Общото помещение

Новаците излезнаха от помещението и Тео се нахвърли да ме целува.Отначало уж беше малка целувна,но той я задълбочи."Добре де Зандър.Беше прав"-помислих си.Знаех,че той го е чул не само зареди глупавата самодоволна усмивка на лицето си.Тео леко се отдръпна от мен и аз му казах "Обичам те" само като си мърдах устните без даи здавам и звук.
-Зандър!Изтрий тази усмивка от лицето си!Веднъж да си прави и човек не може да те търпи!Кати как успя пък точно в него да се влюбиш!-поклатих глава.

Усмихнах се самодоволно когато Тео се нахвърли на Венера. ПРошепнах на Кати.
- Казахти че е два се сдържат да се рапрегръщат и разцелувата.
- Зандър!Изтрий тази усмивка от лицето си!Веднъж да си прави и човек не може да те търпи!Кати как успя пък точно в него да се влюбиш! - каза Венера когато ме видя да се усмихвам. Аз камо и махнах все едно прогонвам стара муха. И прегърнах Кати. Като й прошепнах на ухо.
- Казвал ли съм ти колко си красива?

Щом новаците напуснаха помещението Тео се нахвърли да целува Венера,а аз се заснямх.
-Това ли е великия ви самоконтрол?-попитах ги.Зандър ме прегърна и ми прошепна в ухото "Казвал ли съм ти колко си красива?".Изчервих се при казаните думи и не знаех какво да кажа.
-А аз казвала ли съм ти колко си сладък?-целунах го по устните,а после се усмихнах.Радвах се,че съм с Зандър.Харесвах го от доста време и най-сетне съдбата ми се усмихна...,а и съдбата ми беше длъжница.Преид година отне живота ми...сега трябваше да ми се реваншира.

Седяхме си в общото помещение и тъйкато нямаше никой си гукахме сладко,сладко.Чух стъпи и бързо се отдрпнах от Тео.Кати беше малко объркана,но също се отдръпна от Зандър.Направихме се на...обикновени новаци и вампири.Едно момиче се приближи към нас.Беше червен вампир.Усмихна ни се.Представи се като Джесика.Аз и Кат я гледахме малко страничко.Не всеки ден тук се сещаше някой нов завършил вампир.

- Аз съм Венера.Това са Кати,Зандъ и нашия главатар Тео. - представих се и представих другите на Джесика.Като се замисля това име доста и отиваше.Лепнах си една усмивка на лицето за да не излгеждам като намусена кучка.

Момичето се настани срещо нас.Аз си останах до Тео,но пазех дистанция.Кати постояно гледаше Зандър.Ъх!Погледнах я със строг поглед.
- Ами..аз съм на осемнадесет.Кати е на шеснадесет.Тео и Зандър на двадесет и пет. - обесних.Явно само аз щях да говоря.Е бях свикнала покрйа Кат аз да съм действащата въпреки,че тя общуваше с хората с лекота докато аз най-много да ги потпаля без да искам.Изправих се и отидох до един от хладилниците.
- Джес...,ако може да ти казвам така.Искаш ли нещо за пиене?Ядене? - запитах я.Тук си имахме всичко.Дори имахме нещо повече от училището там горе.Те там ядяха салати и пиеха диетични коли,а ние тук доло - не.Тук си беше...донякъде рай.

Седняхме си в общото помещение ,а към нас се присъедини едно момиче.Венера почна да бърбори както винаги.Никой от нас не казваше нищо,а просто гледахме.Аз даже мако се поизчервих и постояно гледха Зандър.Момичето се беше представило за Джесика.Хубаво име.Аз моето нямаше защо да казвам тъйкато най-добрата ми приятелка вече беше представила и мен и момчетата.Джес предложи да гледаме филм или да излезнем.Знаех,че аз няма как да излезна без венера.Държаха ме тук и ме следяха зорко зареди дарбите ми.Ъх!Реших се накрая да проговоря:
- Здравей. - казах с усмивка.Не знаех друго какво да кажа.Все пак Венера беше казала и името и годии ми.Някой ден наистина трябва да и затворя устата с тиксо.

