Nightclub "This night we.."

Червенокосата се почувства толкова глупава и засрамена, че за момент й се прииска да се свлече надолу и да се скрие под бара. Не се бе излагала така скоро и най-лошото от всичко бе, че не трябваше да го убива, а да се сближи с него. Ако нещата бяха различни, нямаше да има от какво да се срамува, но вече бе започнала да се съмнява. Трябваше да действа бързо, преди да го е изгубила напълно, защото Даниел нямаше да е доволен, а и Мег не обичаше да го разочарова.
Изпи мартинито си без да си поеме дъх, като остави празната чаша и се изправи. Приглади леко роклята си, като извади едно малко листче от чантата си и без никой да я види, най-вече Рийд, тя го пусна в джоба му. Знаеше, че рано или късно щеше да го намери, а щом види номера й, щеше да се обади. Може би щеше да се замисли, малко да се двоуми, но най-накрая щеше да й звънне, а тя можеше да разчита само на това. Така че без да казва нищо, се обърна и тръгна към изхода.
Краката й все още трептяха, затова и тя вървеше бавно и внимателно, но не сякаш беше пияна. И все пак, вратата й се видя доста далеч, а секунди преди да я стигне, усети как нещо я влечеше назад. Затвори очи и си повтори няколко пъти на ум, че трябва да си отиде, но нещо отвътре я изгаряше и не й даваше спокойствие. Знаеше, че няма да се послуша, затова въздъхна тежко и се обърна към бара, като видя че Рен я гледаше, очевидно чакайки да излезе.
Мег наклони главата си на една страна и се усмихна мило, като не знаеше дали така й се стори, защото бе прекалено далеч, но той май също й се усмихна. С решителна крачка се върна към него и видя как мъжа отвори уста, може би за да каже нещо, но така възможност не му бе дадена. Тя хвана лицето му, придърпвайки го леко към себе си, като впи жадно устните си в неговите и издаде един съвсем тих, едва доловим звук от удоволствие. Езичето й най нахално се намести между тях, като потърси неговото, докато червенокосата се притискаше в силното тяло на Рийд.
Целувката не продължи много дълго, но за сметка на това беше наистина страстна. А когато Мег се отдръпна от него, не побърза да изчезне отново. Вместо това му се усмихна, като с палче изтри гланца, с който го бе изцапала малко по долната устна. Небрежно премина с другата ръка през косата му, като заобиколи ушенцето му и мина отново отпред, стигайки го под брадичката му, като по този начин го накара да я погледне в очите.
- Обади ми се – каза сладко и прехапа долната си устна, като вече бе готова да си отиде.

И най-накрая всичко си дойде на мястото. Мег се осъзна и се сети коя точно беше тя и как можеше да положи всички мъже в краката си. Беше глупаво да се притеснява от някой, само защото я беше накрал да се почувства по-добре от обичайното … и защото се целуваше точно така, както на нея й се искаше. Можеше да си вземе каквото си поиска от него, а се притесняваше от малко удоволствие … та какво не й беше наред, че да се притеснява от това? Пред нея седеше истински мъж, а съдейки по предложението му, беше и истински кавалер.
Още преди да успее да му отговори, вече бяха тръгнали, като тя се намираше в прегръдките му, но нямаше никакво намерение да се дърпа. Виждаше, че бе станал по-настоятелен и решителен, а това я караше да се чувства все по-желана. Без да си губят времето, двамата се озоваха в колата му, макар че червенокосата щеше да прекара нощта в хотел, който се намираше на три пресечки от тук. И когато му го каза, това май не го зарадва … щяха да прекарат наистина малко време заедно.
След по-малко от пет минути бяха пред красиви хотел, в който отсядаха наистина богатите хора, но все пак Даниел се грижеше за цветето си. Беше й дал и дебитна карта, в която имаше повече пари, отколкото можеше да похарчи, което най-вероятно щеше да стигне до ума на Рийд, но мислите му бяха прекъснати от нежния глас на Мег. Тя отново сложи ръка на бедрото му, като го огледа жадно, сякаш тя бе мъжа, а той секси жена в оскъдна рокля.
- Искаш ли да се качиш? –попита тихо червенокосата и започна да прави кръгчета с нокътя си върху крака му – Рано е, а и мисля, че още едно питие няма да ми се отрази зле.
В погледа й се долавяше умиление, но имаше и доста похот, а това нямаше как да отбегне на Рийд. Момичето искаше да прекара още малко време, а как да откажеш на такова нежно цвете? А и пиколото беше там, като бързо си свърши работата и отвори вратата на дамата, която обаче не слезе веднага. Тя все още чакаше да чуе отговора на Рен, когато мъжа в униформата я поздрави.
- Добър вечер, госпожице Мег – каза той някак странно, хем учтиво хем не, но какво се очакваше, когато и тя самата не знаеше фамилията си – Сама ли ще сте тази вечер или искате да паркирам колата в паркинга?