Гробището

След столовата тръгнах да се разхождам из града.вървях без посока и не мислех за нищо(за което бях благодарна пък и това беше целта).Минавах през гробището и реших да се отбия.Не бях идвала тук преди.Мястото изглеждаше плашещо и отблъскващо , но не ми пречеше.Влязох и тръгнах след надгробните плочи.Усетих нечие присъствие и мирис на цигари.Не бях пушачка , но от време на време пуших и то предимно като съм сред пушачи.Точно в този момент ми се припуши.Тръгнах в посока на миризмата и видях едно момиче.Тя се беше облегнала на една от надгробните плочи и си пушеше съвсем необезпокоено.Седнах до нея.
- Здрасти -поздравих я. - Може ли една цигара?

- Здрасти. - казах идишайки дима и и подадох котииката с запалката. Огледах я внимателно не преличаше на някой който би пушил,но си замълчах.
- Е, какво правиш в горбището не е ли малко страшно. - погледнах я по своя си начин и и дръпнах още един път от цигарата. Част от дима навлезе в дробовете ми а други излезе през устата ми. Спомних сеи как майка ми реагира когато разбра че малкото и дете е пропушили и пропило. Хич не и хареса,но все пак ме остави да си правя каквото си искам.

Поех кутията и запалката.Извадих една цигара и я запалих.Дръпнах и издишах дима.Не го бях правила от много време, но в момента ми се допуши.Проста така, а попринцип пушех рядко.
- Е, какво правиш в горбището не е ли малко страшно - я ме попита и ме откъсна от мислите ми, от повтарящите ми мисли.Обърнах глава към нея и отново си дръпна от цигарата.Издишах дима и чак тогава заговорих.
- Никак даже.Това е място като място.Само дето има един куп мъртъвци и надгробни плочи.
Повдигнах рамене и леко се засмях.
- Ами ти?Теб не те ли е страх тук? - огромна усмивка беше на лицето и и още малко щях да се засмея.Тя беше вампир.Усетих го след няколко минути.Да видим дали тя ще усети каква съм.

- Никак даже. Като ми гледаш външния вид и това което съм, мислиш ли че ме е страх. - засмях се леко и дръпнах от цигарата си.
- Пък и сигурно половината тук са умрели от такива като мен. - огледах се наоколо и се засмях. Имаше в това момиче нещо странно. Погледнах я право в очи или до колкото можеше да се види в тази тъмнина. Ох...само да не тръгне да бяга като другата на която предложих бира. Дръпнах за последно от цигарата и я смачках на земята докато издишах дима с голямо удоволствие.

Засмях се.
- Имаш право.Макар да съм сигурна ,че част от тук присъстващите биха искали да са като теб или не - повдигнах рамене и отново се засмях.Вечерта изглежда щеше да бъде забавна , пък и тя явно щеше да ми се разкрие.Дръпнах от цигарата.

- Едва ли. Живота ми не е толкова розов колкото изглежда.Ако вопще изглежа така. - засмях се и се настаних на земята така че да мога да гледам момичето в очите.
- Извинявай не разбрах името ти? - усмихнах се и и подадох ръка. - Ванеса приятно ми е! - Тя ми подаде ръка също и усетих че нещо различно има в това момиче. Присвих очи сякаш щях да видя нещо,но бързо ги опуснах.Изглеждах като побъркана, не че не бях такава.

- Права си - зареях поглед нанякъде.Това ме подсети за случките ми с Доминик.Не го разбирах.Хем ме искаше ,хем не.По дяволите защо мисля за него.При положение ,че ме изгони като мръсно коте от дома си и не иска повече да ме вижда.Пуфф...
- Извинявай не разбрах името ти?Ванеса приятно ми е! - тя отново ме изкара пот мислите ми.Оф добре ,че е тя.Погледнах я и тя ми се усмихваше.Подаде ми ръка и аз я поех.
- Аз съм Сандра - леко й се усмихнах.Тя ме погледна едва ли не втренчено.Сигурно още не можеше да осъзнае какво съм.
- Какво има? - попитах я развеселено.

- Извинявай понякога съм много усобен човек. - засмях се и тогава разбрах какво е,но останах засмяна не помръднах нито един мускол на лицето си който да издаде,че знам какво е. Усмихнах се и се заиграх със запалката.
- Хей ако направя пожар...спасявай се. - засмях се и сложих едно сухо листо на огъня.

Засмях се.
- О явно обичаш да палиш пожари.Малкият ми брат си пада по пожарите.Присъствала съм на доста негови - ухилих се и в мен нахлу един спомен.

<<<<<<>>>>>>>>>>
- Хей сигурен ли си в това, което правиш?Ще подейства ли? - попитах го ухилено.
- Абсолютно - отвърна ми той и се ухили като мен.Двамата се засмяхме.След миг огъня вече ограждаше в кръг дървената хижа, но без да я докосва.Брат ми беше изчислил всичко и дори при лек ветрец нямаше да се разнесе.Сега онзи идиот щеше да разбере с кого си има работа.

<<<<<>>>>>>>>>>>

Засмях се.

- Хм...не бих казала че ми е едно от любимите занимания. - засмях се и отворих оново котията с цигарите и сложих една в устата си. Запалих я и издишах дима към небето. Беше толкова тихо че направо можех да си чуя дишането.

