Гробището

- Остави ме. - Очите ми пробляснаха на лунната светлина. Виждаше се яркочервения им цвят... Изправих се готова да се кача на по-високо. Просто исках да се оспокоя...

-Както каже-казах и слезанх от дървото.
-Е старче..разбра ли,че целунах Елинор вече?-засмях се.
-Или новините не стигат толкова бързо до теб.-огледах мястото където бяхме.
-Доста работа си имал.Май не само ние,главно Елинор се занимаваме с убийство.-погледнах към децата и семействата им.
-Но тя наистина прекали-казах и покалтих глава.

Засмях се на изреченото от Озера.
- Това още не го бях чул.Погребвах трупове от върколаци.Те бяха доста скромни - едва петима, но Елинор се е оляла- казах последното със студен и сериозен глас.
- Елинор ако продължаваш така няма да почиствам бъркотиите ти - провикнах се. - И това са деца.Как можеш да убиваш деца?

Завъртях очи и се качих на по-високо, докато не стигнах върха. Дървото беше доста високо,но не ми пукаше.
- По-добре отколкото да израснат сами... - Огледах се наоколо... Виждаше се града, през нощта беше красив, светеше, сякаш е ден... Накрая погледнах луната, беше пълнолуние... Така останах в следващите няколко часа, докато Хари, Наташа и Крис обсъждаха какво ще правят. С времето се успокоих, очите ми придобиха стария си вид, но още не бях готова да сляза долу, отново в реалността. Имах нужда да премисля всичко, а то беше много...

Елинор продължаваше да си седи горе.Озера слезе и заедно с Наташа се чудехме как да постъпим с труповете - длаи да ги погребем или изгорим.Ако ги изгориме можеше да привлечем прекалено много внимание, но иначе трябваше да ги мъкнем до другата част на гробището.Изглежда Наташа и Озера искаха да използват силите си, но май щеше да се окаже най-накрая ,че аз сам щях да си свърша работата.След дълго обсъждане най-накрая изгорихма телата.Всеки труп горихме по-отделно , за да не привличаме вниманието.Можше е гробищетоп да е накрая на града , нотова не значеше , че можешме преспокойно да си правим огромно огньове.След като свършихме Озера беше доста изтощен.
- Добра работа Озера - поздравих го.

Успокоих се и слязох долу. Вече беше рано сутрин, при изгрев слънце и изгубих интерес...
- Благодаря, че ги изгорихте. - Промълвих кротко и се запътих към вратата на гробището...

- И какво сега? - провикнах се след нея. - Ще си тръгнеш сякаш нищо не се е случило както винаги?
Озера тръгна към нея и я спря.Тя погледна към него и той и каза нещо , коеот не разбрах.

- Какво искаш ? - Попитах Крис...
- Защо ги уби ? - Той ме погледна ядосано.
- Нима не разбираш ?!? - Наклоних наляво главата си и го изгледах.
- Да, не те разбирам... - Промърмори тихо той...
- Ти ме целуна ?!? Защо ме целуна след като си влюбен в Нат ? - Изправих си главата... От очите ми бликнаха сълзи...
- Едно е просто да правим секс или да се натискаме, но първо искаше да се махна от теб, а после ме целуна ! - Продумах. В очите ми отново се появи червеникав цвят, но не бях толкова бясна...
- Когато решиш към кого имаш чувства ми се обади... - Обърнах се, бях решена да хапна нещо, като човек, не като демон...

Целунах я за да спре да циври!Уф значи.
-Мерси-казах на гробаря тъйкато той ме поздрави за това,че изгорихме труповете.
-Ужасно съм изморен.Прибирам се.Малък вампир можеш да се оправиш сама не се и съмнавам,но нямам и миг повече за губене-изпуфтях.Слънцето се подаваше на хоризона и аз изчезнах в изчезващия мрак.

Останах още малко на гробището и си тръгнах. Не можех да стоя още тук. Поттискаше ме сигурно скоро щях да дойда пак за да видя Хари, но не се знае.
- Чао Хари. Ще дойда някой път да те мидя кво правиш да чуя някоя друга клюка. Чао.

Е , пак си бях сам на гробището.Беше най-добре да се прибирам.Нямах повече работа тук , поне за сега.Погледнах към хоризонта и отново чух войовете на вълците.Обърнах се към портите на гробището и вече нямаше и следа от децата.Тръгнах си към вкъщи....

Тук беше притно. Въпреки че валеше.Аз съм демон ото ада съм. Със смъртта сме така казано на "Ти". Понякога виждах тук таме някойдух. Нямах Некросилата като дарба просто ги виждах. Тук беше пограбана бабата на Натша. Майка й баща й така и не ий казаха как е умряла. Не че аз незнам. Отидох да гроба и видях много хубави цветя. Наташа а дори не я е познавала.

