Гробището

Засмях се.
- Благодаря ти Наташа - усмихнах й се.
Нямах намерение да продължа разговора с Озера.Погледнах към Хера.
- Сменила си си името - казах й.Погледнах към двата трупа.Извадих тефтерчето си от джоба и едно химикалче.
- Към графата пияници или наркомани? - попитах я.

Намръщих се.Не ми беше приятно Елинор тоест госпожица Кейн да влачи така някакви си трупове.
-Не мисля,че да ги влачите така е много хубаво-казах аз.Обърнах се към натаща която направи две дупки
-Да ги изгоря направо?-попитах и се усмихнах

- Както искаш не ми пука. Лесно ще се затворят после дупките - усмихнах се. Пак чух воя на вълци. Абе тия не се спряха.
- Тия вълци да не погребват някой - засмях се тихо на глас. - Мога да помогна.

- Пияници ! - Промълвих и погледа ми се спря на момчето.. по-точно мъжа. Беше бесен...усещах енергията му...
- За какво си бъбрите ? - Изправих си главата и погледа ми се пренесе отново на гробаря.
- Не го ядосвайте... - Ухилих се и погребах труповете с един замах.
- Ето. Доволна ? - Промълвих на Наташа и пак наклоних глава.

-За нищо особено-усмихнах се.
-Та..вие сте госпожица Кейн?Нали?Аз съм Кристиан Озера-казах и я погледнах.
-И не наташа.До преди малко се бихме с тях не искам да се замества мс нови бикти-казах и и въздъхнах
-И без това красивото ми лице достатачно пострада-казах и и показах малак драскотина на лицето ми.

- Леле каква зауба за нас - казах по най-съркастимния начин кой можех.
- Ако не искаш да се замесваш недей не те карам - тръгнах към гората. Едва Изминах няколко крачки и почнах да тичам.

Отметнах двамата в графата.
- Всъщност наистина погребват някого , вълците има предвид.Напоследък се замеват в доста битки и изгубват по някой вълк.
Тези деца ми спестиха доста работа , но ми отвориха допълнителна.Не тук щях да ги погребвам.Погледнах лицето на Озера.Мда ето защо има още един мъртъв върколак.

- Къде пък тръгна сега ? - Изправих глава и отметнах косата си назад.
- Защо им се меси ? - Очите ми почервеняха от ярост. Махнах с ръка и пред нея се появи невидима стена.
- Няма да позволя да им се месиш ! - Изкрещях...

-Оф хора вие сте зле-казах и изпуфтях.
-Малък вампир няма да ходя да ти спасявам задника.Елемента земя няма да ти спасява задника вечено макар и да е твой-казах и строго.
-Е..аз имам нужда от кръв.Старче къде да отида да пия?Без да ти създам грижи-погледнах към гробаря.

Не могат да ме спират така не е честно щях само да гледам нямаше да се меся. Но все едно казаха да не им се меся и няма да го правя.
Отворих процеп в земята и скочих. Затворих го пред някой да ме е скочил след мен. Почнах да правя тунел към Бара. Не бях към вълците така че трябваше да са спокойни.

- В тъмните улички , накрая на града..имаш много голям избор.Щом свършиш ми ги донеси - казах му.
- Това момиче май наистина иска да си навлече наприятности - посочих с глава към Наташа.Тя започна да си копае тунел. - Върколаците са най-свирепи след загубата на свой другар.

Засмях се. Не вярвах, че Наташа ще се откаже толкова лесно...
- Идвам с теб... - Погледнах към Озера.
- Ще е проблем ли ? - Отметнах косата си назад и се опитах да се успокоя... С времето очите ми отново придобиха стария си вид.

-Ами кажи и го!Немога да я разобедя.Голям е инат.-казах аз.
-Хубава е,но е инат-засмях се.
-Е уличките..нещо не ми се ходи.Начи ще си стоя гладен-извъртях очи.
-Е старче аз ще тръгвам-каза и се обърнах,но Елинор реши да дойде с мен.
-Хъм като се замисля..хайде към уличките-казах,но дори не се обърнах.

