Nightclub "This night we.."

Ах живот си живееше нашият ереген Джейс. Е как нямаше. Ходеше по жени и често не помнеше името и на последната с която спа. Има пари и хубава кола. Не работи и прави какво си иска през повечете време... Принципно ходеше и на училище ама на кой му пука!
Днес щеше да ходи с брат си в любимият им клуб където имаха и ВИП места разбира се! В повечето клубове имаха такива. Днес щеше да е доста луда нощ! Не беше още с брат си, защото тъкмо идваше от домът на поредното момиче и мина до тях да се преоблече и изкъпе, а Алек вече го нямаше.
Когато стигна до клуба заобиколи опашката и само кимна на охранителя с усмивка на лице и влезе навътри в клубът глух за недоволните възгласи на хората, които чакаха от часове на опашката. Тръгна направо към ВИП зоната. Махна на охранителя на ВИП зоната и навлезе навътре, където на една маса в ъгъла намери Алек. Седна до него на сапарето.
- Ооо, брат ми как сме? - поздрави Джейс.

Алек въобще не чакаше брат си да се прибере за да отидат заедно до клубът. Оправи се на бързо и тръгна към клубът сам. Качи се в джипът си и тръгна.
Стигна за около 15 мин. и паркира точно пред клубът. Излезе от колата и тръгна с бавна стъпка към входът. Заговори охранителят на клубът за няколко секунди и после влезе вътре, като се правеше, че не чува хората, които негодуваха на опашката. Отиде към ВИП зоната и там също заховори охранителите, най-общи неща "здрасти", "как си?", "как върви работата?" и така. Не беше много ама му беше в природата, а и убваше време. Принципно винаги си търсеше белята и все гледаше да се сбие с някой. Да изхаби енергия.
Седна на любимото си, винаги запазено сепаре в зоната с изглед към дансинга и виждащ всички ходове и изходи. Поръча си бира, като за начало и в точно този момент се появи Джейс, който седна и го попита как е.
- Аз съм добре Джейс ти? Как мина денят ти? - със сигурност е бил с момиче, но това не беше изненадващо. Алек не беше чак такъв женкар предопичатеше повече да се бие.

Монгомъри тъкмо се приготвяше за поредното "парти" когато телефона и звънна.Непознат номер.Но гласът можеше да го познае.Беше нейния стар познат - Том Милс.И каква приятна изненада само,оказа се,че партито ще бъде в неговия клуб.
След кратка уговорка той да я вземе от тях тя звънна на бавачката за да дойде да гледа Бела.Клеър се възползваше от момента докато малката спи за да се дооправи защото не беше стигнала до никъде.Накрая се спря на синя рокля и сини обувки.Синьо...напоследък имаше чувство,че носи само това,но някак си и харесваше.
Първото позвъняване на вратата беше от бавачката,но второто беше от Милс.Клеър го посрещна с една топла прегръдка и го покани да влезе.Общо взето разбираше сравнително стъписания му поглед.Самата Клеър като се поглеждаше в огледалото не можеше да повярва.Беше огромна...като кит може би,но беше бременна в четвъртия месец и при това с близнаци.Не беше минало особено време от раждането на Бела,а сега трябваше пак да изтърпи онзи ужас и то двоен.
Монгомъри и Милс тръгнаха към клуба като по пътя разговаряха за най-различни неща.Той винаги е бил приятна компания за нашата блондинка макар че запознанството им не беше започнало особено добре.
Щом пристъпи прага на клуба Клеър ахна.Това може би беше най-якото място което беше виждала.Беше огромно и беше разделено на няколко зони.А към зоната към която се отправи тя - тихата имаше страхотен под аквариум.
- Невероятно. - продума тя на Том. - Страхотно местенце си имаш Милс.Пък и този под..сигурен ли си,че ще издържи?
Тя леко го сръга с лакът и му се усмихна като още веднъж метна поглед наоколо.Наистина невероятно местенце.


