Nightclub "This night we.."

Graduates Брой мнения : 226

Вечерта бе доста важна, затова Мег извади една от най-примамващите си рокли. Не че имаше много … Даниел не я пускаше да излиза, освен ако не трябваше да свърши нещо важно. Е, това беше наистина важно и по думите му щеше да й се наложи да излезе още доста пъти, за да свърши работата както трябва. Разбира се, тя го прие сякаш той се съмняваше в нея, но милото момиче нямаше и представя срещу какво я изправяше любимия й. Каза й, че просто трябва да го омая и да получи достъп до дома му … сякаш това беше трудно, та тя можеше да омая всеки, само като го докосне.
Въпреки, че щеше да прекара вечерта в нощен бар, реши да не прекалява с грима. Силата на красотата бе в естествената визия и тя го знаеше по-добре от всички, затова просто среса косите си, като сложи няколко аксесоара и вече бе готова. Усмихна се доволно на отражението си в огледалото и след като взе чантата си, се качи във вече чакащото я такси.

* ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ *
Скоро бе в центъра на града, където се намираше заведението. Погледна отново телефона си, на който бе записала инструкциите на Озера и се усмихна победоносно, сякаш вече бе изпълнила задачата си. Влезе в бара и огледа внимателно всичко, като без да се замисли отиде към по-тихата част на заведението. Настани се на един от високите столове и си поръча мартини с повече маслинки, което дойде на момента, придружено с някаква изтъркала се реплика. Разбира се, Мег го отсвири веднага, тъй като и без това й трябваше озлобен.
Мъжа, който трябваше да чака се появи доста скоро, точно както каза Даниел и се настани близо до нея. Да, обаче не беше достатъчно, затова на Мег й се наложи да изчака двойката между тях да се разкара, за да може Рен да види по-добре сцената, която щеше да се разиграе специално за него.
Червенокосата поднесе празната дебитна карта към бармана, който се чувстваше обиден от отхвърлянето й. След като осъзна, че вътре нямаше никакви пари, започна да става все по-груб с нея, а тя реши да го удари на лигава богаташка, за да го озлоби още повече. И след като разговора се разгорещи наистина много, успяха да привлекат внимание на много хора, но най-вече и на „специалния” гост. Той се вгледа в сцената, а леденото изражение на Мег омекна, за да може бързо да заеме ролята на жертва.
- Госпожице, ако не можете да си платите, ще ми се наложи да повикам охраната – каза накрая бармана бесен, тъй като нямаше никакво желание да се занимава с нея вече.

Дрешки:
Spoiler:

Graduates Брой мнения : 119

Рийд се нуждаеше от малко разпускане след толкова време. От кога не беше излиза просто ей така да пийне нещо да се отпусне. Да наблюдава животеца на смъртните хора, може би да си поиграе с тях. Бяха като някой овчици и като видеха нещо малко по стряскащо и различно гледаха като теле в кланница. Беше толкова весело. Разбира се той беше възрастен, но както се казва за забавлението няма граници.
Санса беше на спа уикенд с още няколко приятелки. И тя беше изморена и за това също беше отишла да релаксира, но Рийд предпочете да остане в Лондон на спокойствие и сам в къщата. Обичаше тишината. А и синът му Макс тъкмо беше с майка си щеше да е прекрасен уикенд.
Рийд се обелече в син спортен костюм и съответно подхождащи маратонки и отиде в гаража, къде седна зад волана на една от многото коли. Беше избрал един мерцедесите. Това беше любимата му марка впрочем. Подкара колата мислейки до отиде в някой бар, но му се прийска друго.
Зави по отбивката към град Шадоухууд на около 50 км. от Лондон. Можеше да се засече с някое от децата си, но това не беше чак толкова страшно.
Покара колата известно време по улиците насам натам, докато реши къде да спре да пийне нещо и да се позабавлява. Изведнъж видя един познат клуб, в който беше идвал преди и дори имаше ВИП място.
Заобиколи опашката разбира се! Няма да чака заедно с простолюдието. Навлезе навътре в клубът, но реши да отиде в бара от колкото във ВИП зоната за разнообразие. Влезе през малкия коридор в бара и седна на едно столче разстояние от една лигава двойка. Поръча си текила с лимон и бавно огледа бара. Хората не бяха малко, но не беше и препълнено. Беше перфектно.
Рен отпи малка глътка от текилата и освободи съзнанието си мислейки какво да направи на горките хора. Изведнъж се чу караница близо до него и забеляз, че двойката я няма, а близо до него седеше хубаво момиче с червено буйна коса и червено рокля. Отиваше й!
Тя се караше с бармана явно защото е дала кредитна карта без пари. Може би тя не беше права, но бармана наистина се държеше доста гадно и не както трябва. Не можем да кажем, че на г-н. Рен му е дожаляло, но не му се слушаха кавги.
- Барман пиши питието на момичето на моя сметка - каза той накрая и бармана го изгледа подозрително, а Рийд го удостои с един безразличен поглед. Бармана кимна и се отдалечи от момичето. Вещерът отново отпи от питието си.

Humans Брой мнения : 15

Ребека написа:: С Делгадо взехме една бутилка уиски и се настанихме на едно сепаре в ъгъла на бара. Подавахме си бутилката, натискахме се, меко казано, но все пак присъстваха и онези сладки целувки като по филмите. Флиртувахме и си говорехме разни глупости, което не бях предполагала, че може да се случи изобщо между мен и момче.
И изведнъж като за капак, реши да се появи майка ми с някакъв мъж под ръка. Застана до сепарето, огледа ме с онзи свой скептичен поглед и след това хвърли бегъл поглед към Делгадо. По дяволите.
- Скъпа... радвам се да те видя. - И този неин мазен гласец.
Погледнах я с възможно най-отегчения поглед, вдигнах бутилката, отпих една голяма глътка, колкото да притъпя някоя и друга дума, която имам да й кажа и я погледнах отново, този път с пиянска усмивка на лице.
- Майчице, мила мамо. Откога не сме се виждали. Но поради някаква причина аз не се радвам да те видя. - Казах провлачено, наместих се в прегръдките на Макс и облегнах глава на рамото му. И без това вече със сигурност ни бяха видели да се целуваме, това беше нещо сравнително малко. - Виждам, че си си намерила нов приятел. Кой е той? Иконом или нещо такова? И с вас не ми е приятно да се видя, без да ме извинявате. - Казах, но все пак учтиво и отново отпих от уискито. Макс излеждаше отцепен от ситуацията, но не изглеждаше като да е изумен от думите ми, все пак и в часа му не се държах особено на ниво.

