Пейките около фонтана.

Продължавах да го гледам. Трябваше най-сетне да сляза от облаците. Отместих поглед към водата, чакайки отговора му.

- Днес сутринта посетих кафето и там срещнах едно момиче, което беше пети курс и предположих, че отново ще попадна на по-възрастна от мен, но явно съм грешал - каза той.
- Много обичам да изляза навън след дъжд. Тогава въздуха е най-чист, а и е толкова тихо. - продължи той - Чувствам се сякаш съм единствения вампир на света - допълни и леко се усмихна, като гледаше към небето.

"Нима е възможно? Не стига, че сме един курс, но обичаме и едни и същи неща. Естествено няма да го кажа, защото може да си помисли нещо.

-Аз обичам да ходя под дъжда... Действа успокояващо на нервите, а и самите капки... някак... самите те действат успокояващо. Поне на мен ми действат така де - всъщност наистина обичах да ходя под дъжда, но обичах и да си правя разходки след него. Изсмях се и го погледнах отново, просто не издържах. За първи път виждах вампир, който да харесва същото като мен. Трябваше да се осъзная и да не мисля за това сега, но мислите сами идваха все повече и повече. Зачудих се какво да го попитам, но нищо не ми дойде на ум. Напълно бях забила.

-Често ли идваш тук? - казах аз, почти неразбрано, след което се зачудих, че поне едно нещо се сетих да го попитам.

Направих един бърз оглед на местенцето, на което попаднах и след това се загледах във водата отново.

- Явно с теб споделяме общи интереси. Стоенето под дъжда ми е едно от любимите ми занимания. Е, разбира се, предпочитам да е топъл пролетен или летен дъждец, а не студения и мразовит порой през късната Есен и Зимата. А относно въпроса ти - Не, не идвам често тук, поради простата причина, че дойдох в ShadowHood преди няколко дни. Всъщност, това е първото ми посещение на парка, но от сега нататък мисля да го превърна в едно от редовните си места за отдих. Обичам да си почивам на тихи и спокойни места, изпълнени със зеленина. - той завърши изказа си, след което аз казах:

- Мм, ето кой ще ми помогне да свикна с обстановката тук. Аз съм нова. Днес пристигнах. Надявам се, че няма имаш нищо против.
Усещах, че ставам прекалено нахална, но това не ми попречи. Стана малко хладно, а аз бях облечена с любимия си черен потник с надпис "Live fast, die pretty!" и окъсаните дънки. Дори не се сетих да си взема някоя връхна дреха. Тран явно забеляза, че настръхнах и наметна якето си на гърба ми.

- Студено е. Искаш ли да отидем някъде? В някое кафе или пък у дома? - промълви със загрижен глас.
Въпроса ми явно ще остане без отговор, но нямаше значение, точно в този момент - нямаше.
-Ъмм..., надявам се, че няма да досаждам ако отидем във вас, защото не съм свикнала все още тук. Гледам колкото се повече да страня от останалите. Така съм свикнала от малка.