Пп:Така?! О.о глупости ама..като ме буташ да пиша първа тъй ще е..

Spoiler:

Джейс поръча бира и за себе си, от оскъдно облечената сервитьорката, с която преди време бяха заедно за една нощ и от тогава тя все го оглежда и му се усмихва мило. Сори миличка, но получаваш само по един път порция Джейс Рен, втори път е много рядко...
- Еми не беше чак толкова зле запознах се с едно момиче по път към вкъщи и... Останах у тях цял ден - каза той доволно и по лицето му се плъзна самодоволна усмивка. Хич и не му се очудвайте щеше да е чудо ако не беше заговорил онова момиче и не бяха отишли у тях тогва сигурно нямаше да е той. Бирите им дойдоха и сервитьорката се усмихна отново съблазнително на Джейс, но той не обърна внимание...
- А ти какво прави днес Алек... само не казвай че си стоял цял ден вкъщи? - попита умолително Джейс. Имаше дни в които Алек не излизаше от вкъщи дори със седмици и това не беше хубаво... Ако не излиза от вкъщи значи пак се е появило..., а Джейс винаги гледаше да му помага.

Алек не се очудваше на сексуалният глад на брат си. Той си беше такъв, ненаситен. Отпи от своята бира една голяма глътка. Когато брат му го попита дали не е бил в къщи не се й очуди и на загрижеността, с която го попита, но не му й хареса. Обичаше брат си и се радваше, че той е до него в тези моменти, но не му харесваше как го третират на моменти... Не беше чак толкова зле... през повечето време.
- Не, Джейс. Излизах и почти цял ден бях на вън със стари приятели от старото училище - успокои го Алек. Да беше със стари приятели от Испания, които бяха дошли на екскурзия тук и успяха да се измъкнат за да се видят за малко със старата си дружка. - Май ги познаваш едни вещери от Испания - каза замислено Алек. След секунда се усмихна дяволито. - Доста се позабавлявахме в Лондон - поклати глава Алек. - Горките хорица не разбраха от къде им е дошло.
Алек огледа бавно клубът и не видя никъде сестрите си. Или някой от техните... мъже. Най-вече тези на Алекса. Бивше гадже, настоящо гадже, създател, протеже... Хич не си поплюваше това момиче в това отношение.
- Мислиш, че Алитата ще се появят? - попита Алек. - За да знам дали да се подготвя.

Джейс се зарадва, че брат му не е пак в едно от онези състояния и той не е бил там да му помогне. Защото обикновенно никога не му се обжда.
На лицето му се плъзна една мила, но и лудешка усмивка, като чу за двете си по-малки сестри близначки.
- Честно казано не знам - каза Джейс. - Но трябва да признаеш - каза Джейс и очите му светнаха. - Около тези двете винаги се случва нещо интересно.
Джейс още от малък помнеше как сестрите му всеки ден се караха за нещо, но и много често бяха единни. Но караниците им бяха епични. Цяло зрелище. Но напоследък двете не бяха никак единни бяха още по-зле и това не му харесваше.
Докато гледаше дансинга Джейс се замисли и за състоянията на брат си. Джейс често пъти не знаеше как да помогне на Алек. Тези пристъпи на... гняв. Ако беше превръщач или върколак щеше да знае какво да прави, но брат му е вещер. Гневът му водеше до по-разлчини и ужасяващи неща.
- Алек - започна колебливо Джейс. - Защо не поговориш за някой с тези пристъпи? - попита умолително. Алек го изгледа остро, но Джейс продължи. - Поне с Алекса, нали онази сянка е с нея? Тя сигурно знае нещо!
- Джейс, не. Категорично. Не. Знаеш какво мисля по този въпрос! - каза хладно Алек.
- Моляте Алек поне с Алекса.
- Джейс...
- Какво да ми кажете?- се чу мелодичен и познат глас. И двамата се обърнаха и видяха че Алекса се беше появила от нищото пред тях.

