Пейките около фонтана.

Усмива играеше на лицето ми.Добре,че пейката беше голяма или по-точно дълга.Ръката ми от бедрото и се плъзна междо краката.Али беше влажна и това ми харесваше.Почнах да целувам вратът и.Ръката ми се плъзна под гащичките и.Прокарах език по вратът и,а тя изстена и почн да извивя тялото си от удоволствие.Свалих гащичките и доста бързо.Плъзнах се по тялото и оставяйки мокра дiря от езика си.Стигнха до интимните и части.Почнах да я целувам нежно там.От време на време прокарвах език,а тя стенеше от удоволствие.След като "опознах" с език и устни каква е Алекса там доло се върнах към вратът и.
-Много си сладка.-казах докато целувах вратът и,а с пръст масажирах клитора и.Тя беше сабула дънките ми и бях останал само по боксерки.Извадих малния си приятел и рязко проникнах в нея.Тя извика,но викът беше заменен със стон на удоволствие.Засилвах и намалях,а на нея и хресваше.Плъзнах едната си ръка под нея и откопчх сутиена и.Почнах да целувам нежно гърдите и.Зърната и се бяха втвърдили от възбуда.С език направих кръкче около едното,а после около другото и леко засмуках първото едното,а после и другото.Имаше прекрасни гърди,но ги предпочитах без сутиен.

Стенех и виках от удоволствие. Не знаех къде се намирам на пейките около фонтана в училище лили в Рая. В момента не правех разлика. Единственото което усещах и исках да усещам е Деймън в мен. Не мога да опиша какво почувствах когато почна да ме обсипва са ласки там долу. Или пък когато проникна в мен изведнъж. Беше не описуемо. Радвах се че не съм пиана и ще мога да запомня тези моменти. Тялото ми често се разтърсваше от удоволствие. Колко бяха оргазмите вече. По дяволите дори спрях да ги броя. Нямах сили да ги броя исках просто това да продължи колкото се може по-дълго...
Изведнъж се сетих за Крис. За бога защо пък се сетих за него. Защо той ми е все в главата и ми помръчава хубавите моменти. И една мисъл се прокрадна в съзнанието ме. Ако сега дойде ей така от нищото и ме види... Господи защо мислех за него сега...

Опсипвах я с целувки докто засилвах със всеки тласък на тялото си малкяи си приятел.Алекса се изви в дъга,а аз се ухилих.Заострих зъбите си и ги забих във вратът и.Почнах да пия от нея , тя изпада в екстаз.Имах чуство,че ако продължим така още малко ще се пръсна.Отделих зъби от вратът и и затворих ранат.Облизах устни.Плъзнах се отново по тялото и почнах да я целувам доло.Езикат ми влизаше и излизаше от нея.Имах чуство,че ще свърша всеки момент.Хванах я отново и го вкарах.Тя извика.След по-малко от минута свърших в нея.Дишахме тежко,а телата ни бяха топли.Долепих устни до нейните,а после ги плъзнах по вратът и при мястото където я бях ухапал два пъти.

Изпаднах в още по-голям екстаз когато то за втори път пи от мен. И мислите за Кристиан изчезнаха. Отпуснах се напълно. Когато той свърши (докато аз бях свършила поне 10пъти ) изачаках малко за да успея да си поема дъх. Бях изтощена все едно съм тичала хиляда километра. Измъкнах се бавно и леко изпод него. Облякох бързо бикините и сутиена. Малко по трудно обук дънките сигурно заради ендорфина. Отидох до фонтана и се наплисках малко. Вечерта беше много гореща.

Тя се измъкна и се облече.Последвах примера и.Обух боксерките си,а отгоре дънките.Отидох до фонтана където беше и тя.Ноща беше доста гореща.Приближих се и хванах Алекса.Влезнахме в езерцето.Тя почна да се съпротивлява,но какво?Нямаше да я изпусна...е тоест "не нарочно".
-Хайде..нека да се охладим..-казах и я пуснах.Езерцето не беше много дълбоко,но не беше и плитко,че като паднеш да се одариш в дъното.Алекса падна във водата с писък.Беше цялата мокра и явно ми беше ядосана.
-Казвалили са ти колко си секси когато си мокра?-попитах я със самодоволна усмивка.Молех се само да не ме хване и да не ме убие."О Никс.Радвам се,че си дала на Алекса елемена земя,а не елемента вода!"

