Гробището

- Разбира се Елинор.Ще му обясня всичко - тя с Клеър си тръгнах а,а аз останах сам с двата трупа от Елинор и тялото на Озера.Взех лопатат аи набързо зарових двата трупа от Елинор.След това взех на ръце Криси и го понесох към къщата.....

Елинор дойде на сам за да гони Алекса.
-Елинор!-тичах след нея ия настигнах бързо.
-Спри се!-обвих ръце около кръста и,но тя не спираше да се дърпа.
-Спри!-изкрещях още веднъж и очите ми срещнаха нейните.
-Искам това дете!Ще ти помогна с какво мога..само не го наранявай!-казах тихо.Алекса беше отвратена от мен..сега и Елинор ако убие собственото ни дете..тогава..
-Съжалявам,че ти го причиних,но посто не го убивай!Моля те!-не съм прибягвал до молитви от сумати време.От както умрях де..погледнах я тъжно докатоя дръжах,а тя се борише с мен.Ндявах се да се предаде.

-За какво ти е това дете?-попита Елинор.Как за какво?То беше живо,дишащп,хъркащо,ядящо,пиещо и не знам си както още там същество като нас.
-То е живо същество като нас Елинор!-извиках,но тя вече беше изчезнала сред дърветата в близката гора.Къде беше отишла по дяовлите.
-Елинор!-извиках,но глас пустния.Ниакъв отговор или както искате го приемайте.Запътих се на там където беше отишла тя...

Не знаех къде другаде да отида. Не исках да бъда сам в празната си стая. Искаше ми се да съм някъдее на спокойстви и чист въздух. Незнам защо дойдох точно тук. Тъмното не ме плашеше, още по малко и мъртъвците. Те бях мили и дружелюбни хора или поне тези които често се появяваха горе. Седнах на земата и се облегнах на един от многото надгробни камъни. Облегнах си лавата и погледнах нагоре. Пак изгубих човек който обичам и то много. Защо винаги ставаше така? Да не би това всъщност да ми беше наказанието? Едва ли. Поех си дълбоко въздух и го издишах бавно. Всичко беше толкова хубаво, докато не се появи този Луцифер. Да предпочитах да го пазя всичко това в тайна.Знаех,че ще наръни Силвия така както наръни тази вечер,но какво друго можех да направя. Тя сигурно нямаше да ме остави да я прегърна или да я утеша. Запреличах на Тран като си тръгнах, оставяйки Силвия зад гърба си. Но не ми пукаше усобено. Не обичах да нарънявам хора и по-добре беше за тях и за мен ако просто се махна от живота им.

Тя ме заведе на гробището.За щастие беше погребана в тази местност,а не се налагаше да пътуваме до друго населено място.Малките ръчички на Маги докоснаха надгробната й плоча.Сигурно се чувстваше зле,че не може да порасне,да види сестрите си и че гледа собствената си надгробна плоча.Приближих се до нея и клекнах ,за да я прегърна.После отново се изправих оглеждайки наоколо.Имаше купища надгробни плочи и за щастие никой наоколо.Идеално.Само трябваше да намеря лопата и да се захващам с копаенето...Все още движейки главата си наляво -надясно изучавайки гробището забелязах малка барака."Сигурно там гробаря държеше лопатите си" тръгнах натам,но внезапно спрях."Чакай ,защо просто не помоля гробаря Хари за помощ.Доколкото знам той беше много добре запознат с нашият свят".
- Маги - обърнах глава към нея. - Ще отида до един ,ю човек,който ще ни помогне да изровим тялото.
Усмихнах се и тръгнах в посока на къщата на гробаря,но изглежда той ни беше усетил ,защото се засякохме при първите надгробни плочи.
- Хари.Извинете за безпокойството ,но имам нужда от помощта Ви.

Замръзнах виждайки мъртвото детско тяло.Почувствах се толкова зле гледайки безжизненото тяло.Сетих се,че не бях питала Маги каква е причината за смъртта й,но какво значение има?До мен стоеше духа на пет-годишно момиченце почти не помнейки сестрите си и без никаква възможност да порасне и да научи толкова много неща, а на същото разстояние беше ковчегът с мъртвото й тяло.Какво значение наистина имаше.Това нямаше да промени факта,че е мъртва.Поех си дълбоко въздух и клекнах до ковчега.Сега забелязвах ,че всъщност Маги е изглежда така както е била погребана,само че кожата на трупа бе по-бледа.Сърцето ми се сви,но знаех,че трябваш да го направя.Заради нея.Тя не заслужаваше това.Престраших се и поех малката безжизнена ръчичка на тялото.Беше толкова студена,че направо настръхнах."Добре Анастасия ,знам ,че не си го правила преди,но трябва да се постараеш.Заради детето.Ти можеш"Поех си дълбоко въздух и затворих очи.Свободната ми ръка хвана ръчичката на духа Маги и се опитах да се съсредоточа.Трябваше да не мисля за нищо друго освен за това ,което правех...Пологах огромни усилия и постепенно усетих топлината и светлината около мен.Ръчичката на духа ставаше все по-безплътна и това ме стресна и мига изгубена концентрация ми коства всичко постигнато за момента.Пробвах пак и пак и след няколко пъти вече бях уморена и усещах тъгата на Маги."Моля те богиньо помогни ми".Опитах още веднъж,но пак безрезултатно."Ще опитам за последно" казах си и впрегнах остатъка от силите си.Усетих магията - топлината,светлината и как всичко около мен се променяше...Последното ,което видях преди да загубя съзнание беше как детска фигура се изправи от ковчега....

