Училището...

-Незнам, на вънка най вероятно. - каза Роджер и се засмя.
Аз също се засмях.
-Където ти предложиш...- добави той. -Където поискаш.- усмихна се той.
Леле , голям джентълмен се извъди ...
-Ами аз много не познавам училището, но добре ... сега да излизаме, пък после ще измислим. - отвърнах.
Излязохме.Навън миришеше на дъжд.Приближих се малко към Роджер:
- Хмм сега накъде?

-Ами...Къде ти се ходи.Като обстановка и т.н.Ти си кажи предпочитанията а аз ще те заведа на подобно място...-усмихна ми се Роджер отново.
-Хмм ами незнам ... да не е много шумно.Имам предвид да не е в някоя дискотека или нещо подобно . - казах . -Но ако ти имаш други предпочитания - за мен не е проблем. - добавих.
Не си падах много , много по шумните места...Предпочитах да съм някъде на спокойствие.

С Роджер тръгнахме.Нямаше почти никой.Та кой ще се разхожда навън по това време?Повечето ученици се бяха струпали в баровете и дискотеките.Но на мен ми харесваше тук.Не вървяхме много и след малко стигнахме парка.Всичко беше мокро, но на мен не ми пречеше.Видях една голяма локва и изпитах огромно желание да скоча в нея. Като дете обожавах да изграя в локвите.Приближих се и скочих.Всичко на около стана във вода.Добре, че Роджер беше по - настрани.След това отидох до него и просто по навик го хванах за ръката.После се усетих и се отдръпнах като се засмях.
- Съжелявам.Просто го правя по навик - усмихнах се.


п.п - големи тъпотии ;хх

Роджер се засмя.
-Няма проблем, като някое безумно щастливо детенце изглеждаш...- каза той.
Аз му се усмихнах.
-Незнаех че вампирите толкова обичат природата.- добави Роджер.
-Хмм ... незнам.Поне аз предпочитам да съм навън с приятели, от колкото да се затворя и да се наливам в някой бар.Е, да случвало се е да го правя, но много рядко. - отвърнах.
Роджер май се беше замислил той се обърна и ми се усмихна.

п.п - вече нищо не ми идва на ум ;хх

-Не преличаш на другите вампири...-каза Роджер.
-Ами така е ... по странна съм - отвърнах. - Може би за това нямам много приятели.
Погледнах го.И той беше по - различен ... сигурно за това се сприателихме.Всъщност не знам дали бяхме приятели. Познавахме се едва от няколко часа, но нещо в мен ми подсказваше, че ще си прекараме добре.
Роджер изтича напред към езерото.Аз го настигнах.Наведох се и потопих ръка в езерото, след което опръсках Роджер и се засмях.Сякаш още бях дете!

-Хей! - каза Роджер недоволно и отскочи назад.
Той бързо се приближи към езерото и също ме опръска.
-Ха!Едно на едно...-каза Роджер и ми се оплези.
Аз не отговорих, а отново го опръсках.
- Стига вече, че ще станем гьол вода! - засмях се.


п.п - тъпотии ;хх

-Хей!Не е честно!- каза Роджер. - А сега ще видиш!!!
Той подскочи към мен и ме хвана на ръце.Приближи се към езерото и литна. По летя точно посредата на езерото и ме беше хванал така, че не можех да мръдна.
-Да те пусна ли?- попита той и повдигна вежда.
-Не, не ,не - засмях се. - Повече няма да правя така.А и не мога да плувам. -отново се засмях.

-Неможеш ли?Ей сега ще се научиш!- отвърна Роджер и разхлаби хватката си .
Аз помислих, че ще ме пусне и изпищях.Но той още ме държеше.Нямаше да се разсърдя ако ме пуснеше, но ме беше малко страх, а и не можеш да плувам.
- Щом искаш ме пускай!Но ако започна да се давя ти ще ме спасяваш. - рекох аз и затворих очи в очакване да ме пусне във водата.Дали беше студена?

-Да те пусна ли?-попита тихо Роджер.
Той стоеше и ми се усмихваше.
-Ами както искаш. - отвърнах. - Ще се добера все някак си до брега.Пък и да умра ... на никой няма да му пука.
От една страна си беше така, но ако ме пуснеше аз нямаше да се оставя.Ще се добера някак си...Затворих очи и се подготвих да ме пусне.

-На мен ми пука...-каза Роджер.
-Наистина? - учудих се.
Продължавах да стоя със затворени очи и да чакам.Но вместо да ме пусне той се наведе към мен и ме целуна.Уау!Точно сега такова нещо не очаквах.Незнам защо, но аз отвърнах на целуввката му.
-Какво реши? Ще ме пускаш ли? - засмях се.

-Аз...извинявай...-каза Роджер.
-Няма проблем - отвърнах.
-Както кажеш...Ако искаш те пускам...Ако неискаш няма...-каза той.
-Ти реши...- рекох съвсем спокойно. - Аз предпочитам да не рискувам. - усмихнах се.
Погледнах надолу.Беше доста високо...затова не исках да рискувам.Погледнах го право в очите в очакване на решението му.

-Ами аз...тази игра май няма да я доиграем...-засмя се леко Роджер.
-Аха - засмях се.
Той ме пусна на земята и седна на една от пейките.Аз също се настаних до него.Настъпи тишина.
- За какво си мислиш ? - попитах аз .
Незнам защо, но точно сега тази тишина не ми харесваше.


п.п - тъпо е ;хх

-Амии...-отвърна Роджер - ... за живота.
Кимнах.
-Ами сега какво ще правим? - попита той.
-Незанм. Каквото решиш. - усмихнах се.
След това се приближих и се сгуших в него.Постоях така малко и после се отръпнах.
- Съжелявам ... имаш нужда от това. - отново му се усмихнах.