Домът на Харпър

Кимнах.Отидох отново в банята и взех сравнително бърз душ.От гардероба извадих една негова тениска и я облякох.Отидох в хола където беше той.Прехапах долната си устна и се приближих към него.Седнах в скута му и се сгуших в него.
- Харпър... - прошепнах тихичко.Сгуших се още повече като малко детенце.Беше ми приятно да съм край него...да съм колкото се може по-близо до него. - Не ме пускай...приятно ми е с теб...
Думите излезнаха от устата ми преди да се усетя,но нямаше да подскоча като попарена...вървяха се в главата ми.Значи можеха да излезнат и на вън.Малко ме беше страх от реакцията му..как ли щеше да раегира?
Да,да и ето пак ме е страх...Господи!

Целунах го страстно.
- Не..ти няма да ме нараниш... - казах му като го гледах в очите.Нещо в мен беше сигурно,че той няма да ме нарани.Може и да е вампир и върколак наполовина,но не вярвах,че някога ще ме нарани.Държеше се мило с мен...и...не го вярвах и това си беше.Притиснах се към него и отново го целунах,а езикът ми се заигра с неговия - Не вярвам,че някога ще ме нараниш Харпър.
Думите ми прозвучаха сигурни и оверени каквато беше и по-голямата част в мен,но имаше и една малка част която се страхуваше от...всичко.

Усмихнах му се чаровно и устните ми за пореден път докоснаха неговите.Обвих ръце около вратът му.Устните ми жадно търсеха неговите,а езикът ми си играеше палаво с неговия.
- Да ще успея...не се съмнявай в мен...макар и да съм просто човек...и то някаква си бъзливка... - казах му и пак го целунах.
Харесваше ми да го целувам,харесваше ми да го докосвам,харесваше ми той да го прави...ръцете му да се спускат по тялото ми и...харесваше ми той.
- Харпър...аз...харесвам те. - произнесох доста тихичко.За първи път си признах нещо.Дори си помислих,че думите ще увиснат във въздуха,но това не стана..те си излезнаха от устата ми макар и с малко затруднения и притеснение,но излезнаха.

пп:ох...глупости ;д

[b]Усмихнах се мило и я цлунах:
-И аз те харесвам Маги!-преди около година разбрах какво е това да харесваш някой,но некато закуска,а като характер и външност.За мое голямо щастие Маги имаше и хубав характер и външност...Прокарах ръце по тялото й и я погледнах:
-[Предполагам,че искаш да поспиш?Беше тежък ден и вече вечер та...Аз да спя в хола?-попитах не особено щастлив от мисълта да спя на дивана...Някак си ми се искаше да продължим заниманията си от преди малко,но не мислех че това ще стане.Не сиках да я товаря все пак./b]

Усмихнах се,а вътрешно заскачах от радост на думите му.Той ме харесваше...и аз го харесвах...някой ме харесваше...Да си призная не можех да повярвам на ушите си.Това ми се случваше за пръв път.Да си голям не е чак толкова лошо.Поне от тази гледна точка - ,че той е тук.
- Няма да спиш на дивана!Е няма да спиш без мен на дивана. - подсмихнах се.Чувствах се доста по-уверена,спокойна...и себе си сега.След като му казах какво чувствам,след като знам какво чувства и всичко останало.

Усмихнах му се,но и леко се изчервих.Той ме занесе до спалнята и ме остави на леглото.Легнах и го дръпнах към себе си като отново започнах да го целувам.Харесваше ми да усещам устните му върхо свойте.
- Харпър... - отново името му излезна от устата ми.Започвах да мисля,че ако всеки път за който го казвах ми даваха по един долар щях да забогатея,а и нямаше какво даму кажа този път...не и нещо в което да съм сигурна.Но пък и един въпрос ми се въртеше в главата... - Ние какви сме?Сега...като..отношения и..всичко..

Интересен въпрос...какво исках наистина?Е това което исках си беше ясно посто нямаше нужда от размишления.Преди обаче да кажа нещо устните му докоснаха мойте и аз жадно отговорих на целувката му.Отдръпнах се за миг да си поема въздух.
- И да..гаджета... - беше ми странно да произнасям тази думичка.Незнайно как дори излезна от устата ми.Просто не съм очаквала,че всичко ще стане толкова бързо...е дори не очаквах да умра на пет,а после магьосница да ме върне в тялото ми и да порасна за няма и пет минутки,но ето на.Всичко това стана.

Временно увлечение?Да...той сигурно беше разбивал милиони сърца,беше минал милион жени които е оставял като парцали за да тръгне след някоя друга...Дали щеше да направи и същото с мен?
- Да се надяваме,че не е просто временно увлечение,а нещо повече... - казах.Думите ми бяха почти въшите като неговите с добавени няколко екстри.Не знам защо,но не исках това да е за една нощ или една седмица или временно.Исках да съм с него.Исках го. Устните ми се допряха до неговите.
- Искам да съм с теб...искам го наистина. - не знам защо го казвах.Мисля,че той вече го знаеше...просто нямаше нужда от думи.

пп:ухх глупости пиша..

