Училището...

Роджер започна да разглежда дисковете.След малко взе един от дисковете, вдигна го и попита:
-Този интересен ли е?
-Хммм ами да, може да се каже - отвърнах.
Започнах да прибирам разхвърлените неща в стаята ми и след малко отново седнах до Роджер.
- Е , него ли ще гледаме? - питах.

-Ами...предполагам.Не съмо гледал този филм...- отвърна Роджер. - -Но ако имаш предпочитания към някой друг филм...-Можем да гледаме някой друг...- довърши той и ме погледна.
-Не няма проблем, на мен ми е все едно - каза, взех диска и го пуснах.
Настаних се до Роджер.
- Ам ... искаш ли пуканки или нещо за пиене? - попитах.

Роджер вдигна рамене.
-Незнам...-отвърна той.
-Ами ... добре.Ей сега се връщам. - казах.
След около 10 мин се върнах с купа пуканки и две чаши кола.
-Надявам се, че обичаш - казах и му подадох колата.След това отново седнах на мястото си и се загледах в екрана.

Роджер ми се усмихна.
-Мммм, мерси.- добави той.
След няколко минути той стана и изгаси лампите.
-Амм...според мен така ще е по-добре.Но ако искаш ще ги включа обратно...-каза Роджер.
-Не, така е добре. - отвърнах.
Продължих да гледам филма, но нещо не можех да се съсредоточа ... погледът ми все се местеше към Роджер.Незнаех защо опитвах се да се съсредоточа във филма, но нещо не се получаваше ...

Седнах си и се загледах в филма.Но чуствах че някой постоянно ме поглежда.Обърнах си главата и погледът ми срещна този на Анахи.
-Всичко...наред ли е?-реших да попитам.Кой знае...Можеби не и бе приятно присъствието ми.Но все пак тя ме бе поканило.Но...Нищо чедно ако бе така.Кой ще иска да гледа филм заедно с един напълно откачен като мен.Едва ли са много...

Изведнъж Роджер рязко се обърна и погледите ни се срещнаха.
-Всичко...наред ли е?- попита той.
-Незнам ... Днес точно с теб се държа много странно ... - отвърнах тихо. - Незнам защо го правя, просто нещо в мен ме кара - добавих.
Бях много глупава.Но не бях виновна аз ... правех го несъзнателно ...

-Ъмм, да разбирам те...-каза той.
Отново продължихме да гледаме филма.След малко чух глас на Роджер:
-Да, не повярваш при мен е същото.Да се държа толкова мило с някого не се случва всеки ден...-каза той - Странно, а?
- Ммм ... да наистина.Досега не ми се беше случвало - рекох и се засмях.

-Ето, дечица днес открихте нови чуства и ново поведение...-каза Роджер и се засмя.
Аз също се засмях.Наистина беше така, просто не можех да се позная...След толкова месеци прекарани сама в размисъл за живота си, сега изведнъж започнах да се усмихвам, дори да се смея.Роджер спря да се смее, погледна ме и ми се усмихна, аз също му се усмихнах.Но тогава се случи и нещо друго, не знам защо го направих ... просто го исках.Наведох се към Роджер.Усните ми се допряха до неговите и го целунах...след това веднага се отдръпнах:
-Съжелявам, аз ... просто ... - не довърших.Сигурно сега щеше да ми се разкрещи и да си отиде, но аз сама си бях виновна ...

Роджер не си тръгна, нито пък се развика, което беше ... добре
-Ам...няма проблем...- каза той и погледна екрана на телевизора.
Аз също се загледах във филма, въобще забравих, че е пуснат...
- Амм наистина ли не се сърдиш? - попитах Роджер.
Беше странно ... първо тези чувства, а после и целувката ...

-Ам, не се сърдя.Ако щях...нямаше да се държа така. - усмихна се Роджер мило.
Аз кимнах и също се усмихнах.Отново погледнах към екрана.Половината от филма беше минал, а аз нищо не бях гледала.Дали да не го пусна от начало?Но пък Роджер може да го е гледал и да не иска да го пускаме на ново.Както и да е някой път може пак да го гледам.Отпих от колата си и видях, че Роджер почти е изпил неговата.Долях му още и отново го погледнах.Боже идваше ми да си ударя един силен шамар.Какво ми ставаше?Момчето ще ме помисли за луда.Бързо извъртях поглед и се заиграх с кичур от косата си.

-Мерси.-каза Роджер и отново погледна към филма.
Ъх ... сигурно не му беше интересно. Надникнах през прозореца.Май беше спряло да вали.Можеше след като изгледаме филма да излезем някъде, разбира се ако той искаше.Не исках да ставам досадна, може въобще да не му е приятно с мен и да го прави просто за да не се обидя.
- Дъжда е спрял.- рекох на Роджер. - Може след като догледаме филма да излезам някъде ... ако си съгласен.Но ако не ти е приятно с мен си кажи и без това цяла вечер ти досаждам...

п.п - нп ... то и моето е тъпо

-Не, не не досаждаш.- каза Роджер. - Дори обратно, ще ми е приятно да се разходим някъде.Да се разходим някъде, и и при това след дъжда въздуха е по приятен и чист...
-Радвам се - рекох аз и отново му се усмихнах.
-А и с хубав събеседник защо да не се разходиш някъде? - добави той.
Не отговорих, а само се усмихнах.Уау!От толкова усмивки най сетне ще ми се разшири устата,но имам да наваксвам за изминалите дни.Просто не мога да си го обесня...появи се едно момче и сега сякаш живота ми се промени ...

-Ако искаш направо сега да излизаме...защото както гледам този филм, свестно няма да го гледаме.-каза Роджер.
-Да и аз това предлагам - отвърнах аз.
Взех си якето, обляках го и погледнах към Роджер.
- Ще тръгваме ли? Всъщност къде ще се ръзхождаме? - попитах.