Домът на Харпър

Оставих го да махне блузата ми.Погледнах го...в очите ми се четяха най-разични чувства...и най-вече страст,страх и желание.Не отричам,че не ме беше страх...беше ме страх и то много.Знаех - донякъде - на къде отиват нещата...
Притиснах се още повече в него ако това въобще беше възможно.Разкопчах дънките си и го оставих той да ги свали....отнов ообвих ръце около вратът му.

пп:пак забих ;х

Чувствах се....странно.Неловко.Не бях стояла гола пред мъж...Добрече водата щеше да ме закрива.
Устните на Харпър почнаха да се разхождат по кожата ми,а аз изстенах....само устните му по кожата ми ме влудяваха,а какво ли щеше да е ако правише друго...друго което щеше да направи скоро.
- Харпър... - изрекох тихо и леко се отделих от него.Погледнах го уплашено....беше ме страх. - Колкото и странно и глупаво да звучи...страх ме е....

- Спокойно.Всичко ще е наред..ще видиш... - изрече той,а аз се усмихнах леко.То беше лесно на думи,но мен си ме беше страх и това си е...Харпър ме хвана и ме дръпна леко към себе си.Устните му докоснаха моите,а после после се плъзнаха надолу по вратът ми и стигнаха гърдите ми.О Господи!
Сърцето ми почна да бие бързо в гърдите ми и имах чувство,че ще изкочи.Страх ме е...
Той сигурно очакваше да се дръпна,но този път не го направих..оставих се в ръцете му.

Момчето плъзна ръце по тялото и.Ръце които се спуснаха по корема и после се "шмугнаха" между краката и.Тя се притесни.Никой не я беше гледал така.Никой не беше виждал толкова от нея.
Пръстите му леко я докоснаха,а тя потръпна.Беше я страх,а страха и сигурно беше изпитан на лицето си.Искаше и се да беше по-смела,но това си беше тя.Погледна го в очите.Сигурно му беше писнало от нейните лиготи за страх и подобни,но това щеше да е първия и път - най-вероятно - и щеше да боли,а тя не беше мазохист за да издържа на болка...беше точно обратното.Не издържаше на болка,но тази надали щеше да е толкова голяма...
Приближи се малко към него и доближи устни до неговите като го целуна страсно.За него може би това бяха лиготи и губене на време до това да я чука,но за нея - не.

Блондинката кимна и се усмихна леко.Устните на хибрида се спуснаха по вратът и,а тя потръпна от докосването.Харесваше и,че той щеше да внимание и нямаше да бърза,но друго я притесняваше.Той беше на половина вампир и наполовина върколак.А вампирите обичаха кръв,а най-вероятно и върколаците,а когато...когато той проникне в нея щеше да има кръв - това го знаеше - и какво щеше да стане?
Момичето се отдръпна за момент и го погледна.
- Аз...ако после искаш да пиеш от кръвта ми..ако изгубиш контрол или нещо...пий..нямам против. - усмихна се леко.Маги нямаше против той да пие от нея,но я беше страх,а това и той го знаеше...,но все пак не може изведнъж от небето да паднат няколко зелени човечета да влезнат в банята.Да кажат нещо.Да насочат един пистолет с вода или за правене на балончета към тях и страха им - този на Маги - да се изпари....Е щом съществуват вампири,върколаци,феи и какви ли още не същества защо пък да не съществуват и зелени човечета?Чакащи ги някъде с воден пистолен или с такъв за правене на балончета.

Учудих се от думите му.Стана ми неудобно.Преди обаче да кажа нещо той ме хвана и ме извади от ваната.Занесе ме в стаята където ме остави на леглото и ми даде една хавлия.Избърсах се сравнително и ових кърпата около тялото си.
- Съжалявам... - казах тихичко.Чувствах се неубодно...дори мислено не можех да се шегувам с това.Бях си бъзла.Надали някоя от сестрите ми се е държала така детски при първия си път.Но те...исках да съм като тях.Не исках да съм толкова страхлива... - Мразя се....просто...те и двете са толкова смели,а аз аз съм такава бъзла...
Дори не знам защо казвах това.Думите просто се отрониха от устата ми.