По дяволите защо трябваше да ме вика!И защо въобще си тръгнах, оставяйки онова момиче безнаказано?!Така или иначе ще си плати, но...
-Какво искаш?-креснах ядосано аз към фигурата седяща на пейката.За какво ме повика сега?!Развали ми забавлението още преди да е почнало!
-Я не ми викай!-заповяда той и се обърна леко към мен.Поредната гнусна усмивчица и седнах бавно до него на пейката.Загледах виновно към земята, макар че нямаше за какво да се чувствам виновна.Това ми идваше в повече, не бях някакво кутре на което да нережда!...и все пак, щом не ми стискаше да се опълча, щях да го слушам.
-Нали ти казах, че когато ми трябваш, ще те повикам!-започна Том доста по спокойно, но все още не ми говореше, а по скоро се зъбеше.
-Какво има?-попитах аз като най-накрая го погледнах в очите.този болен поглед ме караше да чувствам страх...защо?!Беше просто поредния идиот с особен блясък в очите...тогава защо?!
-Трябва да оставя това при теб!-каза той и извади един плик от чантата до себе си.Подаде ми го и аз го поех бавно. Какво по дяволите беше това?!Разтворих го внимателно, сякаш не исках ме види...а бях точно до него.
-Пари!Това са пари!-викна той и дръпна плика от ръцете ми.Веднага го пуснах и го погледнах въпросително.За какво му бяха тези пари?Пак ли е загазил...?Дано този път го убият!
-Ще стоят при теб, докато не дойда да си ги взема!-нареди той и стана от пейката като се изправи пред мен.
-Да не си ги пипнала, разбра ли?!-повиши още повече тон той, сякаш можеше да вика по-силно...
-Добре, добре, но...къде да ги нося?-попитах аз като се надявах да си ги вземе.Ако беше крал тези пари все някой щеше да си ги потърси.И не смятах да му ги пазя...а ако ли пък не, щеше да се ядоса на мен и...нямаше да ми харесат последствията.
-не ми пука!Но искам когато ти ги поискам, да ми ги дадеш!-поредната заповед и устните му се свиха в поредната усмивка, която толкова мразех.
Ръката му се плъзна по бедрото ми и цялата настръхнах.Ако продължаваше така при всяка среща, нямаше да издържа дълго.и какво?какво ще направя когато ми писне?Писна ми преди години!и все още го търпя...Майната му!Никога няма да се отърва от него."Докато смъртта ни раздели"...Къде по дяволите е тази кучка?!
Тялото му се настани върху моето и стиснах силно очите си.не исках поне да го виждам.Да не виждам никога повече гнусната му физиономия!
Усетих как ръката му намери пътя между краката ми, но вниманието му беше привлечено от друго.Зъбите му отново се забиха грубо във врата ми и засмуча жадно от кръвта течаща във вените ми.Усещах какво удоволствие изпитва докато пие и знаех, че няма да ми се размине само с това.и все пак, толкова горещо се надявах да си тръгне...
Изведнъж извади зъбите си от плътта ми, като я одра и направи известна рана, която скоро след това зарасна.Усмихна се арогантно и се изправи отново.
-Да не си ми пипнала парите!-кресна той заплашително и тръгна нанякъде.Аз придърпах краката си и ги стиснах здраво.По дяволите защо толкова се страхувах?!Не исках да го виждам!Никога повече...и все пак отивах всеки път когато ме повикаше...
Сега го няма, трябваше да се успокоя!дали да се върна при Ферис и момичето което си го търсеше..?не, сега не ми се занимаваше с нея...или пък да?Не не, гнева ми сега е съсредоточен в Том, няма да му доставя това удоволствие.Обзалагам се че знае и за нея и за разговора ми с Ферис, че дори и за тях двамата.И все пак...сега не ми беше до тях, исках да пийна нещо.и този път не кръв, нуждаех се от алкохол.Много алкохол...

Деня не спираше да е прекрсен и слънчев макар и да беше валяло. Всичко изглеждаше толкова свежо и ново. Седнах на обикновенното място в парка. Жалко че не си бях взела и скицника с моливите иначе бих нарисувала нещо интересно което ставаше в този парк. Облегнах се на пейката и се загледах във фонтана. Харесваше ми шума на водата и спокойствието,че спокойно можех да се унеса и да заспя. Тук можеш спокойно да забравиш за всичко което те притеснява.

Бях облечен с черни дънки и кецове и една бяла тениска. Беше валяло, но сега беше слънчево и приятно. Фонтана беше хубав, но много малко неща ме впечетляваха. Видях едно момиче на една пейка. Беше готина и изглеждаше доста мила. Пуснах усмивката от която момичета обикновенно се разтапяха. И отидох до нея.
-Здравей може ли да седна? - казах. Бях с ръце в джоба. Можеше да я сваля. Дано не беше някоя кучка.

