Гробището

Джес попита дали имам гадже..какво можех да кажа?Ами не..всъшност нямах гадже въпреки,че до преди час-два се правех на съпруг на Кат.Както и да е...
- Ами...всъшност...не... ,а ти? - погледнах я с периферното си зрение.Май за по-голям ефект трябваше да кажа,че съм гей - което не беше вярно - ,но след тези целувки сигорно нямаше да ми се върже.Тя спомена,че съм сладък.Усмихнах се самодовлно.
- Да такъв съм...и съм и скромен... - засмях се.Дрънках ги едни врели некипели. - И ти си сладка и секси..какво прави момиче като теб тук?Да..ясно ми е,че си вампир,но..все пак...

-Ооо..Обичам да срещам лоши момчета..Например,хора които бродят тук..Но ти си много скромен наистина и ти благодаря за комплиментите....
Отметнах косата си на една страна и се загледах напред.Нямаше никой,но аз си гледах като някой шемет.
-Правил ли си секс..
Ега ти въпроса..Мен не бе меше срам..

Тя изтреля въпрос който малко ме учуди.Засмях се.
- Уникална си!Да...да правил съм го..,а ти? - попитах.Е що за въпрос...сто процента го беше правила.Ех..то тук ако намериш някоя която не го е правила..направо пиши в фейсбук и гледай кво става.Усмихнах и се.Ммм секс на гробището ми звучеше доста добре...малко мръсно...тъйкато наоколо беше калничко и наскоро беше валяло,но както и да е.
- Сладурче,сладурче... - изрекох.Дори не знам защо го казах.Погледнах към небето и видях звездите.Като цяло беше приятна нощ.

П.п:Глупости пиша и то 100 часа ама..;хх

- Сладурче,сладурче..
Усмихнах се мръсно и думите се наредиха по този начин:
-Искаш ли да разбереш дали съм го правила?!-попитах и веднага след това седнах в него.Започнах да го целувам по устните яростно и леко грубо,но влягах чувство.Започнах да свалям леко блузата му и неговите ръце се плъзнаха по моите рамене и свлякоха дрехата ми.Останах по сутиен.

Джесика седна в скута ми.Свали бързо блузата ми и аз не и останах длъжен.Свалих и нейната дрешка.
- Това го приемам за да... - ухилих се.Секс на гробищата....мисля,че беше нередно.Мъртъвците ако разберат ще се обърнат в гробовете...
Прокарах ръка по гърбът и като стигнах до сутиена.Откопчах го и гго хвърлх при останалите дрехи.Целунах първо едната и гърдта,а после другата.Ммм...имаше страхотни гърди.
- Не мислиш ли,че е малко нередно...на гробищата... - погледнах към надгробните камъни които бяха малко по-далечко от нас.

П.п:Пълни тъпотии,а и не мога да се вредя тея дни ;хх сори мн..;хх само не ме убивай!

- Това го приемам за да...
Знаех си,че и той иска..На мен кой щеше да ми откаже?!Аз бях...Все пак не бях кой знае какво..само дето бях отворена/недоклатена ;ддд/курва/;дд/
- Не мислиш ли,че е малко нередно...на гробищата...
Спрях.Погледнах го.
-Аз да мисля?!-засмях се.-Да не те е страх?!
Засмях се.
-Малкото пумиче/не знам как е мъжкия род на пумата;дд/ да не се уплаши..Е спокойно..Ще те опазя от разярените зомбита..Никоя зомби няма да ми пипа момчето!
Продължих да го целувам и свалих дънките му.След това той свали моити и останахме само по долни гащи.Целунах го и заслизах надолу с език.Като стигнах забелязах,че му е доста голям.Как ли щеше да ме задоволи?Дали щях да направя доста дълъг оргазъм.Или няколко отделни.Свалих бавно слиповете ми или боксерки бяха и го хванах.Знаех как се прави,но не знаех защо съм не сигурна.Погледнах нагоре към него и той ме гледаше.Добре..Налапах го и започнах да плъзгам езика си по него.Опитах се да го налапам целия,но не успях,защото стигнах малко повече от половината и щях да се задава.

Засмях се на това "малко пумче".После Джесика се опита да поеме члена ми,но се задави.Леко я издърпах,а после натиках члена си в устата и малко грубичко.Дръпнах я нагоре и разкарах останалите дрешки от нея.Бутнах я леко на пейката и се плъзнах надоло по тялото и.Почна хда обхождам интимните и части с език,а от устата и излезна стон на удоволствие.
- Сладка си... - простенах и продължих с това ми занимание.
Известно време изучавах интимните и части с език,а после се надигнах и устните ми срещнаха нейните.С мощен тласък проникнах в нея.Тя го пое целия в себе си и извика.Измърках от удоволствие.Почнах да се движа бавно,но с всеки тласък на тялото си забързвах все повече и повече.