Издишах дима и допуших цигарата си в мълчание.Хвърлих фаса в далечината.Оттам изведнъж изникна една черна котка.Очите й заблестяха в тъмнината и дебнеха нещо.Тя зае нападателна позиция и се хвърли към нещо ...Нещото излетя и мина точно над главите ни.Подскочих леко.Стреснах се.Плух си в пазвата и после се засмях , заради реакцията си.
- Леле и ако това не е неочакван обрат.Милото котенце.Май си изпусна вечерята.

Ококорих се и се вгледах в котето.
- Не мисля така. - намръщих се и посочих към мрака. От там се чу ръмцене драскане и после сладко помляскване. Засмях се и дръпнах малко от цигарата.
- Извинявай за въпроса,но не си ли от училището за онеизи странни същества?- погледнах я с вдигната вежда и отново си дръпнах от цигарата.

А така.Минах ме на същността на разговора.Нямаше да се разкрия първа.
- А ти учиш ли там? - погледнах я изпитателно и си взех още една цигара от кутийката.Дано не ставах нахална , пък и какво пък.Ако имаше нещо против щях да й купя цигари.Това беше най-лесната работа.Запалих цигарата и запуших.

- Я не не се прави на одарена. Аз те питах първо. - намръщих се и я погледнах намусено и леко ядосано. Дръпнах отново от цигарата и издишах дима бързо сякаш исках по бързо да се отърва от него.

- Оф добре - намусих се. - Край на игричките.
Ухилих се отново.Беше ми много забавно, но те се мръщеше ,затова станах сериозна.
- Виж знам какво си и вероятно и ти знаеш какво съм , тъй че по-добре да ти отговоря ,че съм 6 курс.Ами ти?

- 5-ти - казах засмяно и дръпнах от цигарата си. Е, бях я подценила мислех че няма да се предаде толкова лесно.
- Върколак значи. - направих някаква странна физиономи и продължих да си пуша цигарата.

- Върколак - издишах дима. - Много щуро, а?
Ухилих се отново.Беше странно момиче да е върколак , но какво пък.Погледнах я.Исках да видя реакцията й , не че имаше много за гледане.дали я беше страх от мен?Хм..

- М...не бих казала. - вдигнах ръмене и направих сранна физиономия.
- Всички същества си имато своите щурости. - казах докато ракомахах с ръце. Доизпуших си цигарата и се наместих на земята.
- Ах...Стиви неудобен си. - казах през смях и погледнах към Сандра.

Засмях се.Погледнах надгробната плоча и възкликнах.
- Мда, явно не са знаели как да правят удобни надгробни плочи през 19 век - засмях се отново.
- Е вампирке страхуваш ли се от мен? - реших най-накрая да задам въпроса си.

-Хах....защо ми е да се стеахувам от теб? - казах през смях. Ама тясериозно ли си мислеше че ме е страх от нея. Тя беше просто едно същество същ като мен само че се превръщаше в куче а аз в прилеп.

- Е просто питам.Нали знаеш какво се говори, че едно мое ухапване и си оут. - повдигнах рамене.
Доизпуших втората цигара и хвърлих фаса надалеч.Потърсих с поглед котето.Нямаше го никъде.Явно се наслаждаваше на другото си ядене.В този момент все едно ме удари светкавица.Усетих ужасяваща болка и изведнъж бях на друго място.

Имаше някаква фигура.Не различавах дали беше момиче или момче.Аз се намирах зад тази фигура.Единственото нещо , което се различаваше в нея , беше едно стъкло.То проблясваше заплашително и жертвата не откъсваше поглед от него.Изглеждаше като в капан.Жертвата бе Елинор....

Още няколко образа минаха през главата ми и тогава се вече бях отново на гробището.Бях се проснала на земята.Усещах студената пръст по лицето ми , а Ванеса ме гледаше изплашено.Бях се изпотила и бях в шок.

- Знам,но не ме е страх. - казах спокойно и захвърлих цигарата си. Докато се усетя Сандра лежеше на земята потънала цялата в пот.
- Боже, добре ли си? - викнах към нея и се надвесих,за да я видя по добре как е. Н еми преличаше на много добре. Помогнах и да се вдигне или поне да седне.

Ванеса ме вдигна иаз се облегнах отново на надгробната плоча или иначе казано - на Стиви.Заметнах няколко кичура зад ухото си и се опитвах да осъзная случилото се.Бях получила видение и Елинор беше в опастност.трябваше да помисля.не можех сега да хукна.Чувствах се слаба.Малко се поусеферих и погледнах Ванеса.
- Вече съм по-добре - но изражението ми беше напрегнато.

- Добре. - казах спокойно и я пуснах. Облегнах се отново на надгробната плоча и погледнах Сандра.
- Е, какво видя? - усмихнах се с хитра усмивка. Може би щеше да се чуди от къде знам а аз щях да и кажа " Просто знам"

- Но откъде ...- спрях се.Тя сигурно това й чакаше. - Както и да е.
Хванах се за главата.Ако й кажеш тя щеше да започне с въпросите и щеше да стане дълго и широко , а не ми беше до това в този момент, затова казах:
- Видях как менторката ми бива убита от нейна позната - кратко и точно.Без излишни подробности.