Nightclub "This night we.."

Students Брой мнения : 121

Можеше и малко по-трудно да е отколкото си мислеше Крис,но си заслужаваше.Щеше да действа като професионалист и да изкара нещата в негова ползва.Те вече бяха тръгнали натам,защото тя изпитваше това желание,че и едно друго,но просто се правеше на недостъпна.Типична постъпка на всички в началото.Но това изобщо не притесняваше Нортфилд.
Той се приближи леко към нея и сложи ръка върху крака й.
-Ако искаш нещо,можеш просто да кажеш или направо да си го вземеш.-и той наклони леко глава.Усети,че тя гледа врата му и жаждата,която усети след като пи от скъпия Джак.Приятел в друдни времена.Другар награден с медал за номер 1.Да,това е той за Крис.Също и няколко други имена,но това сега нямаше значение.
След това взе бутилката и пак отпи,без да пропусне шанса да направи някои движения докато си махаше ръката от нея,от които знаеше че ще потрепери от желание.Ако искаше нещо ,трябваше да си го вземе сама.Така и той можеше да действа след това.
-Какво значение има името.-изсмя се той.-Имена,личности..Всичко е крайно преувеличено.Можеш да бъдеш когото си поискаш.Например ти можеш да бъдеш една богиня,каквато изглеждаш и в момента.
Сега извади цигарите.Нямаше пттърване от вредните му навици.Някой ден можеха да го убият,ако преди това някоя разгневена мацка вече не му беше теглила чератата.Щеше да е жалко да умре така,трябваше да е със стил и много,много шум.По-типично за него.

Students Брой мнения : 50

Потръпна при допира му и гърлото и пресъхна. Близостта на вената му беше изкушаваща. Той самият си беше изкушение и го знаеше, за това правеше всичко възможно, за да я предизвика и изкара извън контрол.
- Да така е и ще го направя - точно в момента пристигна барманката, онази с вземане даване със сладура тук. Изи осъзна, че навлиза в опасна зона, но не беше нейна вината за техните проблеми. - Една бутилка Джак Даниълс
Погледът и беше прикован в този на непознатия. След малко бутилката беше пред нея и барманката я нямаше. Грабна шишето и пресуши част от съдържанието. Засмя се леко на неполучения отговор за самоличността на събеседника си.
Значи без имена и се почувства поласкана за приликата и с богиня, макар да знаеше, че е трик,който стремеше да се сбогува с горнището й.
- О нима - усмихна се. - Е щом аз съм богиня - приближи се до ухото му и топлият и дъх погали кожата му. Усети, че вампирските й зъби леко се издължават, което не се случваше доста често. - от къде да знам, че ти не си някой бог?
Отдалечи се от него.Забелязала цигарата му измъкна запалката от ръката му.
- Позволи на мен - приспособлението изщрака и малкото пламъче се появи и запали върха на цигарата.

Graduates Брой мнения : 34

Виктория мяташе постоянно погледи към ония вампир който сега се забиваше с друга.Задник,помислих си.Поръчах си водка от колегата на Викс която дойде почти веднага.Изпих питието на екс и се изправих отправяйки се към ония тип дето по-рано прекъсна мен и Викс.Спрях се пред него и новото му момиче.
- Ей ти. - казах и извадих кутията си с цигари като запалих една. - Не те разбирам.Първо вдигаш врява до Бога защото вълчицата не е твоя и потроши половината бар,а сега си с друга.Лесно я замени,а?Много я нарани с държанието си...не,че теб те интересува.
Кимнах към вампирката която му бе запалила цигарата.Обърнах се и тръгнах пак към мястото си,но за момент се спрях.
- Три месеца пич...три месеца това момиче - посочих Виктория - не погледна никого.Правеше се на глуха за всички комплименти,намеци,подсвирквания и какво ли още не...три месеца.Реши да разпусне и ти се появяваш и я караш да се чувства ужасно...голям си задник.
Това бяха последните ми думи.Върнах се на стола ми пред бара и поръчах още едно питие.
- Викс.. - изрекох,но тя не се спря.Започна да дава поредните питиета.Това беше единственото което я крепеше..единственото което караше дарбата й да не я унищожи точно в момента.За три месеца бях научил доста за нея и онова което казах на вампира беше вярно.Но както и да е...той не я заслужаваше.И все пак зареди него в момента тя се чувстваше като..премазана.Идеше ми да го убия,но това нямаше да помогне..не и за настроението на вълчицата.

