Nightclub "This night we.."

Spoiler:

Али не можеше да отрече колко много й харесах действията на Лукас и внезапният му импулс. Да усети езикът му по себе си как попива всяка капчица кръв топъл, влажен и приканващ. Но какво щеше да стане с нея и Деймън. Одръпна се от Лукас, но той продължи с ласките и дръпна към себе си и това съвсем замъгли съзнанието й. Остави се абсолютно в негови ръце.
Когато отидоха в тоалетната вече беше сигурна, че го иска. Но имаше чувството, че в тук е ужасно тясно. Нищо няма да стене както й се иска.
Сложи ръце на лицето му и го спря за малко, защото иначе й беше трудно да мисли.
- Чакай... нека отиде у нас - каза тя малко задъхано. И го погледна. Виждаше в очите му толкова страст и копнеж, че май му трябваше време да помисли.
- Къде живееш? - попита той с дрезгав глас.
- В предградията на Лондон... - още не беше свършила и изведнъж се озоваха точно там. Тя се огледа объркано. Лукас й се усмихна и попита в коя къща. Али показа своята порутена къщичща в края на улицата и той повдигна вежди в недоумение.
- Под къщата - каза тя и се усмихна палаво той отвърна на усмивката и изведнъж се озоваха в порутената къщичка. Алекса веднага се озова до стълбите към мазето и Лукас след нея. Слезе надолу и извади бързо ключовете отваряйки вратата и когато я отвори Лукас я бутна рязко вътре и отново я притисна до вратата с нетърпение на малко дете и хвана роклята й събличайки я надолу, а Али му позволи да направи каквото поиска.

Spoiler:

Стана ми изключително приятно , когато Нейт каза всички онези мили думи , за това, че ще ме обича дори и да бях снежен човек. Очите ми са насълзиха, но се заставих да не плача. Не исках да разваля вечерта с чувствителността си , нито пък да се превърна в Мортиша ,заради опасността от размазан грим.
Отпивах бавно от преди малко донесеното сокче като жадно поглъщах всяка изречена дума на любимия ми. Бях толкова опиянена от гласа му , излъчването му , същността му , че направо се давех в чувствата си. Да не говорим как хормоните ме караха да се разчуствам дори и за най-малкото нещо. Бях като типичната наивна героиня от някой любовен роман.
Засмях се на частта с бебешките дрешки. Клеър.. не я бях чувала от цяла вечност. Много добър повод да се видим , да поприказваме за ежедневието си и да потънем в сладките моменти от едни изминали времена.
- Знаеш ли, не е зле като идея. Така и така не сме се виждали от известно време. Какъв по-добър повод от това? - засмях се и отвърнах на целувката му. Напоследък толкова много се глезихме и отдавахме на любовта си , че някой външен човек би получил диабет от нашите лигавщини.
- Как върви в глутницата? - попитах. Щеше ми се да го предразположа и той да споделя и да не правим само това, което аз искам. - Няма да откажа разходка в гората.
Усмихнах се изкусително и погалих лицето му.
- Нека веднъж за разнообразие правим нещо, което на теб ти се прави. Няма да пострадам, на това дете в мен му трябва някой , който да му покаже какво е забавление.

И ако в плана на Нортфилд за вечерта не влизаше точката да стане център на вниманието в клуб като се сбие с някакъв нищожен кръвопиец, то сега се радваше на голям брой зрители,повечето олети с алкохол. Наистина нашия геой имаше огромното желание да му разбие главата в бара и да гледа как кръвта се стича навсякъде докато се излива от него и не умре от кръвозагуба. Дори можеше да го рита и млати междувременно, за по-голям ефект.
Годрик,така се казваше този кучи син,изпрати Крис в другия рафт с бутилки,но Виктория се изпречи на пътя на двамата и препречи гледката на мъжете един към друг.Нашия герой бързо се освести и отново стана като избута вълчицата от пътя си и отново се нахвърли върху вампира.Завъртя крак и му удари един шут някъде по ялото,след което го хвана с две ръце и го прати пак към вече счупения рафт.Кръвта кипеше във вените му и притока на адреналин му даваше още повече сили.
В това време Викс издърпа Кристиян назад и застана пак посредата.Започна да крещи все едно едва ли не Нортфилд беше виновни в ситуацията,а тя кротката и смирена девица,която е безгрешница.Нашия герой се обърна към нея.Сините му очи преливаха от ненавист и омраза.Гледаше я смразяващо ,същото излъчваше и лицето му.Изскубна се от ръката й,която още го държеше за китката и запрати едно кълбо електричество към единствения здрав рафт с алкохол на бара.
-Ти си наистина една кучка!-каза й той с равен тон.-На колко ли вампири даваш да те чукат.
Годрик стана и обви собственички ръка около кръста й и допря устни до бузата й.
Кучи сун.- си помисли Крис.
След това ги избута и тръгна през тълпата към другата част на бара,където се местел "купона".