Александра имаше среща с Лукас, тук по-късно. Искаше да го научи да се храни и забавлява едновременно. Без да убива. Той беше прекалено съвестен. Някой ден тази вина щеше да го въхрлети и той нямаше да се справи. Не беше включила Деймън в плановете си. Едва ли щеше да реагира особенно добре, а и след тази случката в ресторанта. Тя беше споменала един път че има протеже, но тогава беше първата им среща с Кейлъб и Деймън едва ли беше разбрал добре.
Тя слезе от BMW, което остави на паркинга и отиде до входа, където само кимна на охранителя и после метна злобен поглед на тълпата, която негодуваше зад нея. Тръгна по дансинга на път за бара, като си мислеше да си вземе нещо силно преди да дойде Лукас за да е във форма. Но видя братятя си ВИП зоната. Пак се караха за нещо. Не ги беше виждала наистина от одавна. Беше при тях за малко от секунда и чу само как Джейс говори умолително на Алек, как той трябваше да й каже нещо.
- Какво да ми кажете? - попита тя въпросително. И двамата се обърнаха внезапно и изненадано към нея. А тя продължаваше да ги гледа изпитателно и най-вече Алек. - Е какво трябва да ми кажеш? - принципно той беше по-голям, но това никога не й е пречило да се държи така с него. Разликата им не беше особенно голяма.

Алек се радваше на хубавата бира и обстановката на около. Днеска му беше ден за разпускане заслужаваше си го. Тъкмо се беше настанил удобно, когато Джейс започна неприятно тема.
Как трябвало да каже на някой, за състоянията си? Джейс много добре знаеше какво е мнението на Алек относно това, но пак продължаваше. Алек не искаше да притеснява семейството си с това. Имаха си достатъчно много проблеми. Сякаш не им стигаше и най-големият брат да полудее. Не стига, че Алекса имаше тази сянка, за която не знаеха абсолютно нищо, а сега и "състоянията" му.
Алек се опита да оспори брат си, но той го овещаваше да говори поне с Алекса, защото и тя може да е в същото положение... Всъщност си нямаха и на представа какво е положението й. Изведнъж от нищото се появи Алекса. И на всичкото от горе беше дочула от разговора им.
Алек изгледа злобно брат си и после се обърна към Алекса.
- Исках да те питам за тази твоя сянка? - това не беше лъжа. - Нищо не казваш за нея? - Тя щеше да усети, че това не е точният отговор, но все пак не беше лъжа. - Седни при нас - каза той и се дърпна за да седне тя.

Алекса изгледа брат си бавно и приценяващо. Не казваше точно това, което трябва, но пък и той наистина се интересуваше от Сянката. Може би вече беше време да й измисли някакво име... Това Сянката й звучеше странно в главта, като мисли за това "Аз нямам противи" каза съществото в главата й. Тя го игнорира. Седна до брат си и сервитьорката дойде да й вземе поръчката, но всощност гледаше Джейс. Али не се очуди. Поръча едно "Bloody Mery" с повече ром. После се обърна към братята си.
- Как сте момчета? - попита тя. Но те просто я гледаха Poker Face. Значи беше наистина важно щом нямаха време да се хвалят с белите си! - Еми не знам много, честно казано. Нападне ме докато бях в една стара кула в училището и до сега е с мен и че обича да хапе - каза Али и се намръщи. - Била е с баба и се предава през поколение в семейството само на момичета.
- Защо е при теб, а не примерно в Алина? - попита Джейс.
- Защото сигурно съм по-силна - каза тя и се усмихна злобно, а те я изгледаха не много добре. - Добре де, не знам. Знам само, че ме пази, когато съм в опасност, но ако поискам нещо друго - тя отметна коса на една страни и показа белега от Сянката. Това беше цената за триковете в ресторанта. Те гледаха очудено и леко ядосано. - Много бавно зараства, а това не присъщо за моя вид - каза тя и отново скри белега.
Изведнъж телефонът й звънна и видя съобщение от Лукас, че е пред клубът. Вдиша дълбоко.
- Вижте момчета - каза тя и ги погледна. Те още мислеха върху казаното. - Ще доведа протежето си - те вдигнаха глави заинтригувано. - Искам да го науча да се храни без да убива, така че... - какво? Да бъдат мили? - помагайте. Той ме мрази, че го превърнах - те повдигнаха вежди. А Алекса просто вдигна рамене. - Семейна черта - каза вампирката и изчезна.
Беше на входа на клубът и видя Лукас отпред.
- Лукас! - каза тя без да вика. Той се обърна и я погледна. - Ела - каза тя и се усмихна, но той не прави същото. Просто влезе навътре с изражението Poker Face. Днес май, често ще го виждаше. Тя го заведе във ВИП зоната при братятя си.
- Това са братятя ми. Джейс и Алек - каза тя и посочи единия и после другият. Те кминаха към него и го огледаха. - Седни - каза тя и още беше с лека усмивка на лице. Алекса отново седна до Алек, който се дръпна отново.