Students Брой мнения : 121

Главата на вълчицата пулсираше от болка.Но не беше само това...болеше я.Да може би това щеше да си го казва цяла вечер,но тя се чувстваше празна.Само хората на които да дава поредния алкохол и оставаха.Някои обаче като например Кристиан решиха да се обслужат сами.Тя отиде към него.
- Това ще го платиш двойно! - каза му ядосано тя и леко се отдалечи от тях,но ги гледаше през цялото време.Момичето с него поръча бутилка Джак Даниелск която Викс остави малко по-силно от колкото бе нужно.
- Викс... - чу тя Годрик,но не се обърна.Нямаше сили за това.Всичко бушуваше в нея.Идеше и да убие някого..ама сериозно.Изведнъж няколко бутилки зад нея се пръснаха.Тя потрепери.Силата й излизаше наяве защото Викс не можеше да я контролира в момента.Тя притежаваше дарбата да копира чужди дарби,а това се отразяваше и на психиката й - подлудяваше я.Вълчицата потръпна.
- Годрик... - изрече,но тогава няколко чаши в страни се пръснаха...трябваше да се махне от тук.Скоро...

Students Брой мнения : 121

Крис се засмя на включването на момичето в играта за самоличността им.Какво значение имаха те щом повече сигурно никога нямаше да се видят или засекат.Това си беше само за тук и сега.
-Може и да съм-намигна й той.-Да проверим?
Тя запали цигарата му и нашия герой дръпна дълбоко от нея.Усмихна й се и й предложи,ако иска и тя да си дръпне.ИЗборът й на питие също му хареса,а това че Виктория й го донесе ,още повече.Макар че по гърбът му полазиха леки тръпки.Колкото и да правеше това ,за да й отмъсти все още се чувстваше така,както преди малко.Беше ядосан и наранен.Тя нямаше право да си играе така с чувствата му щом знаеше за тях и след като тя беше единствената пред която той се беше отворил толкова много.Никой друг не беше виждал тази му страна.А тя какво направи с получената сила и знания за него,отвърна му предателски и разруши всичко.Сега и той смяташе да направи същото.Знаете как някой наранен е винаги готов да причини същото,само и само ,за да се почувства той по-добре.А другия да стигне до неговото ниво на болка и нараняване.
Точно затова и когато онзи проклет вампир дойе да му ръси някакви простотии Крис не му обърна внимание,а още по-направено стоеше и гледаше вампирката в очите.Опитвайки се да я омая,колкото се може по-бързо.
-Да пием за ..-Нортфилд надигна бутилката и с глава посочи и нейната.-за.. колко секси богиня днес е посетила този бар.
След това се наведе към нея и леко прокара пръсти по шията й и надолу към гърдите й.Не я целуна.Просто движеше пръстите си по места,които знаеше че я карат да потръпва и да иска тя самата да му се нахвърли.
Крис чу че започнаха да се чупят чаши и шишета от само себе си и разбра,че Виктория е извън контрол.Това го натъжи леко.Не искаше толкова дълбоко да я наранява,но нарането му его в момента говореше и той продължи със заниманието си.Дори още по-показно.

