Домът на Харпър

Като чух историята му не смеех да кажа и дума.След известно време мълчание и скитане по улиците стигнахме къщата му.Той ме покани вътре и аз влезнах.Настаних се в единия край на дивана в хола и не знаех какво да кажа или да правя.
- Съжалвам...за това...със създателката ти... - казах тихичко и погледна към стената.Не знаех какво да кажа и затова казах тази глупост.Ъх!Задъвках за хиляден път долната си устна.

Изненадах се от това което направи,но не с еотдръпнах.
- Ами...видях реакцията ти когато ти казах,че до преди дни съм била пет годишна...как няма да съм притеснена мамка му? - изрекох тихо,но последната думичка прозвуча по-силно.Да сигорно не очакваше да го кажа,но напоследък твърде много неща се бяха променили включително и аз.Погеднах го в очите...имаше хубави очи.Хипнотизиращи.Затоврих за миг мойте и пак ги отворих.
- Просто...разбираш ли...не съм била в една стая така...с мъж... - сигорно най-различни мисли са почнали да му се въртят в главата,но просто не можех да се изразя правилно.

Последното не го разбрах много.Данеби да намекваше,че ако имам въпроси относно секса мога да го питам?О Боже Господи!Това дори не бих си помисляла да го направя....
- Чакай,чакай..въпроси...за какво?Относно какво? - реших да го попитам за всеки случей.Все пак можеше да греша...надали говорише за секса въпреки,че накои неща може би исках да знам.
Не мисли за това!

Аха...
Наклоних глава на една страна и се приближих към него.Тялото ми действаше само...действах без да мисля.Избутах Харпър на дивана и устните ми докоснаха неговите.
Не можех да повярвам,че това се случва....Аз целувах момче...целувах се с момче..бях близо до момче....
О Господи!
Това което ставаше достигна до съзнанието ми.Бързо се отдръпнах като попарена в другия край на дивана.
- Съжалявам....не биваше... - почнах да се извинявам без да го поглеждам.

Харпър ме целуна.Заяви,че му е приятно...,а истината беше,че и на мен ми е приятно.
- Харпър... - произнесох името му тихо и погледнах надоло.На него можеше да му е приятно и на мен също,но за Бога до преди дни бях пет годишно дете.Дете!
Въздъхнах и отново захапах долната си устна.Притеснявах се и то много.
- Д-да...харесва ми..приятно ми е... - казах тихичко,но знаех,че ме е чул.

Взех шишето с кола,но не го отворих.Свих се в моята част на дивана.Сигорно ме мислеше за някоя луда...за някоя откачалка,но мен ме беше страх.От каквото и да е било...
- Съжалявам... - казах тихичко.В очите ми запариха сълзи.Почнах да мигам бързо за да не потекът.Може да изглеждах като осемнадесет годишна,но в мен все още си имаше нещо от онова дете....дете чийто живот беше приключил само на пет годинки.
Леко се размърдах и отворих бутилката.Отпих от нея и пак я затворих.Вдигнах поглед отново към стената,а после пак погледнах пода.
- Знам,че ме мислиш за луда...за откачалка и за какво ли още не,но истината е,че ме е страх...не съм била в подобна ситуация преди....

Погледнах го.Леко се усмихнах.Имах чувство,че сълзите ми ще рукат от очите ми всеки момент и се молех това да не става.
- Харпър... - произнесох името му тихо като се загледах в очите му.Точно в момента не знаех какво да кажа,а мислите ми бяха толкова объркани,че не можех да мисля.Идеше ми да потъна в земята....Направо да не си бях излизала от там!
- Ако искаш...ще си вървя.... - думите излезнаха от устата ми преди да се усетя.Сложих едната си ръка пред устата случайно да не излезне още някоя нежелана дума.

П.п:Забила съм...

За последното наистина ми идеше да му ударя шамар.Погледнах вратата,а после огледах стаята.Можеше и да остана още малко,но ако каже още нещо такова направо...не знам.
Отдръпнах се от него и се усмихнах.
- Добре..какво ще правим? - попитах го като отново огледах наоколо сякаш ще се върна да го обирам.Не знаех какво правят възрастните когато нямат какво да правят.

Добре,добре...какво правят възрастните?
Хванах дистанцеоното за телевизора и почнах да сменям каналите.Нищо не ми хващаше окото....
Скучно,скучно,скучно,скууууучноооо....
Продължавах да ги сменям.Погледнах Харпър който ме гледаше.Усмихнах му се и пак погледнах телезивора.На канала който бях спряла даваха....нещо за което просто не можех да говоря.
Пуснах дистанцеоното и то мйа падна на земята.Прикрих очите си с ръка и гледах някак да запуша и ушите си.Леко разтворих пръстите си и погледнах екрана.Жената пое мъжкия член в устата си и аз отново закрих очите си....

П.п:Леле... по-голяма глупост явно не можах да напиша...

Харпър смени канала,а после заяви,че ще отиде да се изкъпе.Кимнах и зачаках на дивана.
Една секунда...две секунди...ти секунди...
Часовникът отброяваше с тиктакане секундите,а аз гледах масата,после пода,стената,телевизора....
Изправих се и тръгнах към стълбите.Качих се на втория етаж и се огледах.От една от затворените врати се чуваше шум на течаща вода.Отправих се натам и отворих вратата без да се замислям.Облегнах се на касата на вратата гледайки Харпър.Плъзгах погледа си навсякъде по тялото му.

Харесва ли ти това което виждаш?
Въпросът се завъртя в главата ми докато аз го гледах.
Кимнах бавно и се приближих към него.
- Да...харесва ми... - прошепнах накрая и допрях тяло до неговото.Надигнах се на пръсти и обвих ръце около вратът му.Устните ми докоснаха нежно неговите.Езикът ми проникна в устата му.
Даже много ми харесва!