Ребека определено не се зарадва много,много на майка си и веднага се изрепчи.Алисън беше свикнала дъщерите и да и държат такъв тон.Е поне само някои от тях.Тя извъртя очи и се подпря на рамото на Питър като погледна дъщеря си с неодобрение.Беше се сгушила в някакъв мъж който видимо беше доста по-възрастен от нея.
- Връстник на баща ти не можа ли да откриеш? - излая Монгомъри и се намуси.Щом дъщеря и щеше да се държи така с нея тя нямаше да остане по-назад. - И той не е иконом или нещо такова,а твой баща!
Реши,че ще е най-добре да го каже направо защото нямаше какво да увърта.Видя обаче физиономийте им.Може би трябваше да е малко по-мила.Е станалото станало.
- И колкото и да не се радваш да ни видиш Ребека ще ни изтърпиш. - заяви твърдо Алисън. - Питър искаше да се запознае с теб.Надявах се да е в по-добра ситуация,а не в прегръдките на някакъв...
Тя направи гримаса вместо да продължи.Оставаше само да хване дъщеря си и да я издърпа от тук с викове и крясъци.Е не беше чак толкова зла.

Graduates Брой мнения : 226

Нещата вървяха почти така, както на Мег й се искаше, но все пак нещо липсваше. Бе изненадана от това, че мъжа веднага реши да плати питието й, точно както очакваше, но не я покани да му прави компания, нито се приближи към нея. Повечето го правеха с такава цел и въпреки, че си личеше, че разполага с доста пари, защо иначе да й плаща питието, ако не да се възползва после от присъствието й. Май Даниел беше прав – очевидно работата тук щеше да бъде малко по-сложна.
Червенокосата се замисли за момент, вгледала се в почти празната си чаша, като облиза бавно устните си и се зачуди какво да направи. Не можеше току така да отиде до него и да започне да го пипа, надявайки се това да му повлияе. А и Озера я беше предупредил – Рийд бе доста стар и силите й върху него щяха да са просто нищожни. Най-много да му стане малко по-симпатична, но съдейки по симпатиите, които изпитваше в момента към нея, това нямаше да й помогне никак.
Изправи се бавно, като все още обмисляше плана си, който никак не й харесваше, но просто не бе измислила резервен. А и кой може да я вини? Та тя беше прелестна, никой нормален мъж не отказваше на жена като нея, но очевидно този не беше такъв. А и точно това й хареса. Имаше нужда от малко предизвикателство. Беше й писнало от лесните жертви, които й поднасяше Даниел. Да, понякога й беше скучно и сама го молеше да й намери някакво занимание, но ето това тук бе нещото, което наистина привлече интереса й. И затова се приближи до тъмнокосия мъж, усмихвайки се възможно най-чаровно.
- Може ли? – попита мило тя, като погледна към празния стол до него, но още преди да получи отговор, се настани и продължи да говори – Чувствам се неудобно от това, което видяхте. И съм изключително благодарна. Тъй като очевидно няма как да откажа щедрото ми предложение, бих желала поне да ви правя компания … ако разбира се, това е приятно и за вас.
Думите й бяха внимателно подбрани и прилично поднесени, но въпреки това я бе обзело някакво вълнение. За пръв път не бе сигурна, дали щеше да получи положителен отговор, но тя не беше от онези хора, които се отказваха при първото камъче на пътя, правейки обратен завой към вкъщи. А и не можеше да се откаже … имаше нареждане от Даниел и бе готова на всичко, за да го изпълни.

Graduates Брой мнения : 119

Нашият човек продължи да пийва от питието си мислейки си, че не е много удачно човек на неговата възраст, да се подиграва и играе така с хората, като малко дете. И без това синовете му непрекъснато тероризираха градовете в околността не им беше нужно още едно чудовище на хоризонта.
Вместо това реши, че може да се обади на някой стари приятели и да се съберат... пък нататък ще го мислим какво ще става.
Когато за пореден път повдигна чашата към устните си забеляза, че червенокосата девойка се приближава внимателно към него. Сигурно за да благодари, че я е спасил от големия лош барман. Тя се настани до него и дори не изчака покана и започна мило да говори и внимателно подбираше думите си. Думите й звучаха, като от минала епоха. Сигурно са я учили на монго добър етикет. Така говореха хора израснали преди 4 века.
Но момичето не беше толкова стара. Беше едва на 20. Сигурно имаше строг настойник. Той я погледна и чак сега успя да анализира излъчването й. Беше неустоима прекрасна, за някой прост човечец, като бармана. Трябвало е просто да го докосне и да го омае за да я остави на мира.
- Нямам нищо против компания ви- каза той и се обърна към нея с интерес. Усмихна й се и наклони глава на една страна и я попита. - Защо просто него омая както прави обикновенно твоя вид и не го накараа например той да ти плати питието? - каза Рен и присви очи към самодивата, която явно малко се стресна, че е разкрита, а усмивката му още повече се разшери. - Не че имам нещо против да платя сметката, но просто ми е любопитно, защо?

Graduates Брой мнения : 226

Лицето на Мег пребледня като платно, а кожата по голите й рамене настръхна видимо. Това не й се беше случвало НИКОГА до сега и в момента не знаеше какво точно да каже. Та тя винаги знаеше какво да каже и направи, за да се измъкне или вмъкне в дадена ситуация. Така и се бе озовала сега до него, но вече това не й се струваше чак толкова добра идея. Бе леко уплашена и нямаше никаква представа как щяха да се развият нещата от тук нататък. Даниел наистина я беше предупредил, но това й се виждаше по-сериозно, отколкото бе очаквала.
Момичето премина нервно с пръсти през косата си, като се вгледа в усмивката му, която точно в момента й изглеждаше зловеща. Пое си дълбоко въздух, като го огледа внимателно, но вече бе стигнала до тук и нямаше намерение да се откаже. Щом искаше да знае, щеше да получи напълно искрен отговор. Нея я биваше с думите и бе време да се стегне и да си свърши работата като хората. Нали за това беше тя тук, а не някой от глупавите подчинени на Озера.
- Какво мога да ви кажа … барманите не са ми по вкуса – отговори искрено червенокосата и най-нагло взе лимончето, закрепено за чашата на седящия до нея мъж – Той определено не е сред мъжете, представляващи интерес за жени като мен.
Знаеше, че тук може да е избързала, но нямаше на къде да ходи. По-добре да го накара да се почувства желан, отколкото да се оплете в глупостите си и да го отегчи. Нямаше нищо по-ефикасно от закачливия невинен флирт, само че сега щеше да й се наложи да борави само с думи и усмивка, тъй като той веднага щеше да разбере какво прави, ако го докоснеше. Е … добре че беше наистина красива.
- Още едно Мартини – поръча тя на бармана, който я погледна втрещено – Пиши го на сметката на господина – довърши нагло Мег, като кимна към Рийд.
Обърна се леко към него, усмихвайки му се закачливо, като се надяваше да е готов малко да си поиграят. В очите й се виждаше онзи пламък, присъщ на амбициозните млади момиченца, които не се отказват лесно. А тялото й … то можеше да говори съвсем различни неща, но и до там щяха да стигнат, рано или късно. Още бе прекалено внимателна и предпазлива, за да скочи с главата на пред. Поне новодошлото й мартини щеше да помогне в този случай.

