Пейките около фонтана.

Тук всеки който иска да си почине може спокойно да го направи.Успокояващи звуци на падаща вода от красивия фонтан в средата и птичи песни новаците сядаха на пейката и си почиваха,пишеха домашни или рисуваха.Доста ученици обичаха да сядам под сянката на голямото дърво гледайте езерото

Слънцето грееше земята и беше толкова топло, че чак ме заболя главата,но какво да се прави аз обичам природата и не бих я заменила с нищо друго.Вървях по пътеката в парка и слушах песните на птиците които бяха накацали по зелените дървета.Не след дълго стигнах до фонтана и седнах на една от пейките около него, толкова е успокояващо! Извадих скицника и един молив.Огледах се внимателно докато погледът ми не падна върху едно гнездо на дървото.В него имаше малки пиленца и едно по голямо, сигурно беше майка им. Усмихнах се, те бяха толкова сладки! Взех молива и започнах да ги рисувам, тук... под звука на падащата вода.

Слънцето грееше в лицето ми и това ме караше да се усмихвам.Не излизах често , тъй като учебните часове се провеждаха вечер и след това съм толкова изморена , че спя почти непробудно.Вървях по зелената трева и се наслаждавах на птичите песни и пейзажа.Носих в себе с четиво и се насочвах към една пейка.В този момент зърнах Наташа.Беше седнала на една пейка и рисуваше.Изглеждаше топлкова съсредоточена , че не исках да я прекъсвам.Отправих се към съседната пейка, но ми се строи , че Наташа ме видя.Седнах на пейката и разлистих страниците.Оправих последен поглед към фонтана и зачетох...

Плъзнах молива по очертанията на птичката по листа хартия.Повдигнах глава и видях Анастасия. Дали ме е видяла? Тя седна на другата пейка и се зачете в дебелата книга,а дали ако отида при нея няма да и преча? Тя изглеждаще толкова спокойна и погълната в книгата и много добре знаех какво е да те прекъснат когато си се зачел. Наместих се на пейката и реших да не я притиснявам, сигурно беше много изморена от тежкия ден и единственото което иска сега е да почете малко без никой да и пречи.Усмихнах се! Оглвдах се наоколо отново,но уви не намерих нищо друго за рисуване,затворих скицника и се облегнах назад. Просто ще се наслаждавам на слънчевия ден.

Беше доста слънчев ден...няма да кажа прекрасен се пак съм вампир и слънцето ми е слабост.Облякох се и излезнах,сложих си слънчевите очила и излезнах от стаята си,а после и от зградата и се запътих към парка.Обичах този парк..,но идвах тук предимно вечер.Вървях по една пътечка която мео тведе до фонтана и видях Анастасия и Наташа да седят на две отделни пейки..."Ъъъ на две отделни??Защо ли...?"Продължих напед и видях,че Анастасия чете доста голяма книга докато Наташа държеше скицника си и се любуваше на природата..."Аааа едно защо са на отделни пейки..Наташа сигорно е рисувала когоато Анастасия е дошла и не е искала да я прекъсва или обратното..ох обърках се от собствените си мислии.."

-Здравейте-казах аз и им се усмихнах-надявам се,че не Ви прекъсвам,а ако е така..съжалявам...

Бях се заслушала в птичите песни докато не чух стъпки зад мен.
-Здравейте-каза Клеър и се усмихна-надявам се,че не Ви прекъсвам,а ако е така..съжалявам...
Обърнах се, и я видях да седи малко в страни от нас. Анастасия беше вдигнала глава от тежката книга и с беше усмихнала.
- Здрасти, не очаквах да те видя на вън в толкова слънчев ден.- казах аз и се засмях докато потупах мястото до мен с ръка.
- Не те ли болят очите? - повдигнах едната си вежда въпросително и я следях с поглет докато тя не седна до мен...

