Лечебницата

Той стана и ме спря.Погледнах го сърдито като каза:
-Моляте наистина почини си ... Не трябва да ставаш иначе ще припаднеш отново .-присвих очи и казах:
-Искам в къщи!!!!Не ме карай да се телепортирам при това не у вас а уу нас!!!!Знаеш,че няма да има кой да ти отвори и ще си седиш пред вратата!!!-заплаших го като въртях пръст пред очите му!

-Искам в къщи!!!!Не ме карай да се телепортирам при това не у вас а уу нас!!!! - каза тя като въртеше сърдито пръста си и допълни - Знаеш,че няма да има кой да ти отвори и ще си седиш пред вратата!
Усмихнах се и казах - Ще разбия вратата и пак ще те довлека тука ...
После нежно прокарах едната си ръка по косата и казах мило - Хей знам че не ти е приятно но трябва да изтърпиш малко иначе после пак трябва да идваме ..
Наведох се и я целунах .. Гледах я мило в очите и се надявах тя да не направи някоя глупост

Той се усмихна и каза:
- Ще разбия вратата и пак ще те довлека тука ...-изгледах го намусено и скръстих ръце.Той ме погали по косата и каза:
- Хей знам че не ти е приятно но трябва да изтърпиш малко иначе после пак трябва да идваме ..-намръщих се и легнах.Бях му сърдита.Много при това.Намусих се и нарочно гледах все в другата посока...

Тя ми се намуси и се завъртя . Усмихнах се и леко се засмях .. Охх какво е дете .. сега ми се сърди .. Гледах я как от време на време поглежда да види да ли съм буден , но винаги когато преплетем погледи аз и се изплезвах ... Тя бе прекрасна ..
- Ей Бебе - казах аз с весела нотка в гласа ...
- Искашли нещо ..? - попитах я аз и допълних - Без да се прибираме !
Усмихнах и се и зачаках отговор .

Всеки път като се обърнех ,за да видя дали е буден той ми се изплезваше.Накрая се ядосах и му се изплезих и аз:
- Ей Бебе -каза той и повдигнах вежди
- Искашли нещо ..? Без да се прибираме !-отново му се изплезих и затворих очи.Бързо махнах катетъра и се телепортирах.Отивам си в къщи помислих си и се озовах в моята стая на леглото.Въздъхнах.Леко ми се виеше свят,но бях добре....

Дойдохме с Том в лечебницата .. минаваха и заминаваха доста болни, пострадали и пияни след партито .. беше ми кофти, че Том ме носеше ..
- Е вече сме тук можеш да ме пуснеш .. - казах и се усмихнах .. - А и ти не си добре главата боли ли те много .. хайде да седнем тук да си починеш? - казах и пуснах ръцете си от вратът му ..

Погледнах я учудено.
-Откъде разбра?Толкова ли ми се вижда?-попитах също толгова учудено.Оставих я да седне на едно столче.Отидох до една от вратите която водеше към нужният кабинет.И почуках.Незнам кога щяха да отвоят но ако нямаше да е скоро време, щях да влизам с взлом!И не се шегувам.Седнах до нея и зачаках.Ама там нещо нямаха намерение да отварят наистина...

Бях си тръгнала рано от партито. Не обичам много мартитата пък и нямаше какво много да се прави. Вместо това дойдох в лечебница с цел да помогна на някой било той пиян или с някаква рана. Вярно,че не се бях появявала от доста време тук,но пак сега със сигурност имаше повече работа за вършене. Едно момиче и едно момче тъкмо бяха престигнали и аз отидох при тях.
- Добре ли сте? Мога ли да ви помогна с нещо? - попитах я загрижено. Ако имах възможност защо да не и помогна.

Том явно се изнерви и седна до мен ..
Докато чакахме .. ето че се намери някой който да ни помогне ..
- Добре ли сте? Мога ли да ви помогна с нещо? - попита загрижено момичето ..
- Ами да .. първо вижте главата му , че доста кръв изтече .. а колкото до кракът ми лека драскотинка мога да издържа - казах и погледнах към Том ..