God Брой мнения : 417

- Радвам се че дойде. - Той се усмихна на русокосото момиче което се приближаваше към него. Това момиче беше единственното същество освен Стивън на когото можеше да вярва. Старите му тъй наречени приятели, бяха погребани ако не наистина за него бяха мъртви след още първата година по затворите.
- Ели не си се променила, оставаш все така прекрасна. - Майкъл докосна лицето и с един пръст и прокара ръката си по русата и коса. Не се бяха виждали от няколко години, от както Елизабет беше идвала на посещения в затвора за някакво изследване или нещо такова. Беглеца дори не очакваше тя да дойде.
- Заслужаваш много повече, е един беглец може да ти предложи само това. - Той посочи входа на клуба до който стояха. - Но пък имаме невероятно много време, и можеш да ме разпиташ за каквото си поискаш. - Майкъл се усмихна и двамата влезнаха в шумният бар.

Graduates Брой мнения : 4

Ейдирън беше дочул за някаква пещеря тук в Лондон която можела да отдеве човек до портите на Ада.Не знаеше колко да вярва на тези слухове,но реши все пак да провери.Нямаше обаче да се завира нон стоп по пещерите.Искаше да поживее малко нормално като изключи манията си за убиване на Луцифер.Затова и реши да пийне нещо в някой бар.За целта избра нов престижен клуб който му допадна още с самото влизане.Имаше билярдна зала която,ако си намереше дружка тук можеха да посетят.Имаше тиха част на клуба,но за сам човек не беше май много,много подходяща.Затова и той просто се настани на столче при бара като поръча просто едно уиски.За сега.Огледа бара с преценяващ поглед.Тук имаше какви ли не същества.От хора до демони.Бедните простосмъртни надали подозираха какво има до тях.През вековете беше видял най-различни ери.От вампири и хора рамо до рамо до изгарянето на вещици на клада и окриването на магическите същества.Чудно му беше в бъдеще какво може да стане.С новите които не умееха да се контролират и често се изтъкваха...най-много някоя война хора срещу свръхестествени.Това нямаше да го учуди.

Graduates Брой мнения : 119

Spoiler:

Мег написа:: Лицето на Мег пребледня като платно, а кожата по голите й рамене настръхна видимо. Това не й се беше случвало НИКОГА до сега и в момента не знаеше какво точно да каже. Та тя винаги знаеше какво да каже и направи, за да се измъкне или вмъкне в дадена ситуация. Така и се бе озовала сега до него, но вече това не й се струваше чак толкова добра идея. Бе леко уплашена и нямаше никаква представа как щяха да се развият нещата от тук нататък. Даниел наистина я беше предупредил, но това й се виждаше по-сериозно, отколкото бе очаквала.
Момичето премина нервно с пръсти през косата си, като се вгледа в усмивката му, която точно в момента й изглеждаше зловеща. Пое си дълбоко въздух, като го огледа внимателно, но вече бе стигнала до тук и нямаше намерение да се откаже. Щом искаше да знае, щеше да получи напълно искрен отговор. Нея я биваше с думите и бе време да се стегне и да си свърши работата като хората. Нали за това беше тя тук, а не някой от глупавите подчинени на Озера.
- Какво мога да ви кажа … барманите не са ми по вкуса – отговори искрено червенокосата и най-нагло взе лимончето, закрепено за чашата на седящия до нея мъж – Той определено не е сред мъжете, представляващи интерес за жени като мен.
Знаеше, че тук може да е избързала, но нямаше на къде да ходи. По-добре да го накара да се почувства желан, отколкото да се оплете в глупостите си и да го отегчи. Нямаше нищо по-ефикасно от закачливия невинен флирт, само че сега щеше да й се наложи да борави само с думи и усмивка, тъй като той веднага щеше да разбере какво прави, ако го докоснеше. Е … добре че беше наистина красива.
- Още едно Мартини – поръча тя на бармана, който я погледна втрещено – Пиши го на сметката на господина – довърши нагло Мег, като кимна към Рийд.
Обърна се леко към него, усмихвайки му се закачливо, като се надяваше да е готов малко да си поиграят. В очите й се виждаше онзи пламък, присъщ на амбициозните млади момиченца, които не се отказват лесно. А тялото й … то можеше да говори съвсем различни неща, но и до там щяха да стигнат, рано или късно. Още бе прекалено внимателна и предпазлива, за да скочи с главата на пред. Поне новодошлото й мартини щеше да помогне в този случай.

Рийд ясно забеляза, че на момичето никога не й се е случвало да я разкрият и се бе почувствала малко стресната. Разбираше я. Преди хиляди години и той се е чувствал така няколко пъти когато по-големи от него са го разкривали и той не знаеше какво да каже или направи за да се оправдае. Обаче момичето беше наистина искрено с отговора си, но все пак имаше и още нещо, но това не го засягаше за сега. Поне докато не му взе лимончето и каза, че такъв тип мъже не я интересуват и не я превличат.
А какъв тип тогава? Такива родени преди Христа, ли? В началото си помисли, че трябва да й каже веднага, че има жена и деца... Но после размисли. Може би един флирт можеше да го разведри и да го откъсне от ежедневието. А и момичето явно се интересуваше от него нямаше никаъв проблем. Щом си поръчваше ново мартини на негова сметка и го гледаше със онзи искрящ поглед, който младите и ентусиазирани момичета имат.
Усмивката на Рийд не слезе от лицето му и вниманието му официално вече беше заинтригувано от червенокоската. Може би вече беше време да разбере името й, а не само да й вика червенокоска на ум!
- Може ли поне да разбера името на дамата, която спасих от големият лош барман - каза с шегувито той и доизпи текилата си, която вече беше останала без лимонче. Бармана тъкмо донесе мартинито на момичето и той си поръча отново текила.

God Брой мнения : 10

Ейдриън МакКларк написа:

Spoiler:

Още с настаняването ми в хотела узнах, че няма да остана още дълго тук. Разрових се из куфара, извадих една рокля и след около половин час вече затварях входната врата. Оставих ключа на рецепцията и затраках с токчетата по стълбите към чакащото ме такси. Попитах шофьора за някой приятен клуб и без да се впуска в обяснения, след четвърт час той ме остави пред една прилично изглеждаща сграда. Отвътре се чуваха шумове, миришеше на простосмъртни и много алкохол. Хареса ми още от самото начало.
С влизането ми вътре няколко глави се обърнаха (малък спомен от срещата ми с баща ми тази сутрин), но аз не ги отразих изобщо. Насочих се право към бара. Седнах на едно високо столче, изчаках търпеливо бармана да вземе поръчката ми и след малко вече пиех от любимия си Блек Рам, докато се наслаждавах на множеството апетитни момчета. Не че флиртувах особено много, но нямах нищо против тази вечер и това да се случи.
И тогава погледа ми попадна на него. Той стоеше там с цялото си изящество. Хибрид. Още по миризмата се разбра. Но ми допадна. В продължение на няколко минути просто го наблюдавах, като периодично отпивах от уискито, а след като чашката се изпразни, поех дъх и станах от столчето. Дръпнах набралата се рокля малко надолу и бавно се насочих към него. Беше с гръб към мен, така че нямаше как да ме види, но слуът му бе адски силен и се обърна точно когато бях на няколко сантиметра от него. Огледах го отново и се усмихнах глуповато.
- Реших, че трябва да се запозная с теб. Прекалено си секси, за да седиш сам на бара. Трябва ти компания. - Слабо. Много слабо от моя страна. - Името ми е Луси. - Споделих и протегнах ръка.