Харпър почна да ме гъделичка,а аз почнах да се смея и да се въртя безнадежно опитвайки се да избегна ръцете му.
- Недей спри... - замолих се през смях.Накрая той легна до мен,а аз сложих глава на гърдите му като го прегърнах.Усмихнах се и се притиснах в него.Думите му прозвучаха толкова хубаво...незнайно защо.
Да мисля,че ще успееш да ме задържиш при себе си!
Когато отекнаха в главата ми се усмихнах още повече.
- И аз мисля,че те обичам... - думите излезнаха от устата ми неочаквано.Стаписаха дори и мен.Не знаех какво да кажа или да направя.

И..и аз те обичам!
Думите се завъртяха в главата ми и аз се усмихнах.Обърнах го такаче да съм върхо него и го целунах.Бях наясно с чувствата си,но не знам защо толкова бързо.Любовта принципно трябва да е...след време.Когато си бил с някой наистина дълго,а аз и Харпър се познавахме от скоро,но аз го обичах.
Седнах до него на леглото и погледнах към прозореца.Видях,че вали сняг.Усмивката ми стана още по-голяма.Отидох до прозореца и се загледах навън следейки снежинките с поглед.
- Вали сняг...от кога не съм виждала сняг...- казах тихичко.Една мисъл ми се завъртя в главата.Погледнах Харпър. - Хайде да излезнем...моля те....
Погледнах го с кучешка муцунка и отново се върнах на леглото като го целунах и запърхах с мигли.

Пп:Миии ;д ..то и аз малко така..ама...

Облякох дрехите които ми даде въпреки,че ми бяха доста големи.Да си призная бих си излезнала и по мойте дрехи само...и то за да се радвам на снега.Усмихнах му се и го хванах за ръката.
- Обичам те Харпър... - казах тихичко и се облегнах на него.Двамата излезнахме от къщата и аз го пуснах след което се завъртях като малко детенце което за първи път вижда сняг.Засмях се когато една снежинка падна на носът ми.Направих една снежна топка и я метнах по харпър като леко го улучих по рамото и после се засмях.

Пп:Може да продължим в парка или не знам...

Бързо стигнахме домът му.Аз взех трите кучета,а той нещата за тях...Вдигнах глава и погледнах нагоре.Валеше лек снежец.Интересно ми беше колко време сме стояли в магазина.
Той отключи вратата и ние влезнахме на топличко.Пуснах кучетата на земята и му помогнах с нещата.После седнах на дивана,а той се настани до мен.Приближих се до Харпър и го целунах нежно и продължително.
- Благодаря ти.Никой не е правил нещо по-хубаво за мен. - седнах в скута му и обвих ръце около вратът му като го целунах отново. - Обичам те Харпър.
Наистина никой не беше правил толкова хубаво нещо за мен.Като дете бях получавала доста неща,но по дяволите тогава бях дете,а и родителите ми бяха работохолици и....просто с тях беше трудно да се говори.За да млъкна ми бяха дали какво ли не.Е накрая млъкнах и им се махнах от главата.Надявам се да бяха доволни.Сега нито една от тире им дъщери не им надуваше главата.Можеха съвсе мспокойно да обърнат внимание да работата си.

Кучетата прекъснаха заниманието ни и Харпър отиде да им сипва храна и вода.Изправих се и тръгнах след него.Облегнах се на касата на вратата.Мъниците подксчаха край него,а той сипваше храна в купите.Усмихнах се и се приближих към него.Взех три купи и сипах вътре вода.Оставих ги,а мъниците почнаха да пият жадно.Сякаш не са пили вода от цял век.Когато Харпър им даде храната нападнаха да ядът сякаш са на състезание.
- Миличките.Бог знае от кога не са яли и пили...въпреки,че в магазина май добре се грижеха за тях,но като ги гледам сега... - казах тихичко.Качих се и седнах на плота при мивката.Знам,че си беше нахално от моя страна,но....
Смигнах на Харпър и погледнах надоло към трите гладни кученца.
- Благодаря ти. - благодарих му отново.Всъпност за това трябваше да му благодаря цял живот.Радвах се,че съдбата ме сблъска точно с него...и със Стела.Благодарение на нея познавах и него.Все пак двете бяхме заедно на уличките когато се пръкна той,а и те се познаваха...и това ми напомняше,че скоро трябва да я видя как е.

Повдигнах вежда.Ако исках щях да взема бутилката,но тези дни бях пила - или нещо такова - и мисля,че ми стигаше.
- Аз и не искам.И не съм малко дете ,че да се напия или нещо такова. - казах му.Личеше си в очите му,че не зареди друго ,а зареди това,че не иска да се напия го прави.Той не беше егоист тъйче....
Взех една чаша и си сипах вода докато го гледах.Той се наливаше сякаш алкохола е най-хубавото нещо на света.
Извъртях очи.
- Толкова ли харесваш...алкохола? - попитах го.Кокера чието име все още не бях измислила навигна глава и се облиза.Хванах го и го вдигнах. - Хей сладурче. - усмихнах се иго притиснах към себе си,а то почна да се радва.Другите две още ядяха.