Общото помещение

- о имам обща дарба. Това е хубаво. Ако Беликов скоро не излезе от тия тунели. Сигурно аз ще заема мястото му в кръга.
Хвърлих един поглед на Беликов. Дано не се върне. Ако заема мястото му в кръга това ми дава власт. А власта е хубаво нещо за една Сукуба.

Леко се нацупих.Не обичах някой да заема мястото ми,но трябваше.
-Да.-изпуфтях.Метнах поглед на Беликов.
-Пък и като го гледам няма намерение да си ходи..май ще си живучка тук с нас цял живот.Направо супер а?Да си имаме такъв красавец..да се надяваме,че не е самовлюбен.-издрънках някаква глупост преди да се усетя.

Тямайне беше доволна че аз мога заема мястото й в кряга на Дъщерите и Синовете на мрака. Е аз каквода направя. Реших да си тръгна давидя каквоправи Алекса. Незнам защо сисмени името но и ме все едно нейна работа.
-Чао може пак да мина.
Казах и си тръгнах.

-Непремено.Тук и без това е голяма скука.Освен Кати другите са..-не довърших тъйкато доста погледи се впреиха в мен.
-Може да ни доведеш още някой..ама ако каже на някой той или вие..ще ви се случи случка!-казах и и се усмихнах "мило".
-Къде е Катя?-извиках след като Ериса напусна помещението.

Бях прекарам цял ден и цяла нощ скитащ се на вън.Прибрах се в тунелите.Влезнах в общото помещение и видях някакъв вампир.Сигорно още някой беглец.
-Венера!-казах силно за да привлека вниманието и и и направих знак да дойде към мен.Тя дойде.
-Кой е това?Знаеш,че Андрей ще се ядоса!Незнам дали ще мога да ти спася задника.-изцъках с език и поклатих глава докато се подпирах на стената.
-Къде е Катя междодругото?Мислех,че е с теб?-бях и поверил Катя за един ден.Малката беше цена за нас.Можеше да влиза в чужди тела и да ги контролира.И имаше друга скрита сила,но малко хора знаехме за нея.
-Не ми казвай,че си я изгубила!-казах с по-силен тон и със скръстени ръце пред гърдите.

-Тео!Ти се върна.-на лицето ми се появи мазна усмивка.Тео беше един от главните вампири след нас.Андрей го превъзхождаше,но аз знам,че някой ден Тео ще го измести от поста му.
-Това е Дмитрий Беликов.-казах му като се приближих към него.
-Къде е Катя междодругото?Мислех,че е с теб?-попита ме Тео.И сега.Отворих уста да кажа нещо,но той ме изпревари.
-Не ми казвай,че си я изгубила!-думите му ми дойдоха като гръм от нясно небе.Изгубила?
-Не съм я изгубила!Просто..тук стана малко пренаселено и тя ъм..изчезна.-казах несигорно.Той щеше да се ядоса.
-Не съм я изгубила!-повторих с настоятелен тон.

Чух гласът на Тео.С Венера май се караха.Влезнах отново в общото помещение.
-Тук съм.Венера не ме е изгубила!-казах му и се усмихнах и на двамата.Венера беше най-добрата ми приятелка макар и с нейния характер да е трудно да се повярва,че има приятели.Беше като моя сестра,а Тео като по-голям брат.
-Не разбирам защо трябва да се безпокоите за мен?Аз съм голямо момиче и сама мога да се оправям!-заявих и сложих ръка на кръста си.Новаците си шушукаха за това което стана днес:Венера ме удари с електрошок,а и доведе един куп магически същества тук.Добре де само две,но както и да е.

Нечий познат глас прекъсна разговора ни.Беше Кати.
-Слава на Никс,че си тук!Пък и ние се грижим за теб тъйкато ти си ценна за нас!Трябва да ти помагаме в дарбата ти..неможеш сама..да я контролираш..-измрънках на Кати.Тя не посрещна отговроа ми с много голям интерес.Преместих поглед към Венера.
-А ти..чувам,че си събрала тук доста обикновени вампири и не само.Даже и сукуба...и простосмъртните ли ще доведеш тук?-намръщих се.
-До колкото чувам си използвал и електрошок срещо Катя!Как си могла?!-каза със силен и ясен тон.
-Виждал съм те да използваш електрошок срещо всичко и всичко освен срещо Катя.Не ми пука дали е бил силен или слаб,но ти си го използвала!Защо?-говорех като някакъв възрастен какъвто и бях,о точно това мразеха половината тук.

