя напълно..и колко са ми вляли векозно..
-Как ще се ометем от тук?-попитах.Обичах да си навличам неприятности-това е самата истина.И точно сега макар и в това състояние ми се искаше да напавя нещо,но Тран нямаше да ми позволи да кажем да се напия или нещо подобно...,а камоли да докосна остър предмет..

-Помогна ни.Нямаше да мога сама да я нося.
Лекичко залитнах.Съвсем скоро стигнахме до лечебницата.Влетяхме като хали.
-Помощ!Ранен!
Дотърчаха няколко сестри и взеха от ръцета ан Том Бони.Сложиха я на едно легло.Заеобяснявах ан едната.
-Наръгана е с нож.Сбихме се.Моля ве трябва да се оправи.
Строполих се на пода.
-Уф,нещо не ми е добре.
Настаних се и аз на едно легло,а сестрите се заеха с Бони.
-Благодаря ти много,Том.
Можех спокойно да поговоря с него.Прегърнах го и го целунах.
-Спешно се нуждая от душ.Онзи идиот..
Осъзнах се какви ги говория и млъкнах.

-За нищо.Дори и да не съм нито твой бодигард нито на Бони,това е моята работа.Но вес пак не направих,почти нищо...-казах.
-Спешно се нуждая от душ.Онзи идиот..-не си довърши изречението Софи.
-Какъв идиот?-погледнах я въпросително.-Какво са ти направили?-гледах я мило и с интерес.Ако някой й е направил нещо,само да ми се падне!...Софи беше изморена...
-Мисля че е по-добре да се прибираш,отколкото да стоиш тук.-Погледнах Бони.-Трябва ти почивка,Соф.-погалих бузата и.-и мисля че най добрата почивка ще е там където си свикнал...Поне според мен.

-Нищо,нищо.
Трябваше да го излъжа.Нямах избор.Знаех,че със сигурност щеше да убие Денис.Ох,той вече май беше мъртъв.Отново се избърсах.Как беше посмял да ме целува.Мислите препускаха бясно в главата ми.
-сега не е време за почивка.Трябва да кажа на Тран за Бони.До колкото знам той е в бара.Ще ни телепортираш ли?
Изпарвих се и хванах за ръката Том.
-Не се безпокой за мен.
И изведнъж се стреснах.Бях забравила,че Том чете мисли.Боже,ако беше порчел мисилте ми?!?За целувката!
-ЪЪ,случайно да си ми чел мислите?
Бях адски притеснена.