Лонднон след няколко дни.

Добре, запътваме се към хотела. Това бе същият хотел, в който бяхме първата вечер. Все още имах наета стаята и ключовете бяха с мен. Отново се превърнах в демон и понеже можех да летя. Имах криле ала-бала и хванах Максим в ръце.
- Дръж се здраво за мен. - казах и я целунах, след което отлетяхме. Eдна пресечка преди хотела кацнахме. Погледнах я и отново я дарих с целувка, след което пристигнахме в хотела. Попитах на рецепцията дали имам писма и след това заведох Максим в стаята.

- Всъщност не е напълно така. Не мисля, че доброто и злото са на почивки. Злото никога не спи, както и доброто. - Погледнах Максим, която вече беше заела леглото. Явно беше изморена. То и аз не бях по-добре от нея. Отидох до нея и погледнах през прозореца където слънцето бе почти залязло. Седнах на леглото, прокарах ръка по лицето й, придърпах я и я целунах. Усещането да съм до нея беше просто невероятно. Мхм.
- Максим, не искам да се разделя дори при най-трудните ни моменти заедно. Дори да се караме, помни, че винаги ще те обичам дори на края на света. - погледнах я и отново пратих една целувка, с която заиграх моят с нейният език.

След като Максим ме бутна на леглото я погледнах сякаш не знаех какво става. След малко промърмори нещо, на което чух повече от половината, след което й отговорих:
- Не се напрягам. Просто не искам да се разделяме при такива ситуации. - усмихнах се и я прегърнах. Докато я гледах не издържах и отново започнах с целувките. Хмм. Задълбочавах целувката все повече и повече. Прокарвах ръката си по тялото й и продължавах с целувките навсякъде по тялото й.

Усмихнах се на Максим и отговорът й определено ми харесано. След като я обсипах с целувки тя ми каза, че съм ненаситен.
- Дам. Хмм. - подсмихнах се и я погледнах. Следващият момент я видях под завивките. Леле това момиче обичаше да спи. Ами ако има зло навън, а няма нито един ангел какво ще стане? Хмм. Погледнах се на огледалото, а после скочих до нея в леглото сред завивките и я прегърнах.

Когато се събудих веднага забелязах, че Максим я нямаше. Помислих си:
- Ах тази Максим. Знаех си, че ще направи така. Хмм. - подсмихнах се и заминах до банята. Когато излезнах от стаята си какво да видя. Неочакваното се бе случило. Максим на дивана в другата стая със шише алкохол. Реших да не я будя и затова поех отново към банята. Влезнах, измих се и се обръснах. Брадичката ми беше набола. След като свърших с банята заминах до кухнята и отворих хладилника, за да видя има ли нещо за ядене. За моя радост намерих какво да ям. Десетина минутки в кухнята и съм готов. Реших да събудя Максим. Запътих се към стаята и когато стигнах, тя все още си спеше. Бавно дръпнах шишето от ръката й, целунах я по челото и леко я побутнах с думите:
- Максим. Максим. Събуди се. - Щеше да ми е много приятно да я събудя, за да има с кой да си говоря и да ми прави компания. Хванах я за ръката и седнах на малкото останало място, на което имаше възможности да оставя гъза си. Седнах и зачаках.

Максим се надигна, но после пак се гътна. Дали алкохола не й пречеше? Дали не я болеше главата. Погледнах я с мил поглед, а тя попита къде е.
- Първо, добро утро, слънчице. - подсмихнах се. - Второ. У нас си. По точно в хотела, но не са ни отвлякли. - казах шеговито. Станах докато все още държах бутилката с алкохол. Отидох до прозорците и вдигнах щорите. Върнах се при Максим и отново седнах до нея. Видях я как погледна шишето и го поиска, но нямаше да й го дам просто ей така.
- Няма да ти дам шишето. Не и с алкохол. Ако си жадна ще ти налея вода. - Станах от леглото и заминах с шишето в кухнята. Оставих го там и взех чаша, за да налея вода. Когато напълних чашата се върнах в хола където беше тя. Целунах я отново по челото и вече без шише в ръцете си я хванах за ръката и й поднесох чашата. Имах и хапче, което трябваше да изпие. Все пак усетих, че я боли глава. Дадох и хапчето. Помогнах й да се надигне, за да отпие от водата и да си вземе хапчето.
- Ще ти мине. Ангел си. Не прекалявай с алкохола. Не ти отива.

Докато гледах какво прави Максим. Всичките нейни глупости. Тя беше толкова сладка като ги извършваше. Отпи отново от водката, което ме накара да се ядосам, но колкото да се ядосвам, за мен тя беше човекът, който ме прави истински щастлив. Гледах я с усмивка на лице. Отвори всеки възможен шкаф без високите. Взе си един стол и се покатери на него, защото искаше да ги отвори. Хмм. Явно след като ме чу, че пристъпвам изгуби равновесие. Напълно нормално беше. Ако ме бе послушала за алкохола и не се бе обърнала да ме погледне, нямаше и да се случи така. Когато падна от стола, усмивката ми изчезна и на лицето ми стана съжалително, разтревожено. Забързах се да стигна при нея и видях, че си разтърква крачето.
- Максим. - казах разтревожено. - Добре ли си? Виждаш ли какво става като не ме слушаш? За напред ще те пазя и ще те държа под око. Не ти отива да пиеш. Не искам да правиш така повече. Разбери, че точно в момента толкова си ми важна, че си единственото същество на Земята, което ме прави истинско щастлив. Ако ти се случи нещо няма да го приема. Сега ще ти донеса лед. - заминах до фризера, взех една чантичка, сложих леда вътре и веднага направих така, че да завържа пликчето. Взех го и го сложих на мястото, на което я болеше, на мястото където се разтърка. Ще й е студено, но трябва да го направя.
- Мило, ще ти стане малко студено. - и докато изговарях думите, сложих пликчето. - За да не се подуе ще търпиш на студеното. - след тези думи просто я целунах, като леко прехапах устните й. Все още бях изплашен. Тя падна точно пред очите ми.