Момичето попита за дарбите ни.Венера и Тео ме погледнаха.Тя знаеха за откачената ми дарба,но и Зандър разбра преди няколко дена.Въздъхнах.
- Ние...имаме. - изрекох накрая.Попринцип говорех с лекота и ми беше лесно,а сега бях някак скована.Въздъхнах.Венера се върна на мястото си и продължаваше да ме гледа.Обърнах се пак към Джес.
- Тео може да внушава болка.Има видения.И може да лети.Зандър има телепатия,внушение и елемента вода.Венера също владее внушение,електричестовто и елемента огън.Аз...мога да влизам в чужди тела и да ги контролирам. - изрекох.Премълчах си за дарбата ми свързана с елемента св.Дух.Елемент,елемент ,но беше по-различен от другия...или не знам.Беше странно.Нищо не знаех за него,а и Венера и Тео нищо не бяха открили въпреки,че доста се ровиха в книги.Ох!
- А ти? - усмихнах се на Джес.

Джес попита за дарбите ни.С Тео веднага погледнахме Кати която вече говорише вместо мен - нас - и се усмихваше.Каза какв идарби имаме и премълча своята за Св.Дух.Седнах на мястото си и гледха ту Кат ту Джес.Джесика попита дали премълчаваме нещо.С Тео се спогледахме сякаш се разбиаме с поглед.

- Да.Премълчаваме.Кат притежава елемента св.дух. - казах накрая ясно и бавно сякаш говорех на бавно развиващ се.

Чухме шум и се отдръпнахме един от друг.Кати и Зандър ни последваха и направиха същото.В помещението влезна младо момиче което беше завършил червен вампир.Огледха я с преценяващ поглед.Тя се представи като Джесика.Венера първа почна да говори,а после почна Кати.Тези две момичета ме изумяваха как си предават "топката" една на друга.Когато Кати каза какви дарби имаме и премълча за своята Св.Дух ,Джесика попита дали крием нещо.С Венера се спогледнахме.Пазихме дарбата на Кат в тайна и нямахме много намерение да я разкриваме.И все пак кимнах на Венера.Тя каза набързо,че Кати притежава Св.Дух.Станах от мястото си и отидох до хладилника.Извадих една кола.Предпочитах твърд алкохол,но сега щях да мина на това.Стоях и гледах сцената която се развиваше пред мен.Нямаше какво да кажа.А уж като главатар аз трябва да говоря.

-Аха..Добре..
Погледнах ги преценяващо...
-Ами аз обмислям да тръгвам.Вие си правете каквото си правехте преди да ви прекъсна.Радвам се че се запознахме..Беше ми приятно.
Усмихнах се и изчезнах нанякъде.Обичах да ходя без посока.Но така можех да се озова навсякъде.Е какво пък.Можех да се пазя.

Онова момиче си тръгна и останахме пак ние.Малко не ми се стоеше тук,а ми се искаше да излезна сама.Трябваше да оставя Венера и Тео да се нарадват един на друг и Зандър да си почине от мен.
- Може ли да се разходя?Сама?Ще внимавам! - погледнах ги мило.Мразех,че трябва да питам за всичко.За тях бях малката Кати...Погледнах Венера с поглед "Знаеш,че ако има нещо ще те повикам" - и се надявах да го е разбрала.Все пак ние с нея си имахме една странна връзка.Венера въздъхна,а Тео и метна поглед.
- Благодаря ви! - изписках радостно и излезнах от помещението...

Кати поиска да излезне сама.Искаше ми се да изпротестирам,но погледа и ме накара да се съглася.Тя получи одобрение и от мен и от Тео и изписка радостно.Напусна помещението и Тео ме погледна.
- Да знам!Ще я следя..горе-долу тъйкато и аз искам да излезна... - казах му.Целунах го по устата и напуснах помещението на свой ред.Чудех се къде да отида...мястото не трябваше да е пренаселено,че все пак не трябваше да се разкриваме.Надявам се Кат да беше умна и да не отиде някъде около училището или нещо такова.Въпреки,че покрай тоя Кристиан Озера сумати хора разбраха за нас.Това момче беше като трън в задника!