Това беше най-интересното до сега.Знам,бях преспала с доста хора и не за пръв път го правех,но това беше все едно...Не мога да го опиша с думи..Звездно удоволствие....
- Сладка си...
Той ме изучаваше..След като ми го каза и преди да ми бутне ОГРОМНИЯ си приятел във вагината ми аз му отвърнах.
-Знам..Гордея се със себе си...
И след това изпищях от болка и удоволствие едновременно..След около десет минутки ми го бутна отзад..Никой никога не го беше правил.За това този път имаше адска болка..Но нищо..

Алекса бе доведена тук от... е не знаеше от какво просто искаше да се разходи и стигна тук. Ох колко интересни неща са й се случвали на това място... с Кристиан... пфууу... Нека забравим за него, а?
Разхождаше се из гробовете и разглеждаше надгробните надписи... Всякакви имена и години. И колко ли различни причина за смъртта е имало. Отравяне, блъснат от нещо, наръган, застрелян, естествена смърт и още много други. Или пък кръво загуба. Ненадейно стигна гроба на баба си и се загледа н дата на смъртта в същата, в която тя и сестра й са се родили. "Мога да ти кажа подробности" прошепна сянката и се уви около нея "Всичко, което искаш да знаеш. Всичко почна..."
- Млъкни! - каза осторо Алекса и изпъна гръб. Сянката не се махна, но поне млъкна.
Али затвори очи и се концентрира и от земята почнаха ди никнат цветя около гроба на баба й.

Лукас избърса устните си от последните капки кръв на поредната си жертва. Нощният вятър леко полюшваше предните му кичури коса , нашепвайки стари спомени. Вината караше косъмчетата на тила му да настръхнат и се сблъскваше в шеметен двубой с вампирската му природа. Вървеше по празните улици незнайно накъде. Беше откъснал една кърваво червена роза от някакъв храст и я държеше в ръката си без никаква причина. Краката му го бяха довели до гробището. Колко подходящо място за умрялата му човечност и разкъсаната му душа.
С бавно темпо премина през масивната порта. Дългото му палто се вееше докато заобикаляше надгробните плочи. колко жалък беше животът му. Беше принуден да задоволява първичните си нужди за сметка на живота на другите и то всичко това заради една жена...
- Ти - очите му се присвиха ядно, а ръката му се сви с такава сила , че бодлите на розата пробиха плътта и капки кръв се стекоха по свитите му пръсти.

Тя го усети, че е наоколо още преди да влезе в гробището и когато чу онова злобно "Ти" зад себе си не се очуди ама въобще. Обърна се и го видя. Гледаше я с толкова злоба, че нещо в коремът и се стегна и се преобърна няколко пъти. Усети мирисът на кръв във въздуха и погледна към източника. Стискаше една роза толкова силно, че бодлите се забиваха във ръката му кръвта се стичаше и се присмукваше в студена земя. Какво хабене на ресурси.
- Нараняваш се - каза спокойно и посегна към ръката му, но той я дръпна прекалено бързо. Тя го изгледа и докато той не гледаше хвана ръката ме и измъкна розата. Поднесе дланта му към устните си и облиза раните припонякай си хубавият вкус. - Ммм... песен за езика - изстена тя.

Беше забравил ,че тя е по-опитна от него и съответно по бърза. Един момент на разколебаване и розата беше на земята , а езикът й облизваше раната. Той настръхна и изпита известно отвръщение, но дълбоко в сърцето си усети и тръпката , която вероятно е имал към нея , но не е подозирал . Та нали сега емоциите му бяха супер увеличение.
Бързо прибра ръката си зад гърба и с едно движение се премести зад гърба й на разстояние една надгробна плоча.
- Градът е толкова голям ,а двамата с теб постоянно се засичаме. Същинско проклятие, не мислиш ли? Не трябваше ли да си някъде, знам ли - в училище.

Училище? Оооо да училище... учител... ученичка. Обърна се към него и този път реши, че няма да се приближава. Нека му остави малко пространство. Туко виж станал по-добричък.
- Аз не ходя на училище от както умрях... за втори път - каза и се усмихна като малко дете. Наведе се и вдигна розата от земята, която беше напоена с кръвта му. - Ходя насам натам и изпълнявам поръчки на наще - каза и огледа розата като прокара пръст по още влажната основа, като заобикаляше бодлите. - Убйиства ако трябва да сме по-точни - каза без да го поглежда и облиза пръстчето си. Погледна го и той я гледаше със същият гняв. - Дадох ти шанс за нов живот. Защо ме мразиш толкова? - попита тя почти умолително. Да и тя беше превърната против волята си, но имаше голяма разлика, която не ми се обеснява точно сега.