Глупавичък въпрос получих от страна на Максим. Естествено, че ще ме е грижа за нея.
- Този въпрос е малко глупав, не мислиш ли? Както казах преди малко. Ти си единственото същество, което ме прави щастлив. Ще се грижа за теб винаги при нужда. Ако ти трябва помощ ще ти помогна. - Максим затисна с глава гърдите ми и ме погледна с някакво любопитство в погледа си. Стана ми чудно защо, но явно не е свикнала на такова внимание от страна на някой? Дали не е обичала някого и да се е случило нещо, което ги е разделило? Или пък не е искала да изпитва повече чувства? Всичко това ми се въртеше в главата постоянно.
- Каквото и да има ми кажи. Ще ти помогна и в добро и зло. Независимо дали сме заедно или не сме. Независимо това дали сме гаджета или не. Няма да оставя някой да те нарани. Ако се случи нещо с теб няма да си го простя. Разбираш ли? - погледнах я и я погалих по косата. Сложих другата си ръка зад тила и продължавах да я галя. Прегърнах я и се радвам, че споделям нещо такова с нея. Та все пак тя ми е гадже. Какъв смисъл от връзката ни ще има ако се лъжем и си изневеряваме?

- Не се тревожи. Аз няма да съм човек, който ще те командори. Напротив. Аз ще ти давам пълна свобода. НО. Не трябва да прекаляваш с тази свобода под формата на изневярата. Най-много от всичко мразя изневярата и лъжата. - усмихнах се като продължих да я погалвам. Макс се беше сгушила в мен, а аз усетих, че нещо я яде от вътре.
- Забрави за всичко станало в миналото. Не живей с него. Живей с мен. Живей с бъдещето. - подсмихнах се. След малко ме попита къде й е чашата с вода и изглежда като предложение ми каза, че тук на земята явно не е много удобно. Изправих се и я хванах за ръката. Отидохме до хола и веднага се настанихме като й дадох водата. Видях хапчето отстрани до чашата. Дадох й и него, защото след като я боли главата, трябваше да й дам нещо. След като изпи хапчето отново я целунах като направих целувката по-дълга и заиграх отново езиците ни. След целувката веднага я прегърнах и отново я дарих с целувка по челото.

Максим просто не искаше да забрави за всички онези дни, в които са й причинявали болка. Просто явно не искаше, не че не можеше.
- Можеш да забравиш всичко, но не искаш. Няма да оспорвам това. Мислиш ли, че бих се влюбил в теб и бих ти предложил ако мислех, че ще ми изневериш или направиш нещо, с което да страдам? Ангел си, едва ли щеше да си го простиш после. - усмихнах се. Максим ме бутна и аз легнах. След миг ми махна и връхната дреха. Всъщност не, че имах много дрехи върху мен. Бях само с един потник и едни боксерки. Това бях цяла нощ. Когато останах и без потника, Максим отново легна на гърдите ми. Бяхме точно както преди десетина минутки. Надявах се така да е по-добре, след като й дадох хапчето. Явно се чувстваше по-добре. А и аз го усещах.
- Знай, че ще съм до теб винаги при нужда. Искам да го запомниш. - погледнах я и се подсмихнах.

Максим просто не искаше да помни нищо. Да, но не правеше усилия. След малко усетих как се отпусна на полуголото ми тяло и поиска да й разкажа нещо за мен. Всъщност не знаех какво точно иска да знае.
- Искаш да ти разкажа нещо. Така ли? ами добре. Като за начало съм израстнал без родители. Бяха убити. Не помня почти нищо за тях. Дори не мога да се сетя как изглеждат. - казах с малко тъжен глас. - Ако искаш да знаеш нещо, питай. Не знам какво точно да ти разкажа за себе си. Питай от каквото се интересуваш. Питай за това, което искаш да разбереш за мен. - погледнах я с усмивка и леко й насмигнах.
- Знам, че е малко раничко за такъв въпрос, но би ли останала с мен завинаги? - попитах я с любопитство в гласа.

Максим беше единствената, която обичах истински. Но какво ли щеше да рече "искам да знам всичко за теб"? Чудех се гледайки към нея. Забих поглед в една точка докато мислех какво да отговоря. След малко ми щракна мозъка и започнах да разказвам без да спирам. Без да си затварям устата.
- Така. Малко се чудех какво да ти кажа, защото мразя да ми кажат "искам да знам всичко". Трябва да ми се зададе някой въпрос и да отговарям. Ами какво да кажа. Вече съм ти разказвал за детството си. Занимавам се сериозно с футбола и бих искал да стана футболист, който ще се развие много добре и ще има добра кариера. От малък се занимавам с това. Мисля, че около 13-ят ми рожден ден. Малко след като навърших 13 започнах да тренирам. Не, че се хваля, но не съм зле. Даже мога да играя на професионално ниво. - подсмихнах се. - Какво да кажа още? Ами подразбира се, че любимият ми спорт е футбола. Любимата ми храна е мусаката и пълнени чушки с ориз. Мм. Не обичам да пия много от сладките неща. Такива като безалкохолни и прочее. Повече си падам по алкохола. Падам си по мощните коли.Падам си по по-бързите коли. Обичам животни. Особено кучетата. Нищо, че имам една котка у нас, която някой път не знае какво прави и не спира да се бори с мен. - подсмихнах се. - Разкажи ми ти малко за теб.