Домът на Харпър

Усминах му се и го погалих по главата разрошвайки косата му.Той ме хвана и след малко пак се озовахме в банята.Отново бяхме под душа и кой знае може би пак щеше да последва нещо.На мен ми беше приятно да съм с него...той да е в мен.
- Обичам те.... - прошепнах му.Целунах го по вратът където го бях ухапала.Може да прозвучи малко егоистично и нахално,но исках още от кръвта му.Както исках и той да иска от моята.Човек ще каже ,че ставам вампироклоница или нещо от сорта особено с тая мания за кръв.Пфф.
Топлата вода ни обливаше,а тялото ми беше долепено до неговото.Устните ми бяха върху неговите,а езикът ми си играеше с неговият.

Алената течност потече по кожата на вратът му,а аз го погледнах.Надигнах се на прсъсти,а той обви ръце около кръста ми.Устните ми докоснаха кожата му и почнах да пия от кръвта му.
Алената течност се разля в устатами,а после и по вените ми.Беше толкова вкусна...просто нечовешки вкусна.Колкото и да не ми се искаше откъснах устни от раната му от която идваше сладникавата течност и се усмихнах.
- Съжалявам,но ...божествена е.Като...не знам.Дори не мога да го опиша. - усмихнах се мило и невинно. - Ако искаш...пий и ти от мен...
Да определено човек щеше да каже,че съм вампирконница,кръвна банка,кръводарителка или нещо от сорта,но харесваше ми.Когато той ме ухапеше се озовавах в един съвсем различен свят.

Стоях като статоя.
К'во имаше между нас?
Погледнах го и леко се дръпнах като свъсих вежди.Какъв по дяволите беше тоя отпечатък?
- Ъъъ отпечатък ли?Чакай,чакай... - тръснах леко глава.Погледнах го в очите сякаш с рентгеново зрение и се опита хда му прятя мисъл."И аз те обичам".Не знам дали му е звъннало бутончето "С имаште поща" .Как работише този отпечатък?Чрез кръвта ли беше направен?Моята кръв беше в неговия организъм и неговаа в моя..уау! - Това е направено чрез кръвта нали...смисал аз пих от теб и ти от мен и...да..да...май разбрах.
Засмях се.Бях леко объркана,но все пак...това не беше нормален живот.Сестрите ми бяха вампири,гаджето ми беше хибрид,леля ми беше демон,най-добрата ми приятелка фея...моя живот никога няма да е обикновен.

Почувствха се объркана.Превърне?Въобще не съм мислила по този въпрос...добре де може би малко.
- А...аз..бях говорила с един приятел.... - измънках.Ако Харпър държеше той да ме превърне...нямах против,но бях говорила с Роджер.И в двата случея ще съм хибрид.Харпър - вампир/върколак,Роджер - вампир/ангел.
Въздъхнах и го погледнах в очите са хиляден път.Задъвках долната си устна от притеснение.Не исках да се скараме зареди това.Харесваше ми и да съм човек и може би това щях да си остана.
- Аз...не съм го мислила.Може и да си остана човек,но...не знам.И в двата случея няма да съм чист вампир.Нито с теб нито с него.Не си мисли,че между мен и него има нещо!Той има гадже,а и е само приятел и аз обичам теб. - заобесняхва се.Когато бях притеснена или говорех много или мълчах като пън.Ъх!

Сестрите ми ли?Какво общо имаха те?Преди обаче да кажа каквото и да е било той заяви,че е гладен.Кимнах.Бях на същото мнение.
- Тогава да отидем...някъде... - нямах си и на идея къде.Ако щяхме да ходим да ядем нещо исках да е свястна храна...като например пица,бургер,а не...супа.За мен нормалната хрнаа беше точно обратното.Когато се запознах със Стеля разбрах,че тя не обичаше вредната храна,но това не означаваше,че и аз не трябва да я обичам. - Мможе би...някъде в мола.Има доста заведения.
Усмихнах се чаровно.Не се сещах да друго място където има вредни храни,а в мола имаше най-различни заведения.

Настанихме се в хола на дивана.Бях овила около тялото си една хавлия,а той една около кръста си и все пак не ми беше студено,а предполагам и на него.Трите кучета веднага дойдоха при нас и аз ги погалих след което се замислих какво ще искам.
- Ми...ъ...искам пържени картофи.Ама много.Може би някакъв бургер,пица...кола... - засмях се.Дори и аз не знам какво исках,но знаех,че искам вредна храна. - Поръчай нещо...
Почнах да си играя с кучетата докато той поръчваше.Все още не бях измислила имена за кокера и шица.
- Как да ги кръстя?