Убийства. Тя не разбираше ,че той не харесва този начин на живот , че той има други разбирания и свръхестественото , особено вампирите не бяха включени в тях. Опитваше се да го убеди с миловидния с поглед. Тя явно си мислеше ,че ще може да го омая е онези големи кафяви "невинни" очи , но се лъжеше.
Оставаше непреклонен , въпреки че някак го докоснаха думите й за умирането. Втори път. тя тя не трябваше да е жива въобще. Колко ли други хора са умрели ,за да може някой на който му е било писано да умре живее. Хвана го яд ,че трябваше отново да обяснява защо не му харесва този нов живот.
- ЗА пореден път - каза през стиснати зъби. - не харесвам убийствата и смятам , че когато на някого му е писано да умре , той трябва да умре. Това е. Плюс това знаеш от годините, в които ти преподавах ,че съм набожен човек и това с вампиризма е в разрез с всичко което вярвам. Проклятие ,че не мога да се самоубия ,защото и това е в разрез с разбиранията ми , пък и животното в мен не ми позволява.
Обърна й гръб и палтото му се развя назад. Дишаше и издишаше бързо , за да не се обърне и да не изтръгне главата й от тялото й. Затвори очи и каза:
- Разговорът е приключен. Съветвам те да гледаш да не ме засичаш ,защото може и д ане отговарям за действията си.
Пое с бавна крачка към изхода оставяйки я сама. Искаше му се тя да го остави ,но дълбоо в сърцето си знаеше ,че тя няма да го направи.

Господи. Лукас знаеше как да я ядоса до краен предел. На божен! Да за това ли уби половината град, а ? А и като се сети за него и убийства. Отидо пред него. Хвана го за вратът вдигна го във въздуха и го тръшна в земята. И всичко това в рамките на 2 секунди. Той се издиша тежко и изви гръб от болка.
- Това беше заради всичките ти убийства - каза тя спокойно, но очите й вече бяха червени. - Защото заради теб на мен ми викаха - в същият момент ръката й се премести върху сърцето му и в тялото му и вече усещаше как органът бие в ръцете й. - А за умирането... това може да се уреди повярвай ми. Е искаш ли да умреш? - попита тя гледайки го в очите. Видя вътрешната му борба. Видя как човечността и вампирската му страна се борят за надмощие. Тя бавно извади ръката си от тялото му и се изправи. - Ако ми позволиш мога да те науча да се храниш без да убиваш. Начин да запазиш човечността си - каза тя спокойно. Всъщност трудно бе спокойна с тази кръв по ръката си. На червените им трябваше повече кръв и изкушението беше по-голямо. - А и аз не убивам заради себе си - каза тя и отклони поглед. - Както казах това са поръчки... Кажи речи съм нещо като наемник - каза тя опитвайки се да прикрие отвращението в гласът си.

Преценката му не се оказа грешна. Само дето не очакваше да бъда строполен на земята и да се гърчи в агония под силната й ръка. Можеше да усети сяка една песъчинка, всяко камъче под широкия си гръб. Тя беше вбесена,. Виждаше го в очите й или поне дотолкова колко болката не помрачаваше трзвата му преценка. Искаше му се да я убие. Да се изправи и тя да застане на негово място , но думите й захлевиха като с шамар животнто в него и дадоха път на малкото човечност останала в душата му.
За няколко мига си даде сметка отново за всичко онов а,което беше сотрил и някак наистина се изуми ,че жертвите му са станали толкова много. "Та аз не убих толкова"... думите рикошираха в главата му и превръщаха жалкото му съществуване в по-голяма агония от тази ,която му причиняваше Алекса. Искаше го, искаше да не убива , но волята му беше слаба, а тя му предлагаше помощта си. Дали да я приеме , след като я считаше за ай-големият си враг , за човека отговорен за всичките му мъки? Докато се изправяше от твърдата земя мислеше върху това.
- Да - изстреля миг по-късно. - Научи ме как да не убивам.
Погледна право в очите с голяма доза решителност.Бяха нужни известни жертви , а както е тръгнало можеше да превъзмогне омразата за малко , за да не живее с вината близките десетилетия.

Добре. Явно беше решил да загърби омразата си за известно време, докато го научи да се сдържа. Може би щеше да го научи и да й вярва и да го убеди, че не искала да го нарани и може би щеше да й прости... О, Никс какви глупости й се въртяха в главата на Алекса? Да й прости... Това едва ли щеше да се случи в следващите... векове. Сега как да започне с обучението си, което беше свързано с кръв... Усети мириса на кръв във въздуха и погледна покритата си с кръв ръка. Мамка му...
- Тук някъде трябваше да има чешма - каза Али и се огледа, като през това време не дишаше. Колко повече дишаше толкова по-искушена се чувстваше. - Къде по дяволите е тази чешма? - каза тя леко ядосано, въпреки че беше много ядосана. Накрая я съзря до старият храм. Стигна там за по-малко от секунда. Клекна пред нея и завъртя кранчето. Потече кафява вода с ужасен мирис, дори когато дишаше през уста. Накрая водата се избистри и тя почна веднага да търка ръката си с другата под водата. Кръвта турдно се махаше, може би ако я облжеше... Не! Как дя научи Лукас да се сдържа, когато тя не можеше. Предполагаше, че водата е студена, но тя не я усещаше, така че...