Навлязох в гробището.Беше тихо и стъпките ми отекваха в тихината.Приближавах се до фигурата , когато тя изведнъж се обърна.Беше момиче , толкова карсива и млада.Не можех да спра да я гледам.Наложих си да се посъвзема.Все пак тя беше ученичка , а аз бях много по-възрастен от нея.Тагова влияние имаше върху мен ..В този момнет една част от мен осъзан с какво си имам работа.
- С каква мога да помогна на една сукуба като теб ? - попитах я.Все още не можех да откъсна очи от нея.Това все пак беше дарбата й.В такива моменти да му се иде на човек да съжалява ,че е мъж.

- Спокойно на скоро се храних няма да ти направя нищо - извъртях очи. Боже не може ли някой да види сукуба и да не си каже леле тя ще ми изсмуче живота.
- Дойдох да питам за историята на Наташа - и посочих гроба на баба Наташа.

Очите ми потъмняха.Погледнах гробана Наташа и въдъхнах.
- Защо ти е да знаеш?Като гледам май не сте роднини.
Наведох се над гроба и погледнах цветята , които малката Наташа беше накрала да пораснат и разцъфнат.Определено Наташа , ако беше жива , щеше да ги хареса.

- Прав си нямама роднинска връзка но я познавах. Но когато почина не бях ... на близо. А и никойнепожела да ми каже кака е умряла. За това пигам теб. Няма смисъл да прикриваш.
Ако този по шикалкавеше още малко щях да разбера не мвого приятния начин (за него). Това което исках.

Въздъхнах.
- Преди да започна искам да знам какво точно знаеш за нея.
Опитвах се малко да поотложа момнета , когато ще разкажа историята., затова така започнах, пък и ако ще й казвам трябва да знам както точно знае.

Усмихнах се дяволито и скасихдистанциятас две крачки. Имаше един метър разтояние между нас. Околонаспламна огън тойлекосестресна.
- Не ми е до игрички. Знам много неща за нея. Сега кажи как е починала. Веднага.

Наистина се стреснах.пулсът ми се учести.Погледнах сукубата в очите - тези пленяващи очи и заговорих.
- Е , добре.Сигурно знаеш ,ч е Наташа поддържаше връзки с магически същества.Също като мен тя знаеше доста.Заедно с баща ми бяха много добри приятели.Наташа беше убита от демон.Как стана това?Ето така - тя притежаваше нещо ценно в себе си.Нещо , което е толкова могъщо и опасна , че мног малко хота занят за него - един кристал.Той притежава огромна сила- сила , която демоните определно искаха за себе си.Тази вечер Натша е трябвалода предаде кристала на един човек.Тя беше няколко години пазителка и сега предаваше пазеното от нея на следващия пазител.Така на всеки 5 години кристала се местеше и беше трудно да се намери до онази вечер.Наташа чакала на уговореното място, когато те се появили.Нападнали я, искали кристала , но тя не го давала доборволно.Тогава се стигнало до насилие.Те я нападанли , започнала една битка, която завършила съъ смъртта й.Сигурно се питаш какво е станало с кристала.Преди демона да нанесе последния си удар Наташа успяла да хвърли кристала, настарана и той паднал в морето.Оттогава следите му се губят.Говори се ,ч е успели да го намерят , но сега не се знае точното му местонахождение.

- Кой едемона кой те я уби? - попитах рязко.Можеше да си поговоря с този демон. щом кристала е толкова могъщ може да ми помогне да понякакъв начин въпреки че имах всичко, но и самода гопритежавам е добре.
Огъня беше малкоутихнал, но още гореше.

- Не знам името , но знам,ч е е бил висш демон - отговорих й.Отново погледнах цветята и откъснах едно.Огънят още гореше и бях в капан.
- Е мисля , че няма смисъл да ме държиш тук.Казах ти каквото искаше.

Завъртях очи и изгасих огъня. Висш демон те бяха най-гадни. Мръсни надути пуяци. Мислеха, че могат даси правят каквото искат.
Погледнах цветята.
- Хубави цветя. Когато поиска Натша може да бъде много изобретателна - казах аз и го погледнах.

- Да така е - съгласих се с нея. Вече нямаше огнена ограда около нас и можех да си тръгна , но нещо ме спираше , а именно чара й.Оф ето за това не обичах сукубите.Объркваха ме и заглушаваха гласът на здравия разум.
- Смяташ ли да кажеш на Наташа - думите просто се изплъзнаха от устата ми.Дпри не си мислех за това.

- Незнам, може да направи някоя глупост, но може и да не направи. Ще разбера на моментакогато и кажа. Но първо ще разбера, кой е демоно който я е убил. Е аз тръгвам чао може някой път пак да се видим.
Казахи се скрих в сенките щях да отида някъде да се позабавлявам.

След освежаващата бира в бара и така внезапното изчезване на онова момиче имах нужда някъде където бях в свой води.Някъде където никой досаден човек не би ме намерил. Влязох в гробището потънало в мрак и тишина. Тук таме някоя гарга разваляше перфектната мъртвешка тишина. Тръгнах все по навътри и все по навътре. Исках да се изгубя и никой да не може да ме намери. Спрях се на един от камъните и прочетох надписа."Стиви Къртс - 1967-1991"
- Съжелявам Стиви,но ще ми гледаш гърба или задника. - засмях се и седнах на земята като се облегнах на гроба.Извадих една котия цигари и запалих една.