Students Брой мнения : 116

Алисън Монгомъри написа:

Spoiler:

Тази жена.... Ядосваше ме само с присъствието си, но думите, с които искаше да обиди мен и Делгадо просто преляха чашата. Стиснах бутилката с уискито и тя се спука. Не се счупи, но се напука доста сериозно и ако още веднъж я стиснех така, може би щеше да се разпилее наоколо.
- И той не е иконом или нещо такова, а твой баща! - Думите ми приседнаха в гърлото.
Ококорих се насреща й и стоях безмълвно около минута. След това усетих нещо мокро по ръката си и когато погледнах.. Да, естествено. Бях счупила бутилката. Уискито се стичаше по пръстите ми, следвано от малка диря кръв, защото явно някое стъкълце ме беше порязало. Браво мамо, направихме свинщина. И то с уискито.
- Макс. Защо не отидеш да донесеш ново уиски.. И може би нещо за попиване. - Казах умолително, той ме погледна с несигурен поглед, но видя нещо в очите ми, което го накара да стане и да ме остави сама с... родителите ми. - Ти по-ужасна от това можеш ли да бъдеш? - Изкрещях насреща й, малко след като Делгадо се отдалечи. - Нужно ли е всички да разбират за драмите ни? Трябва ли всеки път да съобщаваш важните неща все едно излизат през онази ти работа? Понякога изобщо се чудя как мога да съм ти дъщеря! - Излаях насреща й ядосано и усещах как лицето ми се е извило в ядосана гримаса.
Със сигурност не правех особено добро впечатление на баща ми.. Но силно се надявах с него отношенията ни да не са такива като с нея. Нея я ненавиждах.
- Е, предполагам ще трябва да поговорим. - Казах вече малко по-спокойно и облизах раната, която се бе образувала на ръката ми от забилото се стъкло.

Graduates Брой мнения : 226

Мег най-накрая си позволи да се успокои. Очевидно бе грабнала интереса му, а това означаваше, че имаше големи възможности да завърти и главата му. Трябваше малко да са постарае, но все пак никой не можеше да го направи по-добре от самата нея. Все пак бе успяла да влезе в леденото сърце на Даниел Озер. Можеше и наистина да не е в категорията на този мъж, но вече бе сигурна в успеха си. Никой мъж не й беше отказвал … и никой нямаше да й откаже!
Не се изненада от въпроса му, но за разлика от много други, които го бяха задавали, с него щеше да е искрена. Не искаше да рискува. Някои от съществата усещаха лъжата по-бързо от всеки друг, а тя все още не бе разбрала на какво точно е способен мъжа пред нея. Подходи внимателно, като му се усмихна приканващо и захапа лимончето за меката сочна част. Киселия сок навлажни плътните й устни, а искрящите й очи се насълзиха леко от вкуса. Тя отдръпна лимончето от устните си, като ги облиза бавно и демонстративно, а след това се обърна към Рийд.
- Казват ми Мег – отговори откровено тя, тъй като нямаше никаква представа как я бяха нарекли родителите й – А как мога да ви наричам вас?
още преди да е приключила с въпроса с, бармана се появи, като с недоволство постави чашата й пред нея. Колко сладко … първо си мислеше, че има шанс с жена като нея, а после й се цупеше. Затова и отнесе един от укорителните й погледи, който го изгони бързо. Вдигна чашата си и я поднесе към устните си, като в комбинация с вкуса от лимона, който все още беше по езичето й, й се видя някак прекрасно. Погледна съмнително чашата си, като видя само една маслинка и се намръщи недоволно, но взе пак извади клечката от чашата и захапа малкото зелено плодче.
Завъртя го между зъбките си за секунда и го всмука навътре, като след малко го сдъвка. Усмихна се мило на компанията си, като все още дъвчеше, наслаждавайки се на силния алкохолен вкус, който се бе пропил в маслинката.

Graduates Брой мнения : 4

Луси. написа:

Spoiler:

Ейдриън МакКларк написа:

Spoiler:

Още с настаняването ми в хотела узнах, че няма да остана още дълго тук. Разрових се из куфара, извадих една рокля и след около половин час вече затварях входната врата. Оставих ключа на рецепцията и затраках с токчетата по стълбите към чакащото ме такси. Попитах шофьора за някой приятен клуб и без да се впуска в обяснения, след четвърт час той ме остави пред една прилично изглеждаща сграда. Отвътре се чуваха шумове, миришеше на простосмъртни и много алкохол. Хареса ми още от самото начало.
С влизането ми вътре няколко глави се обърнаха (малък спомен от срещата ми с баща ми тази сутрин), но аз не ги отразих изобщо. Насочих се право към бара. Седнах на едно високо столче, изчаках търпеливо бармана да вземе поръчката ми и след малко вече пиех от любимия си Блек Рам, докато се наслаждавах на множеството апетитни момчета. Не че флиртувах особено много, но нямах нищо против тази вечер и това да се случи.
И тогава погледа ми попадна на него. Той стоеше там с цялото си изящество. Хибрид. Още по миризмата се разбра. Но ми допадна. В продължение на няколко минути просто го наблюдавах, като периодично отпивах от уискито, а след като чашката се изпразни, поех дъх и станах от столчето. Дръпнах набралата се рокля малко надолу и бавно се насочих към него. Беше с гръб към мен, така че нямаше как да ме види, но слуът му бе адски силен и се обърна точно когато бях на няколко сантиметра от него. Огледах го отново и се усмихнах глуповато.
- Реших, че трябва да се запозная с теб. Прекалено си секси, за да седиш сам на бара. Трябва ти компания. - Слабо. Много слабо от моя страна. - Името ми е Луси. - Споделих и протегнах ръка.

Ейдриън седеше усещайки няколко погледа върху себе си.Отпиваше от чашата си без да му пука особено за хората наоколо.Усети обаче,че някой се приближава към него и се обърна.Младо на вън момиче с руси коси и хубави очи.Бяла кожа и черна рокля.Сладко.Секси.Усети,че не е човек,но не можеше да прецени расата и.Намръщи се леко,но после разкара това изражение и кимна на момичето да седне на стола до неговия.
- Луси а?Хубаво име. - каза и отпи от питието си. - Аз съм Ейдриън.
Отново я огледа,но този път по обствойно.Макар и войн и той беше мъж.Позвоялваше си такива неща и то доста често.Но това,че не можеше да определи расата и не му допадаше особено.
- Е Луси искаш ли да отидем в някое сепаре и да си поговорим? - всъщност се зачуди дали да не попита "да те оправя",но разбра,че ще е твърде грубо.А и той по принцип не беше такъв,но напоследък беше научил доста неща за Луцифер и това го притесняваше и размътваше мозъка му. - Съжалявам предварително за гадното си държание.

