Гробището

След като си тръгнахме от езерото в края на града дойдохме на гробището.Тук не идвх авърколаци или поне ние незнаехме.Някаква сила ги изблъсквала или нещо такова бях чул
-Как си малък вампир-попитах я след като минахме на спринт цялото това разстояние.Вампирите бяхме издражливи и не се изморявахме лесно,но раните от върколацире не ми харесваха.Обегнах се на едно дърво и зачаках отговора и.

- Добре съм и махнах с ръка - тръгнах през гробището. Майка ми и баща ми бяха казали, че тук е погребана баб Наташа на която съм кръстена. Въпреки че не я помня.

Повървях малко сред надгробните плочи и зърнах двама тинейджъри- момиче и момче.
- Ехй вие.Не смятате ли , че е малко късно да сте тук - казах им доближавайки се.

С Наташа се разхождахме и тя гледаше надгробните камъни.Явно търсише определен човек.
-Хей малък вампир казвал ли съм ти,че и леля ми се казва Наташа-подметнах и се ухилих.Чух някакъв мъжки глас зад нас и се обърнах.Беше гробарят.Бях чувал,че тук гробарите са със семеен биезнес.
-Не-подметнах аз и го преценявах с поглед.

Загледах се в момчето.Дали беше този , за който съм слушал.Описнаието отговаряше .
- Ти да не би да си Озера?Кристиян Озера? - попитах го.

На лицето ми цъфна голяма самодоволна усмивка.Е бях чувал за семейството на гробаря.За работата им,че знаят за магическите същества.
-Единствения и неповторим-казах аз,а очите ми срещнаха неговите.
-Да не би да си чувал за мен?Докато тази млада дама не беше чувала-казах и посочих с поглед Наташа.

Засмях се.
- Естествено , че съм чувал.Доста неща достигат до ушите ми, неща , които почти никой не знае. - погледнах момчето.
Беше симпатичен мадеж.После погледнах и момичето.Тя седеше до надгробанта плоча и не каза нищо.

-О старче щом знаеш толкова кажи защо града е плъзнал от върколаци не учещи в академията за магически същества-изсмях се.Погледнах на Наташа,а тя мълчеше.Стоеше до една надгробна плоча и неисках да я прекъсвам.
-Чувал си за мен зареди мойте родители нали?-казах и на лицето ми се появи самодоволната усмивка.Очаквах Наташа да каже нещо от рода,че се фукам с тян,но тя замълча.

Засмях се.
- Не съм много сигурен за върколаците.Може би заради училището.Има доста магически същества и те по някакъв начин ги привличат.Чувам и други неща.Идва голямо и върколаците са едва началото - изрекох последните думи сериозно.
- А относно родителите ти - продължих , но с по-ведър тон. - Чувал съм за тях , но не бих казал , че всичко говорено за теб е свързано само с родителите ти.Дочух още , че нещо е станало в бара- сборище на вампири.Получих писмо от един стар приятел доста редовен посетител там - засмях се.

Слушах тук таме разговора им, защото това беше гроба на баба Наташа. Преди това чух, че лелята на Крис се казва Наташа. Чувала съм от майка ми и баща ми, че е била уникална. Мъдра, непредсказуема, добра и винаги мислела първо за другите и после за себеси.
Реших да прекъсна разговора им:
- Гробарю заеш ли нещо за жената погребена тук - и посочих гроба на баб Нат.

Обърнах се към момичето.
- Наташа?Тя беше невероятна жена.Винаги беше пълна с енергия, мислеше първо за другите.Когато бях колкото теб ми разказваше различни истории, които за съжаление вече не си спомням- разтърках с ръка челото си .
- Ти нейна внучка ли си - предположих и погледнах момичето.

- Така и наще не ми казаха как е умряла въпреки, че съм кръстена на нея. Бях ги помолила 2-3 пъти и се отказах - усмихнах се погледнах гроба й. - Тя беше ли вампир? - попитах го без да го гледам. После клекнах до земята и затворих очи като една ми ръка беше земята върху гроба й.

