Общото помещение

Общото помещение беше доста голямо и осветено с малки лампички по тавана.Имаше един диван пред него масичка,а пред масичката телевизор.В края на стаята имаше шкафове в които имаше чипс,бисквити и какво ли още не.В помещението имаше 3 врати.Едната водеше към кухнята.Другата към коридорите,а третата към стая наречена "стаята с технологите" .Магическите същества които "живееха" или посещаваха тунелите обичаха да стоят в общото помещение или общата стая и да гледа телевизия или просто да си почиват.Тази стая май беше и най-посещавана от всички.Тук всички намираха "общ език" по един или друг начин.

Влезнах в общото помещение за да видя защо са се събрали новаците там.
-Я виж ти кой ни е довял вятъра.Дмитрий Беликов.На какво държим тази чест да ни посетиш?-изрекох злобно.
-И явно не ме помниш.-самодоволна усмивка се изписа на лицето ми и седнах на едих на един от диваните пиейки кола.Гледах изпитателно Дмитрий

Влезнах в общото помещение и видях,че Венера пак се отваря на някой
-Венера!Спри забога-казах и и се намръщих.Караше се на някакво момче на горе/доло нейната възраст.Беше хубав.Приближих се към тях и изгледах Венера кръвнишки.
-Спри!Само се заяждаш!-казах със соров тон който не ми отиваше,но исках да изглеждам ваплашително въпреки,че доста ме беше страх от Венера.С нея бяхме добри приятели ако не и най-добритен,но понякога наистина ме плашеше.

-Аз?Все аз!-изгледах кръвнишки Кати която явно се изплаши и заби поглед в земята.Усмихнах се самодоволно.
-Пък и от къде знаеш,че нямам основатела причина да се заяждам с Беликов,Кати?-погледха я.Тя отвори уста за да каже нещо,но после я затвори.
-Кати,Кати-усмихнах се и продължих да говоря.
-Може да сме приятели,но ме остави да си правя каквото поискам.Капиш?-засмях се и се отпуснах на дивана отпивайки от колата си.

-Венера!-казах аз малко по-силно така,че тя да ме чуе.
-Когато те оставям да си правиш каквото искаш нещата никога не свършват добре!-намусих се и погледнах Венера която извъртя очи с досада и отпи отново от колата си сякаш не е чула и думичка.
-Не се пави,че не си ме чула!Понякога може да ме плашиш,но ти си ми най-добрата приятелка както и аз твоята и знам,че няма да ме нараниш-казах ядосано.Венера за последен пък ме беше ядосала,но и бях свикнала.Венера ме изгледа учудено,а аз скръсих ръце пред гърдите си в отбранителна позиция.Венера беше малко по-висока от мен,но много по отворена,дива,гадна,силна...доста хора я мразеха,доста я обичаха,а аз макар и да се карах с нея често бях от хората които я обичаха.

-Да и какво от това?-излаях злобно
-Пък и дори и да съм те чула какво?Неможеш да ми заповядваш Кати.Колкото и да те ценя и уважавам ти отново ме изкарваш извън нерви.Посочих с ръка към една ваза с цветя и те пламнаха.
-Венера спри!-изкрещя Кати
-Не няма да спра!-цветята изгоряха.Колко хубаво.Лек ток удари Кати и тя изпищя
-Пищиш?Това е ацки слабо,а ти пищиш.Не трябваше да се забъркваш с мен Кати.Знаеш го!-изсъзнках
-Венера!Спри моляте-искимня тя.Изглеждаше изплашена.Беше се подпряла на стената.
-Кати-изкрещях аз и скочих до нея дая подхвана.
-Съжалявам.Неисках,но ти ме изкара извън контрол и-казах тихо.Кати ми се усмихна в знак на разбиране.

-Знам-казах.Венера стана и отиде до хладилника.Донесе ми едно пликче кръв и аз го изпих бързо.Изправих се и се усмихнах на тълпата която ни гледаше.Тук доста често бяха свикнали да гледат караници междо мен и Венера,но тя радко използваше силите си върхо мен.Ползваше ги върхо всички и всички и то редовно,но не и върхо мен.

След като Кати се изправи и помогнах да отиде до дивана.Червените новаци си шушукаха около нас.
-Аз ще се поразходя!-казах на Кати и изгледах всеки един от стаята кръвнишки.Погледът ми се спря на Дмитрий и му се "усмихнах".Отивох до шкафовете и си взех още една кола.Отворих я и отпих от нея.
-Чао.-казах и излезнах от помещението където новаците си шушукаха как съм използвала силите си върхо Кати.

С Сандра слезнахме в тунелите.
-Е тук е приятно..по-нататък де.Тук е за заблуда толкова гадно.-казах и.Двете поехме към общите помещения.Отоврих вратата и двете влезнахме вътре.Всички в стаята я погледнаха.
-Стига зяпахте!Тя не е храна!-изскъсках.
-Ето онова там е Беликов.Само не ми казвай,че е секси знам го.-прошепнах и и се изкисках.
-Това е една от най-добрите ми приятелки..или най-добрата с която се познавам от какво..ъм умрях..Кати.-издрънках.
-Искаш ли нещо?-попитах и си взех поредната кола.

