Гробището

- Еха....сигурно е ужасно. - усмихнах се някак си злобно. Не познавах меторката й,но и честно да си кажа не ми пукаше.
- Е, сега сигурно ще искаш да хукнеш и да и кажеш да се предпази. - повдигнах вежди и се замсях.

Намръщих се.
- Хаха , много смешно - след това въздъхнах.
- Няма да тръгвам сега.Не знам къде е , пък и не се чувствам съвсем добре.
Погледнах я.Тя изглеждаше леко развеселена.
- Какво? - попитах раздразнено.

- Нищо. - казах и вдигнах ръце в знак на предаване.
- Ако не се чустваш добре мога да те заведа до лечебницата? - предложих и. Знам...можеше и да не се съгласи,но аз трябваше да питам. Все пак не бях от онези които щяха да оставят човека или същество в беда и да не им пука за него.

-Не няма нищо - казах й. - чувствам се добре, не се нуждая от лечебница или въобще лекарско лице.
Наместих се и се облегнах над надгробната плоча.Замислих се за видението си.Все още образите бяха ясни.Чудех се какво да направя.Ако хукна сега къде ще отида , а ако остана тук дали тя няма да пострада междувременно.Усетих нарастващото напрежение и посегнах към цигарите на Ванеса.Сложих една цигара в устата си.Запалих я и след като си дръпнах и издишах дима проговорих.
- Виж съжалявам за цигарите , но просто не знам какво ми става.Попринцип не пуша ,много рядко и то ако съм сред пушачи и ми предложат.Не съм пушила от 3 месеца, ако не й повече, а сега като гледам си наваксах от веднъж - заръкомахах и не знаех какво ми става.Сигурно е от шока.

Погледнах я малко скиптично.Едва ли някой би припаднал и селед това да се чуства зле,но пък какво ли разбирам аз сигурно наистина си беше добре.
- Няма проблем за цигарите. - усмихнах се. "Защо да има? с радост бих споделила цигари или алкохол с някой който беше почти като мен" Взех още една цигара и я запалих.Божи имах чуства от бира... ПОгледнах към пътекаа от където би трябвало да се излиза от горбището.Ами ако отида в бара? Но не сиакх да оставям Сандра тук.

Усмихнах й се леко.Не ми беше много добре.Догади ми се.Станах и се изповръщах в най-близкия храст и ми олекна.хвърлих настрани недопушената цигара и погледнах Ванеса.
- Знаеш ли май е по-добре да тръгвам - усмихнах й се леко.Тя изглеждаше загрижена за мен.
- Спокойно и сама мога да се справя - усмихнах се леко и тръгнах към училището.леко за;литнах ,но веднага възстанових равновесието си и се затичах.

Още преди да я попитам дали и добре или да я предружа ли до училището тя вече беше се скрила в сенките. Е дано поне намери пътя обратно. Беше добро момиче, виждаше ми се симпатична и сигурно щяхме да станем приятелки. Повечето хора гледаха да ме игнорират щом видят такова нещо като мен. Облечено в черни дрехи и очи подчертани с много черно. Какво толкова ми имаш. Аз съм като всички останали само,че дето се напивах и пушех от време на време. И какво от това?
Станах от гроба на Стиви. Май така се казваше този човечец? и си взех котииката цигари които намаляха дрстично. Прибрах ги в джоба си и тръгнах по пътеката,за да стигна до някъде и аз незнам къде,но със сигурност далеч от гробището. Това място ме караше да се чуствам много подтискана.

Докато стигнахме на гробищата се успкоих и се опитвах да кажа не Клеър "Клеър Елинор го наръга в корема с кол. Наистина не я харесвам, но защо да те лъжа той сам ми го каза." и прехвърлях на ум сцените в стаята му и в лечебницат накрая спрях и застанах пред нея.
- Клер моля те повярвай ми няма смисъл да те лъжа. Моля те!
О, Никс дано ми повярва ти си ми сведетелка, че не лъжа.

-Да,може..тя е способна на подобно нещо.Но трябва да има причина за да го е направила.Вярвам ти,а сега се успокойн..-дали трябваше да споделя на момичето,че Кристиан ще стане червен новак,а и наистина и вярвах..
-Хари!-извиках аз моят стар приятел-гробаря.Пуснах Крис на земята.
-Спокойно миличка той ще е добре..-наистина ще е добре..няма да умре,а ще стане новак,но едва ли ще ти го кажа...

Клекнах и почнах да галя Кристиан. Тя наистина казавше ,че ще е добре, но как можеше да е добре не разбирам. НЕ могада проумея. Да не бида е некролист и вечеда е говерала с духа му. "Не е некролист" прозвуча вглавата ми един зловещо познат глас, който може да смръзи кръвта ти. Огледах и видях сянката окло тялото на Кристиан.
- Какво искаш ?- изсъсках тихо, така че Креър да не ме чуе. "Просто искам да ти кажа това което Клеър не иска" каза сянката и със зловещ глас последван със зловещо кикотене. Настина се вцепених отстрах.
- Какво искаш да ми кажеш? - тя спряда секиска и каза "Той нямада умре просто ставадруг вид вампир" и както си дойде така си и тръгна. Погледнах Клеър която бешес гръб към мен и викаше Хари.
- Защо не ми каза Клеър - попитах тъжно.

Чух гласа на Клеър.Излязох набързо от къщата и изтичах при тях.държах фенера с една ръка ,за да осветявам пътя си.
- Какво е станало тук? - попитах изненадан ,като видях Алекса да стои над нечии тяло.Вгледах се и разпознах тяло - беше на Кристиан Озера.Замръзнах.Ако не е претърпял промяната ще се превърне в ервен новак след няколко часа.