Students Брой мнения : 121

На Виктория й отне известно време да разбере какво става и защо силите й са извън контрол и всичко наоколо - е по-скоро само няколко бутилки и чаши слава на богу - се счупиха. Тя погледна изплашено Годрик за момент и огледа след това тълпата.В бара имаше още някой който притежаваше като нейната дарба...копирането.Опасна дарба която не си бе шега работа.И в някои случай действаше така - Виктория в момента бе извън контрол и силите и бяха изплували наяве и бяха усетили доста силно другата личност..и някак си се удвояваха или нещо такова.Вълчицата имаше чувство,че ще избухне всеки момент.
Погледа и се плъзна към Кристиан и неговото момиче.Силата я удари толкова силно,че й причини главоболие..или направо сътресение.Момичето стисна плота на бара.Момичето на Крис беше тази от която силите на Виктория се побъркваха.Но на вампирката и нямаше нищо...или може би защото беше вампирка.Те не се отличаваха с нищо от хората освен с по-дълги зъби..и малко по-бледа кожа,но на тази светлина никой нямаше да я види.Докато всеки би забелязал,ако Виктория се превърнеше в снежнобял вълк.
- Трябва да се махна от тук. - изсъска тя на Годрик,а очите и бяха точно като на уплашено животно.Бе чувала истории за хора с дарба за копиране които губят контрол на себе си..и никоя от тях нямаше добър край.Нито за самия човек,нито за околните.

Students Брой мнения : 50

Изи поклати глава при предложената цигара. Не и беше до пушене тази вечер. Отпи от бутилката и колкото и да не и се искаше да се намесва в някой любовен триъгълник тя беше намесена. Момчето, което раздели тъмнокосия от барманката сега изнасяше реч и защитаваше приятелката си. Ролята на Изи беше в това,че се явяваше заместничка за новия си познат, което не и се понрави.
Сбръчи чело при чутите думи, а момчето пред нея въобще не отрази случилото се. Все едно вятър разроши косата му нищо повече или някоя муха е прелетяла покрай него. Колкото и хипнотизиращ да беше погледът му и влудяващо да беше докосването не можеше да игнорира фактите - приятелката му чупеше чаши от ярост, онзи я защитаваше, а приятеля тук просто търсеше да удави мъката. А нашата Изабел беше средството на господин Без самоличност да притъпи болката си.
Вече не и се нравеше идеята да се занимава с него. Тогава онази луда руса част от мозъка й проговори. А защо да не? Тя не беше много мила при поръчката й, а той е прав да е разочарован, че тя му е изневерила. Независимо, че е била сляпа за други факт е, че я е спипал. Не е ли редно тя да разбере какво му е? Защо не се включиш в играта и без това ще е само една нощ - ще излезеш чиста от всичко това. Малкото демонска кръв в нея жадуваше да стане част от този цирк и да се включи в това.
Победена от демоните си Изи се приближи към него и оттук жаждата за кръв си каза думата.
- Имаш нещо, което ми трябва - продума на милиметри от врата му в готовност да забие издължените си кучешки зъби.