Лукас се беше разбрал с Алекса да се срещнат пред един клуб. За да го научи да не убива, докато се храни и да запази човечността си. На моменти се чудеше дали има какво да запази от нея?
Беше застанал пред клубът, за който Алекса му говореше и наблюдаваше дългата опашка. Беше убил още 3-ма човека след срещата си с нея. Но това беше на обяд, а сега е вечер. Вече ожадняваше, а тълпата беше толкова изкушаваща. Изведнъж чу гласът й и нещо в него се в стегна и се обърна към нея. Беше на входа на клубът и му каза да влезе.
Лукас не се бавеше и влезе навътре. Беше изненадан. Мислеше, че ще изчакват младите хора пред клубът или нещо такова. Следваше я навътре в клубът и можеше да усети как мирисът на всеки един човек около себе си и да усети как телата им се търкат едно в друго. За щастие силната музика заглушаваше биещите им сърца малко от малко.
Изнедата му беше пълна, когато те влязоха във ВИП зоната и отидоха при две момчета и тя ги представи за свойте братя. Помисли че те също са вампири, но после по инстинктите си разбра, че са по-различни същества. Не бяха хора. Той ги огледа и едното момче, тъмнокосото, повече приличаше на Алекса от колкото русият, но това не го бъркаше. Той седна до Алекса, но гледаше да не е прекалено близо.
Сервитьорката дойде да вземе поръчката му. Тя в началото гледаше Джейс, но после започна и него да заглежда. А той само си мислеше какъв е вкусът й.
- Водка - каза той простичко.
- Примесена или не - каза момичето въпросително, а той се намръщи.
- С кръв или без - чу гласът на Алекса и я погледна, а на лицето й още беше онази нежна усмивка, която го изнервяше.
- Със - каза той на сервитьорката докато гледаше Алекса.
Той огледа бавно клубът и видя, че има дансинг, бар и още няколко помещения. Явно беше доста многофункционален клуб. Усети как сервитьорката оставя питието пред него, и как казва нещо, но той не обърна внимание. Гледаше розовата течност пред себе си и лесно можеше да надуши водка, но усещаше и кръвта вътре. Изпи наведнъж съдържанието в чашата и можеше да усети през изгарящата го течност сладкият вкус на кръвта. Той огледа хората около себе си. Братятя на Алекса не го зяпаха за щастие, а се бяха замислил за нещо.
- Как ще ме научиш да се сдържам? - попита най-накрая вампирката. - Кога? - попита нетърпеливо.
- Трябва да се отпуснеш - каза спокойно и го наблюдаваше. - Ако си напрегнат ще е по-трудно. - Тя отпи от своя коктейл, който нямаше кръв.
- Защо ти нямаш кръв в питието?
- Не харесвам кръв в питието - каза тя. - Предпочитам я чиста - той кимна. На него му харесваше, но тя все пак е май по-различен вампир.