Усмихнах се самодоволно на Тео преди да почне с неговите лекций.
-Да,да..и какво?Бях ядосана..и затова.Пък и беше наистина слаб,а и после кой се погрижи Кати да е добре?Аз!-измрънках.Не бях чула всичко от лексията му,а само откаси,но Тео беше свикнал точно аз да не го слушам.
-Ако всичко е наред свободна ли съм шефе?-повдигнха едната си вежда и скръстих ръце пред гърдите си.В стаята влезна Андрей.
-Венера!-излая той. "Мамка му!Защо всички ми знаят името?"-казах си наум и отидох до него.
-Слушам?-казах отегчено.Той се ядоса още повече.
-Не искам да водиш никой от онези същества повече тук.-посочи Дмитрий.Извъртях очи.
-Този там не съм го довела,а той сам си дойде.Да го вържа на каишка да не мърда?-изрекох без колебание и замалко да бъда ударена от Андрей,но нещо ме спаси.

Андрей щеше да удари Венера за пореден път,но аз застнаах пред нея и хванах ръката му.
-Не я докосвай!-излаях в лицето му,но той дори не потръпна както останалите в помещението които бяха доста по-далеч от мен.
-Не се меси Касъл!Не е твоя работа!-каза Андрей.
-Не е моя работа ли?Мисля,че е време да слезнеш на земята Андрей!И под това имам предвид,че не те искаме за водач.Гласвно аз,но тук сигорно има доста съгласи с мен.-изсъсках.
-Аз съм вашия водач и вие ще ме слушате!-изкрещя той.
-Кой е съгласен да свалим Андрей от влас?-извиках с яден тон.Доста вдигнаха ръце,а други просто викаха "аз".Накрая дойде и "гласуването".Предпоихме хората "за" и хората "против".
-Е Андрей това е!Вече не си наш водач!И аз искам да напуснеш помещението и градът!Не ме интересува къде ще отидеш,но не те искам тук!-заявих му.Андрей кимна и излезна от помещението.Събра си нещата от стаята и ядосан напусна.
-Кой сега ще е наш водач?-чу се един глас сред новаците.
-Незнам..предполагам,че ще гласуваме.-въздъхнах и се отпуснах на едно кресло.

Тео ме спаси от Андрей и с няколко думи го свали от власт.Бях шокирана.И радостна.Знаех,че Тео някой ден ще наделе над Андрей,но незнаех,че ще е толквоа скоро.
-Кой сега ще е наш водач?-чу се глас сред новаците.
-Незнам..предполагам,че ще гласуваме.-каза Тео.
-Аз предлагам Тео за водач!Кой е с мен?-попитах без капка колебание.Всички до един в помещението всигнаха ръце.Усмихнах се.
-Честито Тео!Ти си нашия нов водач,но това не означава да се правиш на "виж кой съм аз".Знаеш,че не обичам да правя това което ми кажат.-намигнах му и го потупах по рамото.

Пред очите ми се разви глетка която очаквах да стане доста в по-далечно бъдеще.Е като изключим,че Андрей щеше да удари Венера.Това ставаше често.
-Честито Тео!Ти си нашия нов водач,но това не означава да се правиш на "виж кой съм аз".Знаеш,че не обичам да правя това което ми кажат.-каза Венера на Тео.
-Честито Тео!-промълвих и огледха помещението.Новаците се радваха.Явно на всички им беше писнало от тиранията на Андрей.Отидох до хладилника и си взех една бутилка спрайт.Не ми се пиеше кола..Седнах на дивана и се отпуснах.
-Най-сетне без Андрей!-промърморих,а Венера ми се усмихна.
-Венера искаш ли да излезнем някъде?-поитах я.Очаквах тя и Тео да ме скастрят,че трявба да стоя тук в безопасност и така нататък...