Усмихнах се като идиот когато го чух как изрежда храната.След като остави телефона на мястото му и седна отново на дивана аз седнах в скута му и го целунах.
- Казвала ли съм ти колко многооо те обичам? - засмях се и пак го целунах.Изхлузих се от него зада се наместя удобно до него и включих телевизора като почнах да превключвам каналите за нещо интересно за гледане.
На вратата се почука и Харпър отиде да отвори.Бяха от ресторанта.Доста бързо донесоха поръчката ни.Зачудих се дали хибрида няма някакви връзки там?
Когато той остави храната на масата взех пържените картофки.Взех едно картофче и го изядох,а друго дадох на Харпър.

Хибрида доста бързо омете почти всичко и това ме очуди.Аз все още ядях картофките когато той вече беше омел всичко и си включи някаква игра.Извъртях очи.Бързо приключх с картофите,а после и с бургера.Изправих се и го погледнах.Той май нямаше намерение да си ляга.
- Аз май ще си лягам...ти като гледам си си наумил друго...такаче лека нощ. - казах му.Отидох до него и бързо го целунах по бузата за да не му преча на играта и отидох в спалнята.Трите кучета ме последваха.Поне нямаше да си спя сама,а с тях въпреки,че ми се искаше и той да е тук...,а не са играе някаква си игра.
Легнха на леглото,а трите кучета се качиха след мен.Загледах се в тавана,а после с еобърнах на една страна и затворих очи след което потънах в сън.

Почнах да се въртя в леглото.Случки от миналото ме заливаха една след друга.

***
- Госпожо на малката и е лошо. - каза бавачката на родителите ми докато ме държеше.Майка ми изпуфтя и погледна нея после мен.Заби отнов опоглед в документите и продължи да чете и разлиства.След като бавачката не се махна майка ми я погледна отново.
- Какво да направя?Погрижи се за нея!Аз за какво ти плащам?Имам в момента работа ако не виждаш! - повиши тон майка ми.Бавачката се намуси,но остана намясто без да мърда и продължаваше да гледа родителите ми.Аз на свой ред се чувствах толкова отпаднала от седмици насам.Бях придобила доста бледо изражение и въобще не ми се ядеше.Колкото и пъти бавачките да кажеха нещо на родителите ми тях не ги интересуваше/
- Какво още седиш тук?Имам си работа.Разкарай ми се с това дете от главата! - развика се майка ми.Бавачката ме занесе в стаята ми и заяви,че ще ми донесе нещо за ядене.Чувствах се като труп.Чувствах се странно...

***
Продължавах да се въртя в леглото,а миналите случки ме заливаха една след друга като гръм от ясно небе.

***
- Госпожо,господине... - започна бавачката,но майка ми удари с ръка по масата.
- Какво?Не виждаш ли,че имаме работа? - извика майка ми.Тази жена държеше всичко да и е на шест.Аз стоях до тях и ги наблюдавах.Чувствах се...всъшност нищо не чувствах.Нито ми беше лошо,нито бях гладна.Нищо.
- Става въпрос за дъщеря ви! - настоя жената,а по бузите и потекоха сълзи.Зачудих се какво толкова ще им казва за мен?И защо като аз съм до тях.Никога не я бях виждала да държи такъв тон на майка ми и баща ми. - Тя...почина...Тялото и е безжизнено...
Жената сложи ръка на устата си,а аз се опитвах да възприема думите и.Защо тя мислише така?Аз бях тук до нея...бях добре...Погледнах майка ми и застанах пред нея като вдигах ръце,но тя не ме забеляза.После пробвах същото и с бавачката,но нищо.Баща ми беше навел мълчаливо глава.Не беше проронил и дума.
- Погрижи се за това.Аз имам работа. - каза майка ми и отнов оседна на стола си като почна да разлиства докоментите.
Бавачката се качи по стълбите,а аз ръгнах след нея.Не усещах стълбите под краката си и това бе странно.Но по-странното беше когато видях тялото си да лежи насреща ми...