Взех от близото скафче една кърпа и я намокрих. Погледнах главата на момчето и промих ранта. Все още течеше кръв,но едва ли щеше да е за дълго. Сложих ръка на раната и затворих очи. Когато махнах ръката си вече нямаше и следа от раната.
- Мисля,че така е по-добре. Може да те боли главата още малко,но вече си добре. - усмихнах се и погледнах към момичето. - Ако искаш и драскотината мога да ти я оправя.- засмях се леко и вдигнах ръката си.

-Доста кръв, не мозък!Губил съм и повече така че съм добре.-пак реших да повдигна малко настроението.Както миналият път се шгувах за това за прозореца, ама я помогна!От шегата стана реълност.И нашето спасение...
-А колкото до кракът и.-казах и я погледнах леко строго.Защото таканебрежно се отнесе към себеси.-Я проверете нея ако може.Не знам колко е дълбока раната.Но не е просто драскотинка!-по скоро говорих на Исабел отколкото на момичето което беше дошло.
Тя направи нещо, нещо ами незнам...доста странно.Докоснах главата си, или по точно мястото където беше раната и вече нямаше кръв.След това се обърна към Исабел.
- И как се казва нашата спасителка?-погледнах момичето.След това отместих поглед на вратата.Която така и не се беше отворила.

Наблюдавах всяко движение което прави момичето .. Проми на Том главата а след това сложи ръката си на главата му и изведнъж махна ръката си и нямаше и драскотина .. Лол
как ли го направи? .. зачудих се ..
-Доста кръв, не мозък!Губил съм и повече така че съм добре.- каза Том
-А колкото до кракът и.-каза и ме погледна леко строго.-Я проверете нея ако може.Не знам колко е дълбока раната.Но не е просто драскотинка!- каза Том .. - Ее няма да споря .. - казах и отместих крака си към момичето ..

Погледнах кръка на момичето и направих същата процедура както и при момчето. След минута вече нямаше нищо по кръка на момичето.
- Спасителката ви се казва Наташа.- казах и ги погледнах и двамата. - Някъде другаде да имате рани. Все пак аз съм тук за това. - замях се и махнах кърпата боядисана в червено от погледите им.
- Мога ли да попитам как получихте раните си? - попитах и след като се отървах от кърпата ги погледнах и двамата въпросително.

След малко нямах и следа от раната .. Супер .. най сетне не ме болеше ..
- Спасителката ви се казва Наташа.- каза Наташа. - Някъде другаде да имате рани. Все пак аз съм тук за това. - замя се
- Мога ли да попитам как получихте раните си? - попита тя ..
- Ами дълга история .. - казах и се усмихнах .. - Може да се каже, че на хелоуинското парти ..

Партито явно е станало доста бурничко когато аз излязох от там. Нямам престава какво се случва там,но със сигурност не е бой с възглавници.
- Явно доста се е развихрило. Сигурно ще очаквам още ранени ученици. - засмях се и седнах на най близкия стол и ги погледнах двамата. Не ги бях виждалал из училището,но то сред толкова много ученици как очаквах да помня всичките.

- Явно доста се е развихрило. Сигурно ще очаквам още ранени ученици. - засмя се и седнах на най близкия стол .. - Ами приятно ни беше, че се запознахме, но трябва да тръгваме .. - казах и дръпнах Том .. Ами дали не ни следеше духът на онази жена .. по добре да отидем някъде ..
- Хайде ще те водя в мойта стая на гости .. - казах и се засмях ..

- И на мен ми беше приятно. - казах им и се усмихнах. - И...ако имате някакви рани или просто болки ме потърсете. - казах все така усмихнато и станах от стола.
- Причтна вечер. - пожелах им преди да вляза в другата стая с някой от учениците които седяха на леглата. Радвах се,че помогнах. Все пак не съм получила тази дарба за едното нищо я.