Венера предложи аз да съм водачът и новаците се съгласиха.Двете с Кати ми честитиха титлата.
-Мерси.-измрънках шашнат.
-Хайде..излизайте.Забавлявайте се!-промърморих им аз и намигнах на Венера.
-С теб ще си поговорим по-късно.-подшушнах в ухото на Венера.Тя ме изгледа страно,а аз и се усмихнах което беше рядкост.Е не точно,но рядкост бяха искрените ми усмивки като тази.

Тео се съгласи аз и Кати да излезнем,но после ми каза,че ще си поговорим по-късно.Какво толкова ли искаше да ми казва?Усмивката му беше истинска.Усмихнах се в отговор.
-Добре Кати.Хайде..отиваме..някъде.-хванах я за ръката и я задърпах.Двете напуснахме общото помещение след което и тунелите.

Слезнах до долу даси побъбря с Венера стори ми се готина и за това може пък да си станем дружки.
Огледах помещение, но не я видях. Както винаги всички ме гледаха с обожание. Все еднобях богиня. Е аз бях нещо като обратното на богиня но все едно. Венера я нямаше жалко. Видях едно готино момче с руса коси и пъстри, но в момента сини очи. ТОваси беше голяма клише. ПРиближих се към него.
-Знаеш ли къде е Венера? - попитах направо без заобикалки. Не бях гладна. Така че нямаше да флиртувам. Или пък да.

Вдигнах глава и видях някакво момиче застанало пред мен.Хубава беше,но не е мой тип..като огледах помещението всички я зябаха с обожание.Явто тя е била една от "онези" които Венера е довела тук.Сигорно е сукубата..
-Не.Не точно.Казах и да излезне на вън с Кати...много им се насъбра и на двете.-заявих аз.Пъстрите ми очи които сега бяха сини срещнаха нейния.
-А ти си?-попитах.Зад нас се чуха шушукания.
-Е това е гадното да познаваш всички и всички да те познават..-изсумтях недоволно и станах от дивана на който бях седнах преди малко.
-Мога ли да ти предложа нещо?Освен мъже..не,че тук има много..-измрънках и отидох до един от хладилниците от където си извадих малко коняк.Сипах си в чаша и си сложих лед след което с бърз одвижение се настаних отново на дивана.

Мъже и сама можех да си намеря а живота на червените не беше особенно хубав.
- Не благодаря. Мъже и сама мога да си намеря - в очите ми грейна палово пламъче, а на устните ми се появи една дяволита усмивка много типична за демоните. Огледах и всички все ме гледаха. - А и живота на червените не толкова хубав колкото на върколаците ако ме разбираш - Казах и го погледнах верно не червените живота не беше хубав. Само на някой които са си рядкост.
-Може ли да седна?

-Подробности..-отпих от питието си.
-Да,да сядай!Не се безпокой..няма да те изядем..главно аз.За другите не отговраям..поне не много.-леко се усмихнах.
-Няма да ядете дамата!Няма да я хапете!И това което ви помоли ще го направите стига да не ви накара да се самоубиете!Ясно?-повидших глас и из тълпата се разнесе "Да,да" и кимване.Никой явно не е предполагал,че ще бъда строг като водач и ,че ще раздавам заповеди.
-Извини ни за "топлото" посрещане,но просто преди малко свалихме главатаря си от власт и сега аз съм новият..и всички са малко шашнати..,а Венера и нейната уста.-изцъках с език.

- Няма проблем - седнах. До него. - Нямаше смисъл да им казавш да правят каквото поискам. Ще направтя всичко дори без хипноза. Та кой беше предишния главатар? Да не би да е билгадняр, че сте го свалили? И така и не разбах името ти.
Огледах се и видях едно момче на около 16. Помахах му да доде.
- Ще ми донесеш ли една кола? - на лицето ми се появи една невинна усмивака като на 9 годишно дете. Той кимно енергично и след малко. Колата беше в ръцете ми.
- Благодаря свободен си - той пак кимна и си отиде на мястото като зашука нещо на приятелите си. Аз отворих и отпих от колата.

