Пейките около фонтана.

Дълго време лежах и гледах мрачното небе. Чух стъпки, които ме накараха бързо да се изправя. Подпрях се с лявата си ръка и станах. Бях мокра чак до костите. Реших да се прибера в стаята си и да си взема един горещ душ. Бавно закрачих по алеята за към вкъщи. Пред мен имеше момче и момиче "Колко хубаво!" помислих си. Наведох глава, за да прикрия раните и синините от лицето си и продължих. Отново усетих остра болка и обвих ръката около гърдите си.

Забавих крачка, защото болката бе огромна. Спрях и поех дълбоко въздух. След няколко секунди продължих. Дъжда почти бе спрял. "Ще издържиш Ейми! Дръж се!" казах си. Пред мен имаше силует. По походката личеше, че е момче, но къде изчезна момичето? Без да умувам много продължих напред без да обръщам внимание на идващия към мен човек...

- Тран... аз... не издържах там. Мислех, че си ме зарязал и реших да се махна - промълвих - Реших да дойда тук, където за първи път се срещнахме... - разтърсих глава - Ами ти? Още едно момиче, а? - бързо смених темата. Избутах го встрани - Мога и сама!

Радвах се, че отново се срещахме, но след това, което видях... Трябваше да му поискам обяснение.

Бързо смени темата...

- Кой си ти та да ми държиш такъв тон!? Остави ме на мира! - изкрещях в лицето му - Отивай си при Бони и ме остави! Не съм ти искала помоща доколкото си спомням!

Полазиха ме тръпки по цялото тяло. Усещах как всеки момент ще избухна...

- И какво от това, че кървя? Пука ли ти?! Не желая съжалението ти! Ясно ли ти е!?

Обърнах се и продължих бавно да крача по алеята. Тъкмо се бях поуспокойла, а сега отново започнаха да се стичат сълзи от очите ми. Изобщо не ми беше лесно да му повиша тон... Беше прав до някаква степен, но какво щях да правя там? Най-вероятно щях да умра от скука или да откача и да ме затворят в лудницата.

Спрях и се обърнах. Тран крачеше в обратната посока. Наведох виновно глава. "Какво да правя сега? Толкова съм глупава!" Погледнах отново към него, след което се обърнах и продължих. Направих няколко крачки и паднах на колене. Болката бе ужасяваща!

- Мамка му! - изкрещях. Опитах да се изправя, но ме болеше страшно много. Ударих с всичка сила в земята и направих нов опит, но отново се оказа неуспешен...

Останах известно време на земята, след което направих поредния опит да се изправя - успях. Станах и се обърнах назад. Тран се отдалечаваше все повече и повече. "Хайде Ейми! Не бъди такава глупачка! Знаеш, че без него не можеш!" ... Вътрешният ми глас бе прав... Не мога без него, толкова много го обичах. С ръка силно притиснах раната си и леко се затичах. За мой късмет той не ходеше бързо и след няколко метра го настигнах.

- Тран, виж... - започнах да заеквам - аз.. Обичам те и не искам да ти бъда в тежест, като постоянно ми спасяваш живота... Знам, че преди малко се държах като пълна глупачка, знам, че постъпката ми бе глупава, знам, че каза всичко това за мое добро, но не съм свикнала хората да ме съжаляват, точно затова избягах и от лечебницата... - от очите ми се отрониха няколко сълзици - Всички ме гледаха така, сякаш всеки момент щях да умра... Тран, моля те прости ми... - паднах на колене и сведох глава. Сълзите продължаваха да се стичат без спир...

- Тран, аз наистина много съжалявам - отново захлипах - Прости ми, моля те!

Надигнах се леко и го прегърнах.

- Не знам какво щях да правя без теб... - прошепнах - Най-вероятно щях да съм мъртва.. О, Тран толкова много те обичам!
Не исках да го пускам. Исках да останем заедно завинаги. Не можех да живея без него. Изобщо не си представях живота без него...

- Обичам те! - прошепнах отново...

- Не може ли да ме заведеш вкъщи. Поне там да прекарам нощта. Искам да си взема един горещ душ... - замрънках. Нямах право да искам това от него - Моля те!

Придвижвахме се бавно по алеята. Дъждът бе доста силен, но на мен не ми пречеше.

С Алекса си тръгнахме от парка и се върнахме в училището.Малко кривнахме от пътя на общежитията и се запътихме към парка с фонтана.Слез няколко минути бяхме там.Седнах на една пейка,а тя беше в скута ми.
-Мм да..това е животът..-казах си и отпих от отворенат бутилка руска водка.Чудех се нещо...,но не бях много сигурен дали да я попитам.Все пак можеше д и пробудя някой спомен,а бях чул,че тя е елемента Земя...и не ми се искаше да получа скала в главата.
-Али пила ли си от някой...и някохй пил ли е от теб,но смисал...без да се убивате..сещаш се какво имам предвид..само задоволяване...?-попитах я като целунах вратът и.

Писвих очи и го изгледах преценяващо. После се усмихнах палаво. Взех водката и пийнах от нея.
- Да, но трябва ли да говорим затова. Не може ли просто да ме изчуках и да приключваме. Ако искаш да пиеш от мен давай, но първо съм аз.
Наведох се и леко забих зъби във врата му. Той беше с риза за това я разкопчах. Пийнах още малко и се одръпнах от него. Близнах рана и съблякох мойта тениска. целунах го и м/у целувката прошепнах.
- Твой ред е...

Засмях се.
-Бързаш и мислиш само за секса.Това ми харесва.-избутах я да легне н пейката.Почнах да целувам вратът и и забих зъби в кожата и.Тя изстена,а аз почнах да пия жадно.След като изпих безопасно за нея количество затворих раната.Ръката ми се плъзна по бедрото и.Усмихнах се дяволито.Тя беше свалила тениската си и това ми позвоялваше да имам идеална гледка към прекрасните и гърди.Почнах да я целувам по вратът, после и ндоло по тялото докато стигнах пъпчето и.Надигнха се с усмивка докато ръката ми се опитваше да разкопчае дънките и.В тази позна не ми беше дост лесно.

Изпаднах ве екстаз когато заби зъби в мен. Все едно се еех в облаците беше толкова приятно. Малко се азочаовах че не пи повече,но щеше да дойде най-хубавата чест. Целувките му продължиха до пъпа. Откопча дънките ми и ги бутна на долу. Бързо разкопчах дъниките и ги избутах. Прокарах пръсти на горе по мускуите на корема и и гърдите му. Сплетох ръце на вата му и го целунах.