Нейт се чувстваше все едно не е на мясотот си.Беше объркан и притеснен,та какво да направи като не знаеше нищо.А и по принцип май трябваше да има още дооста време до раждането,зна1и нещо не е наред,значи има опасност,значи..Трябваше да се погрижи за нея.
Те тръгнаха към лечебницата,тоест тя го насочваше на къде да ходи,защото беше малко дезориенторан.
-Не е прекалено рано?-попита Нейт докато вървяха.Тя се беше превила и получаваше контракции май.
Като стигнаха и влязоха нашия герой затърси с поглед някой от "любимите" му доктори или мед.сестри.,но имаше липса на такива.А,иделно да не се очакваше той да изражда бебето.Да бе той щеше да се намери на пода виждащ звездички посред бял ден ако направеше нещо подобно.
-Легни..-каза той на Клеър и посочи най-близкото легло.Тук беше прекалено бяло,все едно се намираш в лудница..много подтискащо!След малко излезе една много отекчена сестра.
-Какво и..Оо,госпожице Клеър!Какво да направя за вас..?-тя изведнъж сепромени и лепна усмивка на лицето си и стана мила и добричка като ангелче.Да ти се доповръща чак.
-Ъъ..сляпа ли си или да?Не виждаш ли че ражда и може би й трябва помощ,не мислиш ли?-сопна се веднага Натаниел и повдигна вежди ядосано.

Диша през устата и издишах докато Найет се караше на някаква медицинска сестра.Контракците бяха доста начесто.Затворих за миг очи и усетих болката...вече ставаше още по-зле...то сигорно излизаше.
- Нейт... - простенах името му.Сестрата бързо дойде до мен и след малко цъфнаха някакви доктори.Поведоха ме на някъде най-вероятно към онова дето сигорно е наречено родилно...цяло чудо е ако тука имахме тъйкато просот не го очаквах....
Лекарите почнаха да използват сложни лекарски термини,но не можех да ги гледам като теле в железница защото болката просот не ми даваше да ги погледна объркано...Извиках при една от контракците,а после и при следващата....Да определено бебето излизаше....
Мирисът на кръв се разнесе из въдуха,а на мен ми прималя...фигурите пред мен ставах анеясни..
- Трябва да я държим в съзнание! - дочух гласът на доктора,но някъде отдалеч.Долавях и някакви думи за опасност за мен и бебето....бях чувала,че раждането при вампирите е много трудно и болезнено,но чак толкова....въпреки,че аз не чувствах почти нищо вече.....Почти.
Фигурите ту ставаха ясни ту не...Беше ми много объркано.За известно време успях да си остана на тоя свят без да ми е размазано или нещо такова,но с това и болката се върна.Всичко ме болеше...Кървях...губех кръв...много кръв,а те ми наливаха чрез системи...,но беше бавно....
Искам Нейт!Къде е Нейт?
Беше единствената мисъл в главата ми.Исках го...той щеше да ми даде сили да се справя с това защото...защото не можех.Болеше...не ми беше добре...бях слаба...безпомощна.Имах чувство,че ще умра всеки момент.
Отново отидох някъде другаде...някъде в нищото.Точно както преди четири години когато Ерик ме уби....Тогава обаче не болеше толкова докато сега...сега болката която изпитвах като се връщах там беше ужасна...
Чух плач...бебето...Сигорно вече беше на бял свят...все пак нямаше как да плаче вътре в мен,но аз...аз бях сред нищото.В черна стая...в черна дупка или не знам...
Почнах да долавям гласове...всичко тоново почна да ми се нарежда...отворих очи и видях лекарите....беше ми размазано,но не ме болеше...не толкова много.

П.п:Оле не...

Всичко ставаше бързо и в същото време бавно.Оная досадната сестра,която не знаеше какво прави взе Клеър и някакви доктори я вкараха някъде.Натаниел стоеше просто и продължаваше да осмисля думите,че водите йса изтекли,не можеше да се осъзнае,че тя разжда..ражда тяхното мъниче..но..
Той започна да се разхожда бързо напред-назад из помещениетоп,което беше влудяващо,трябваше да я види.Трябваше...не трябваше да я оставя точно сега.Ами ако станеше нещо с нея или с бебето,ако я загубеше.Това не трябваше да става,имаше още толкова много време,а то е тук вече.
Нейт ускори крачката и влезе с гръм и трясък в "родилното" или там каквото беше и я видя.Беше прикрепена към някакви апарати,а тръпички и кабелчета излизаха от нея като РобоКоп.Това уплаши нашия герой,защото тя изглеждаше зле,а доктори викаха нещо,че я губят.ГУБЯТ?Не,това беше невъзможно..той без нея отново щеше да е като пълен глупак.
-Клеър!-извика той и отиде до нея.-Клеър,дръж се,миличка,моля те!
-Господите,махнете се.Пречите ни!-извика едния доктор,но Нейт продължи да стои и да стиска ръката й,може би й причиняваше болка,но се чувстваше отчаян.
Тогава чу плачът.Плачът на негово,тяхното бебе.Той обърна глава и я видя.Беше толкова малка и кървава.Толкова сладка.
След това яотведоха някъде и заприказваха.
-Губим я..няма шанс!-викна единия.И се стрелна да вземе още кръв.
-НЕ!Направеде нещо,нали затова сте доктори,по дяволите!-кресна им Нейт на свой ред.
-Господине,казах ви да се дръпнете,пречите!-този беше толкова спокоен,че ми идваше да му зашлевя един ако бях там.-Госпожицата е зле..прекалено рано беше за бебето,което е добре,но тя..тя е на ръба към смъртта.