Мястот си го биваше.Отвън наистина създаваше илюзията ,ч е е изоставено и мръсно , но всъщност не беше така.Беше обзаведено попоследна мода и създаваше чувство за уют.Няколко погледа се насочиха към нас, да не кажа всичките.Венера им се скара и те веднага и се подчиниха като кученца.Тя ми посочи Беликов.Еха пича наистина си го биваше.Изкисхках се.Венера си взеедна кола и ме попита дали желая нещо.
- Ами и за мен кола , но ако имаш недиетична ще съм ти истински балгодарна - погледнах я отаяно и после се изкисках. - Изглежда си голяма клечка тук.Всички ти се подчиняват като кученца.
През мозъка ми мина мисълта какво правя тук?Как може да съм в дома на момиче , което се оказа нов вид вампир ,и я позванава едва от ...час, ако не и по-малко.

-Недиетичка кола идва веднага.Ралф дай и кола!-казах и един от новаците се приближи и даде колата.
-Хъм да..може да се каже.-засмях се.Кати беше изчезнала от погледа ми.Настаних се на един от диваните и метнах поглед към Беликов.
-И разкажи ми за Клеър..с нейните пиянски истори.-засмях се.
-Още ли сваля всеки срещнат?-повдигнах едната си вежда.

пОлучих си колата и отпих една глътка.Изпитах огромно удоволствие от вкуса й.Седнах на отсещния диван и погледнаха Венера.
- Ами какво да ти кажа за Клеър и въобще за училището.Не я познавам много добре, все пак съм нова.Но е голяма купонджийка, да де ти това си го знаеш.Последния път беше с Ерик.Един от петокурсниците вампири.Изглежда имат връзка съдейки по клюкарката - повдигнах рамене.

Влезнах вътре и се огледах от вън изглеждаше занамарено и изоставено,но от вътре беше готино. Влезнах ве дна стая с червени новаци и вампири.Предположих, че имаи в този град. С предишните ото старато училище се си бяхме на ти. Надявам се и с тези да бъде така. Всички впериха погледи в мен все едно бях богиня. Завъртях очи. Видях Сандра на един диван и я поздравих.
- Здравей - усмихнах се и седнах донея.Вампирката срещу нея се на мръщи.

Точнно когато Венера щеше да ми отговори някой влезе в общото помещение.Тя гордо пристъпваше напред и околните я гледаха като богиня..Тя беше ...Ериса.Момичето от бара с Наташа.Запознахме се и тогава се зарадвах особено ,че не съм същество от мъжки пол.Нейната силна харизма предизвикаваше такива реакции.Погледнах я изненаданао , когато ме поздрави и седна до мен.
- Ериса?Какво правиш тук?- чувствах се наистина объркана.Н еразбирах как й е минало през ума да одйе насам точно в този момнет.Съвпадение?Не мисля.Погледът ми се насочи към Венера.Тя се намръщи и гневнои отпи от колата си.

- Реших да разбера и вали и в това училище има червени вампири. В предишното имеше. Бяхме големи приятели - усмихнах седямолито като се сетя кви пакости правехме...

***

- Елена стига - казах докато се кисках. Алкохола ми беше повлиал доста всепак 15 шишета водка не са малко. Елелна пиеше от кръвта на един докато го правеха на една стара пейка в парка. - Да тръгваме скоро ще изгрее слънцето - тя ме погледна и бутна момчето на земята. Елена беше една от най-красивите червени вампири . Тя беше една от водачките имаше елемната Вода. Често провеше каквото си иска. Остави момчето и се затичахме към тунелите. Седнахме на един диван в общото почешение.
- Ериса дали оная директорката ще ти се кара? - каза тя и се изкиска.
- Сигурно. Предполагам, че този път ще ме изключат. Но ще дойдада видя споко - каза и се усмихнах. - Чао.
Тръгнах си от тунелите.
Като се прибрах ме викнаха в ззиректорския кабинет.
Оная тъпачка делекторката Ендорова почна да вика.
- Ериса не може да правиш вечно каквото си искаш тук си едва от месец а това е десетото ти провинение. Съжалявам, но ще се наложи да те изключа.
А аз стоя спокойно и я слушах.
- както кажете директорке. Чао.
На излизане от стаята си подпалих досието си което беше на бюрото й. Ох горкото ми досие.