Тъкмо свършвах главата , когато Клеъри дойде.
-Здравейте-каза Клеър и се усмихна-надявам се,че не Ви прекъсвам,а ако е така..съжалявам...
Вдигнах глава и се усмихнах.Наташа поздрави Клеър .Засмя се и потупа мястото до нея с ръка.Клеъри седна до нея . Наташа я попита дали не я болят очите и я следеше с поглед докато не седна до нея.Затворих книгата и отидох до тях.
- Здравейте - казах с лека усмивка. - Какво ви води в парка?
Сенах до Клеър и оставих книгата в скута си.

-Хах не!Се пак слънчевите ми очила са супер тъмни..слъцето неможе да премине през тях -засмях се силно -A и имам медалион които ми е подарък от моята бивша..менторка..ах колко ми липсва,но е време сама да си спасявам задника...,а какво ме води тук..ами..заболя ме задника да седя на едно място...ами вас какво ви води тук момичета..?

Беше толкова скучен ден. Реших да се разходя в близкия парк. Взех си слънчевите очила и тръгнах. В далечината се виждаха три малки човечета. Приближих се и се оказа, че там седят г-жица Робъртс, г-жица Монгомъри и г-жица Фицрой. Беше ми малко странно да ги видя извън училище. Не исках да им преча, но какво щяха да си помислят ако просто ги подмина? Отидох при тях, поздравих ги и седнах да другата пейка. Както си седях си мислех за някой неща..

Погледнах към Бъфи и я поздравих след това се обърнах към другите.
- Тук съм зариди хубавото време, какво по хубаво от това да седнеш в парка на спокойствие и да порисуваш малко. - огледах се наоколо и погледнах останалите които се бяха втренчили в мен.
- Ето, харесва ли ви? - попитах аз и им подадох картината с нарисуваните птичките на нея.Клеър взе картината и я сложи между нея и Анастасия...

-Много е красива!Много ми харесва Наташа.Ти си най-великият художник който познавам-казах и се усмихнх като малко дете,но преди някой друг да каже нещо избъбрих като машина-Незнам за вас,но аз съм хипер гладна..ами вие?Тя чакаше отговора на Наташа и Анастасия и изведнъж взе картината на Наташа и извика Бъфи която веднага дотича..."Ах колко е красиво" каза бъфии или поне си го мислише...,но си личеше..с усмивка тя погледна г-жица Наташа и после погледът и обиколи и трите ни..след минута мълчание извиках-Ох...умирам от глад..айде да тръгваме преди да съм излапала някоя от вас,а Наташа,Анастасия и Бъфи почнаха да се хилят като полудели...

Зарадвах се от мнението на всички за картината ми,наистина много си я храсвах.
- Хайде да вървим и аз съм гладна а не искам да ставам храна. - засмях се и станах от пейката. Протегнах се и подканих Клеър която се беше разприказвала с останалите.Взех си скицника и тръгнах,но преди да изляза на пътеката се обърнах.
- Чао, ще се видим после - махнах, усмихнах се и продължих да вървя с Клеър по пътеката.

Клеър отговори на мен и на Наташа.В този момент мина Бъфи и Наташа е поздрави.След това Нат ни каза защо е дошла тук и ни подаде скицника.Рисунката беше толкова красива , че онемях.
- Изумителна е - казах след известо мълчание.В тзо момент Бъфи грабна скицника като малко дете.Личеше си, че много и харесва.Погледът обиколи трите ни
и след малко Клеър извика:
- Ох...умирам от глад..айде да тръгваме преди да съм излапала някоя от вас.
След тази реплика аз , Наташа и Бъфи започнахме да се смеем.не се бях смяла така от доста време и това ме направи щастлива.Клеър тръгна към столовата , а Наташа я последва.В края на пътеката се обърна усмихната и ни каза чао.Останах сама с Бъфи.Погледнах към книгата си , но вече не ми се четеше.Реших , че няма да е зле да посетя местния бар.Сбогувах се с Бъфи и се отправих към стаята си...