Някъде в съзнанието си чувах как някой ме вика.Първоначално детски глас,а после нечий друг познат...Чувствах се като в огромна бездна,а а тялото ми беше в безтегловност.Всичко около мен беше тъмно освен една малка частица,откъдето идваха гласовете.....Тръгнах натам и тогава се събудих.Над мен беше Клеър.
- Клеър?Какво правиш тук? - леко се надигнах от земята и видях Маги,която вече не беше дух.
- Маги ти отново си човек - зарадвах се,но се чувствах много слаба.

Някой се приближи към нас.Отне ми минута да разпозная жената - Клеър.Усмивка цъфна на лицето ми,но бях притеснена за кака Анастасия която се свести.Сестра ми ни попита как сме.

- Добре съм.... - усмихнах се аз.Изправих се и леко залитнах,но успях да запазя равновесие.Малко трудно до сега да си летял и да не си усещал тежеста на тялото си,а сега а го правиш.Приближих се пак към Анастасия.

- Како Ан...ще може ли още една услоуга.Знам,че сигорно няма а го направиш тъйкато сега използва много сила.И съм ти много благодарна.Но ще може ли медальонче изпълняващо желания? - погледнах я мило.Тази мисъл дори не знам от къде ми хрумна.

Усмихнах им се и на двете.Щом и двете бяха добре значи всичко е наредн.Прегърнах Ан и се усмихнах на Маги.Прегърнах и нея.Трябваше да тръгвам и никак не ми беше приятно да оставя Анастасия така.Съсредоточих се върхо магията на петте елемента.Исках да и придам сила такаче да е по-добре.Успях да и придам сили които щяха да и стигнат за дълго.
- Ан...сега ще си добре.Аз обаче тръгвам.Съжалявам.Обичам те! - казах и като се изправих Маги ме погледна,а аз прегърнах малкото момиченце.Щом я докоснах обаче картини се появиха в съзнанието ми.Тя като бебе и Аря и мен.Пуснах я изплашено и леко се отдръпнах.Усмихнах се и тръгнах към къщата на Хари,но не го открих.Засякохме се посредата на пътя на храма.
- Погрижи се за Анастасия. - казах му.Той кимна.Не споменах нищо за раздвоението на личноста,а просто продължих да ходя напред.Почувствах се замиг доста изморена.Погледнах Храма,а после по посока на училището.Запътих се към храма и влезнах вътре.

- Добре съм Клеър - усмихнах се и изслушах молбата на Маги.Усмихнах се и я огледах по-добре.Беше се получило.Тя беше отново човек и това чувство на удовлетворение си струваше усещането,че през мен е минало огромно стадо зебри.Клеър прегърна мен и Маги и си тръгна.
- Добре Маги,ще ти направя медальон,но по-късно.Искам малко да си отпочина преди това ,за да събера достатъчно сили.Много се радвам,че отново си човек - поредната усмивка и се опитах да се изправя.Почувствах замаяна вероятно заради предадените сили от Клеър.Щяха д ами стигнат ,за да се върна.
- Хайде да тръгваме - казах й и хаванх малката й ръчичка и я поведох напред.Почувствах топлината й и отново се усмихнах.

След като Ерик ме изгони аз стигнах до тук.Огледах се и седнах на една пейка.Беше си доста мрачно.Е и..Голяма работа.Усмихнах се на мислите си и изведнъж чух нещо да помръдва.Оглеедах се наоколо.Нямаше никой.
-Кой е там?!
Викнах сърдито и изведнъж една пума цъфна пред мен.
-Здравеей..Какво искаш от мен?

