Училището...

-Не се ли вижда? - каза Роджер и се засмя.
И аз се засмях.Вижаше се ... но нищо друго не ми хрумна.Понякога съм много глупава.
-Ами ти каква музика слушаш?- попита той.
- Хммм метъл ... - казах и повдигнах рамене. - Понякога и рок, но в редки случай. - уточних.

Роджер ме погледна невярващо.Незнам защо, може би защото рядко се срещат хора фенове на метъла.
-Кои, групи?- попита Роджер.
Замислих се , ами те си бяха доста ...
-Не всичките, някои които се сетиш. - добави той.
-Ами ... Pro-Pain , Five Finger Death Punch от скоро почнах да слушам и Sonic - добри са. - отвърнах и го погледнах.

-Мммм, да.Много са добри.-закима Роджер - Между другото и аз слушам и трите групи. - добави той и се усмихна.Аз също се усмихнах , беше супер, че слушаме еднаква музика.
-Ами от рока, кои? - попита Роджер.
-Аз почти не слушам . - рекох и се обърнах към него.Имахме доста общи неща ... може с течение на времето да станем приятели.Аз така или иначе никой не познавах от тук.
- Познаваш ли някои металисти от училището? Може ами ... да се събираме с тях ако искаш ... аз никого не познавам освен теб.

П.п - пълни глупости ;ххх

Той поклати отрицателно глава:
-Не-каза.
- И аз ... - рекох тихо .
-А, не чакай.Ментора ми!- изведнъж се сети Роджер и се засмя. -Учителят по фехтовка.-добави през смях.
- Мисля, че се досетих ... Ферис Комън , ако не се лъжа? - попитах.Още бях нова и бърках учителите, но мисля, че се досетих кой е той.Приличаха си с Роджер ... и двамата носеха черно, личеше си, че са метъли. - Моят ментор е Клеър Монгомъри. - добавих.

-Не се лъжеш.- рече Роджер.
Супер поне бях запомнила някои учители ...
-Клеър Монгомъри...- повтори той.
-Да, директорката и висша жрица - кимнах.
Настъпи мълчание.Задуха вятър вече се усещаше, че зимата наближава.
- Хмм ти имаш ли си гадже ? - изплъзна се от устата ми.Как забога успях да го кажа? Ей сега тотално се изложих. - Виж ... забрави за това - добавих бързо.

Той се засмя изправи се застана срещу мен и разпери ръце на ляво и на дясно.
-Коя, ще иска откачалка като мен? - попита той и се засмя.- -Училището е пълно с нормални момчета - добави Роджер.
После спря да се смее и отново седна под дървото.
-Ами аз познавам едно момиче ... - казах малко сръмежливо и седнах до него. - И защо да си откачалка? Много си си добре - допълних и се усмихнах.

Той ме погледна малко невярващо:
-Мислиш ли? - попита ме той.
-Разбира се - усмихнах му се.
Той продължаваше да ме гледа учудено.
-Хей, защо ме гледаш така? Това, че имаш по различен стил на обличане, не означава, че си откачалка. Важно е вътрешно да си добър.Дори според мен на характер си приятен. - рекох и отново му се усмихнах.Не бях се усмихвала толкова много от месеци...

Той поклати глава:
-Ти просто не ме познаваш, да ме опознаеш малко и ще промениш мнението си за мен...-каза Роджер леко тъжно.
-Хмм ... може и така да е - отвърнах. - Но досега не съм видяла нищо лошо в теб.Може би ако показваш по - често добрите си страни ще намериш повече приятели - казах и се засмях. - Съжелявам, държа се като някоя стара лелка, която ти казва кое е правилно и кое не, но ... просто искам да ти помогна - усмихнах се.Надявах се да не се разсърди, че се бъркам в личния му живот.

-Ммм, няма нищо.-каза Роджер тихо и се загледа нанякъде.
Той ме загледа за момент и после извъртя глава.Аз също го загледах.Защо се държа мило с него? Защо искам да му помогна? Та аз го познавам едва от няколко часа, а вече искам да му помогна!Дали просто се стараех да бъда добра и да гледам живота от хубавата страна, или изпитвах някакви чувства към него? Нямах отговор на тези въпроси.За сега ще се опитам да се съсредоточа върху настоящето, а не да мисля за минали работи...


П.п - и аз така ;хх

Настъпи тишина.
-ааа, ъъъм.-пракъсна тишината Роджер.-Щом си шести курс...значи си на 19 нали?
Странен въпрос.И той беше шести курс защо питаше?
- Ахам - потвърдих.
Закапаха едри капки дъжд.На мен не ми пречеше, обичах дъжда.Сложих си качулката и се приближих още малко към Роджер.

-Ааа, ъъм...хладно ли ти е?Или пък да не стане много мокро...ако искаш можем да отидем някъде на по сухо?-каза Роджер ...
Беше много мил.
-Амии ... добре може да отидем някъде? Ако искаш в моята стая или пък ... незнам предложи на мен ми е все едно. - казах и се свих до него.

-Ам, ти си избери...Където ти е по приятно.В училището има много и най-различни згради... - рече Роджер.
Той стана и ми подаде ръка.
-Е, избра ли кеде ще отидем?-попита Роджер.
Беше изненадващо мил, но... на мен ми харесваше.
-Ами ... в стаята ми може би. - казах.
Заваля още по силно и ние забързахме крачката.

Пристигнахме ... отключих вратата и влязах вътре. Роджер стоеше отвън.
- Хейй влизай няма да те изям- засмях се и отметнах косата си.
Той пристъпи плахо и влезе.
- Амм ... искаш ли нещо за пиене? - попитах и свалих горницата си.
Пуснах телевизора, даваха някакъв романтичен филм.Веднага превключих канала, мразех тези любовни лигавщини.
- Ако искаш може да гледаме някой филм? - предложих.Отидах до нощното шкафче и извадих няколко диска с филми.Повечето бяха ужаси , но имаше и трилъри.
Подадох му дисковете:
- Ето избери си.