Не му бях отговорила нищо. Просто тръгнах и през целия път до тунелите не си казахме нито думичка..
Влязох в общото помещение и се настаних удобно на един от диваните без да обръщам внимание на кръвта която се пропи в дивана и той почерня. Свих се в ъгъла с крака към тялото така че да си подпра брадичката и се загледах към изключения телевизор. Тук изглежда никой не е влизал доста време.. Погледнах към Крис, които също седна и не казах нищо.
Съблякох си палтото и го хвърлих на земята. Вече нямаше да ми трябва, нищо че ми бе доста трудно да се разделя с него (все пак бе едно от любимите ми).. Пак погледнах към скъсаната рокля и огромната дупка в нея. Раните ми почти бяха зарасли, но за да се възстановя се нуждаех от кръв.. която сигурно скоро нямаше да получа.. След известно време неловко мълчание реших да проговоря и да наруша тишината.
- Ще трябва да се изкъпя.. - казах тихо едва доловимо. - Така и не разбрах защо ме доведе тук, но ще трябва да се прибера.. - продължих да говоря тихо без дори да го погледна. Последните думи които казах май бяха грешка, но вече беше късно: - Трябва ми и истинска кръв.. - този път се обърнах към него, като се опитвах да разгадая емоциите му. За жалост вече не владеех емпатия и нямаше как да му прочета мислите така че налучкването бе единствения ми вариант..

В общото помещение нямаше никого.Беше ми и пусто сякаш тук не е стъпвала жива душа от векове наред.Някак ми беше странно.Елинор искаше кръв,но аз не казах нищо,а просто я наблюдавах.
Изръмжах и се изправих като отидох до хладилника.Извадих една бутилка кръв и я изпих на един дъх след което я метнах в кофата.
- Аз какво да направя? - повиших тон ядосано.В помещението влезна едно момиче което познавах.Корнелия. - Здравей Корни.
Тя ме поздрави и се усмихна.Погледна Елинор и повдигна вежди.Извъртях очи тъйкато просто нямаше какво да кажа...Корнелия си взе също кръв и я изпи на един дъх.
- Корни...можеш ли да и заемеш някакви дрешки? - попитах я аз.Все пак не мисля,че щеше да е много хубаво Елинор да седи със скъсана рокля. - И после Лин ще ти дам да ядеш!

Погледнах го раздразнено и се изправих. Момичето.. Корни.. ме изгледа преценяващо, а аз побързах да я изгоня като леко я побутнах към вратата с извинението че ще се оправя. Нямах намерението да нося дрехите й. Предпочитах си моите. Тя не искаше да ми повярва,че ще се оправя, но я уверих че всичко е наред и накрая си тръгна. Затворих вратата на стаята и сърдито просъсках на Крис:
- Престани да се държиш така! Ти си виновен, че ме превърна! Можеше и да не го правиш.. - казах леко разстроена. Не исках да го казвам, напротив, всъщност му бях донякъде благодарна, че ме спаси от душевно изгнание. Посочих шкафа, все така раздразнена, от където се подаваха бутилките с кръв. Нямах намерения да прекратя спора.. - Пък и не искам този боклук! - казах сърдито и от части обидено, че щеше да ми пробута такава гадост.. Кръвта направо от човека беше сто пъти по-добра от тази.. Имах намерение да си хапна някой по-млад изпълнен с живот човек, благодарение на който да се възстановя напълно. Облизах устните си като си представих вкуса на прясната кръв, но бързо се осъзнах и погледнах към Крис.. Все още беше раздразнен, което ме дразнеше и мен. - Пък и не ми е нужно да ми дадеш кръв! Просто исках да разбера защо искаше да дойда в тунелите.. - казах и скръстих ръце без да отмествам поглед.