пп. Не,не уж направо хДД

Чувах плачът на Бела,а после видях и Нейт,но после всичко ми се изгуби отново.Чувах всички,но не ги виждах...отново бях в нищото.
Нейт!Нейт!
Виках,но думите не излизаха от устата ми...Овисваха във въздуха между нас...,а още по-лошото сигурно е,че аз дори не си отварях устата..не знам.Бях си тук,но в същото време не бях.
Нещо почна всичко да ми изчезва...всичко от черната ми стая.Отново бях в съзнание.Продължаваха да ми вливат кръв,но това нямаше да ми помогне...
Една...две...три...четири....
Капките кръв падаха от банката в трабичката и идваха някъде в мен...,но толкова бавно...и след сто години това нямаше да ме върне в добро състояние..
Кап...кап...кап...
Продължаваше да капе това нещо,а аз го гледах и броях капките като хипнотизирана...Бях се съсредоточила в това...имах чувство,че ако погледна някъде другаде за момент пак ще отида в нищото...
- Н-н-нейт... - казах едва-едва и забелязах,че докторите вече не бяха наоколо....имаше само една медицинска сестра до вратата.Обърнах глава към него,но веднага ми стана някак гадно..сякаш вътрешностите ми се преобърнаха...Всичко беше...различно...беше ми странно.Сякаш гледах светът от чуждо тяло.
Докторите отново влезнаха в стаята и тоя път бяха още повече....Сърцето ми слезе в петите - което беше сложно като бях легнала - като ги видях.
- Обичам те... - прошепнах едва-едва и усетих някаква болка..доктора пак почна да вика,а аз пак почнах да кървя....всичко отново се объркваше.Тялото ме болеше..дяволски ме болеше.....Писък се отскубна от устата ми и пак бях до тук...Пак бях в онази проклета черна стая....повече щях да се кефя на някоя лудница.Там поне щях да мога да се бутам в меките стени без да ме боли,а тук...тук бях буквално сред нищото.
Пак ли?
Простенах.Тук нищо не ме болеше и си бях добре...бах си жива и здрава...,но там..в ония свят бях зле...бях на прага на смъртта до колкото бях чула от ония проклет доктор.Не беше ли тяхна работа да ми спасят задника....Ъх!Това раждане не беше никак хубаво...ще си помисля ако Нейт поиска някога отново дете...Дори и след сто години няма да забравя това...тази болка...
Нещо като електрошок поби тялото ми.Върнах се пак при тях...Отворих очи....и леко примижих срещо някакво фенерче.Един тъп лекар ми светише с фенер в очите.Оголих зъби въпреки,че нямах много сила...това не ми харесваше...аз бях вампир,а не опитно зайче!

Беше някакава сцена като от "Спешно отделение" или пък от "Анатомията на Грей"-само някакви доктори тичаха насам-натам,апарати,кабелчета,кръв,тръбички ужас направо.
Само дето във филмите не ставаше въпрос за раждащи вампири или въобще за ваммпири.
Клеър беше зле,а кръвта се преливаше бавно,за бога тя имаше нужда от нея.
-Обичам те..-прошепна тя и отново потъна в сън.Нейт беше в странно състояние и ядосан на всички.
-Некадърници,не виждате ли че е зле??-викна за пореден път той и допря дланта си до устата си и я разкъса след това я сложи до нейните устни.
-Пий..-прошепна той и усети че тя леко го захапва и започва да пие,но малко и сякаш й беше трудно.
Беше ззабравил за всичко и всички,сега тя беше важната,той я обичаше!И когато най-накрая беше намерил смелост да й го кажа щеше да я загуби ли?Това беше нечестно...той си я искаше.Примомни си всичките им моменти и колко жизнена и..готова за ВСИЧКО винаги.Всичко-чукане където и да е и когато и да е.Примомни си игричките им и че беше страхотна в лрглото.Беше неговата Клеър и това е и нямаше да я изгуби,дори ако трябва той да умре.

