Училището...

Разхождах се из паркчето близо до училището.Беше мнооого тъмно, а аз бях нова тук ... поспрях замалко като си поех дълбоко дъх.
- Не мисли за това! - заповядах си на глас.
Бях много умморена и не можех да спра да мисля за сестра си.Донякъде вината за изчезването и беше моя, но ... сега трябваше да се стегна.Навлязох още по -навътре в парка, където беше още по - тъмно.Очаквах, че ще съм сама по това време, но тогава видях едно момче.То седеше до дървото и се беше замислило.Зачудих се дали да го поздравя или направо да отмина.Но се реших да го поздравя ... нямаше какво да губя.
- Ъмм ... здравей.Може ли да остана при теб?

- Да, може ... - заяви момчето и ми направи място да седна.
Аз седнах, облегнах се на дървото и се загледах в далечината.
- Ти си? - чух гласа на момчето.
- Анахи ... - казах.Не бях от най - приказливите.Обичах тишината и... спокойствието. - А твоето име ?
Едвам говорех.Беше ми много лошо, главата ми пулсираше.Чуствах, че скоро ще се разплача, затова прехапах устни.

-Роджер.-казах и се загледах някъде в длачеината.Като отново потънах в мислите си.За брат ми за случилото се преди години...С няколко думи - за скапаният си живот.Въздъхнах.Иа ли хора които живеят весело?Май, да...Но определено не бях един от тях.По,дяволите всичко щеше да си у супер.Ако не онова преди четири години, от тогава всичко се промени.Дори не си спомнях кога се усмихвах за последно.Ако вобще се усхмихвах...Как се ненавиждах само...

п.п. глупости пиша ...

- Роджер - отвърна момчето.
Настъпи мълчание.Опитах се да не плача, но просто не можех.Една сълза се стече от окото ми, но аз бързо я избърсах за не види Роджер , че плача.Сигурно щеше да ме помисли за луда.Леко подсмръкнах и го попитах :
- Ами ... ти кой курс си?
Не можех да измисля какво друго да кажа.Това беше първото нещо което ми дойде наум.Все пак трябваше да има някаква тема на разговор ...

П.П - и аз така хД

- Шести, ти? - попита ме Роджер.
- И аз - казах .
Замълчах за малко.Опитах се да позная какво е.Бях нова тук, но долу горе разпорнавах вампирите.
- Нека да позная ... ти си върколак ... ам не, не ... вампир си, нали? - попитах неуверено и загледах момчето.Досега не бях обърнала внимание, на външният му вид ... наистина беше красив. Веднага изместих поглед, защото той сякаш забеляза, че съм го зяпнала.

п.п - нищо не ми идва на ум ... пълни тъпотии пиша

-Може и така да се каже... - отвърна момчето.
Настъпи тишина.Аз отново го погледнах.Целият беше в черно - дрехите, косата. Обикновенно аз си падам по светлите цветове, но този път ... някак ми харесваше.
-Ти, също си вампир нали?- пита ме момчето.
Аз кимнах.В този момент покрай нас мина момиче.Пъроначално не обърнах внимание, но после го загледах.Беше ми ... някак си познато.Приличаше на ... сестра ми.Вярно не я бях виждала от години, но все пак имах някаква представа как изглежда.Момичето вече се беше доста отдалечило.Аз станах и с вампирска скорост се озовах до нея и я хванах за рамото.Момичето се обърна и ме изгледа стреснато.Не ... това определено не беше сестра ми.
- Какво правиш? - кресна момичето.
- Аз ... ъм просто ... няма значение - казах смутено.
Момичето ми хвърли един такав поглед ... и аз се затътрих отново към Роджер.Как забога може да съм толова глупава? Седнах до Роджер и се загледах на някъде, вече тотално откачах:
- Е, ти мислиш, че съм луда, нали?