Според мен да те превърнат беше по-страшно от колкото да те изчукат.Все пак при превръщането до колкото бях разбрала за тези месеци в училище обменяха кръв,а после те убиваха и...беше гадно.
Сгуших се в него,а в главата ми се прехвърляха сцените от преди малко в банята.Бях такава идиотка,че не му се оставих в ръцете...,че не се отпуснах.Та той беше няколко века по-стар от мен и беше толкова готин и сто процента знаеше какво да прави...,но не аз трябваше все да му се дърпам.
Идиотка,идиотка,идиотка!
- Имаш ли нещо за пиене?Без сокн,мляко,вода...и тем подобни. - попитах го тихичко.В бара не ми беше стигнал алкохола явно.Въпреки,че след като изпих питието на екс не знаех на кой свят се намирах за минутка - две. - И също така..искам да пиеш от мен...
Погледнах го сериозно.

Отпих от шишето голяма глътка и всичко ми се размаза за момент,но после си дойде на място.Той имаше право,но сега това не ми пукаше.Просто бях идиотка и това си беше самата истина.Отпих още една глътка и оставих шишето на близкия шкаф.Легнах на леглото и се отпуснах - поне се опитах - както каза той.
В това няма нищо страшно.
Повтарях си на ум.Наистина бях като някое бебе,а това ме ядосваше.Искаше ми се да не съм такава...как по дяволите двете ми сестри не са такива бъзли,а аз съм?Как?
Порпъдих тези мисли на далеч в съзнанието си и ги заключих.Исках да се оставя в ръцете на Харпър...поне този път.Исках поне за това да не ме е страх...и за себа мислите за страх още не бяха обзели ума ми.

Когато зъбите му се забиха в кожата ми леко ме заболя,но болката отмина бързо.Ендорфина ме заля и се чувствах като на седмото небе.Дори не се уплаших когато той промени позата и се спусна по-надоло....
Стонове почнаха да излизат от устата ми.Извих тялото си в дъга от удоволствие.
Той определено знае какво да прави.
Все още се чувствах като на седмото небе.Не ме беше страх...чувствах се страхотно.
- Искам го...искам те... - изстенах.

Изстенах.Харесваше ми това което правише...,но малкострах отново се заглезни в мен.
Този път нямада спираме...ще продължим.Трябва да продължим!
Почнах да си повтарям на ум.Затворих очи и се извих още повече от удоволствие...Пръста му беше в мен,езика му ме изочаваше...А аз го исках....колкото и да беше странно.Този страх...не трябваше да му се давам,а и това беше нищо.Само първия ми път...нищо повече,а и той щеше да е внимтелен както сега,както и преди малко.
- Моля те..обещай да не боли... - думите излезнаха от устата ми преди да се усетя за което ми идеше да се гръмна.Мразех да ми "изкачат" думи от устата без да съм го желала.

Извиках от болка,но почти веднага той захапа ръката си и доближи кървавата рана до мен като ми нареди да пия.Някой избор и почнах да поглъщам алената течност която никак ама никак не ми се ослади.Беше ужасна.
Почнах леко да се дърпам защото друга мисъл мина през главата ми.
Кръвта на вамирите ги правеше издръжливи..раните им зарастваха.Той ми беше дал от кръвта си..по тази логика...трябва и мойте рани да зараснат.
Избурах ръката му.
- Харпър...има...ли..шанс..да... - дори не можах да довърша.От устата ми излезна още един вик последван от стон.

Действията му ме изненадаха.Дори не знаех какво прави.Отпуснах глава назад и погледнах тавана.Думите му дойдоха от някак си далече...сякаш ни делеше цял болевард с много,много коли...само дето нямаше други шумове.
- Аз... - леко се издърпах от него.Изправих се и отидох в банята колкото се може по бързо.Чувствах се наистина странно.Не знаех какво стана..бях объркана.Пак нещо не беше наред..пак бях направила нещо както нетрябва...пак!
Постоях известно време в банята и след това излезнах.Когато се върнах на леглото дръпнах завивките към себе си за да закрия тялото си като в същото време избягвах погледа на Харпър.

пп;ми..малко се обърках...и затова така ми стана поста..мазало ;д