Виктория заби шамар на Кристиан. Не беше изненадващо все пак в природата й беше да се държи първично и да се бие насам-натам. Нортфилд се засмя отново с онзи присмехулен и студен смях.
-Недей така,че приятелчето ти ще се уплаши и вече няма да ти е на повикване.-каза той и я гледаше отново в очите със същото изражение.-Кого ще чукаш тогава?
Крис дръпна силно от цигарата си и изпуши дима право напред към нея.След това надигна и изпи напитката до дъно.Отново приветства парещото чувство с радост,а замайването от никона с наслада.Това винаги го успокояваше и носеше някаква странна слодост,както на психичноболните убийци,когато са убили нова жертва.Той беше такъв-един болен мозък,който се радваше на тези неща и може би беше намерил какво..по-точно кой да е с него през всички тези му периоди.Но явно силно се е залъгвал. Тъпак.-помисли си той.
-Недей да се нахвърляш така,че ще се оплача от лошо държание от персонала.-Нортфилд стана държейки бутилката и за секунда се озова до нея във вътрешната част на бара.Хвана я за гърлото и я притисна в плота отзад.Приближи глава към врата й и я одраска леко със зъби.
-Не мисли,че ще ти се размине за това.-каза той ледено шепнейки в ухото й ,докато я държеше за гърлото опряна все още.
След няколко секунди усети някой да го отделя от нея и мята отново към земята.Обърна се ядоса и стана скачайки на крака.Това коепеле го дразнеше адски много.
-Ще ти изтръгна сърцето и ще ти го завра в гръкляна.-изсъска Крис,след това се обърна и тръгна към посоката където онова момиче беше дошло преди малко.

Изи реши да загърби всякакви училищни тревоги, лични терзания и да се отпусне за една вечер. Просто щеше да излезе някъде навън и да си прекара страхотно далеч от мислите за брат и всичко останало. Облечена с чифт прилепнали дънки, високи обувки и секси потник без презрамки, който подчертаваше много добре гърдите й, тя влезе в бара.
Точно навреме, за да хване суматохата от хора, тръгващи към другата част на бара. С леко объркано изражение последва тълпата и се настани на един от бар столовете в близост до един тип, който явно не се нравеше на барманката. Преметна единия си крак върху другия и огледа добре уж досадника. Дали русата и главица не си въобразяваше някаква свада или в действителност тук ставаше нещо повече.
- Едно мартини - поръча си и след малко то беше доставено и отпи от питието. Отново насочи вниманието си към тъмнокосия и барманката тъкмо навреме за сцената, която разиграха. с ококорени очи тя наклони глава за по-добра видимост и за малко да не падне от мястото си. Този тип беше опасен и точно в момента идваше право към нея. Какво ли беше направил на онова момиче? Щом се появи втория пич на Изи и стана ясно - любовен триъгълник. Филмът придобиваше все по-ясен сценарий. Вървящ към нея тя можеше да огледа по-добре разгневения. Отбеляза стегнатото му тяло, силата, която излъчваше и начина, по който беше застанала косата му. Беше секси и опасен, което го правеше още по-интригуващ.
Ах, как винаги умееше да си пада по най-неподходящите. Чувството беше влудяващо още повече, че той вероятно страдаше от разбито сърце, а тя най-безсрамно беше готова да флиртува с него. Постара се да не издаде шока си и прекаленото любопитство породено от случката и му се усмихна.
- Изглеждаш като някой, който има нужда от питие - каза. - Да те почерпя?

Изи нямаше как да ахне вида му.Той така се промени,че от агресивния тип нападнал барманката нямаше и следа. Сега беше закачлив и в очите му просветваше онзи пламък, който тя познаваше много добре. Като хищник, който оглежда жертвата си, но в този случай жертвата можеше също да хапе. Независимо, че погледът му вече я беше съблякла, тя щеше да го накара да чака. Нямаше да се даде толкова лесно.
- Всичко с времето си - смигна му в отговор и все така с усмивка пое бутилката отпивайки щедра глътка. Алкохолът прогори гърлото й и остави приятно усещане, което мигом изостри сетивата й и отключи друг вид жажда. Долавяше пулсиращите вени на хората около нея и най-вече неговата. Отклони неволния си поглед насочен към врата му и  
отпи от собственото си питие. Мислено отбеляза каква флиртаджийка е. Понякога дори не можеше да се познае, но животът беше виновен. Тя просто правеше всичко за да се впише и оцелее.
- Май ще последвам примера ти - помахах на бармана. - Е, как е името ти?