Пейките около фонтана.

-Да те отръва ли?Една малка магийка..-пошегувах се аз.Малко по-малко се отпусках."Е,сега голяма работа,ако не ме хареса..."Опа!Ще ми прочете мислите.
Седнах на една пейка.Погледнах го.
-Като вдървен ли ще стоиш до това дърво?Дай,да правим нещо.
След малкосе зачудих какво да си говорим.Нещо бях спряла да мисля."О боже,Софи,точно пред ТОВА момче ли трябваше да забравяш да се шегуваш и изобщо говориш?"иронично си помислих аз.

-Не,недей.Дарбата ми все пак ми е нужна.-Засмях се когато пак и чух мислите.
-Хей аз не ти ги чета,на половината същества и хора те сами си пристигат,по точно аз просто ги чувам.-Седнах на пейката на която седеше Софи.И пак мислите и стигнаха до мен.Засмях се.
Ама ти не си забравила да говориш,все пак говориш.А и аз да не би да съм толкова страшен?-Приближих усните си към нейните но не я целунах.Просто докоснах устните и,а след това пак се отдалечих и се загледах в водата.

-Ти май се опитваш да ме дразниш?-не се бях раздарзнила,но се шегувах.Е,може би малко.Но какво е това само да си доближава устни и да ги отдръпва.
-Не се страшен.Никак даже...Просто...Ами,имала съм така да се кажем много приятели..Но както и да е...Кой ли е изяла Сам?О,боже,ако се е върнала в стаята ни и е изяла Туфи!?!Шегувах се..Щях да разбера...А Туфи,това е моя йоркширски териер.Мъжки е.
После млъкнах ими хрумна една хм идея...
-И с нега се упражнявах да се целувам.-казах го с такъв сериозен тон.-Сега познай шега ли беше или не.

Туфи,готино име!Не мисля че Сам ще го изяде,не е толкова бесчустванна.Поне се надявам.-Засмях се.Хммм,можеби имах и още една дарба да опознавам всички още от запознанството.
-И с нега се упражнявах да се целувам.
Сега познай шега ли беше или не.-Каза Софи сериозно.
-Еми,незнам,не съм много добър в разгадаването на гатанки.-усмихнах се.

-Шега беше.Добре де ,само понякога като съм тъжна итой ме близва.Беше ми за еденадесетия рожеден ден,когато ме изпартих в Хеката.И защо Сисето те нае?
После се приближих до него.Имаше една такава чаровна усмивка и бели зъби.
-Да знаеш,че пуша.Надявам се да не е проблем.Споко,споко,няма сега да пуша,за да развалям момента.той без това нее много ромнатичен-иронично казах аз.-Така,че не мисля,че е проблем.
Извадих от чаната си една цигара ия запалих.Вдъхнах тютюна и се усмихнах пак.

Взех цигарата гоято взе преди малко и я исхвърлих.
-Ъм,можеби съм нахален но не ми харесва когато пушат,особенно момичета.-Софи седеше до мен,гледах я а тя мен.След краткото мълчание което беше настъпило аз я целунах.
-Силв не ме нае.-намръщих се.

-Как така не те е наела?-целувката си беше добра,ама цигарата ...-Виж какво..Няма да се разберем...Аз обичам да пуша,ти четеш мисил ивсе нещо интимно прочиташ..Имам парво да се отпусна!!!
После го погледнах и тихо казах:
-Този път не съм искала да ме целуваш...Защо го направи?

Засмях се.
-Ти да не си си помислила че миналият път го направих заради това,че прочетох мислите ти?!?Добре,отпускай се.-отдръпнах се от нея и вече между нас имаше място,като за още един да седне.Загледах небето.
-Еми не ме е наела.Приятели сме... никой друг няма как да я пази.Така че.

-Ами,останах с такова впечатление.-отбелязах аз.-Силвия е приятно момиче...Струва ми се...
Усмихнах се и също отправих поглед към небето.
-Били спрял да страниш от мен,когато се опитвам да установя контакт?
Под контакт имах предвид нещо съвсем друго.
-Звездите са красиви...Но не колкото мен.-пошегувах се ази усмивка цъфна на лицето ми.Отметнах бретон.Очите ми блестяха странно.-Ти си върколак,нали?Не питай откъде знам.Дарби...
И замислено го погледнах.

Да,върколак съм.-усмихнах се.Погледите ни се срещнаха.
-Не се страня от теб,давам ти да се отпуснеш.На растояние е по сложно да се четат мисли.Силв...Еми,да.Но зависи и от коя от 2те и страни я познаваш.-погледнах към водата,усмихнах се.Ноща беше хубава,и звездите също.Погледнах Софи,и Софи също е хубава.Пак се загледах в водата.Гледах,във водата отраженията на луната и звездите,които блестяха.

-За отпускане ми трябват само разговори,смях и...-не довърших ,защото тзи път аз го целунах итози път доста дълго.
Вместо то йда ме избута аз само спрях.Погледнах го самоза момент и се вгледах към водата.Отраженията ин се виждаха.Аз със силата на ума си преместих няколко клонки,озарих ги в сребристо и написах "Обичам те".