- Здрасти...да седни. - казах усмихнато и погледнах към празното място до мен. Той седна като не сваляше очи от фонтана. Усмихнах се по широко явно беше един от учениците в училището.Можех да ги усетя. Погледнах го и ясно се виждаше,че и на него му харессва хубавото време. Жалко че не можех да определя в кой курс беше. Е,какво пък все някога щеше да ми каже. Облегнах се на пейктата и се втренчих в фонтана, сякаш имаше нещо интересно за гледане в него,но ми харесваше звука на падащата вода.

Тя се усмихна широко.
- Как се казваш? - казах като седнах и се загледах в нея. Искаше да знае кой курс съм. Мислеше също че времето ми харесва. Харесваше звука на водата. На мен за времето ми беше все едно. Азвука на водата е... Незнам. А за курса е щеше да си почака докато и кажа. Не мисля, че щеше да е скоро.
- И ти си ученичка нали? - казах аз подмазвайки се. Не меси искаше много да и разбивам сърцето. Ако я харесам достатъчно можеше и да се съберем.Кой знае?

- Наташа. - казах усмихнахнато докато го гледах в очите. Обичах да гледам хората право в очите така разбирах повече за тях от колкото ми казваха.
- И едва ли че ти хареса,но не съм ученичка. - засмях се леко и отместих поглед от него. Ето това му беше гадно при мен. Някой учаква да си ученик а ти си точно обратното. На ученичка ли преличах? Тръснах глава,за да махна мислите които само ме разсейваха от това чудно място и....от това момче.

Не е ученичка окей.Тя се питаше дали преличана ученичка е не много ама е готина. Имислеше че съм хубав е това е напредък.
-Е щом не си ученчка значи си учител по какво преподаваш? - беше сладка.
А Наташа май беше руско име. Не съм сигурен.
-Наташа руско име ли? И как да те наричам Нат, Нати, Таша?
Щом беше учител значи беше и някакво магично създание. Не беше върколак или вампир. Но със сигурност не беше фея или самодива. А сукуба не ми се вярва. Е беше красива, но сукубите имаха много силна харизма. Мисля че е зооморф?

- Бързо схващаш - засмях се и го погледнах в очите. - учителак съм по социология на зооморфите. - усмихнах се. А така вече се издадох и каква съм. След като ми зададе и другия въпрос не се здържах да се разсмея. Брех много бързаше да ме опознае а аз не знаех почти нищо.
- Ами...да макар че не съм от Русия. - намръщих се,но все още с усмивката на лицето ми.
- Ти как се казваш? - повдигнах леко вежда. Сега беше мой ред да задавам въпросите.
- Кой курс си? - засмях се защотот се усетих как попрекалявах с въпросите.

Наистина бързах да я опозноая и да беше зооморф. Брей че съм добър в познаването. Нейн ред бил да задав въпроси. Тя да си ги задава,а дали аз ще отговаря е друго нищо.
Сложих една надменна усмихвака на лицето си :
- Задължен ли съм да отговарям?- не изчаках отговор.
- Е в какво се превърщаш?
Загледах се в кафевите й очи. Принципно кафевите означат че човек е добър.

Присвих очи и се намръщих.
- Да, нужно е. - засмях се леко и го погледнах. - Поне ми кажи как се казваш.- тръшнах се като дете което не е получило своето. И наистина беше така, не получих своето,но не бях дете.
- Няма да ти кажа докато не ми отговориш на поне 2 въпроса.- показах два пръста и се ухилих сладко.
- И не сменяй темата. - засмях се. Незнам какво си мислише,но едва ли беше нещо по различно.

Усмихнах се палаво. Искаше да знае нещо за мен. Е нямаше да получи лесно инфорамация то мен.
- Казвам се Андреас и няма да получиш много инфорамация от мен сладка моя.
Леко се приближих и към нея и скъстрих ръце пред гърдите си .
- Е какви дарби имаш?
Попитах и се загледах във фонтана.