Graduates Брой мнения : 119

Spoiler:

Мег написа:: Мег най-накрая си позволи да се успокои. Очевидно бе грабнала интереса му, а това означаваше, че имаше големи възможности да завърти и главата му. Трябваше малко да са постарае, но все пак никой не можеше да го направи по-добре от самата нея. Все пак бе успяла да влезе в леденото сърце на Даниел Озер. Можеше и наистина да не е в категорията на този мъж, но вече бе сигурна в успеха си. Никой мъж не й беше отказвал … и никой нямаше да й откаже!
Не се изненада от въпроса му, но за разлика от много други, които го бяха задавали, с него щеше да е искрена. Не искаше да рискува. Някои от съществата усещаха лъжата по-бързо от всеки друг, а тя все още не бе разбрала на какво точно е способен мъжа пред нея. Подходи внимателно, като му се усмихна приканващо и захапа лимончето за меката сочна част. Киселия сок навлажни плътните й устни, а искрящите й очи се насълзиха леко от вкуса. Тя отдръпна лимончето от устните си, като ги облиза бавно и демонстративно, а след това се обърна към Рийд.
- Казват ми Мег – отговори откровено тя, тъй като нямаше никаква представа как я бяха нарекли родителите й – А как мога да ви наричам вас?
още преди да е приключила с въпроса с, бармана се появи, като с недоволство постави чашата й пред нея. Колко сладко … първо си мислеше, че има шанс с жена като нея, а после й се цупеше. Затова и отнесе един от укорителните й погледи, който го изгони бързо. Вдигна чашата си и я поднесе към устните си, като в комбинация с вкуса от лимона, който все още беше по езичето й, й се видя някак прекрасно. Погледна съмнително чашата си, като видя само една маслинка и се намръщи недоволно, но взе пак извади клечката от чашата и захапа малкото зелено плодче.
Завъртя го между зъбките си за секунда и го всмука навътре, като след малко го сдъвка. Усмихна се мило на компанията си, като все още дъвчеше, наслаждавайки се на силния алкохолен вкус, който се бе пропил в маслинката.

Рен наблюдаваше всяка нейно движение с интерес и не можеше да отрече беше превлечен от момичето. Тя наистина знаеше какво да прави, въпреки че той наистина я затрудняваше тъй като тя не можеше да му въздейства така както на другите, а и беше истинска наслада да я наблюдава всеки нейн флирт.
Захапвайки лимончето за меката част преди да му отговори. Ясно виждаше как киселата течност покрива устните й проследи езичето й с поглед, когато тя го прокара по устните си. А името й звучеше много меко и приятно за ухото. Тъкмо го беше попитала за името, когато бармана дойде и с недоволство й поднесе питието. Какъв мизерник само? За щастие бързо си тръгна. Докато тя отпиваше от своето питие Рен отговори на въпросът й.
- Рийд - кратко и ясно. Радваше се, че родителите му не са го нарекли с някое от онея дълги и тъпи имена, които са били подходящи по онова време. Би могъл да каже и фамилията си, но тя каза само първото си име, така че и тя щеше да се задоволи с това.
Тъкмо пристигна и питието му с ново лимонче. Докато отпиваше от пиетието си наблюдаваше как Мег поглежда към маслинката в питието си с недоволство явно е очаквала повече. Този баман почваше да го здразни. Тя набоде маслинката с клечката и пъхна в устата си.
- Барман - каза той и момчето се обърна и го погледна. - Донеси малко маслинки - каза той настоятелно. Тъй като нямаше много хора на бара. Той бързо донесе една купичка с маслинки.
Рийд взе една от маслинките и я бързо я сложи в между устните си и я сдъвка. Бяха наистина хубави маслинки.
- Ако поискаш още нещо само кажи, Мег - каза Рийд, като гледаше момичето с една усмивка на лице, която изглеждаше подигравателно, но всъщност не беше.

Graduates Брой мнения : 226

Усмихна се любезно, когато Рен се представи, но не каза нищо, тъй като вече знаеше името му. И все пак трябваше и до тук да стигнат все някога, сега оставаше само да запомни, че трябваше да го нарича единствено с първото му име. Нямаше да е особено трудно, имайки се предвид колко приятно й звучеше, но все пак реши да му го спести. Вместо това се усмихна доволно, когато чу поръчката му, а очичките й грейнаха при вида на маслинките. Обожаваше ги и веднага след като видя как мъжа до нея сложи една между устните си, тя пъхна нова в чашата си, оставяйки я да се напои.
- Ако искам нещо, вие ще сте първия, който ще разбере – каза тихо и доста примамливо Мег, като все още говореше на вие, но вече правеше и други неща.
Спусна ръката си по бедрото му, но нито прекалено далеч от ципа на панталона му, нито прекалено близо. Не искаше да го омайва, затова и не използва способностите си, тъй като не наясно, че когато го погали от вътрешната страна на крака, влудяващи тръпки щяха да преминат от него. Повечето жени се сещаха рядко за тази така чувствителна част от мъжкото тяло, но червенокосата не пренебрегваше подобни неща. Тази вечер щеше да използва всеки женски номер, за който се бе убедила че работи, пробвайки го върху Даниел.
И все пак, не искаше да го отблъсне с настойчивостта си, затова след по-малко от десет секунди, махна ръката си от там и го остави само със спомена за докосването. Отпи малка глътка от питието си, като го гледаше все още в очите и възможно най-нагло се протегна и за пореден път взе лимончето му. Харесваше киселия вкус, но не това беше причината – искаше й се да провокира мъжа срещу нея, а по този начин му показваше, че иска нещо от него, но бе рано да го каже.
Стисна новото резенче, но този път по-леко, като усети как киселия сок се разнесе по езика й. Накара устните й да изтръпнат за момент, а после го остави върху салфетката си, точно до вече изсмуканото лимонче. Колко ли още щеше да й се наложи да изяде, докато той прозре невината й закачка. Е … какво пък толкова, имаше още доста време, можеше да променят правилата на играта до тогава.

Graduates Брой мнения : 119

Хареса отговорът на въпроса й. Доста предизвикателен отговор, но той и не можеше да очаква друго. А и начинът по който го каза, тихо и примамливо и още говореща на Вие беше доста приятен за ухото.
Когато, обаче усети ръката й от вътрешната страна на бедрото си беше искрено и много приятно изненадан от нейните действия. Тръпки на еротика минаха по цялото му тяло и се задържаха най-много на членът му. Разбира се, не показа много от емоциите, които изпита. Единственото променено нещо в него беше усмиваката му, която беше станала еротична и примамлива, а очите му бавно се спускаха по хубавото й тяло.
За жалост след по-малко от десет секунди ръката й се махна и той остана само със спомена. Но той имаше милиарди такива спомени. От целувки и милувки.
Рен отново наблюдаваше с интерес играта й с лимончето му. Сигурно нямаше днес да опита от тези лимончета. Не че имаше и нещо против. Ако правеше така всеки път би й дал всички лимони на света.
Рийд отпи от текилата си и тя се изля в устата му и гърлотото му с познатият си изгарящ и стоплящ вкус.
- Е Мег кажи ми едно нещо - каза той и погледна с присвити очи докато оставяше чашата си на бара. - Щом момче като бармана - взе една маслинка я завъртя между пръстите си - не те превлича. Какъв е твоят тип мъже? - завърши той и я погледна леко предизвикателно със съвсем леко надменна усмивка и лапна бързо маслинката и я сдъвка. - Ако едно младо, красиво и стройно момче не те превлича, тогава кой? - попита Рен и си взе нова маслинка, която поднесе към устните си.