Students Брой мнения : 121

Кристиан чу гласът на Виктория.Нямаше как да не го направи,просто му бе в природата да долавя всички тези гласове и звуци.Именно това беше то да се отличаваш от обикновените простосмъртни,чуваш по-добре от тях,виждаш по-добре,по-бърз и силен си,долавяш миризми,които те не биха както и куп други забавни дарби,които Крис за нищо на света не би заменил.Не искаше да променя вида си,използваше всичките му преимущества,а на не струващите части не отделяше кой знае какво внимание.
Викс я побъркваше дарбата й и скоро щеше да излезе извън контрол.Щеше да е наистина много яко да се пребърне във вълчица насред бара.Щеше да изпокъса и убие половината клиенти,а след това да предлага на останалата половина питиета и да ги пита какво ще искат за пиене.Но тя искаше да си тръгне,да се махне от това място.Но на Кристиан тази идея не му харесваше.Трябваше да остане.Още не беше приключил с нея.Тя трябваше да остане и да види пълната програма предложена от него.Да остане и да гледа и да слуша.Нортфилд имаше още планове за вечерта,а ако тя напуснеше мястото щяха да се развалят.
В този момент на леки мисли,вампирката беше добряла устни до шията му и след секунда заби зъбите си във вената му.Усещаше зъбите й и как кръвтта му се лее в устата й.Блаженно удоволствие се разля по тялото му,дошло от ухапването.всеки получаваше своята доза удоволствие.Крис пръдърпа момичето по близо,а скоро след това я взе и я сложи да седна в него като го прекрачи.Тя продължаваше да пие.
Ръцете на нашия герой започнаха да обхождат целото й тяло като жадно я искаха все повече,спираха се на гърдите й,на дубето,на кръста и в косата й.След което леко се отскубна.
-Ако искаш още.-каза той задъхано-трябва да почакаш малко.
Крис стана,което накара и тя да се изправи заедно с него,и отново тръгна към бара,където беше вълчицата.
-Ще ни извикаш ли едно такси?-кимна й той равно,но с ледена усмивка на лице.-Май ще ни трябва вече друго място.
Кристиан зачака докато на лицето й се появи ужасно изражение.Не,това което правеше освен ,че си връщаше също и него леко нараняваше.Но той не спря.
-Или не,недей.Ще седнем отсреща на сепарето.Донеси ни 2 бутилки от същото.-продължи той,все едно си поръчваше пица,но някой беше забразил лицето му и физиономията на него.Той не наведе през бара към лицето й и я погледна в очите.-Няма да се поддаваш на дарбата си,ще се я притъпиш и няма да тръгваш.
Знаече,че внушението му е много силно и 100 процента е подействало,така че можеше да продължи с представлението си.

Students Брой мнения : 121

Това момиче или Виктория..една от двете трябваше да напусне бара.За миг Викс си помисли,че това ще е тя защото Крис поиска такси за тях,но...до тук с мечтите й.Той се бе ухилил в следващия миг и сочеше с поглед едно сепаре гушнал брюнетката.Виктория само кимна понеже в гърлото и бе заседнала огромна буца.Чашата на човека седнал не далеч от тях се пръсна на парчета и той изруга...тогава Виктория се сети,че по-рано днес и в нейната ръка се бяха забили стъкла от бутилките...май скоро целия бар щеше да е нарязан,ако тя не се успокоеше.
Усети,че Кристиан се опита да и приложи внушение,но не му се получи много.Лудостта бе над всичко.Хилядите дарби се блъскаха една в друга.Някои от тях бяха доста противоречиви.Тя прехапа устни и се обърна.Взе две бутилки и се отправи към тяхната маса.Колкото повече се приближаваше толкова повече силите и напираха в нея.Зави и се свят,но тя продължи да върви.Дали в права линия или не..накрая стигна масата.Остави бутилките там,но едната в следващия миг се пръсна.Стъклата се забиха в дланта на Викс и да си признае я заболя.Обърна се и тръгна към бара където взе една кърпа да попие кръвта.В момента надали тялото и щеше да заздравее толкова бързо колкото по-рано..в момента то въобще не и се подчиняваше.
- Захапи ме. - каза тя на Годрик в следващия момент без дори да трепне. - Направи го!
Гласът и звучеше като съскане.Усещаше вълкът да се надига в нея.Щеше да се превърне тук...господи.Половината я гледаха уплашено,а за други беше като стръв нищо,че по-скоро те щяха да станат нейна храна.
- Това е единствения начин да спреш силата Годрик...иначе ще убия половината тук.Знаеш го.Правил си го.Иска ти се да го направиш. - сега вече опираше и до слабото му място. - Ако не си ти тогава явно ще трябва да "моля" Кристиан...а ти видя,че по-рано на него определено му се искаше да ме ухапе...избирай.