след кафенетоотидох до стаята си и реших да се порасходя в парка и да си порисувам нещо! трябваше още да измисля как да преподам първите си уроци и се притеснявах ужасно как ли ще минат първите часове... седнах на една от пейките и започнах да се оглеждам какво да нарисувам. всичко изглеждаше прекресно! докато се вглеждах видях че има някакви ученици които стояха от другата страна на фонтана нямах представа кои са... от всичко тука най-ме впечатли самия фонтан! и започнах да го рисувам. докато го рисувах се замислих и за 1вия час по изобразително и реших най-на края какво ще правим. все още рисувах... по точно повечето време гледах фонтана от колкото го рисувах... беше прекрасен!!!

Станах към обяд и реших да се поразходя в парка. Разбира са първо взех слънчевите очила. Отидох до фонтана да направя няколко снимки той беше много красив. Направих около 20 снимки и седнах на пейката дано мине някои за да побъбрим.

Тези дни не се чуствах добре и бях в конюшнята когато видях,че Наташа моя ученичка от 3 курс изведе своят кон Аморе на разходка.Когато съм тъжна почти винаги отивам при моя кон Скарлет-както днес.Видях,че Наташа и Аморе отиват към парка.Не беше много хубаво от моя страна да ги проследим и да им се натресем,но ..такъв е животът.Тъй като парка беше в училището на учениците им беше позволено да идват тук с конете си.Видях,че Наташа прави снимки на Аморе.Знаех,че тя прави прекрасни снимки,а и Аморе беше фотогеничен кон.Слезнах от Скарлет хванала юздите с едната си ръка.
-Здравей Наташа.Преча ли?-казах и се усмихнах.Говорех си спокойно със всички ученици тъй като бях само една,две максимално пет години по-голяма...о да пет години си бяха много,но нали не въртя любовни афери със по-малките..или по-точно не не чак толкова малките.След като тези мисли михана през съзнанието ми отново се сетих за него..за устните му,ръцето му,усмивката му,гласът му..наистина го харесвах,но незнаех дали той ме харесва.Конят ми изпръхтя и прекъсна мислите ми,а аз погледнах Наташа и и се усмихнах.

Усмихнах се на Наташа.Седнах на пейката,а Скарлет стоеше до мен.Желах го,исках го,сега,но неможех да го имам защо...защо...чудех се на този въпрос защо....имам чуство,че ако го видя..сълзите ми ще потекът от очите..сълзите които се сабраха онази нощ когато с Хера продължихме пиенето си в гъстите дебри на гората....неможех да го забравя неисках.Видях,че Наташа ме гледа и оставих мислите си за по-късно.
-Как вървят снимките?- и се усмихнах-С нещо да помогнем?-казах и погледнах Скарлет която изпръхтя доволно.

Тяседна на пейката и се замисли. Беше тъжна дали беше заради онзи задник Димтрийй от пети курс. По-добре да не мисля за това може да я разтроя. Когато видя ,че я гледам и ме попита да дали вървят снимките и може ли да помогне с нещо.
- Да доведете Скарлет тук нека го снимам с Аморе.

-Да зареди него е.Не не задник-засмях се.-Сега ще я доведа.Хайде момиче-казах на коня си и я накарах да стои мирно до Аморе.Сложих слънчевите си очила тъй като слънцето огря точно мястото където бяхме-Ужас..не съм фен на слънцето-засмях се.-Скарлет стой мирно момичето ми.Е Наташа дано снимките се получах хубави.-застанах зад Наташа за да не и преча.

-Да права си.Попринцип не се ръчкам в чуждите съзнания,но напоследък..и да наисти на го обичам,но искам да знам няколко неща:От къде разбра за мен и него и колко души знаят за това..и от къде..-боже..толкова много хора знаеха.От къде? и поредния въпрос преполува във съзнанието ми...