Усмихнах се когато вудях надписа който се появи незнам от къде.Не ми трябваше да питам,знаех че беше от Софи.
-Хм,днес се запознахме,а вече чак ме обича?-запитах се наум.А казах само:
-Но,ти не ме познаваш добре...-с леко натъжен глас.И се загледах в тревата до пейката.

Аз само се усмихнах и поклатих глава.
-Знаеш ли,че...ами може би не беше за теб.-пошегувах се аз.-Много трудно се разкрива,Том.Не е хубаво.
После когато видях,че надписа още стои се ядосах."Той явно не ме харесавше и щях да го оставя"-помислих си ядосано наум.Клонките паднаха безжизнено на земята и веднага изсъхнаха.Те показваха ясно омите чувства итъга.Мига се беше развалил.Изправих се иказах:
-Е,чао...Явно не искаш...
Понечих да си тръгна,но...

Тя щеше да си тръгне...
-Не,моляте остани.-казах.Също бях станал,държах едната и ръка.
-Не си тръгвай.-Пак казах като се приближих към нея.Прегърнах я и прошепнах:
-Моляте.-Ненавиждах че не трябва бодигардите да си показват чуствата.И тъйкато отдавна не съм го правил,бях свикнал.Но Софи,сякаш ме събуди от някакъв сън...

Молеше ме,а преди...Но когато я прегърна стана друго...Тя също го прегърна и положи глава на рамото му...
-Виж..Извинявай,че изписах думите на любовта,но аз ...Аз..Такава съм,Том.Импулсивна съм и не мисля,че някой би ме спрял да го показвам.Така,че...
После се измъкнах от обятията му ипак седнах.Този път нищо не се бушуваше в мен.Аз се усмихнах,а вятъра развя косите ми.
-Бих искала да решиш..мисля,че сам се досещаш ,Том.

-Софи...-не продължих.Тъй като все още стоях просто се приближих към Софи.Погледнах я в очите.Целунах я,тази целувка беше върховна,сладка и можеби неповторима.Бях много щестлив и много благодарен за това че Софи ме събуди от дългият сън.
-Мерси.-Казах и се усмихнаах.Сигурно не беше разбрала за какво говоря но неможех да не и благодаря.Все пак,тя беше тази която събуди половинка от мен...

Том вече прекаляваше...
-Но,Том,какво съм направила?-изненадах се аз.-Целувкта,прегръдката...Нещо ти става,Том.И не знам какво е.
Засмях се итози смях вече беше радостен.Прегърнах го и се сгуших в него.Сякаш се бяхме разбрали ,но трябаше игласно.
-Е,ще ми отговориш ли?Кажи ми решението си.
После го погледнах право в очите.Бяха толкова красиви.

-Събуди в мен,нещо което спеше досега.-Казах го с такова щастие което сигурно досега не съм изпитвал...или съм.
Защо трябва нещо да ми става?-засмях се.И аз я прегърнах.Бях ужастно щастлив,и се опитвах да сдържа върколачешката си радост.
-Не е ли е ясно вече?-Докоснах лицето.

-Мисла,че е ясно.-отбелязах аз.-Харесваш едон много старнно и почти непознато момиче нали?Хайде да тръгваме.не ми се стои тук.Малко ехладно,макар да е красиво.И не ми се ще точно сега да станеш върколак.
Усмихнах се и го задърпах към училище.Скоро стигнахме стаята и аз се настаних на леглото.Туфи изскочи под него исе втурна в ръцете ми.
-Сам не го е изяла и още не се е прибрала.Дали трябва да се притеснявам за нея или тярбва да ти се наслаждавам докато Силивя не е поискала да си тръгвате.
"Дали все пак ще можем да се виждаме?"
Тези мисли ме натъжиха и усмивката се изтри от лицето ми.

Навън валеше... Спрях на едно място и вдигнах глава към мрачното небе. Студените капки нежно се удряха в лицето и се стичаха по шията ми. Искаше ми се да посетя някое място, дето няма никой и най-сетне го намерих. Тук се запознах с Тран и тук го обикнах от пръв поглед. Седнах на пейката, на която се запознахме и се загледах във водата. Спомних си всичко от онзи ден и кошмара, който имах днес.

Дъждът се усили, а аз бях мокра чак до костите. Станах и се запътих към вкъщи. Реших малко да пообиколя въпреки тъмнината. С бавна крачка се запътих към изхода и усещах как дъжда просължаваше да се усилва с всяка изминала минутка. Спрях се и вдигнах глава нагоре. Беше толкова приятно, след което продължих по пътя си.

Доста обикалях, докато най-сетне намерих пейките и фонтана. С лявата ръка придържах раната си. Приближих се до една от пейките и седнах. Дъждът понамаля малко. Загледах се във вълничките, които капките образуваха във фонтана. "Толкова бе хубаво!" - казах си и погледнах към мрачното небе. Очите ми отново се насълзиха
- Той ме изостави... - изхлипах - Изостави ме... - наведох глава и заплаках с глас. Толкова ми липсваше Тран...
- Обичам те! - изкрещях с всичка сила. Явно вече откачах, но нали това правят лудите - крещят... Станах от пейката и легнах на мократа трева. Загледах се в мрачното небе... Пред мен се появяваха образите на Тран и Бони - щастливи...
"Това ли е краят на щастието ми?" - запитах себе си, но не успях да намеря точен отговор...