Graduates Брой мнения : 34

Стоях и гледах момичето,силите и напираха в нея,а тя не можеше да ги овладее.Ония кретен на всичкото отгоре дойде пред нея с онова момиче което пък беше неговата нова играчка.Това още повече действаше на Виктория.Тя май наистина харесваше това момче,но то беше твърде сляпо да го проумее.
- Захапи ме. - чух след малко думите на вълчицата и се вцепених.Погледнах я с широко ококорени очи. - Направи го!
- Ти добре ли си? - повиших тон. - Това ще те убие!
Слава Богу никой наоколо не ни слушаше или поне нямаха вид ,че ни слушат.Изръмжах когато тя ме погледна ядосано.Кръвта стичаща се от дланта й на всичкото отгоре не помагаше.Определено ми де искаше кръв...тя го знаеше.
- Това е единствения начин да спреш силата Годрик...иначе ще убия половината тук.Знаеш го.Правил си го.Иска ти се да го направиш.Ако не си ти тогава явно ще трябва да "моля" Кристиан...а ти видя,че по-рано на него определено му се искаше да ме ухапе...избирай. - изрече брюнетката при което направо се смразих.
-Искаш да умреш ли? - извиках насреща й.Знаех,че само така ще може да се освободи силата и ще я напусне...когато тя се почувства изморена и слаба. - Андре поеми смяната й.
Казах на колегата й,а той кимна.Пича беше смесица между върколак и вампир и разбираше.Издърпах Виктория към едно свободно сепаре..и за ирония това бе сепарето точно до ония задник и "приятелката му".
- Няма да те убивам... - заявих й,а тя ме изгледа гневно. - Има и друг начин..сигурен съм.Ще опитам по-скоро.
Избутах я назад и в следващия миг плъзнах рязко зъба си по ръката й.Дълга рана от която изби алена кръв се бе появила.Викс извика при допира.Това което съдържаха зъбите ми можеше да я убие..а сега и действаше така сякаш някой десет пъти колкото нея я пребиваше жестоко след сигурно десет поредни малтретирания от всякакъв род.Болезнена работа..и то само в едно одраскване.Силата и обаче леко поспадна,но не достатъчно.Видях,че очите и са се променили - сега ядосано ме гледаха вълчите.Раздрах другата и ръка с нокти,а с зъби порязах вратът й...тялото и се разтресе,а аз я закрих от околния свят.
- Виктория...какво ме накара да направя... - усещах вкуса на кръвта й в устата си...едно одраскване,но пак бе достатъчно за да опитам и аз.. - Ако умреш няма да си го простя...

Students Брой мнения : 50

Вампирската страна на Изи получи това, от което се нуждаеше. Жадно поемаше от кръвта като в следващият момент се намираше в скута му прекрачила краката му. Всяка глътка изпълваше тялото и с енергия, а докосванията му я влудяваха отключвайки първичните й инстинкти.
За жалост на това беше сложено край, но новия й познайник и каза да почака малко. Тя се усмихна и го последва към бара за поръчка на такси, което всъщност се оказа две бутилки Джак Даниълс. Още по-добре. Той се приближи към барманката и й каза нещо, което на Изи и беше много любопитно, но внезапната каша в главата й и попречи да долови думите.
Разумната й страна я укоряваше, а мрачната чисто и просто се опитваше да накара другарката съвест да млъкне. Подхранена от частично заситен глад и мръсни помисли към секси сладура до нея, не беше особено трудна задача. Изи го последва в едно от сепаретата и на лицето й мигом изплува закачлива усмивка.
- Е, ще продължим ли до там, докъдето бяхме стигнали? - тя застана по същия начин в скута му както на бара и ръката й се плъзна под блузата му. Погледна жадно към вената му и тъкмо в този момент дойде барманката с поръчката.
В единия миг бутилките бяха оставени, а в следващия едната се пръсна на парчета.
- Какво по дяволите... - Барманката избяга, а Изи се беше разминала само с полята с алкохол ръка. Объркането се усили, когато се чу и викът от отсрещното сепаре.