-Хващам бас,че цяла седмица ще се хвали с това-,че си го заговорила.-засямях се.
-Миналия главатар беше Андрей..не знам дали го знаеш.Беше дошъл да се кара с Венера затова,че е довела тук някакви си простосмъртни..като някои от тях и сами си дойдоха,но ние обичаме гости за разлика от Андрей.И така...накрая го свалихме от власт..-не казах подробностите където е щял да удари Венера.
-Та името ми викаш..името ми е Тео,а ти си?-повдигнах любопитно вежда..
-Нека да позная учиш в ShadowHood.Хубаво място..учих там когато бяхме със старата директорка,а после дойде тази младата новата..-усмихнха се.Новата беше доста по-добра,а и владееше и 5-те елемента-въздух,огън,вода,земя и дух.
-Миналата директорка беше ужасна докато тази е охо..като я наблюдавам какви ги върши..свала се с ученици-не ,че много го одобрявам де...напива се..-усмивката ми стана още по-голяма.Отпих от коняка си отново.

- Не съм се запознавала официално с нея. А и не ми трябва. А и Андрей... а да бе верно дет лесно се поддава на хипноза, а е червен вампир. ДОСТА лесно. Трябва да ви призная може да нямате хубав живот, но трудно се поддавате на хипноза.
Пийнах малко от колата и се сетих че ме бе питал за името.
- Името ми е Ериса. Ти имш ли някакви дарби.
Винаги исках да зная какви са дарбите на магичните същества. За да знам с какво се занимавам

Усмихнах се.
-Да така е.Лесно се поддава.Иначе мога да летя,видения и внушение за болка.Не е кой знае какво,но е нещо..-засямх се.
-Много по-добре е от да кажем...внушение за любов..-какво ми ставаше.Дръжах се като идиот.Нямах с какво да говоря с това момиче..,а може би имах.
-На колко си Ериса?-попитах я и доизпих коняка си.На пръв поглед ми изглеждаше младо момиче.На около 17,18..най-много 19.Как ли момиче като нея-младо и красиво знаеше за нас-червените новаци и вампирите.
-Хъм...,а от къде знаеш за червените?-погледнах я в очите.Мойте вече не бяха сини,а отново бяха пъстри.С проницателния си поглед можех направо да видя как се движат механичките колелца в главата и.

- 18, а и в другите училща които съм била. А и повярвай ми има много такива училища. Има наоколо червени вампири и новаци. И ги познавах. Разхождах се и се мотаех с тях. Малко знаеха за тях. Дори в едно училище се разкриха. Но директорката пази в тайна ще умрелите вампири пак стават живи.
Усмихнах си след като довърших лекцията от къде знам за червените. Пийнах от колата. Внушение за болка, летене и видения. Инетресни дарби.
- Ще ме резведеш ли из тунелите или да моля някой от онези - казах посочих момчетата които шушукаха и поглеждаха от време на време на сам. - Въпреки че не ми се иска да ги моля.

-Били са се разкрили викаш..идиоти!Ние тук няма да се разкрием..вижем отделено и в тайна от всичко и всички.-измрънках аз и станах от мястото си.
-Да.За мен ще е чест да се разведа ..не,че тук има много за разглеждане.Няколко стаи..коридори или по-точно тунелите свързващи стаите и двамата изхода..-измрънках недоволно.
-Тео къде е Венера?-попита ме едно момче.Изсумтях.Мразех да ме питат за нея.
-От къде да знам по дяволите!Да не съм я вързал на кашика?-казах студено.
-Някъде горе е с Кати.-повочих тавана след което се приближих към вратата.Отворих я и излезнах като се провикнах на Ериса.
-Идваш ли?

Не виждах нищолошо в това да се разкрият, но той явно имаше други виждания. А и го разбирах донякъде с такава директорка. Усмихнах се и отидох принего. Като помахах на момчето което ми донесе колата. С усмивка на 9 годишно детенце. Като се скрих от погледа му усмивката ми стана пак лукава.
- Аз винаги съм харесвала тунелите. Ако имете нужса от преустройство на тунелете мога да ви помогна. Най-добрата ми приятелка владее елемента Земя.
Като се сетих за Алекса. Трябваше давидя какво става с нея.