- Не , не беше - казах й. - но съдейски по въпроса ти, ти явно си.
Родителите й не й бяха казали как е починала Наташа , а и по-добре.Историята не беше никак приятна.
- Сигурен съм , че сега е на по-добро място - погледнах към небето.

Не е била, но сигурно е знаела за митичните същества. Усимихнах се отворих очи. Чудех се какво мога да правя ако имам елмемната земя.
- Абе хора - казах весело - ако имам елемнта земя мога ли да накара цветята да растат и никнат?
И ги погледнах те малко се зачудиха.

- Логично е да можеш - затърках с ръка брадичката си потънал в размисли.
- Защо не опиташ? - предложих й.
Интересно.Внучкат ана Наташа беше вампир и даже притежаваше елемента земя, но отскоро явно.сетих се ,че забравих да им се представя.
- Впрочем аз съм Хари.Можете да разчитате на мен за всичко.

Нараша попита за бабаси и аз се изгнорирах от разговора.Бил чул за бара.И какво е чул?Не аз бях в лезбийска сцена или пих кръв.
-Хей старче и какво точн си чул за бара и мен?-попитах аз и се облегнах на едно дърво.Неисках да прекъсвам разговора им,но ми беше чудно.
-Малък вампир очевидно е,че го можеш.Се пак това е елемента земя.Можеш да попиташ Клеър за него тя знае-казах аз и се сетих за сцената междо мен и Клеър в бара.Точно сега Клеър нямаше да може да и каже нищо.

Обърнах поглед към Озера.Не ми харесваше да ме нарича старче.Не бях толкова стар все пак.
- Че си се натискал с менторката си, но главното от бара беше ,ч е е било сборище на вампири.Единият барман е бил убит, а й е станала доста гореща сцена между ученички - засмях се на последното.

Изгледха го кръвнишки.Защо отнов оспомена натискането с Клеър пред Наташа.
-Клеър ми е като сестра и просто и дадох кръв.Иначе не един барман,а сигорно половината персонал и хора щяха да са мъртви-казах ядосано.Погледа ми не се отделяше от него.Направо ми идеше да го убия!

- По-спокойно , не се пали чак толкова - опитах се да го оспокоя. - Питаш ме и аз ти отговарям.
Изглежда лесно се ядосваше и заради дарбрта му трябва да гледам да не го ядосвам много.

-Яно ме познаваш доста добре старче-каза все още ядосан.
-Не намесвай Клеър!Ясно?-излаях му аз.
-Пък и какво ти пука с кого се натискам и с кой не?И в бара какво като беше сборище на вампири?Беше яко,а и Сам и Рейн само ни направиха кефа.-повдигнах рамене.

Почнаха да говорят за натискането м/у Клеър и Озера това не ми хареса , а и Хари май ядоса Крис, което беше нещо не хубаво за него. Той трябва да се контролира.
- Крис не се ядосвай той просто каза какво е чул, защото ти го попита. Спокойно не се пали - това последното го натъртих.
Изправих се и се изтупах.

Когато приближих вратите на гробището забелязах гробаря и още две познати лица. Отворих вратите и използвах магия, за да не ги влача до гробаря. Паднаха в краката му и се засмях.
- Ето ти малко работа. - Приближих се към него и на лицето ми се появи дяволска усмивка...
- Е, имаш ли новини за мен ? Нещо пикантно ? - Наклоних главата си на ляво, а дяволската ми усмивка си остана все така потайна.

Изгледах Хера.. тоест Елинор мрачно. Не ми хареса да води така влачейки труповете. Реших да спестя работа на гробаря. Направих две дупки една до друга.
- Ето спестявя работа - казах мрачно и се загледах в луната. Същото така чух и вой на вълци.