В училището преди няколко дни

Бях решила да се поразходя малко.Първо обиколих набързо гората и накрая отидох в тъмните улички.Нахраних се добре от някакъв идиот който си мислеше,че ще съм му поредната и се върнах в училището.Минах през стаята си където се изкъпах и преоблякох - все пак тукощо бях пила кръв - и взех някакви записки които се предполагаше,че ще са новия ми урок по социология за някой от курсовете и за някой от видовете.Вървах по коридорите като гледах урока и преправях някои неща.Сблъснах се с някой...вдигнах глава и видях познато лице.
- Тейлър?! - изрекох сякаш това не е възможно.То на практика си беше почти невъзможно.Какво ли правише той тук? - А-а-аз...съм дирекорката на тази..това училище.
Усмихнах се.Замалко да нарека мястото "тази дупка" ,но наистина тук на моменти си беше голяма скука.Просто не беше истина...едва издържах.Добре,че в града имаше барове и дискотеки или по друг начин казано "моя втори живот".
- А ти?Какво правиш тук?

Засмях се на думите му.Точно от него не го очаквах.
- Ами...охрана...имаме си магия такаче...А за тоалетните...не...съжалявам.Не можеш да чистиш тоалетни твърде си красив. - смигнах му и се изкикотих.Той беше секси и красив и това си беше истина. - Ако искаш учител по...нещо...Например...Практикуване на сили ?
Повдигнах вежда и се усмихнах.Тук не,че усениците бяха от най-учените...Направо се бяха затичали за час.Да бе!Въздъхнах и се огледах наоколо.Беше празно...само ние.Ха!
- Учениците обаче не са от най-учените...има някои които пък са доста...просто с тях трябва да се внимава.... - предпоредих го.Някой бяха мили,а други не.Някои като Кристиан - който вече е червен новак - обичаше да подпалва всеки който му падне...без да го изгаря,но както и да е.Това си беше отделен въпрос,а и Кристиан вече не беше тук за да му го казвам.

П.п:Музата ми офейка ;хх

Усмихнах се.
- Когато поискаш...,но нека не е сега... - направих крачка към него,а на лицето ми се появи палава усмивка.После направих пък сладка муцунка.С него преди бяхме имали една такава афера,но това беше отдаван или не чак толкова.... - Имаш много време....
Направих още една крачка.Един бог - и аз - знаеше какво ми се върти в главата,но мисля,че и той го подозираше.Всички почти които ме познаваха щяха да знаят какво ми се върти в главата,но все пак това бях аз!

Той също се приближи към мен и аз на свой ред направих още едн крачка към него.Ако той се приближи още малко или аз щеше да стане....ами и аз не знам какво.
Усмихнах се на думите му.
- О да!Имам много време.... - смигнах му.Въпроса беше къде да отидем тъйкато аз си нямах и на идея...Може би трябаше да го разходя из училището.Това правех с новите ми ученици - на тези които бях менторка - и си беше малко скучно...малко е меко казано. - Хайде...ще те разведа наоколо.
Тръгнах на някъде,а той тръгна след мен.С крайчеца на окото си го оглеждах - направо изпивах с поглед - ,но това си беше той.Беше се променил и то доста.И преди беше по-висок от мен,а сега...сега още повече.
- Тейлър,Тейлър...доста си се променил.В добрия смисал.Станал си по мусколест.По-висок...по-секси и по-красив..не,че преди не беше... - ухилих се.

П.п:Малии ;х глупости пиша

Да бе!Как ли пък не!Прекарай тук повече от три месеца и ще видиш колко е "страхотно! - казах си на ум,но естествено нямаше да кажа това на глас.Само се усмихнах.Отидохме на едно от любимите ми места в училището,а именно конюшните.Не знам защо,но обичах да идвам тук....
- Това мили ми Тейлър са конюшните... - усмихнах се.Отидох до моята кобила и я погалих.Естествено трябваше да погаля и сестра и.Тези два коня бяха най-прекрасните според мен. - Това е едно от любимите ми места..не знам защо.
Усмихнах се чаровно.

П.п:Май стана малко объркване тъйкато тя уж Клеър е бременна /с малко коремче хД / и тук не го споменавам такаче...тук още няма да е бременна /да знаеш хД /

Той се държеше някак си странно.Не беше отпуснат,а сякаш на тръни.Погалих още веднъж Скарлет и тръгнах на някъде и той тръгна след мен.На вън беше станало малко по-студено.
- Изплюй камъчето!Какво не е наред? - изреркох като гледах напред.Една група момчета минаха покрай нас.Поздравиха ни,а имаше и смигвания към моя милост от някои от тях,но какво да се прави...петокурсниците бяха най-сладки.Това си беше лично мое мнение...,но точно те създаваха и най-големи проблеми.
Погледнах Тейлър с крайчеца на окото си чакайки отговора му.Не ми се искаше да му се ровя из главата или нещо такова защото все пак това беше лично пространство въпреки,че доста често най-различни мисли достигаха до мен и после излизах виновна,че съм ги прочела...Тц!