***

Някаква си брюнетка просто ей така нахлу в стаята.
-От къде разбра за това място?А и как така..червените новаци са общували с други магически същества?-поклатих глава.Ние живеехме в тайна.Това,че доведох Сандра беше дота голямо изключение.
-Надушвам храна!-чу се глас зад мен.Обърнах се и видях един мъж.Не кой да е мъж,а един от първите червени вампири.Изгледах го кръвнишки.
-Те не са храна Андрей!-заявих аз,но той ми изсъка в отговор.Застанах пред Сандра и Ериса(до колкото разбрах така се казваше момичето) ,но Андрей ме избута и направо се забих в стената.Съвсем забравих,че и Беликов е в помещението.Може би под храна имаше предвид Беликов.Е не!Беликов беше твърде секси за ядене.След като се забих в стената се свлякох на земята.Станах и пратих електрошок който разтърси тялото на Андрей.
-Ти използваш силите си върхо мен.Венера,Венера..лошо ти се пише.-о да..все лошо ми се пише.
-Остави ги!-заявих му.Не,че много ми пукаше за тях,но аз бях довела Сандра тук и и казах,че няма никой да я изяде.Сега щях да я пазя.Беликов и другата сами си вкараха задниците в белята,но явно и тях ще трябва да опазя.

Някакъв вампир искаше да ни изяде.Видях силата на Венера в действие.Макара да я използва новака продължаваше да се бие.Отдръпнах се настрани и застанах в отбранителна позиция.
- Внимавай малкия - изсъсках му. - Не се знае следващото пълнолуние какво ще ти се случи. - усмихнах му се самодоволно.

Станах и отидох пред момчето. Почнах да използвам хипнозата. Върху червените беше малко трудно, ноуспявах.
- Сега щени оставиш на мира - казха строго и той кимна. - Няма да низакачаш повече.
Той паккимна. Щракнах с пръсти и седнах на дивана.
- Ти май щеше да си тръгваш - казах на момчето което се казваше Андрей.Той ме погледнамалко очудено и после Кимна бързо се изнесе от помещението.

-Внушение?Добре си го овладяла.-усмиханх и се.
-Ъъъ аз схъм Венера.-подадох без никакво чуство в гласът си.
-Хей някой да е виждал Кати?-попитах новаците които си шепнеха зад мен.Явно доста са се шокирали,че съм поканила някой тук.Е ..аз бях една от така наречените главни,но Андрей беше най-главния и ме беше страх от него в някой ситуаци.Въздъхнах тъйкато всички поклатиха глава.Настаних се на дивана отново и отпих от колата си.

Седнах отново на дивана.Някои от мислите на Венера достигнаха до мен, а също и спомена на Ериса, Изгонена от училище.Облегнах се назад и отпих от колата си.Огледах червените.Едно момиче носеше красива бяла гривна.Аз също имах подобна.Погледнах ръката си и там я нямаше.Сигурно е в джоба на панталона - помислих си.Бръкнах и там - пак я нямаше.Можеше да вкъщи , нали?Превъртях спомените от снощи , но не се сещам да съм я забелязала на обичайното и място.Поех си огромна глътка въздух.Гривната беше много скъпа за мен и доста често я носех, ако не я носех - седеше на шкафчето ми и никога никъде другаде.Помъчих се да си спомня кога за последно бях с нея и се сетих.Тогава бях с Доминик.Сигурно е паднала в неговата стая.Станах рязко то мястото си.
- Вижте момичета трябва да тръгвам , наистина е спешно - изражението ми беше притеснено. - Много се радвам ,че се запознахме Венера и ми беше приятно да си побъбрим и имате доста готино местенце тук.Спокойно няма да казвам на никой за вас.Чао.
Забързах към изхода и излязох от тунелите.Привлякох няколко погледа , но не ми пукаше.Трябваше да открия гривната.

- Всъщносто не е внушение а хипноза. върху вас червените действа по-трудно. Всъщност аз Съм Ериса. Права си другите червени новаци и вампири не се показавт много. Бях една от малкото които знаеше за тях. И те също живеят в тунели.
Когато свърших с речта си станах и отидох до хладилника.
- Може ли да си взема нещо за пиене? - попитах и се обърнах към Венера.

-Да,естествено,че може.-усмиханх и се.
-Ти си сукуба..нали?-попитах я.Излегнах се повече на леглото.
-И ти ли си от ShadowHood?От където е и Сандра...-училището си беше приятно,но и аз съм правила опити за бягство..безмислени опити.Взе ме хващаха,но знаех човек който беше бягал за доста дълго,но..и него хващаха.Метнах поглед на Беликов който се беше омълчал.

Взех си лимода и седнах на дивана.
- Да от училището съм. Ти освен електричеството и внушението сруги дарби имаш ли ?
Попитах огледах се и видях всички да ме гледат и шушкат. Извъртях очи. Защо все така правеха?

-Ами..преди да ъм умра заемах огъня в кръга на дъщерите и синовете на мрака.И макар и сега да съм..ъм не точно обикновен новак,а червен още владе огъня.-усмихнах и се.
-Ами ти?Освен хипноза?!-огледах помещението.Новаците още си шушукаха,но доста от тях се бяха махнали.
-Андрей е много гаден понякога..-казах аз и извъртях очи.