Али не знаеше точно как да постъпи за да помогне на Лукас да се отпусне в тази обстановка, просто държеше тъпата усмивка на лицено си и отговори на въпросите му. Уф... не я биваше за това. Може би трябваше да потърси помощ? Но от кой? Кейлъб? Та той щеше да го превърне в безчувствен убиец. Отпи от питието си опитвайки се да си избистри главата трябваше да каже нещо.
- Обичам кръвта само във червено вино - добави тя опитвайки се да подържа разговора. Погледна сервитьорката и кимна и тя донесе още едно питие за Лукас. - Внимавай. Ние сме вампири, но пак можем да се напием - каза тя спокойно.
Наблюдаваше го как се беше навел напред и се беше напрегнал. Оглеждаше наоколо и беше сигурна, че само си мисли какъв е вкусът на всеки един човек наоколо. Това не беше добре трябваше да му отвлече вниманието. Ако не искаше да убива първото, което трябваше да научи е да се разсейва добре.
- Как така си умряла два пъти? - попита той изведнъж. Този въпрос я хвана неподготвен.
- Всеки вапмпир притърпява променя от около 4 години, за по-големите 1 - каза спокойно. - Понякога не претърпяваме промяната и умираме, но после възкръсваме във... нова версия на вампир. Наричат ни червените - каза тя. - На нас ни трябва повече кръв и сме по-силни, бързи и тъй нататък - каза тя и вдигна рамене. Не беше нужна да казва, че някой мислят че те са олицетворение на злото.
Тя бутна Алек и го погледна настоятелно, той на свой ред пък погледна Джейс. Ох беше тъпо как си предаваме щатафетата, като малките деца.

Нашият плейбой досега се беше замислил върху думите на сестра си и малко пропусна представянето на протежето й. Сега когато Алек го гледаше се очакваше май да направи нещо. Да каже. Сигурно беше доста разсеян от много "храна" на около. А и Алекса май не знаеше много за това какво да прави. Е можеше да я разбере.
- Е Лукас... - започна той и погледна мъжът и по лицето му се плъзна палава усмивка, което значеше, че ще каже нещо не на място. - Как се озова във харема на малката ми сестричка?
Лукас вдигна стреснато глава и го изгледа, а Алекса го изгледа злобно и сигурно го псуваше на ум доста хубавичко.
- Ние... не сме... в такива отношения - каза объркано Лукас, а Джейс се усмихна и отпи от бирата си и усмивката му се разшери.
- Спокойно скоро и ти ще се присъедениш - каза и уверено.
- Джейс - каза ядосано Алекса и го гледаше с поглед "Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?".
- Просто му разяснявам - каза спокойно Джейс и вдигна рамене. Да бе страхотно оправдание, но той пък си беше такъв. А и още беше ядосан малко на Алек, че не говори с Алекса.

Алек гледаше изпитателно брат си и беше сигурен, че още му се сърди и че ще ги чака дълъг разговор на връщане към вкъщи. Той поклати глава и на свой ред отпи от бирата си.
- Не му обръщай внимание - каза Алек и погледна мъжът срещу себе си. - Той просто обича да се заяжда - каза спокойно. Реши, че по-късно може да попита как са запознали с Алекса, защото не мислеше, че историята е хубава.
- От къде си? - попита вместо това той. Простичко и безобидно... в повечето случай.
- От Франция - каза той спокойно.
- Oh, vraiment? - възкликна на френски Алек.
- Знаеш френски? - каза очудено и вече по заинтересовано Лукас.
- Знам много езици - усмихна се Алек. - Но специално френският Алекса го владее най-добре - каза той опитвайки се да й помогне, но Лукас едва не извъртя очи. Алекса го погледна благодарно, а той леко й кимна и продължи. - Какво правиш във Великобритания тогава? - попита той, като отново се обърна с интерес кам вампирът.
- Родителите ми починаха, като бях по-малък и дойдох да живея тук при леля ми и чичо ми - каза той без много ентусиазъм. Той погледна Алекса, а тя просто видгна рамене.
- Mes condoléances - каза той на френски, а Лукас се усмихна и просто кимна.
- А какво работеше? - попита Алек.