- Не, защо? - каза Роджер и ме погледна въпросително.
- Ами заради случката с момичето ... От както сестра ми изчезна аз някак си много се промених ... - казах аз.Обикновенно не давах много лична информация за живота ми, но сега ... ми беше все едно.
- Какво правиш тук , по това време? - казах аз .
Опитвах се да завържа някава тема на разговор, но явно не се получаваше ...

П.П - искаш ли нещо да ни нападне, или да стане нещо, защото вече нз какво да пиша хД

-Разбирам те...- каза Роджер и кимна.
В този момент се чу шум. Роджер стана и се заоглежда по посока на шума.Долови се движение . Роджер използва дарбата си и изведнъж горният пласт на храста изчезна.Отново се долови движение. След малко от храста започна да се разлива нещо черно. Роджер се приближи и в този момент в ръката му се появи малка кареричка.Засмях се, не помня от кога не се бях смяла ... доближих се до Роджер и погалих топката косми в ръката му.Тя се размърда.
- Хеййй , сладка е - заявих и отново я погалих.

-Ето тия, щом ти харесва. - усмихна ми се Роджер и сложи катеричката на рамото ми.Аз се заиграх с нея и не забелязах какво стана.Роджер рязко се обърна и заходи назад. Той се блъсна в дървото,обърна глава в противоположната посока и сви юмруци.Аз потрепнах и се приближих към него.
- Добре ли си, Роджер?Какво стана? - попитах.
Той не смееше да ме погледне.Какво ли стана? Взех катеричката, оставих я на земята и се приближих още малко към него, като сложих ръка на рамото му.

Роджер ме придърпа към себе си, наклони глава и заби зъби във врата ми.Осетих болка не беше силна, но ... просто бях много изненадана.Стоях и го изчаках да пие.Той не пи много,след малко спря.Аз стоях на мястото си и незнаех какво да направя.
-Извинявай, аз не исках...-чух да казва Роджер.
Погеднах го учудено:
- Защо го направи тогава?
Не знаех какво друго да кажа.Отново се облегнах на дървото.

-Наистина неисках...инстинкта ми...вампирът в мен го искаше не аз...съжелявам нетрябваше да го правя... - каза Роджер малко нервно.
- Разбирам - вдигнах рамене аз. - Няма проблем.
Погледнах към небето.Като цяло беше приятна вечер.Нещо проблясна.
- Падаща звезда -посочих.
Попринцип не вярвах на тези измишлюотини, че като видих падащя звезда и си пожелаеш нещо желанието ти ще се сбъдне.Но сега исках едно нещо силно - да намеря сестра си ... или поне някой на който мога да споделя всичко ...

-Ам, раскажи ми историята си...-каза Роджер малко несигурно.-Ако искаш недей не те карам.-добави бързо.
- Хммм ами ... живеехме си добре с майка ми, баща ми и сестра ми. Но родителите ми не обръщаха особено внимание на сестра ми. Тя беше черната овца в семейството.Не споделяше с никого , беше затворена ... Един ден, просто изчезна...или пък беше отвлечена.Оттогава почече не я бях виждала.След като изчезна родителите ми я търсиха няколко месеца , но после се отказах.Явно наистина не я обичаха ... за последно я видях една вечер след като се прибирах от поредния купон. Чух че вика името ми.И докато се обърна тя влетя към мен и ме ухапа ... от тогава съм вампир.Знам, че тя ме мрази, още от както се родих ме намрази, но ... аз я обичам и не мога да оставя нещата просто така. Искам да я намеря, но незнам дори дали е жива - аз сведох поглед. - Понякога родителите ми казваха, че е луда и е способна на всичко ... Ами твоята история?

-Моята...-каза замислено Роджер и заразказва историята си.
Слушах го внимателно. И неговият живот не беше розов...
- Моите съболезнования ... - отвърнах тихо след като той свърши разказа си. - Но , сега няма смисъл да се разтройваме ... Да говорим за нещо хубаво ... - казах аз и се замислих.За какво можеше да говорим ... на мен скоро нищо хубаво не ми се беше случвало. - Амм ти какво обичаш да правиш през свободното си време? Каква музика слушаш?

П.п - глупости пиша ... ;хх