Students Брой мнения : 121

Крис и вампиката се настаниха на сепарето срещу бара.Тя се настани върху него както беше и преди малко на бара.На Нортфилд това му хареса и дори отново пусна ръцете си в действие като зашариха по кръста й.Пъхаха се под потника,галеха я ,а след това слязоха и малко по-надолу до задните й части.
Виктория в тва време им донесе двете бутилки,но изглеждаше ужасно.Крис чувстваше,че една се държи на краката си,а след няколко секунди и едното шише се разби на малки парценца,които отскочиха навсякъде.Жалко за алкохола!Как може да разбие точно бутилка от това?!Да беше сок,цитронада,лимонада,но не и Джак.Това не беше добър знак.Няколко стъкълца се забиха в ръката на нашия герой ,както очевидно и в на вампирката.Тя изрупта.
-Нвка да продължим с по-приятните заинмания.-каза Крис,заключвайки,че това не е особено важно,привидно така изглежда мислеше,но не беше по този начин.Той се тревожеше за състоянието й и една много,много,много дълбока вътрешна част от него искаше да стане и да отиде да види какво става.Да направи нещо и да й помогне.Но тази част бе далеч заровена,че да не може да излезе наяве.
Тя го заслужава!Не трябва да се меся.
Нямам общо с това.
Тя само забива ножове в гърба.
Кристиан си повтаряше това на ум отново и отново,за да избие тези мисли от главата си.Тябваше да продължи със сегашното си занимание и отмъщение.
-Е..-каза красноречиво той.Можеше отново да бъде ухапан и след това да правят и други неща.На външен вид изглеждаше все същия владеещ се,красив и секси мачо.Чернокоската го захапа и отново блаженното чувство притъпи останалите притеснения.
НЕ знам след колко време,но се чу вик съвсем от близо.И то не от кой да е ,а от Виктория.Нортфилд рязко се отскубна и обърна врат към посоката на шума.Стъписа се при видяното.
-Какво направи ти,копеле нещастно!-изкрещя той като стана и видя случващото се.Викс беше разпокъсана от зъби и рани,които бяха смъртоносни за нея.-Нормален ли си!
Крис рязко заряза държанието от преди малко.Виктория умираше,заади този нещастник,който я беше разпорил като агне /козле хД/ на Гергьовден.За миг забрави за случките по-рано и ги запрати далече в съзнанието си.Трябваше да направи нещо,а след това да си оправят сметките.Той наистина беше влюбен в нея.Въпреки всичко и сега не можеше да я остави така.
-Разкарай се!-изкрещя отново той и я грабна от дивана.Не знаеше къде да я заведе.При кого.В болница? Не,там щяха да ги затворят в психиатрия,ако им разкажеше какво е станало.Не,не,не.Трябваше да има все при кого да я заведе,за да направи нещо.

Graduates Брой мнения : 34

Виктория кървеше и изглеждаше доста зле.Поне вътрешната й сила беше намаляла и сега в това отношение беше по-добре.Но онзи идиот продължаваше да се натиска с вампирката на съседното сепаре.Идваше ми да отида и да му откъсна главата.Не можеше ли да разбере колко го ценеше Виктория,а сега и това,което направи.
-Викс,спокойно..-казах с нежен глас.Онзи можеше да си го начука отзад.-Това не може да е смъртоносно,поне така мисля.
Като я гледах така и не знаех какво да правя.Метна на колегата й и той донесе една бутилка,поне не разпита кво е станало с нея.Знаеше,че няма да я нараня.И аз така знаех,но май точно това бях направил.
Докато стоях и момчето зад нас се разкрещя като луд и веднага се приближи към Викс.Всички обиди бяха отправени към мен.
-Това е заради теб!-изкращях аз на свой ред.Ако той не се беше появил нищо от това нямаше да стане.
Изблъсках го след като взе вълчицата,защото той най-много да й навреди отколкото нещо друго.Нямаше да го оставя да тръгне нанякъде с нея.
-Не се доближавай!-забих му един и клекнах да видя как е тя.