Лукас се замисли върху думите на Алекса. Ако на нея всъщности и трябва повече кръв сигурно е по-жадна и от него. Не виждаше да е изнервена или нещо такова. Как успява тя да се контролира, а той не?
Когато брат й, Джейс, го заговори хич не очакваше такова развитие на разговорът. Харем? Сериозно? Толкова много ли момчета има Алекса на главата? Е не се очудваше тя си беше доста секси... Обаче се зарадва повече на разговорът с Алек. Изглеждаше интелигентно и умно момче. И дори знаеше франски, което му хареса, но не и намека, че Алекса го владее добре. Струваше му се не знам... странно.
А въпроса какво работеше беше болезнен, както и този за това как са се срещна ли.
- Бях учител по физическо в гимназията, в която учеше Алекса, като човек - каза уж спокойно, но се чуваше обвинителната нотка в гласът му. Беше гадно да си спомня какво е да си човек. Сега беше напуснал работа без предупреждение и се скиташе насам натам.
- Ооо - каза Алек с разбиране и се засмя. Лукас го погледна объркано и с недоумение. - Значи ти си учителят по физическо от които Али непрекъснато се оплакваше - каза той и кимна с разбиране, а Джейс също се засмя и отпи от бирата си.
- Не би ли трябвало аз да се оплаквам - каза той е погледна обвинително Алекса. Тя просто вдигна безразлично рамене.
- Да прав - са каза Алек. - Но никой от нас не играе физическо в училище - каза той и отпи бирата. - След като си тичал 6 километра сутринта е разбираемо - каза той и го погледна. Лукас се намръщи и отново погледна своя създател. Беше странно да мисли така за Алекса, но беше така. Тя се усмихна широко.

Алекса се зарадва, че той почна да се отпуска и вече забрави поне малко за жаждата си и се отпуснал. Алек и Джейс знаеха как да накарат някой да се разсее или пък да го шокират, особенно Джейс беше истниски специалист в тази област.
Брюнетката отпи от питието си и погледна Лукас.
- Ставай - каза спокойно и го погледна. Той май се сети какво следва и веднага стана. Тя също стана и го огледа. Той беше с палто, а то нямаше да му помогне много. - Съблечи това палто - каза намръщено тя, а той повдигна една вежда въпросително.
- А ти твойто?- попита Лукас. Тя се погледна и сега видя, че още е с палто. Тя съблече палтото си чу подсвиркване зад себе си и как Джейс казва нещо на Алек, но не го слушаше. Лукас я изгледа от глава до пети и обратно и едва не му падна ченето.
- Айде Лукас гладна съм - каза тя настоятелно и той не оспори, а съблече палтото си и го сложи на сапарето където седяха.
Тръгна към дансинга. Излязоха от ВИП зоната и огледа на около. Имаше доста хора и затова щяха да останат не забелязани за хората и щяха да се забавляват в същото време.
- Добре малко теория преди да почнем - каза тя и го погледна. Беше сигурна, че той я чува. - Набелязваш жертва, отиваш при нея/него, внушаваш й да не вика, пиеш докато не усетиш сърцето й забавя ход и спираш, близваш раната, казваш й и да забрав и да се маха. Ясно? - попита накрая. Той я гледаше през цялото време и с нетърпението на малко дете. Кимна нетърпеливо и тя се усмихна.
Хавана ръката му и го поведе навътре в тълпата танцуващи тела. Когато стигнаха средата, Алекса го пусна и почна да поклаща тялото си в ритъмът на танца. Лукас не чакаше покана и последва примерът й.