***
Сабудих се с писък.Огледах се.В стаята беше тъмно и бяхме само аз,кокера и шпица.Сигурно Хуч е отишъл при Харпър след като съм заспала.Изправих се и отидох до банята.Подпрях се на плота на мивката след като измих лицето си.Вдигнах глава и погледнах отражението в огледалото си.Дъхът ми секна от това което видях.Не беше моят сегашен образ,а образа на малкото момиченце което бях преди.Отражението ми имаше бледа кожа,злобна усмивка и червени очи което ме учуди и изплаши.
Изведнъж огледалото се разби на парченца,а едно от тях се заби в ръката ми.Извадих го и го метнах на земята където то се разби на още парченца.Имах чувство,че няма да мога да отворя и вратата,че като в Шепот от Отвъдното или Предизвестена Смърт някой или нещо е заключило и вратата,но за мое успокоение тя беше отворена.Щом излезнах я затоврих и се облегнах на нея като се свлякох на земата и си отдъхнах,че вече не съм в банята.

П.п:Егати сапунения пост...по-голяма сапунка и глупост не бях писала ;ххх ,а може и да кажеш,че и вратата пред стаята е била заключена..;хх не знам ;ххх срамувам се от моят "гениален мозъй"

Харпър нахлу в стаята и дойде при мен.Той беше по-притеснен от мен.Аз само се усмихвах,че вече съм далеч от огледалот ов банята.
- Трябва да си купиш ново огледало. - казах и видгнах китката си като му показах раната.Не знам дали беше разбрал точно както е станало и,че някак си моето детско аз с бледа кожа,злобна усмивка и червени очи ме гледаше сякаш ще ме убие и се опита да го направи.
Усмихнах му се и го целунах.Странно беше,че след тези сънища и това в банята съм щаслива,но да си призная бях по-щаслива от всякога,че съм извън банята.Знаех,че ако има нещо Харпър ще ме спаси.
- Съжалявам за това...сабуждане.

Излегнах се на леглото и се загледах в тавана без да пророня и дума.Какво можех да кажа?Беше посред нощ,а на него му се спеше най-вероятно.Аз обаче не знаех дали ще мога да заспя отново.
- Ти заспивай.Сигурно ти се спи.Аз ще погледнах малко телевизия. - казах му.Обърнах се и го целунах нежно след което взех дистанцеоното и включих телевизора.Почнах да преглеждам каналите,а детския ми образ който бях видяла в огледалото не ми излизаше от главата.Бледата кожа онази злобна усмивка и онези кърваво червени очи...Поръпнах при мисълта за моето аз в банята.И как по дяволите стъклото се разби?Данеби дасъм халюцинирала?Данеби още да спя?Не мисля,че това беше възможно,а и не може всичко да е толкова реално...

Исках ли да ми помогне?
Въпроса се завъртя в главата ми,но бързо изчезна някъде надалеч когато Харпър почна да пее.Точно това не го очаквах....имаше доста хубав глас..,а песента...караше ме да се унасям.
Сгуших се в него,но от съзнанието ми не излизаше картината от преди малко в банята.Тези червени очи...злобната усмивка,стъклото...Вече не ме беше страх,но се чувствах странно.Всеки нормален простосмъртен не знаеш за вампирите,върколаците,феите и другите свръхестествени същества щеше да помисли,че откача и,че му се е превидяло,но не и аз...знаех,че те съществуват и знаех какво видях....,но дали и аз не откачах?
Мислите сякаш отлетяха от съзнанието ми.Всичко сякаш изчезна и там остана само гласът на Харпър който ме дърпаше към съня...Скоро заспах отново.

Събудих се,а през прозореца навлизаше светлина.Сигурно вече беше сутрин..Надигнах се в леглото и се огледах.Бях само аз с трите кучета.Харпър го нямаше...Къде ли беше?Забелязах,че вратата на банята е леко отворена.Отидох до там колкото и да не ми се искаше...просто очаквах да видя отново отражението ми с червени очи и злобна усмивка,но вътре нямаше нищо.Дори стъклата ги нямаше.
Отидох в хола където беше той.Седеше на дивана,а аз седнах до него.
- Добро утро.Как си? - усмихнах се.Много не исках да говорим за вчера и се надявах никой от нас да не почне тази тема....След малко в стаята нахлуха трите кучета.Хуч естествено отиде при Харпър,а кокеа и шпица на които още не бях измислила имена дойдоха при мен.

пп:Не знаех какво да пиша ;х