След като Кат най-нахално си ме остави в кафенето реших да се поразтъпча с другата си форма.Придобих вид на пума и се впуснах из гората.Не след дълго стигнах края и където излизах на гробището.Тук нямаше кой да ме види освен Хари.А той знаеше за нас...магическите същества.Можеше да има няке друго свръхестествено същество,а може и някой простосмъртен.Макар те тук да се срещаха рядко.Почнах да тичам из гробището.Имаше някакво момиче което май стреснах.Изкочих пред нея.
- Здравеей..Какво искаш от мен? - попита тя.Дали да се правя на пума или да придобия човешка форма?Ммм ще го карам на "малкото" домашно котенце.Туковиш си изпрося някоя друга целувка.Само да не са шамари.Измърках и се приближих към нея.

Добре..Явно грешах..Започна да ми мърка.Доближих се предпазливо но и смело.
-Ти си добро коте!
Засмях се и го докоснах.Започнах да го галя и той започна да мърка..Я да изпробвам нещо..Хванах го леко за мъртвата кожа зад главата и дадох заповеди.
-Покажи истинската си форма!
Изведнъж нещо започна да се променя и след малко се появи момче.Беше сладък.
-Здравей..Сладур..
Доближих се до него.

Почнах да мъркам когато тя почна да ме гали,но следващите и движения си бяха странни.Тя ме накара да се првърна в човек.Така де...да придобия човешката си форма.Стоях пред нея,а тя спомена,че съм сладур и се приближи.Лепнах си една самодоволна усмивка.
- Здравей и на теб...мм така си още по-секси... - подсвирнах и като я огледах от главата до петите.Беше секси блондинка.Ммм такива ги обичах.Еее не знам аз да не обичах женско.Мисля,че свалях доста момичета.Все още обаче не бях обвързан.Уви..кой не иска парче като мен?Ама съм и скромен...
- Как се казваш?

-Джесика Симсън-казах сладко и чаровно и се допрях до момчето.Той веднага пропя:
-Давид Хрюгер.
-И на мен ми е приятно...На колко си?Откъде си?Ти какъв вид си...Много си секси..Много си сладък..Имаш ли брат и сестра?Какви са дарбите ти?Може ли да докоснеш устните ми с твоите..Чудех се дали са толкова сладки и вкусни както и ти изглеждаш?
Попитах всичко това и зачаках да спре да ме гледа като че ли го бях ударила с тиган през лицето.

Сладуранката имаше хубаво име което изрече толкова сладко,че направо можеше да те прати на седмото небе.На свой ред и аз си казах името.Тя се усмихна и зададе един куп въпроси.Леко ококорих очи,а после се засмях.
- На деветнадесет съм.От тук съм си..уча в училището..Зооморф съм...превръщам се в пума...нямам брат нито сестра..мога да влизам в чуждите сънища и да ги контролирам и да може... - засмях се.Тя се приближи към мен.Обвих ръце около кръста и като я притиснах още по-близо и я целунах.Очаквах да е по-страшна.Тя беше от червените вампири...като цяло повечето вампири си бяха...страшнички.
- А ти?Същите въпроси... - усмихнах се и и смигнах,но не я пуснах.

-Aaa.Какви бяха?-запитах се и го казах на глас.Той не ме беше пуснал и все още стояхме прегърнати.Усмихнах се сладко и чаровно и се замислих..
-Ами на двайсет съм...Родена съм тук...Червен вампир...Спокойно няма да те изяям..
Усмихнах се..
-Нямам брат или сестра...Моите дарби са Неутрализирам другите дарби(Освен моята),Огнена и земна дарба,Телепатия,Чрез допир мога да контролирам спомени и човека и мога да му изтрия паметта или да я променя...И това е за мен..Големите въпроси..
Наистина си беше сладък..Това място трябваше да бъде страшно,но ние дето тука се познавахме от две минути вече се целувахме.
-Я колко съм добра...Вече се целувам с едно готино момиче,което познавам от най-много пет минути..
Отново го целунах и седнах на една близка пейка.

Ммм интересно.Дарбите и си бяха леко плашещи да си призная.Моята дарба пък си беше просто това,че мога да влизам по сънищата на хората.Мога да ги правя дяволски кошмари.Мога да ги правя и най-съкровената им мечта..и мога да си дърдора на кафенце с тях...и те да ми пискат да ги оставя да спят,а те всъшност да спят.Тя ме целуна и седна на една пейка.Седнах до нея.
- Интереснно... - изрекох и се загледах някъде из надгробните камъни.Всъшност дори не знаех какво правя на гробището ,но както и да е.Обърнах глава към Джесика.Чевен вампир...да...сладка беше.
- Ммм щях да те питам нещо и забравих... - изрекох и се засмях.Какво щях да я питам?Ммм... - А да!Обичаш ли големите котки?

П.п:Ужас!

-Да...Особено теб..-усмихнах се и се наместих леко нервно на мястото си.
-Имаш ли си гадже?
Глупав въпрос..Може ли да ме целуне и да си има гадже..Естествено,че не..Невъзможно е..
-Ти наистина си бил сладък..
Засмях се на изражението му..