Spoiler:

Всички сетива на Лукас за пулсираха и се нажежиха, когато Алекса му каза да стане. Беше сигурен, че дълго очакваният момент настъпва. Но тя поиска той да свали палтото си, а тя сама беше още с палто. За това и тя го свали.
И не успя да повярва на учите си, когато гледката се разкри пред него. Едва не му падна ченето. Толкова беше секси и му се преиска още сега да я избута на маса.
Беше като в транс, когато съблече палтото си. Вече не му пукаше за него. Тръгна след нея и само оглеждаше и премисляше всички места, където можеше да я захапе. Обаче, когато почна да му говори беше сериозна и това за малко го измъкна от "транса". Изслуша я внимателно и кимна, надявайки се, че няма да забрави всичко.
Когато тя го докосна сякаш усети електричество да минава по тялото му. И когато тя го пусна беше наистина разочарован, но веднага почна да танцува до нея. Не можеше да свали очи от плавните движения, които правеше. Дали беше заради гладът? Това превличане.
Той насила почна да се оглежда на около и да търси някой от които да се храни, защото ако не забиеше зъби в нещо, щеше да полудее. Видя едно момиче, което само танцуваше наблизо и беше с висока яка. Не се поколеба. Отиде до момичето и я обърна към себе си. Доближи се до нея и погледна в очите прошепвайки "Не викай". Той се притесни към нея, а тя се усмихна. Лукас доближи устни до вратът й и целуна вената, която пулсираше, заради забързаният ритъм на сърцето й. Той дори не огледа момичето, само запомни че очите и й са тъмно сиви. Заби зъби във вената почна бавно да пие. Усещаше как всяка една капчица чиста енергия и наслада влиза в устата му. Беше като амброзия, енергийна напитка, храна за душата. Усещаше меката кожа на момичето под устните си и беше толкова приятно.
Дори не усети когато ритъмът на сърцето й беше почнал да забавя. Чу познат глас, който му казваше да спре и после допирът на студената й ръка по лицето си. Вампирът вдигна поглед и видя лицето на Алекса да го гледа спокойно. Беше толкова запленен изведнъж, че не усети как тя измъкна момичето от ръцете му. И когато тя се обърна се отърси и се огледа. Али каза на момичето да си тръгва и забрави и това и стана.

Алекса гледаше да не гледа Лукас. Беше толкова секси и не можеше да не забележи погледът му, но си имаше гадже, което много обичаше и все си го повтаряше за да бъде кротка.
Миръсът на кръв се разнесе толкова бързо и изкушаващо на около, че Али нямаше как да не погледне към Лукас. Беше с момиче среден ръст и руса, къса, коса, но с висока яка. За не тренирано око, човек, щеше да си помисли, че той я целува, но той се хранеше и тя лесно виждаше как той преглъща неустоимата течност. Алекса облиза устни и й се прийска и тя да захапе нещо.
След секунди чу как ритъмът на сърцето й забавя, но Лукас още пиеше. Вампирката се приблежи и му прошепна нежно да спре, но не подейства. За това постави студената си ръка на бузата му и той я погледна все едно я вижда за пръв път, тя се усмихна нежно и бавно издърпа момичето от него. Обърна се към нея и й нареди да се маха и забарви. Това и стана.
Алекса се огледа и бързо намери следващата жертва. Едно момиче седеше само на няколко метра от тях и нищо не правеше. Алекса отиде до нея и я придърпа към себе си. Прикова погледът й я накара да се отпусне. Погледна към Лукас, които вече беше до нея.
Черевената вампирка отметна дългата коса на момичето и извади кучешките си зъби забивкайки ги във вратът на й. Тя прегълтна първана гълтка стенейки от удоволствие. Като във транс усети как Лукас застава зад момичето и захпва вратът й от другата страна. Толкова беше сладка кръвта й. Сякаш по тялото й минаваше чиста енергия беше прекрасно.
За жалост ритъмът на момичето барзо забави и те трябваха веднага да спрат тя се отдели от вратът на жертвата и каза на Лукас да спре. Този път я послуша и спря почти веднага.
Остави на Лукас да разкара моммичето.