Graduates Брой мнения : 226

Въпроса му беше точно на място и това й хареса. Не беше глупав и не си правеше грешни изводи, а по начина, по който й се усмихваше, май Мег беше на прав път. И нямаше нищо против да погали малко егото му с отговора си, макар че нямаше да излъже, само за да го задоволи. Само за няколко минути той я беше заинтригувал истински и тя щеше да му се насади изцяло, тъй като точно това й беше работата в момента. Нима имаше нещо лошо да я смеси с малко удоволствие … е стига само Даниел да не разбираше.
- Работата е там, че мен момченцата не ме привличат – каза вече сериозно червенокосата, като се доуточни, правейки му добре обмислен комплимент – Харесвам истинските мъже!
Така си и беше. За нея няма по-голям мъж от Даниел Озера, но очевидно имаше поне един на тази земя, който можеше да се сравни с него. И точно заради това все още не бе изгубила интерес, като влагаше голяма доза удоволствие в разговора им, но все пак имаше проблем, който не й даваше мира. Никога до сега не се бе почувствала привлечена от друг мъж и когато осъзна, че той не е вчерашен, се чудеше дали ще го заблуди. Но не … не това беше проблема. Проблема й беше, че тя за пръв път намираше някой от всичките онези мъже, с които бе разговаряла, за приятен.
Видя как разтвори устните си, за лапне последната маслинка, но това на което всъщност обърна внимание, бе малката капчица от киселия им сок, която се стече от края на устните му и стигна почти до брадата. Мег видя златната си възможност в това и още преди да се е усети, тя протегна ръката си и гледайки в примамливите му устни, избърса капчицата с палеца си. Но не я попи със салфетката, а поднесе пръстчето си към своите устни, като засмука нежно възглавничката му, гледайки право в очите на Рийд.
Нямаше как да не забележи удоволствието, което младото момиче изпита от вкуса на маслинката. Но не побърза да си вземе … искаше да се наслади точно на тази капчица, което той можеше да разбере по похотливата й усмивка. О да, играта им определено бе преминала на по-горно ниво, но въпроса беше до кога само Мег щеше да атакува … нима Рен го беше страх да се включи?

Graduates Брой мнения : 119

Отговор на момиче, което наистина знае какво иска и как да го получи. Не се й очудваше. Излъчването й беше такова. Винаги е успявала да получи всичко, което поиска и го е правила доста пъти. И сега изведнъж на пътят и се появява истински мъж, които знае всеки женски трик на света и на които не може да му се въздейства и които знае точно какво иска.
Обаче на хоризонта се очертаваше един проблем за Рен. Той почваше да харесва Мег, но имаше жена и 5 деца от което едно от тях беше едва на 9 години. Можеше ли да зареже всичко за една със сигурност бурна нощ с Мег? Отговорът... трябва да бъде добре премислен и анализиран. Но до тогава, може да се опусне малко.
Когато той хапна маслинката малка част от сокът и се стече по брадичката му, а Мег избърса сока и засмука меката част на пръста си докато го гледаше с перверзен поглед, които изключително много му допадна и отново го побиха тръпки. Господи от доста време никой не го беше карал да се чувства така. Сега знаеше, че ако не се включи в играта щеше да е голяма загуба.
Той и прехапа устни и леко присви очи гледайки я.
- Мег мога ли да те попитам още нещо - попита той и си взе още една маслинка от купичката. - Каква е представата ти за истинският мъж?
Попита Рен и поднесе новата маслинка между устните си, гледайки към нея, но този път само леко я докосна до устните си само колкото до оближе сокът после и я поднесе към нейните устните. Тя леко ги разтвори и пое маслинка и устните й леко докоснаха пръстите му. Рийд прибра ръката си и облиза малкото от сок по пръстите си премесен със сладкият й гланц за устни.
- Харесват ли ти маслинките, Мег? - попита тихо Рен, като изговори името й по малко по-интимен начин.

Graduates Брой мнения : 226

Първоначалното притеснение се бе изпарило и сега Мег се чувстваше напълно спокойна в компанията на Рийд. Дори и беше приятно, а това започваше да си личи все повече. Свелите й очи започнаха да блестят, отразявайки всяка светлина, макар и слаба, а виновникът за това беше погълнатия алкохол. Но червенокосата не се притесняваше. Всичко това бе част от плана и за сега вървеше повече от добре. Оставаше да продължи така още няколко часа и без значение какво искаше той, тя щеше да му е под кожата.
Пое маслинката между сочните си устни, като умишлено докосна пръстите му с тях. Бяха някак солени и леко груби, а тя просто не можа да отрече, че това й хареса. Щеше й се да бъдат на малко по-уединено място, но самата тя се плашеше от нещата, на които бе способна. Никога до сега не бе прекарвала вечерта с друг мъж и нямаше представа как да се държи. С Озера правеше всичко от любов, отдавайки му се изцяло … как да се отдаде така на човек, който току що бе видяла. А и двамата бяха наясно, че ако си тръгнеха заедно от тук, най-вероятно всичко щеше да приключи със секс.
- Не харесвам мекушавите мъже. Аз съм силна жена и въпреки това търся по-силен и властен човек от мен. Мъж, който да ме накара да му се подчиня – каза тя с известна възбуда в гласа, като го гледаше доста сериозно в очите – А ти ми изглеждаш точно такъв мъж.
Усмихна му се леко накриво, като демонстративно облиза лимончето си и сбръчка леко чело. След това допи мартинито и с ръка направи знак на бармана да й донесе още едно. След това се обърна отново към Рен, като взе нова маслинка и я огледа внимателно. Хвана я със зъбки и я сдъвка, а малко след като преглътна отговори и на последния му въпрос.
- Харесват ми повече, когато ти ми ги даваш – каза сериозно и реши отново да атакува.
Перфектното й дълго краче, обуто в красива червена обувка на висок ток, се изкачи по крака му, галейки го нежно с глезен. Мястото не бе подходящо, за да се събуе и да продължи, докато не стигне до онази златна мина между краката му, но кой знае … до края на вечерта можеше да се окажат достатъчно усамотени, за да правят какво ли не.

Graduates Брой мнения : 109

Майкъл написа:: - Радвам се че дойде. - Той се усмихна на русокосото момиче което се приближаваше към него. Това момиче беше единственното същество освен Стивън на когото можеше да вярва. Старите му тъй наречени приятели, бяха погребани ако не наистина за него бяха мъртви след още първата година по затворите.
- Ели не си се променила, оставаш все така прекрасна. - Майкъл докосна лицето и с един пръст и прокара ръката си по русата и коса. Не се бяха виждали от няколко години, от както Елизабет беше идвала на посещения в затвора за някакво изследване или нещо такова. Беглеца дори не очакваше тя да дойде.
- Заслужаваш много повече, е един беглец може да ти предложи само това. - Той посочи входа на клуба до който стояха. - Но пък имаме невероятно много време, и можеш да ме разпиташ за каквото си поискаш. - Майкъл се усмихна и двамата влезнаха в шумният бар.