П.п. Не можех да измисля много сж за малкия посто

Скъсрих ръце пред гърдите си как направи той и се намръщих. Разбирам че има такива хора които не казват нищо за себе си,но чак пък толкова.
- Няма да се разберем така. - засмях се леко,но някак си все още бях намусена.
- да лекувам и разбирам когато някой не е добре. - усмихнах се. "Но със сигурност не могът да ми помогнат да разбера повече за теб" помислих си и се усмихнах сякаш нищо не си бях помислила преди малко.
- А твоите. - погледнах го въпростително. - или и това няма да ми кажеш? - погледнах го,но той се беше загледав в фонтана.

-Мисля че ми казваш само част от дарбите си. Тогава и азщекажа само една Телекинеза.
Лечениетобеше хубаво нещо. Сигурно работеше в лечебницата. Можеше да си счупя или удая нещо. За да я видя. И азбира когато някой не е добре. Интересно. Това също става. Ноимаше още дарби и не искаше да ми каже.
- Ако ми кажеш всичките си дарби и аз ще каже свойте и ще ти кажа кой курс съм.

- Ами ако ти ме преметнеш и не ми ги кажеш. - засмях се леко и го погледнах с една въпросително.Ако го направеше наистина щеше да е гадно.
- Телекинеза и елемента огън. - реших се най после да му ги кажа.
- И ако решиш да не ми кажеш ще те метна в фонтана. - засмях се и посочих фонтана. Бях навита на това и като нищо бих го направила.

Засмях се имаше чувство за хумор. Въпреки че не се колебаеше. Да ме метне във водата.
- 6 курс съм. Телепатия и имам елемента въздух. Сега Сладка моя сега ми кажи в какво се превръщаш.
Усмихнах се дяволито. И се приближих още към нея. И почнах да си играя с един нейн кичур коса.
- А и не ме мятай във водота не искам да се мокря. - казах и й се усмихнах умолително.

Ококорих се когато спомена за водята,но после се усетих за дарбите му.
- Спокойно няма да ти бутам,но мога бързо да размисля. - засмях се и погледнах дяволито.
- превръщам се в лъвица. - усмихнах се и погледнах към пръста ми който се увиваше в един от кичурите ми коса. Усмихнах се и го погледнах в очите.
- А ти какво си? Ако мога така да се изразя. - засмях се леко.

- Ами нещо подобно на зооморф обачене мога да се контролирам при пънолуния.
На лицето ми се появи дяворита усмивка.
- А колкто до това, че се превъщаш в лъв това е интересно. А никога не съм бил с момиче зооморф. За това лъвче сладко мое искашлида отидем на вечеря или бар може и дискотеката. Един приятел на баща ми държи една дискотака в този град.

- Ти май си твърдо решен да ме свалиш а? - засмях се и се дръпнах леко от него,за да му видя реакцията. Наистина ми харесваше да е близо до мен,но..."Да ти бъда поредното момиче за една нощ. Няма да стане" помислих си и знаех че той ще го чуе. Усмихнах се малко злобно и погледнах към фонтана. Още имах време да го метна ако стане нещо "И да знам че ме чуваш" подвикнах в мислите си.

Навръщих се и казах.
- Не винаги момичетата са ми заедна нощ. Ако исках само секс от теб дори нямаше да си правя труда да науча името ти. Имал съм една-две дълги връзки.
Е това си беше лъжа, но щях да я сваля. Какво и да ми коставаше това.
- Ако искаш нека отидем на вечеря. Там ще можеш да ме разпитваш. Но си и помисли и за дискотеката.
Пак се приближих към нея.

- Добре щом искаш дискотека така да е. - завъртях очи и се засмях. Отдръпнах се отново от него и накрая като видях че няма отърване, станах и го дръпнах.
- Хайде, нали искаш на дискотека. Води ме. - задърпах го като малките деца и се смеех. Исках да го чуя как се смее,но явно това чуство не е често явление при него.

Много бързо стигнахме тук.За пръв път бях в това училище,така че Софи водеше.Бях се облегнал на едно дърво и гледах фонтоните.Софи стоеше пред мен.Докато ходихме до тук не казвах ме нищо,аз реших да премахна мълчанието,не че ъм по дрънкането.
-За мислите-погледнах Софи.-Това все пак ми е дарбата,немога да се оттърва от нея.