Алекса Рен написа:

Алекса гледаше да не гледа Лукас. Беше толкова секси и не можеше да не забележи погледът му, но си имаше гадже, което много обичаше и все си го повтаряше за да бъде кротка.
Миръсът на кръв се разнесе толкова бързо и изкушаващо на около, че Али нямаше как да не погледне към Лукас. Беше с момиче среден ръст и руса, къса, коса, но с висока яка. За не тренирано око, човек, щеше да си помисли, че той я целува, но той се хранеше и тя лесно виждаше как той преглъща неустоимата течност. Алекса облиза устни и й се прийска и тя да захапе нещо.
След секунди чу как ритъмът на сърцето й забавя, но Лукас още пиеше. Вампирката се приблежи и му прошепна нежно да спре, но не подейства. За това постави студената си ръка на бузата му и той я погледна все едно я вижда за пръв път, тя се усмихна нежно и бавно издърпа момичето от него. Обърна се към нея и й нареди да се маха и забарви. Това и стана.
Алекса се огледа и бързо намери следващата жертва. Едно момиче седеше само на няколко метра от тях и нищо не правеше. Алекса отиде до нея и я придърпа към себе си. Прикова погледът й я накара да се отпусне. Погледна към Лукас, които вече беше до нея.
Черевената вампирка отметна дългата коса на момичето и извади кучешките си зъби забивкайки ги във вратът на й. Тя прегълтна първана гълтка стенейки от удоволствие. Като във транс усети как Лукас застава зад момичето и захпва вратът й от другата страна. Толкова беше сладка кръвта й. Сякаш по тялото й минаваше чиста енергия беше прекрасно.
За жалост ритъмът на момичето барзо забави и те трябваха веднага да спрат тя се отдели от вратът на жертвата и каза на Лукас да спре. Този път я послуша и спря почти веднага.
Остави на Лукас да разкара моммичето.

Лукас беше като в транс. Сякаш всички беше само инстинкти и усещания. Беше толкова завладяващо и всепоглъщащо. Веднъж той действа после тя. Сякаш бяха почнали да се движат в синхрон и вече знаеха какво ще направи или какво иска другия. А двамата искаха кръв.
Вампирът накара момичето да забрави и да си тръгне. Този път обаче започни, че косата й е тъмен, а очите пъстри. Но колкото по-малко оглеждаше жертвите толкова по-невиновно се чувстваше.
Погледна към Алекса видя как по устните и брадичката... и се стичаше надолу по вратът и... и ключицата. Наведе се напред езикът му облиза кръвта, която се стичаше надолу. Алекса ахна от изненада и се дръпна назад, но Лукас сякаш вече беше пристрастен към комбинацията от вкусът на кожата й кръвта беше невероятно. Омразата му към нея сякаш се беше изпарила и превърнала в страст.
Придърпа я рязко към себе си продължи да прокарва езика нагоре по шията й и брадичката, а тя повече не каза нищо, а само се надигна за да може да прокара език по устните му. Господи беше толкова нереално за него. Той я целуна и езикът му веднага се спусна устата й за да намери нейният. Беше толкова вкусна с тази кръв по себе си. А колко беше вкусна нейната кръв? Се питаше Лукас и искаше колкото се може по-рано да разбере. Хвана я за ръка и я поведе към тоалетните.
Влезна в една дори не разбра в коя и просто и вдигна и целувайки я заведе в една от кабинките й я притисна с гръб към вратата.