Ели беше поканена на среща.Направо не можеше да повярва.Не беше излизала с нормален мъж от....доста време,но ако можеше да нарече синът на Сатаната нормален при положение,че е лежал в затвора за убийство което по нейни сметки не е извършил то тогава...да тя имаше среща с наистина нормален мъж.Облече една синя рокля която изглеждаше малко по-официална от колкото Бет се надяваше,но нямаше да се преоблича.Харесваше и как платът стои по тялото и.Надяваше се и на Майкъл да му допадне.Затова просто обу черни обувки на заплашващо висок ток за някои хора и напусна дома си като се качи в чакащото я такси.
Майкъл и беше дал само адрес който никак не и звучеше познат.Обаче когато видя през каква сграда спря таксито направо остана без думи.Добре изглеждаш клуб чието име блестеше в неоново отпред.
- Радвам се,че дойде. - чу гласът на затворника зад себе си.Обърна се и го прегърна.Знаеше,че не са го пуснали под гаранция и,че никой не е доказал,че е невинен.Знаеше по какъв начин е дошъл тук,но не и пукаше.С това щяха да се оправят по-късно...и докато тя мислеше върху това той изрецитира реч как тя заслужава нещо повече.Това я разсмя.Искрено я разсмя.
- Я млъквай.Дай да влизаме. - те влязоха в клуба от който звучеше силна музика.Вътре беше още по-хубаво.Като изключим задушаващата миризма на какво ли не която лъхаше наоколо.Понякога не беше много добре много хора да се съберат на едно място. - Ооо повярвай ми Мики ще има за какво да те разпитвам.Главния ми въпрос сега обаче е - как стигна до тук?Като и двамата сме наясно къде беше.

God Брой мнения : 10

Ейдриън МакКларк написа:

Spoiler:

Името му явно ми хареса или поне той ме остави с ова впечатление. Галантно отпи от питието си, след което се представи като Ейдриън. Уау, името му подхождаше адски много. Не знам защо, но то сякаш прибави още един щрих към перфектността му.
След като се настаних на стола до него усетих погледа му да лази по тялото ми. Не показах с нещо, че съм забелязала, но ми стана видно приятно. Поръчах си едно мартини и след като го получих започнах да бутам маслинката насам-натам.
- Е Луси искаш ли да отидем в някое сепаре и да си поговорим? - И дотук бяха формалностите.
Имах два избора. Да го последвам там и да се изчукаме като за запознанство, което ми е адски присъщо, или да се опознаем сега, а половият акт да почака. Не можех да реша. Като цяло си умирах да видя този господинчо без дрехи, но ако баща ми ме следеше по някакъв начин и видеше какво правя, може би щеше лично да дойде да ме вземе обратно в Ада. Е, предизвикателство, което щеше да е забавно да приема.
- Ти водиш. - Казах, като се изправих и поех в едната си ръка чашата с мартинито.
Очертаваше се забавна вечер, ако наистина това бяха намеренията и на двама ни или просто аз си бях въобразила нещо отново с моето въображение. Никой не знае, но нямах търпение да разбера.

Helpers Брой мнения : 370

Последните две седмици бяха най-прекрасните от живото ми. След вечерята в онзи ресторант всичко беше все едно се намирах в някоя приказка на Дисни. Нимерия - това малко и прелестно създание - ми правеше компания. Беше толкова сладичка с пухкавата си копринено мека козина и големите сини очи. Да не говорим как сбръчкваше муцунка. Истинско съкровище. Другото ми съкровище беше още по-невероятно. Нейт ме обсипваше с внимание, глезеше ме , подаряваше ми цветя и просто не можех да смъкна 24 каратовата си усмивка. Постоянно бях ухилена и вероятно устните ми изглеждаха като защипани с кламери от двете страни на лицето. Не че се оплаквам. Просто беше нереално.
Пристъпих в шумното заведение подръка с любимия ми. Късата рокля ле полюшваше около бедрата ми и ме караше да се чувствам малко неловко. Не бях носила толкова къса рокля от доста време и ми трябваше време да свикна. Косата ми беше вързана високо като части се спускаха по рамената ми, а един къдрав кичур обрамчваше лицето ми.
Не разпознах никого може би, защото беше тъмно. Музиката беше високо, много фигури танцуваха и някак ме удари носталгията по ученическите ми години. Добре си прекарвахме незаконно в баровете.
- Нейт, разпознаваш ли някой? - казах му високо, за да надвикам музиката.

God Брой мнения : 417

Spoiler:

Елизабет Джонас написа:: Ели беше поканена на среща.Направо не можеше да повярва.Не беше излизала с нормален мъж от....доста време,но ако можеше да нарече синът на Сатаната нормален при положение,че е лежал в затвора за убийство което по нейни сметки не е извършил то тогава...да тя имаше среща с наистина нормален мъж.Облече една синя рокля която изглеждаше малко по-официална от колкото Бет се надяваше,но нямаше да се преоблича.Харесваше и как платът стои по тялото и.Надяваше се и на Майкъл да му допадне.Затова просто обу черни обувки на заплашващо висок ток за някои хора и напусна дома си като се качи в чакащото я такси.
Майкъл и беше дал само адрес който никак не и звучеше познат.Обаче когато видя през каква сграда спря таксито направо остана без думи.Добре изглеждаш клуб чието име блестеше в неоново отпред.
- Радвам се,че дойде. - чу гласът на затворника зад себе си.Обърна се и го прегърна.Знаеше,че не са го пуснали под гаранция и,че никой не е доказал,че е невинен.Знаеше по какъв начин е дошъл тук,но не и пукаше.С това щяха да се оправят по-късно...и докато тя мислеше върху това той изрецитира реч как тя заслужава нещо повече.Това я разсмя.Искрено я разсмя.
- Я млъквай.Дай да влизаме. - те влязоха в клуба от който звучеше силна музика.Вътре беше още по-хубаво.Като изключим задушаващата миризма на какво ли не която лъхаше наоколо.Понякога не беше много добре много хора да се съберат на едно място. - Ооо повярвай ми Мики ще има за какво да те разпитвам.Главния ми въпрос сега обаче е - как стигна до тук?Като и двамата сме наясно къде беше.

- И аз се чудя как стигнах до тук. - Отбеляза Майкъл когато те навлезнаха в огромното помещение. А още по-хубаво би било ако нямаше и да се връща, за това трябваше да се крие. По цели дни седейки на някое забутано място. Може би за пръв път излизаше на по людно място, е тук не беше сложно да се изгубиш из тълпата и да се правиш на поредният шашнат идиот, напил се напушил се и така нататък.
- Чувал съм че тук е хубаво, някъде трябва да има по тихо помещение, ако искаш да ходим там? - Беглеца се провикна. Тук определено не беше мястото за приказки с тази силна музика. Майкъл се огледа, нямаше да откаже малко алкохол сега. Толкова години без алкохол, ужас. Най-накрая свобода, макар и се обръщаш постоянно назад за да провериш дали не те следи някой. Следващият път ако попадне в затвор може да проседи там двойно повече. А за сега си е седял достатъчно още някой друг милион години ще са му в повечко.