-Какво искаше да ти кажа?Че той няма да е нито жив нито мъртав?-попитах я.
-Хари..той не претърпя промяната..знаеш какво следва!Трябва да се погрижиш..моля те!А след това може да дойдеш с имението извън града за да го оплачем..-казах спокойно и прегърнах Алекса.Знаех какво и е..и аз раегирах така преди години.
-Спокойно миличка..спокойно..-шептях и.

- Както и да е все ми е едно.
Не ми беше все едно. Но трябваше да е така. Кристиан ми е просто... просто познат. Не ме интересува какво ще стане с него.
Станах и тръгнах на някъде беше ми все едно на къде проста избрах някаква посока наслуки. Оставих се във ръцета на жестоката съдба...

Отворих портите и захвърлих труповете пред краката на Хари.
- Погрижи се за тях. - На лицето ми се появи самодоволна усмивка, но бързо изчезна когато съзрях Крис, облян в кръв и проснат на земята.
- Как... мамка му ! - Изкрещях и се затичах към него. "Паднах на колене" и го огледах добре. Успокоих се, като разбрах, че не е мъртъв... така да се каже.
- О, добре, не е проблем... - Станах и видях, че там бяха и Алекса и Клеър.
- Какво сте ме зяпнали ?!

-Той..сещащ се.Не претърпя промяната.-казах на Елинори поклатих глава.
-Хари моля те..-хванах Елинор и се отдалечихме.
-Знам,че си имала вързка с него..искам да ми разкажеш..разбрах,че си го наръгала..Елинор защо?Той,той..беше като малкото ми братче..какво е станало?-попитах я и едва сдържах сълзите си.Ако отново потекът може пак елемнта вода да ме обгърне..
-Елинор моля те..-замолих и се аз.

Прегърнах я и промълвих тихо.
- Знаеш ни демоните, лесно се дразним и излизаме от контрол... - Погалих я по косата, за да я успокоя.
- Това беше такъв момент... но не би трябвало да го нарани... нали се лекува, пък и не беше в сърцето. - Отдръпнах се от нея и отидох при Крис.
- Е, решавайте, какво ще правим с него ?

Стоях на няколко метра от тях и ги гледах. И аз имах много поводида погреба Кристиан жив, нонесъм го правила както и да е. Елинор е приятелка на Клеър ще й пости и все едно нищо не се случило. Както и да е чудех се какви ли са тези червени вампири. Кой трябваше да попитам за повече инфо за бога. Незнам дали тук ще ми обяснят както тярбва.

Коленичих пред него и въздъхнах тежко. В ръката ми се появи намокрена с вода кърпа. Започнах да почиствам кръвта от лицето му. След малко приключих. Зачудих се, какво ли би му отивало... Определено нещо не толкова кърваво. Преобразих го в сива тениска и дънки, придружени от маратонки и естествено чорапи.
- Е, какво ще кажете ? По-добре е, нали ? - Обърнах се към тях...

Влезнах в гробището и тръгнах на някъде. Оглеждах седа видядалисъм сама. ЗА жалостне бях видях Хари, Клеър, Елинор и Алекса. Да са наобиколи ли някакъв труп. Отидохдо Али.
- Ей здравей какво... - видях трупа Кристиан Озера. Али го харесваше. Погледнах ятя гледаше катопълен непокист. Прегънах я. Ипошепнах вухото й.
- Той не е умрял - тя ме погледна и кимна. Значи знаеше.
- Искашли да ти обясни сигуно си объркана - казах нежно.

Леко се подсмихнах.
-Елинор...-скастирих я аз.
-Той..той ще възкръсва,а ти се грижиш за външния му вид..добре постъпи.Ще го оплакваме в имението ще дойдеш ли?Ще има някои неща които ще ти харесат.-сръгах я с лакът.Исках да се разведрим.
-Надявам се Крис да е добре..сред новаците..-измърморих..

Обънах се към нея. Неочаквах че точно тя ще ми обясни.
- Ти пък от къде знаеш. Не можеш дазнаеш всичко.
На лицето й се появи дяволита усмивка. Мамка му. Тя наистина знаеше доста за тях. Тя се наведе и прошепна в ухото ми.
- Знам за тях повече и от самите тях.
Не доумявах от къде знае но и имах доверие. Обънах се към Клеър.
- Ще се видимв имението.
И с Ериса поехме към у-щето.

-Елинор...-скастри ме тя.
-Той..той ще възкръсва,а ти се грижиш за външния му вид..добре постъпи.Ще го оплакваме в имението ще дойдеш ли?Ще има някои неща които ще ти харесат.-сръга ме с лакът, а аз се изкисках доволно.
- Няма да позволя да го гледат кървав !
-Надявам се Крис да е добре..сред новаците..
- Ще е не се тревожи за него. С неговия характер на всякъде ще си намери място... - Изкисках се и го погалих нежно по лицето. Усмихнах се тъжно...
- Не знам само как ще го приеме...

Кой как ще го приеме?Алекса ли?
-Алекса ли?Тя..тя го приема добре..или поне тя така твърди.-повдигнах рамене и направих тъжна гримаса.
-Хари съжалявам,че ще ти създадем работа..кажи му,че го обичаме!-казах тихо на Хари.Не исках другите да си помислят,че Хари е някой старец без расъдак и говори с мъртвие,но не исках и да узнаят за новаците.

Слушах ги и ги наблюдавах.Ситуацията не беше никак добра.Те го обичаха ,а той щеше да се събуди като полужив полумъртъв.Няма да е част от отвъдното нито от нашият свят.
- Не се тревожи Клеър- сложих ръка на рамото й. - Аз ще се погрижа за него.Когато се събуди след няколко часа ще му обясня всичко и ще го заведа до тунелите.Даже ако искаш направо там ще го оставя.Всичко е твоите ръце.