Това си беше гадно хванах го за ревера и го преметнах като го съборих върху него.
- Не се опитавай пак да го направиш. Защото жив ще се заровя.
Изправих се и излезнах от езерцето. Цялата бях мокра. Защо нямах елемента огън. Поне щях да съм суха сега. Единственото нещо което беше останало сухо беше тениската ми и коженот яке. Наметнах направо якето и взех тениската. Обърнах се към Деймън кото още беше във езерцето.
- Всъщност не са ми казавали благодаря.
Влезнах в езерцето и наведох се и го целунах.

Тя ме бутна във водата и излезна от езерото взимайки якето си и тениската.Върна се и ме целуна.Възползвах се от това и я хванах за ръката.Дръпнах я и тя падна върхо мен.Бяхме на плитката част на езерото и аз седях на дъното...страна работа.Там където я метнах да е по-дълбоко тук по-плитко...и защо?Изтласках мислите за "видът" на езерото и неговите дълбини някъде в съзнанието ми и се засмях.Алекса лежеше върхо мен,но беше доста близо и до водата.Леко се рамзърдах и тя падна от мен на плиткото..е по-скоро се изтърколи и нямаше шанс нищо да я заболи.

Почнах да се смея, а той ме гледаше с любопитство сякаш казваше "За какво се смееш?".
- Какво не ми казвай че не мога да се смея?
Изгледахго с невинни очички сякаш. И изведнъж почнах да го пръскам той последва примерами. И след малко целите бяхме мокри.
- Супер сега целите сме мокри! Доволен ли си?
Легнах на плиткоти в езерцето. И затворих очи.

След като аз спрях смехът си тя почна да сме смее..накрая почнахме заедно да се смеем докато се пръскахме.
-Супер сега целите сме мокри! Доволен ли си?-изрече Али и легна на плиткото.Отидох и легнха до нея загледан в небето.
-Аз дали съм доволен?Хъм нека да помисля...децката ми мечка която още гори в мен най-сетен се сбъдна.Да се измокря до кости с Алекса Сандърс...-засмях се.Надявах се да не приеме наистина това за мечтата и да не помисли,че нистина съм имал подобна мечта.
-А ти доволна ли си?

Надигнах една вежда.
- Ууу детската ти мечта. Такава чест за мен.
Засмях се още повече. Детска мечта. Само при мисълта ми се доплакваше от смях. А дали аз съм доволна. После го погледнах и на лицетоми се появи палава усмивка.
- Хм,... дали съм доволна. Ми не съм сигурна...
Надигнах се и пак го целунах този път по-продължително. Харесваше ми да съм с него. Така бях себе си и се забавлявах. Не мислех за проблемите.

След като целувката свърши се надигнах и направих тъжна физиономия.
-Не много?Това го приемам за лична обида!-казах с превзет тон,но после се засмях и сръгах леко Алекса с лакът.Подука лек ветрец който разроши косите и."Дори с вятър е много топло!"-измърморих умствено.Тук с Алекса ми беше толковя приятно.
-Знаеш ли...никога не съм се чуствал така.Е никога от както съм вампир...-обесних и.-И никога от когато убиха брат ми.

Усмихнха се тъжно. Брат му. Бях чула нещо такова.
- Какво е станало? Ако искаш не ми казвай де щете разбера.
Погледнах го беше тъжен. Разбирах го напълно. Не знам какво е да загубиш близък де... но чувствах Кристиан така сякаш съм го загубила. Беше ужасна. Да знам че никога повече няма да мога да го прегърна да го целуна. Да го усетя пак близо да мен.
- До някъде те разбирам е само да някъде?
Почнах да правя кръгова с пръста си по повърхонсттта на водатата за да се разсея. Но не стана. Сарцето ми още беше разбито.