Graduates Брой мнения : 119

Spoiler:

Мег написа:: Първоначалното притеснение се бе изпарило и сега Мег се чувстваше напълно спокойна в компанията на Рийд. Дори и беше приятно, а това започваше да си личи все повече. Свелите й очи започнаха да блестят, отразявайки всяка светлина, макар и слаба, а виновникът за това беше погълнатия алкохол. Но червенокосата не се притесняваше. Всичко това бе част от плана и за сега вървеше повече от добре. Оставаше да продължи така още няколко часа и без значение какво искаше той, тя щеше да му е под кожата.
Пое маслинката между сочните си устни, като умишлено докосна пръстите му с тях. Бяха някак солени и леко груби, а тя просто не можа да отрече, че това й хареса. Щеше й се да бъдат на малко по-уединено място, но самата тя се плашеше от нещата, на които бе способна. Никога до сега не бе прекарвала вечерта с друг мъж и нямаше представа как да се държи. С Озера правеше всичко от любов, отдавайки му се изцяло … как да се отдаде така на човек, който току що бе видяла. А и двамата бяха наясно, че ако си тръгнеха заедно от тук, най-вероятно всичко щеше да приключи със секс.
- Не харесвам мекушавите мъже. Аз съм силна жена и въпреки това търся по-силен и властен човек от мен. Мъж, който да ме накара да му се подчиня – каза тя с известна възбуда в гласа, като го гледаше доста сериозно в очите – А ти ми изглеждаш точно такъв мъж.
Усмихна му се леко накриво, като демонстративно облиза лимончето си и сбръчка леко чело. След това допи мартинито и с ръка направи знак на бармана да й донесе още едно. След това се обърна отново към Рен, като взе нова маслинка и я огледа внимателно. Хвана я със зъбки и я сдъвка, а малко след като преглътна отговори и на последния му въпрос.
- Харесват ми повече, когато ти ми ги даваш – каза сериозно и реши отново да атакува.
Перфектното й дълго краче, обуто в красива червена обувка на висок ток, се изкачи по крака му, галейки го нежно с глезен. Мястото не бе подходящо, за да се събуе и да продължи, докато не стигне до онази златна мина между краката му, но кой знае … до края на вечерта можеше да се окажат достатъчно усамотени, за да правят какво ли не.

На Рийд все повече започваше да му харесва този флирт, но знаеше, че тази вечер няма да се стигне до нещо повече. Но щеше да я види пак задължително и тогава може би щеше да се стигне по-далеч. Защото Рийд не правеше нещата така бързо и лекомислено. Първо ги обмисляше и тогава действа. За всичко си има време. А и виждаше колко много го желае момичето. Със сигурност щеше да поиска пак да го види дори и ако той не правеше секс с нея сега, въпреки че много му се искаше.
Той отпи от питието си докато тя близваше лимончето и си мислеше колко ли ще е хубаво ако той беше на мястото на това лимонче. Никога не си и беше помислял, че ще завижда на лимон, но за всичко си има първи път.
Когато усети кракът й как се изкачва по неговият леки вълни на удоволствие се плъзнаха по цялото му тяло. И на лицето му плъзна една перверзна усмивка. Той взе още една мислинка и я поднесе към устните си и тя изчезна между тях като я сдъвка и преглътна.
- Мег - каза той тихо и се наведе напред. Хубаво, че столчетата не бяха много разделечени едно от друго. - Нямаш представа колко се радвам, че ме виждаш, като такъв мъж - каза Рен и пълзна пръстите и по китката й и леко нагоре, после пак до китката. От пръстите му се плъзнаха няколко частици енергия и тя се плъзна, като лека копринена нишка нагоре по ръката й.
Обгърна китката й с длан и я обърна с дланта нагоре и с показалеца си почна да гали китката й около пулсът и нови нишки енергия се плъзнаха по ръката й, а Рийд само я гледаше с похотлив поглед право в очите.
Знаеше точно какво чувство изпитва тя. Сякаш по ръцете й се плъзгат малки перца. Сякаш някой едва едва я докосва. Той бавно почна да разпространява нишките нагоре по ръката й, до рамота. Някой се плъзнаха около шията й като нежни целувки, а други се спуснаха и по-надолу.

Graduates Брой мнения : 226

Мег се усмихна на думите му и настръхна леко, веднага щом усети нежното му докосване. То обаче се превърна в нещо различно, което въпреки че усещаше по ръката си, успя да я удари в петите. Усети как крачетата й омекнаха, а тялото й ту се напрягаше от удоволствие, ту се отпускаше от сладката наслада, която изпитваше червенокосата. Усещаше как удоволствието се качваше все по-нагоре, като усети влудяващите тръпки по врата си, а те й се сториха по-приятни от целувки. Мислеше, че само Даниел може да я побърка когато пиеше от нея, но очевидно бе грешала.
Самодивата обаче не издържаше на подобни ласки и колкото и приятни да й бяха, просто не можеше да стои мерно. Започна да пристяга ръката си, като на няколко пъти несъзнателно я дръпна, но не толкова силно, че той да спре. По погледа й си личеше, че й бе по-хубаво, отколкото и той самия очакваше да й стане, но пък никой не очакваше това – Мег най-накрая се осъзна и храна ръката му, като я стисна силно и я прикова към бара. Погледна го яростно, а в очите й гореше гневен пламък, който би изплашил много мъже, но не и Рийд.
- Моля те … не го прави повече – каза изведнъж толкова нежно Мег, че можеше да размекне сърцето на всеки с това измъчено гласче.
Не трябваше да постъпва така, бе наясно, но просто нямаше друг избор. Все още му държеше ръката притисната към бара с груба сила, гледайки го вече умолително в очите. Сякаш чакаше да й обещае, че няма да продължи … не че не можеше и сам да се измъкне. Все пак в момента момичето изглеждаше толкова слабо, задъхало се едва ли не от нищото. Лицето й бе пламнало, а бузите й бяха по-алени и от косите й. Личеше си, че я бе накарал да се почувства невероятно и ако бяха насаме, сигурно вече щеше да му се е нахвърлила, но пък в погледа й се виждаше, че нещо я беше изплашило.
Озера умееше да я кара да се чувства като нейна собственост и Мег нямаше нищо против, защото цял живот бе вярвала, че тя е точно това. Но не можеше да понесе мисълта, че някой друг може да я подчини и то по този начин. Та тя беше силна … или поне така си мислеше. До сега! В момента се чувстваше слага, уязвима … чувстваше се лека жена. Гледаше в устните на мъжа пред нея и жадуваше да ги докосне с нейните, което я плашеше още повече.

» Бар "Night"
» Бар "Night"
» Baptiste Giabiconi - One Night In Paradise ♥
» Многоизвестният бар "Night" преди няколко дена
» Бара "Night" след като Силвия разбра че Ферис има 3 годишно дете XD