боза от сякъде..

Нейт захапа китката си,а от там потече кръв..кръв която скоро почнахда поглъщам жадно въпреки,че ми беше леко трудно.Сякаш имах някаква буца в гърлото ми пречида поглъщам.Игнорирах всичко и всички и останахме само аз и Нейт...аз и Нейт и неговата кръв.Алената вкусна течност се разля по тялото ми,а с всяка капка се чувствах все по-добре и добре.Продължавах да пия въпреки,че знаех,че трябва да спра,но не можех...Не исках!
Кръвта на Найет беше божествена...и аз я исках!Бях надхвърлила нормалното количество което трябваше да изпия.
- Трябва да спрете!А вие въобще не трябваше да и давате от кръвта си!Тя може да ви убие ако пие още! - чух глас до нас.Погледнах на там с червените си очи - които от доста отдавана не бяха ставали червени - към доктора.Откъснах зъби от китката на Нейт и се озъбих на мъжът,а после пак се заех да пия от кръвта му...
Прости ми Нейт!
Помислих си като се настилих да "изтрелям" мислите към главата му...

П.п:Мойто по-голяма каша хД

Клеър започна да пие по-лакому и беше забул зъбите си доста надълбоко.Кръвта започна да напуска тялото на Натаниел и да влиза в нейното.Тя продължаваше ли,продължаваше да пие.Докторите започнаха да пискат за пореден път от както Нейт се беше появил,че не трябвало да пие повече и бля бля.Абе тея дразнеха прекалено много нашия герой и на него му идеше да ги пребие.Аа тука му заповядват и го гонят само!
-Млъкнете!-изкрещя той за пореден път и отскубна ръката си от устата на Клеър и запрати единия доктор-ГА в ъгъла и го надигна на пръсти.
-Направете нещо!Аз правя повече от вас,некадърници смотани!Тя умира бе,тъп ли си или не го разбираш,или ще я оставиш,аа?-беше доста ядосан!
След това пусна пингвина и се обърна към нея.Беше толкова безжизнена и плаха,малка и невинна.Толкова красива,а той си я обичаше безумно.Отново го повтарям щеше да направи всичко за нея!
-Дръж се мила,обичам те!-Нейт я помилва и седна на леглото до нея като отново й подаде ръката си да пие от нея.

Нейт имаше достатъчно сила до колкото виждах.Докторите го бяха издразнили и то доста.
Нейт...
Опитах се да кажа,но думите овиснаха във въздуха между нас.Той се върна и отново ми даде китката си.Почнах да пия жадно сякаш не съм пила кръв от векове.Поглъщай алената течност сякаш е сокче в картонена кутийка...Знаех,че трябва скоро да спра иначе Бог знае какво ще стане с Нейт.Отдръпнах се за миг и облизах устни,а после пак впих дълбоко зъби.Даже твърде дълбоко.Вече прекалявах знаех го.
Спри се!
Извика нещо вътре в мен.Откъснах зъбите си от кожата му и го погледнах някак си странно.С поглед в който се четяхая много чувства - тъга,съжаление,любов....какво ли не.
- Нейт... - вече името му наистина излезна от устата ми,а аз се чувствах по-добре...много по-добре.Огледах се наоколо. - Къде е тя?Добре ли е?Ти добре ли си?
Почнах да му задавам един куп въпроси,но до преди минута аз не бях тук...беше това нещо вътре в мен - и не говоря за Клара - това нещо...този глад....Имах чувство,че ще умра от недостик на кръв....После ще трябва да изпия доста за да си наваксам....за сега се крепях.

П.п:Мазало любов..мазало хД