Students Брой мнения : 121

Болка прониза тялото на момичето когато вампира започна да прокарва зъби по кожата й. Цяло чудо бе,че Годрик се съгласи да и помогне в това. Тя извика при поредното докосване,усещаше кръвта по кожата си,долавяше мириса й,но болката започваше да притъпява всичко.Тялото и бе като премазано от пет-шест автобуса и после горе-долу толкова трамвая и някой наистина много,много дълъг влак. Погледът и се замъгли,но тя чу гласът на Кристиан. Опита се да произнесе името му,но само успя да отвори уста -и до тук. Крис пък се нахвърли върху Годрик.
Много хубаво няма що! Аз умирам,а те се бият...
Виктория изстена силно с което привлече вниманието им. Премигна няколко пъти и видя Годрик който след малко бе изместен от Кристиан...и двамата мъже хванали се за гърлата. Вълчицата протегна ръка,но не успя да я вдигне особено много.
- Това е зареди теб! - изкрещя Годрик. - И зареди онази твоя вампирка.Силите на момичето влияят на Виктория...те имат една и съща дарба...онази с копирането,ако не си наясно.
Нищо което Викс да не знаеше. С усилие се надигна и погледна вампирите.
- Вие...сте...идиоти. - изрече едва ,едва и изплю някаква кръв. Тялото и я предаваше и тя го усещаше. Щеше да умре...,но някак си винаги си го представяла..ами не чак толкова мъчително.

Students Брой мнения : 121

Гогрик и Крис отново започнаха да показват юмруци и въздухът се изпълни със звука от обидите им отново.Малоумни ли бяха,че те докато показваха тестостерон,Викс си издъхваше.
Накрая Нортфилд се освести какво беше тръгнал да прави и отиде при вълчицата.
-Разкарай се.-измърмори нашия герой на другия и отново я взе на ръце.-Не ме интересува кво искаш!
Тя леко изпъшка,когато Крис я дигна,защото тялото й се разклати,но Нортфилд леко я погали по косата и каза с нежен глас,какъвто не беше употребявал от мноого време насам.
-Не мърдай,Вики. Нали няма да умираш без да сме си избухнали много яко заедно?
Той тръгна напред,накъдето беше бара и видя един от онея дето й помагаше,докато тя беше на работа.Раздаваше разгорещено питиета насам-натам,а хората около него си прекарваха вечерта както бяха обмислили.Е,не всички.Кой знае какви драми се разиграваха в останалата част на клуба.Другия път поне пуканки да взема,да съм подготвен.
-Ей,ти!-викна КРистиан раздразнено.-Къде има празна зала?
Типът го изгледа,след това тръгна към тях и упъти КРис накъде да отиде.Билярдната зала била празна и можело да отидат там.Перфектно.Не,не беше,защото нашия герой нямаше ни най-малка представа какво да прави с Виктория.Още й беше ядосан и се чувстваше предаден,но за момента това беше на заден план и след като се оправеше можеше тогава да си връща и да разиграва всичките си планове.Сега трябваше да я съединят и отново да е секси и цяла както преди 10 минути.Нортфилд искаше да разкъса главата на онзи нещастник ,за това ,което беше направил.
Стигнаха залата и Крис сложи вълчицата на едната маса за билярд.Тя изохка отново,а нашия герой се наведе и само леко я целуна.
Сега..Какво да правим оттук нататък?-мислеше Кристиан.
-Какво.. Как да помогна?-каза той й я погледна.Дано да можеше да говори,защото иначе нямаше идея какво ще стане.