Сипах си уиски в една чаша.Когато го изпих - на екс - Елинор ме беше раздразнила толкова,че метнах чашата по стената до нея!
- Майната ти Елинор!Аз ти спасих живота!Ако толкова искаш да си мъртва с удоволствие ще те убия!Бъди поне малко благодарна!И знаеш къде са тъмните улички!Не си на пет за да те заведа до там за ръчичка!Нали? - изръмжах.Говорех високо,ясно и ядосано.Искаше ми се да метна още нещо,но нямаше...все пак ако нещо стане веднъж то може да не стане втори път,но стане ли втори път то със сигурност ще има трети.
Седнах на дивана и подпрях ръца на коленете си като се хванах за главата.Сега доста бях загазил като превърнах Елинор...Алекса,власта на вампирите,тя....Да си вампир е много по-различно от демон.
- Нали искаш храна?Защо не тръгнеш към тъмните улички?Мисля,че чак толкова помниш...ако ли не...от тук нагоре са. - изсъсках и.

Просъсках сърдито, когато ме замери с чашата от уискито му и после седна небрежно на дивана. С вампирска бързина се озовах до него като притиснах нокти в гърлото му откъдето бликна алена кръв, като го притисках назад за да не може да мръдне без да го раня по-лошо. Червената течност започна да се счита и нуждата ми от нея ме принуди да си извая кучешките зъби. Още по-бързо ги забих във врата му като започнах да пия кръв. Това не бе плана ми, но след като усетих примамливия аромат на кръвта му вече не мислех. Просто исках да си набавя с нея. Чувството беше някак по-различно. Всичките ми сетива бяха по-изострени и усещах всичко по-силно. Така пиенето на кръвта на Крис ме караше да не спирам. Просто не можех. Изглежда ми е останало нещо от миналия ми живот - желанието за кръв и това че не мога да се спра когато започна. То придружено и с нуждата на организма ми да си набави каквато и да е кръв, за да се възстанови не ми позволяваха да се отдръпна от Крис. Наслаждавах се на засищащата му кръв и отделящите се ендорфини. Извадих ноктите си от врата му и седнах в скута му, като отместих косата си, за да не ми пречи при пиенето. Навсякъде се разтече кръвта му и отново подгизнахме в червеникавата течност..

Елинор почна да пие от мен,а аз дори не мръднах.Да тя имаше нужда от кръв...и аз и я дадох,но тя не спираше.
1,2,3...
Избутах Елинор и тя се удари в стената.Изправих се и сложих ръка на вратът си.Не беше истина колко кръв течеше.
- Ти си луда!Да ме убиеш ли се опитваш? - изръмжах насреща и.Това,че преди бях кръвна бана на някои хора в това училище - като Клеър - не означава,че и сега ще бъда нечия - на Елинор - кръвна банка.Защото тя не знаеше кога да спре.Когато беше демон помня как беше убила един куп деца.Беше друтално...и то деца,а на нея не и пукаше. - Трябва да се научиш да се контролираш по дяволите!Като нищо можеше да ме убиеш!
Кучка!

Не можех да се контролирам, добре че Крис ме избута преди да го убия. Удара беше силен и сигурно би бил фатален за мен ако не бях вампир, за което съжалявах. Ако бях още демон нямаше да може дори с пръст да ме бутне, но пък тогава щях да го убия..
-Трябва да се научиш да се контролираш по дяволите!Като нищо можеше да ме убиеш! Кучка! – изръмжа той и ме върна в реалността. Докоснах устните си леко и видях че имаше навсякъде кръв. Не беше чак толкова зле.. преди е било и по-лошо. Изправих се тъй като вече се бях възстановила напълно грабнах палтото и излязох от тунелите без да кажа нищо, като единствено му хвърлих един остър поглед преди да изляза. Сега обаче трябваше да намеря начин да стана отново демон, ако е възможно въобще. Нямах намерения да бъда проклет вампир, при това Крис да ми е създател. За едно обаче беше прав – трябваше да се науча да се контролирам и това смятах да направя първо. Нямаше да ми е от полза ако се нахвърлях на всеки готова да го източа до капка..