- По кой начин да отидем ? - Засмях се.
- Имаш три варианта... Да ме носиш, да се телепортираме или да ходим... като хората ? - Завъртях очи. Последното не ми допадаше, но беше вариант...

- Чао - казах.
Те тръгнаха към уличките и аз останах отново сам.Погледнах към прясно изкопаните дупки.Въздъхнах.Прибрах тефтерчето отново в джоба и взех една лопата.започнах да запълвам дупките....

Засмях се.
-Не искам да ти разбивам мечтите,но няма да те нося!Няма как да се телепортираме затова ще ходим кат охората-усмиханх се дяволито и поех към уличките.
-Е старче до нови срещи-казах аз и напуснах гробището като се обърщах от време на време на видя къде е Елинор тъйкато използвах вампирска бързина и бях по-бърз от нея.

Върнах се на гробището. Хари още седеше там.
- Ето ти малко работа. - Махнах с ръка и се появи купчина трупове. Бях още бясна затова се обърнах, готова да се върна и да продължа...

Бях готов с тези горбове.Оставих лопатата на мястото и се разходих.Иксах да се уверя , че няма да има още някой.Войовете на върколаците притихнаха.Погледнах към посоката на войовете и после се обърнах към пътя си.Пред мен стоеш една фигура - млад мъж без блуза , бос.Беше само с джинси.
- Имаме работа за теб - каза.
- Колко са? - попитах.
- Само петима - на лицето му се появи самодоволна арогатна усмивка.
Той ме последва към "специалната част" на гробището.Поразпитах го малко за жертвите и отбелязах в тефтерчето.Зарових труповете и продължих с обиколката.Върколакът вече го нямаше.След миг чух глас ана Елинор.
- Ето ти малко работа - махна с рък аи се появиха купчина трупове , но не какви да е , а на цели семейства , дори и на деца.
- За бога Елинор това са деца - въкликнах.Бях потресен.

Обърнах се и го изгледах злобно...
- Да не мислиш, че ми пука ?!? - Очите ми станаха още по-ярки. Отнетнах косата си назад и се обърнх.
- Имам малко работа... - След тези думи се запътих към тъмните улички...

- Но ти..- тя тръгна и неможах да се доизкажа.
Въздъханх.Какво й ставаше?Погледнах смемейстрвата и се почувствах много зле от това , което беше извършила.Изкарах тефтерчето и си отметнах.

Тъй като Озера доста ме пришпорваше когато стигнах ме догробищата бях доста изморена. Огледах се и видях Елинор да говори с Хари. Отидохме при тях и видях до Елинор да лежат трупове дори и деца. Ококрих се... деца дори и да ми беше лесно да убивам никога не бих убила Деца.
- Елинор - извиках и леко изпищях. - Какво си направила?
ПРиближих се до труповете. Клекнах до тях и погалих едно от децат полицето. Изглеждаше все едно е заспало. Беше като малко ангелче.

Върнах се на гробището със също толкова яркочервени очи откакто бях приключила с предните семейства. Замахнах с ръка и отново се появи купчина с трупове, горе-долу със същите размери.
- Ето ! - Промълвих и се облегнах на едно дърво. Опитвах се да се успокоя, но не можех.
- Не ми четете конско моля ! - Изкрещях, след което се качих на дървото и легнах разплакана на един клон...

Приклекнах до Наташа и я прегърнах след което отнов осе изправих.
-Ти не си добре!Не знам какво целиш,но това са деца!Казах ти!Ти как би се чуствала на тяхно място?-изгледах я ядосано.Това бяха деца!Когато бях малък и аз щях да свърша като тях ако не беше онзи вампир които ме спаси.
-Как си могла?-казах тихо.

Чух го как започна да ми чете конско, но не му обърнах внимание. Останах да лежа на дървото и да плача... Искаше ми се да убивам, но вече прекалявах... Отметнах коса назад и се изправих. Качих се на по-горен клон, където трудно можеха да ме видят и седнах на него...

-Елинор-извиках,но тя се направи,че не ме чува и се качи на едно дърво.Качих се и седнах до нея.
-Защо ги уби?-попитах я със съвсем спокоен глас.