Students Брой мнения : 121

Вълчицата усети,че някой я вдига и после я оставя на нещо твърдо.Чу нежен познат глас да и говори,но не можеше да различни на кой точно принадлежи.Гласът обаче искаше да знае как може да и помогне.Викс се насили да говори.
- В-в-...в.. - тя се задави леко и тялото и се разтресе. - вълк.
Едва изрече момичето и замига за да възстанови зрението си.
- Кръв... - изрече отново.Надяваше се този който е при нея да е разбрал.Тя искаше обаче да види кой е...смътно си спомняше станалото - Годрик,Крис и другото момиче.Накрая обаче отговора и дойде като гръм от ясно небе.
- Крис! - изрече тя с цялата си сила,но гласът и бе тих и пресипнал.Стисна ръката му и леко се опита да се надигне което беше наистина тъпо и глупаво.Та тя едва ли не бе на парченца..разпокъсана като парцалена кукла.Направо страхотно.И после,ако някой спори с нея,че не е руса глава - на.Тя бе казала на Годрик да направи това с нея...и май си бе предписала смъртната присъда.

Students Брой мнения : 121

Крис крачеше в кръг и неможеше да си намери място.Тъпото положение не му харесваше и не можеше да се примири с това,че си нямаше и най-малка скапана представа какво да прави и как да й помогне.Викс се опита да произнесе няколко думи,но крайният резултат не беше увенчан с много успех.Единственото,което чу нашия герой беше кръв и вълк.
-Знам,че си вълк ,Викс..-каза той,защото не можеше да разбере какво имаше впредвид тя./наистина можеше да е по-точна.Например да стане,са седне и подробно да му обесни думите си.А не да стои така легнала и умираща.Малко помощ нямаше да е излишна.
Нортфилд отиде до края на стаята и включи климатика,защото беше адска жега в помощението,а това май не беше добре за нея.Студения въздух можеше да помогне някак.
-Крис!-се чу да произнася вълчицата едва,с толкова немощен глас.
-Да,какво има?Добре ли си?-Кристиан веднага изтича до нея и й хвана ръката.Целуна я по челото и взе една бутилка с алкохол.Отвори я.Първо я надгна и отпи голяма глътка,след което започна да я излива върху нея.По-скоро върху раните й,където бяха по-големи.Алкохола трябваше а помогне за зарастването им.Въпреки,че те бяха от вампир,а тя беше върколак ,да се надяваме онзи кучи син да беше внимавал и да не са били толкова смътоностни.Така че в този случай това трябваше да помогне.Дори въпреки охканията и стененията й докато го изливаше.
Кръв .
Да нейната беше поизтекла малко.Но аккво общо има с друго?Той ен можеше да й даде да го захапе,защото така и той щеше да епроснат до нея умирайки.Голям кеф.Но сега не знаеше къде да намери друг върколак да й даде кръв или да й помогне.А и можеше да няма много време,а и не искаше да я оставя сама.Тогава се сети.Неговата кръв можеше да яизлекува.Но той не можеше да й я даде точно от вената си.Но можеше да източи и да й даде да я изпие след това.
Кис веднага намери една кана сложена на близката масичка и взе.Приближи устни до ръката си и отхапа на едно място.Кръвта започна да се стича в съда и да го пълни.Скоро каната беше наполовина пълна и нашия герой облиза ръката си,след което остави раната така.Скоро щеше да заздравее.Наля в една чаша от каната и отие при Викс.Надигна я малко и сложи чашата до устните й.
-Изпии я!-заповяда той с нежен,но и припрян глас.Ако след като я изпиеше започнеше да се подобрява значи всичко щеше да се оправи.Виктория започна да пие и скоро пресуши чашата,той й даде още една и още една докато накрая не изпи цялото количество.Очите й леко светнаха и се появи малко цвят по бузите й.Може би това беше добър знак.

» Бар "Night"
» Бар "Night"
» Baptiste Giabiconi - One Night In Paradise ♥
» Многоизвестният бар "Night" преди няколко дена
» Бара "Night" след като Силвия разбра че Ферис има 3 годишно дете XD