Спрях се и вдигнах ръка за да замълчи.
- Спри!Просто спри! - изръмжах. - Лъжеш и това си личи.Познавам те.А тук те нали са се затичали на учат...Ще те приемат...
Изрекох набързо и очите ми срещнаа неговите.Защо за Бога лъжеше?Поне според мен лъжеше защото когато някой ме лъже и ми става едно такова...горчиво отвътре.Странно за описване чувство,но както и да е.Подуха лек ветрец който разроши косата ми.
- Не искам да ти се ровя из главата Тейлър... - или той щеше да каже или аз щях да му се разровя из главата.По един или друг начин щях да разбера.Исках да знам по много причини и една от тях беше,че съм хипер любопитна.Нищо чудно обаче да се откаже да учи тук зареди мен тъйкато си бях досадно същество...,но това си бях аз.

Въздъхнах.
- О Тейлър... - поклатих глава.Точно това не бях очаквала...наистина.Дойде ми като гръм от ясно небе колкото и да не го показвах.Вътрешно бях доста объркана.Преди между нас нямаше нищо..просто секс..или аз само така съм си мислела...Въпреки,че преди си падах по него и то много,но така и не му казах истината...Без да мисля за неговите чувства нито за мойте се приближих бързо и го целунах страстно по устните.Усетих се какво правя и се отдръпнах.
- Съжалявам...аз...съжалявам.Не трябваше....
Поклатих глава и забих поглед в земята.

- Така е... - съгласих се.Преди ни беше хубаво,но...се разделихме.Може би ако му бях казала ,че го харесвам и то много тогава сега всичко щеше да е различно...може би. - Да си призная и аз съм объркана...
Седнах на една от близките пейки все още гледайки земята.Нямах сили да го погледна в очите.Бог знаеше какви ли не чувства ще разчета там...
- Защо се разделихме? - попитах накрая.Така и не бях разбрала или така и не помнех...Не знам.Защо се бяхме разделили с него?Беше си ни хубаво заедно...,но аз тогава бях по едно време и с Доминик и...ох!Тогавя бях просто едно момиче което не мислеше.Не,че сега мислех.Дори не знам защо съм директорка на тая дупка.Аз за себе си не мога да се грижа,а камоли за още един куп хора и то деца...деца,деца по-малки от мен с една,две,три или четири години.

- И аз не исках... - казах тихо накрая.С Тейлър ми беше приятно...,но последната година без него - тъйкато беше с една година по-гоялм от мен - беше Ад в училището.Бях откачила БУКВАЛНО.Бях се побъркала още втория ден - ако не и първия - когато него го нямаше и...беше ужасно.Елемента вода се беше обвил около мен - отново - като щит и не допускаше никой,а аз бях като в транс...,но това беше в миналото...
Вдигнах глава и срещнах погледна му.

Въздъхнах.Не знаех какво да кажа...Свих се на пейката като придърпах крака към гърдите си.Нямаше никой в радиус от не знам си колко метра или километра.Бяхме сами наоколо...
- Аз... - изрекох тихо.Какво можех да кажа?Ами не знам...не можех да кажа нищо.Бъди с него! - изрече глас в главата ми.Не кой да е глас,а гласът на Клара.Точно пък нея нямаше да послушам.Ти си голям инат Клеър!Бъди с него и двете ще сме доволни.Не мислиш ли?Онзи Ерик..ха!Не случайно те направих на луда пред него! - продължаваше да опява Клара,а мен главата ме заболя.Остави ме! - извиках в главата си.Знаех,че обаче това няма да помогне,а и няма как тя да ме остави по простата причина,че тя беше моето шибано друго аз което искаше да завземе шибаното ми тяло и да прави с него каквото си поиска,а главно да спи с всеки срещнат.
- И на мен ми се иска Тейлърв... - казах тихичко.Толкова тихо,че дори не знам дали думите излезнаха от устата ми.Знам обаче,че Клара "вдигна" купон вътре в мен.

- Не може ли тогава да сме заедно? - попита той,след като я чу да казва,че и тя иска отново да е така,както е било преди.
Тейлър се огледа настрани,а след това пак погледна към нея. Приближи се малко,а след това повдигна брадичката й и я погледна право в очите,без да му мисли много,той се наведе и я целуна за кратко,а след това се отдръпна,извръщайки погледа си настрани. Как щеше да реагира тя?

Можехме ли? - беше въпросът който ми се завъртя в главата.Той ме целуна и бързо се отдръпна,а аз исках още и още.Въздъхнах и се свих още повече.
- Аз...не знам... - признах си.Имаше много причини поради които не знаех дали мога да съм с него.Една от тях - а може би дори главната - беше Клара.Тя си беше наумила едно и само това си искаше,а аз дори не знаех какво си беше наумила.Усетих,че нещо - Клара - ме дърпа навътре в съзнанието ми.Хванах се за главата.
- Не,не,не! - изрекох тихо.Опитгвах се да остана в този свят докато Клара се "борише" с мен.Накрая успях да остана тук,а тя навътре в мен...Погледнах го.Сигорно си беше помислил,че това "Не,не,не" което изрекох преди малко е за него... - След като ти завърши аз доста се промених...едно от "новите" неща в мен е,че получих раздвоение на личноста и съм тотално луда благодарение на другото ми аз..надали ще искаш да си с мен....