-Един вампир го уби.Мисля,че тогавя бах на десет,а той на седем...-изрекох и се загледах в небето.Тя се омъча.Май и бях припомнил някакъв болезнен спомен.
-Хей ама аз да не пробудих някакъв спомен...съжалявам..не исках.Нека да се поразсеем.-изправих се и я хванах.Навлязох навътре в езерото.Оказа се,че е по-дълбоко от колкото мислех.Пуснах Али във водата която ми беше някъде до кръста.
-Сравително плитко е...,но може да отидем на плажа...-почнах да размишлявам на глас.

- Не нищо не си разбудил скойно - поклетих глава за да разкарам сповените и се усмихнах. - Плажа? Хм,... добре. Но първо трябва да тоида си взема бански и кърпа.
Усмихнах се. Тогава бързо го пре пънах и той падна във водата. Потопи се за малко за няколко секунди. Почнах да се смея.

-Хей!-казах след като тя ме бутна още веднъж във водата.Засмях се.С Алекса ми беше доста приятно.Тя се съгласи да отидем на плажа,но каза,че трябва да си вземе бански.Съгласих се.Запътихме се първо към нейната,а после към моята стая.
-На този плаж който е тук...ходихме каот бях малък.-обесних и по път към общежитията.Взехме си банските и отидохме на плажа.

Не обичах много сълнчевите дни, но ми писна да се седя в къщи по цял ден. Джейс го нямаше пак се беше покрил някъде, тъй че трябваше сама да се оправя със скуката. Взех едни слънчеви очила. И излезнах на вън.
Отидох в парка само защото там имаше много сянка не за друго. Обикалях на около и децата тичаха на сам натам и не един път щях да се бутна в някое. Единстевеното сете което не ме дразнеше беше Макс, ама и той не прави изключение но моменти.
Видя един фонтан и наоколо пейки, но всички бяха заети. На една от тях с едно огромна сянка седеше момиче. Реши че тя може да го приюти при нейната сянка.
- Може ли да седна? - попита той и отиде до нея.

Момичето май беше доста срамежливо за вампир и не ме гледаше много вного. Само с периферното си зрение. Накрая ме попита как се казвам.
- Алек - казах и я погледнах. Беше хубава, ама ми беше странно не и ли неприятно да стои на слънце.
- Не ти гадно на слънцето? -тя го погледно очудено.
- Пред мен не нужно да се криеш имам две сестри като теб. И мога да разпозная вампир от километър. Та не ти ле малко гадно така на слънце?

Да от пръстена наистина се излъчваше енергия на подобна магия. Умно момиче. Може би и аз трябва такъв на сестрите ми. Най-вече на Алекса.
- Черен вещер - казах спокойно и тя се сепна. - Спокойно момиче това че практикувам нещо лошо не значи че съм такъв... просто ми се налага - свих рамене и се загледах във фонтана.
- А ти как се казваш впрочем - попитах без да отделям очи от фонтана.

Свих рмене.
- Като магьосниците. Правим магии, но вещер звучи по инитерсно спорде мен. И правдоподобно. Черните вещери правим... зли магии най-просто казана. Проклятие причинява на смърт. Незаконни неща в света на свръхестествено най-просто казано.
Погледнах и тя изглеждаше притеснена.
- Но аз правя и бяла маги... така де и добри неща от време на време не съм толкова лош...

Сантана следеше думите му една по една опитвайки се да ги разтълкува..получаваше се до някъде.. Продължи да го гледа докато той се опитваше да се оправдае с това за бялата магия..
-Трябва ли да се плаша?-попита тя.
Въпреки, че знаеше че не би и направил нищо..Въпреки всичко риска, който поемаше дори като говореше с него беше огромен..Кой знае какво ще му хрумне всеки един момент.

Усмихнах се на думите й. Е би трябвало, но ако и кажа ще избяга.
- Не, не трябва. Аз не съм много добър, така че...
Свих рамене и й се усмихнах. Страхотно почнах запознанството ни. С лъжа. Е какво да се прави и без това непрекъснато лъжех... Още една лъжа не е нещо особенно нали?
- На колко си, Сантана - харесваше ми името. Много интересно и звучно.

П.С. Сори че се забавих толкова.