Пейките около фонтана.

Няма да ме изяде но нейните "приятели" май не бяха на това мнение.
- Съжалявам - казах и седнах да се усмихна. - Не приличаш на върколак. Сигурноне ти е приятно сред толокава много вампири.
Разбирах я и на мен не би бе приятно последния път когато бях раненана земята и върколаците ни бяха наобиколили мен и Озера.

Милсите й достигнаха до мен.Оф защо ме свързваше върколаците наоколо.
- Ами може да с екаже ,. но се свиква все някак - погледнах я. - И ако обичаш не ме свързвай с местните върколаци.Няма нищо общо с тях нищо ,че вчера малко се помотахме , но тяхните убийства ми идват в повече.

-Да и на мен!-изпуфтях
-Ние се сблъскахме и в тъмните улички с върколаци.Защо има тлкова мног онаоколо?И то такива все които искат да нападат.Добре,че ти не си от тях и дано не станеш.-думите ми падаха от устата ми като вода от водопад в езеро.

- Добре щом казваш да не причеслявам към тях няма. НАдявам се да не станеш като тях. Ти си приятна и добра. Исе надявам да стнаем приятелки. Кой ти е ментор?
Нямах ме върколак учител така че незнаех кой може да и е ментор.

- Спокойно де , прекалено много се притеснявате - малко се издразних.Комнетари от сорат ане се включвай не ми допадаха особено.
- Ами Елинор ми е ментор - отговорих на Наташа.Раздразнението ми отмина и говорех с обичайния си тон.

Намръщих се последната ми среща с Елинор беше нагробището. Там тя беше завела всички семейства които бе убила. Спомних си нахвърлените на купчината трупове. Дори и децата. Разтърсих глава и за да спра да мислят за това. Не исках да виждат тези неща.

Доминик крачеше бавно в парка. Отново бе в черния си потник и кръста върху него. Наистина обичаше потника си. Бе с черни дънки и черни слънчеви очила.

-Ооо!-казах аз.Станах от пейката.Бях горе доло изтрезняла.Огледах парка и видях една тъмна фигура.Разбрах,че е на мъж-зооморф.
-Хей сладурче.Ела!Няма да те изядем-засмях се и извиках към него.Обърнах се към момичетата.
-Този та ме зооморф.Мисля,че е онзи новия учител,но алкохола ми пречи да различа точно.

Ник се доближи до момичето и леко свали очилата си (като на снимката). Той я погледна някак странно, но все пак се спря.
- Здравейте!

-Толкова ли си личи,че съм пияна-изпуфтях и седнах на пейката.
-Ти си новия учител нали..по бойни изкуства.Е това са някои от ученичките ти-посочих момичетата около мен.

- Знам. - Каза той сериозно, като после се засмя. - Вече знам. Какво ви се прави момичета?

- Супер - усмихнах му се. - Понеже сме ти ученички поне да се запознаем.Аз съм Сандра - подадох му ръка.
Изглеждаше много силен и си личеше , че преподава бойни узкуства.

Станах и се приближих към него.
- Мен ви се ходи на бар или дискотека, а на вас?
Обиколих ги всички ме гледах замислено .

-А не!Аз още не съм истрезниала.Как да ходя още веднъж?Не ми се иска да ти оказвам,но..в бар Найт не намерих с кой да спя и тази вечер пак ще си лягам сама-изпуфтях
-А щом там ненамерих къде другаде?-повдигнах вежда.Подуха лек вятър и разпиля косата ми.

- Нека идем. И без това съм нов в града. Разведете ме. - Момчето искаше да обиколи града и да намери някоя красавица за през нощта. Не че пред него нямаше няколко, но едва ли някоя щеше да спи с него. Та той дори не беше облечен подобаващо.

- Хайдеде Клеър - започнах да я навивам. - ще е занбавно
- Тъкмо като си пияна няма да подбираш много много - засмях се.
Тя се нави и всички тръгнахме към бара.

Беше ми много притеснено като за първи път тук. Не познавах никого. Реших да се разходя наоколо и да разгледам. Забелязах един огромен фонтан с пейки около него. Запътих се към пейките, когато неочаквано видях едно момче. Може би беше на моята възраст, но не ме интересуваше това сега... Той изглеждаше прекрасно и в същото време малко плашещо, но на мен това ми хареса. Помислих си "Ако седна до него, дали ще ме заговори?", но се отказах, някак си се срамувах и седнах на една пейка разстояние от него. Вятърът нежно подухваше и развяваше косите ми. Загледах се във водата и започнах да мисля...

Както си седях, загледана във водата, забелязах, че момчето от съседната пейка с бавна крачка се приближава до мен. "О, Боже какво да правя сега? - рекох си аз." Усмихнах се и леко се изчервих.

- Здравей! Казвам се Тран - каза той като протегна ръката си към мен.
- Може ли да седна?

Когато погледнах в прекрасните му сини очи, за миг почувствах някаква топлина.

-Здравей! Ам... аз... аз се казвам Ейми... Ейми Джонсънс. - затепках се, след което хванах ръката му, която беше пред мен и чакаше да бъде уловена.
-Разбира се! - усмихнах се отново, но този път по-широко.

В началото бе доста неуверен, но явно успя да преодолее това чувство и седна до мен. Усещах как бялата ми кожа придоби не розов, а червен цвят. Обърна се към мен и ме заговори, като ме гледаше доста втренчено.

-Кой курс си? Аз съм още малък, едва трети - каза той.
-Ам... значи и аз съм още малка, защото също съм трети курс - усмихнах се леко и отметнах косата си назад.

Усещах погледа му и това ме караше да се изчервявам още повече. Не съм свикнала да се взират така в мен, може би, защото никой не го е правил досега.

Явно усети, че много се притеснявам и сведе поглед надолу. Много ми бе любопитно какво си помисли, когато получи отговора ми. Въпреки, че можех да чета мисли, не посмях да използвам тази моя дарба и реших да го попитам. Но точно, когато да задам въпроса си той ме прекъсна:

-Аз съм от Франция, а ти?
-Оу, Франция... - акцента му бе като на французин, но изобщо не ми мина през ума, че може наистина да е от там.
-Трансилвания - кратък, точен и ясен отговор. Сега беше мой ред да му задам някой въпрос.
-Ам, какво точно си помисли, когато ти отговорих на въпроса на каква възраст съм? Нима очакваше да съм по-голяма? - докато си задавах въпроса го гледах втренчено и чаках отговора му с нетърпение.