Лонднон след няколко дни.

- На всичко ли си съгласна? - подсмихнах се и я изгледах леко "мръснишки". Хванах една калъфка е я запратих към лицето на Максим. Естествено не беше кой знае колко силно. След удара, докато Максим се чудеше какво става, вкусих устните й за пореден път. Не знам защо, но имах чувство, че се изчервявам. Дали това не ми ставаше навик.
- Знаеш ли.. Може би устните ти са ми слабост. Мисля че започва да ми става навик да те целувам всеки път.

- Каква ми е слабостта към тях? Не мога да ти кажа. Харесват ми. - усмихнах се и отново я целунах. Замислих се за това, което ще правим ако останем заедно завинаги. Или поне занапред. Погледнах я и обвих ръце около тялото й. - Хей, предложи да правим нещо. - и в този момент ми пресветна нещо. Изглежда беше идея. Хванах я за ръката и се запътихме към спалнята. Бутнах я на леглото и застанах върху нея. Не, не легнах, а просто сложих ръцете си върху нейните. Наклоних тялото си малко по-надолу и я целунах по врата.
- Бой с възглавници или нещо мръсно? - подсмихнах се и я целунах.

Това момиче ме разиграва. Кой няма да си помисли мръснишки работи, след тези действия, които тя направи. Когато каза "бой с възглавници" се засмях и се изправих. Взех една възглавница и се приближих към Максим.
- Победителят ще прави каквото иска със загубилият. Няма второ мнение. - усмихнах се и започнахме война на възглавници. Съборих я на леглото и отново бях над нея. Наклоних се и я целунах. Преди да се дръпна, за да стане прехапах долната й устна. Няма да е само тя тази, която ще го прави.

Война ли? Ще я загуби ако започне. Усмихнах се и приех ударите, които тя ми нанесе, след което паднах на леглото, правейки се на победен. Правех знаци на Максим, че се предавам, а когато тя се доближи до мен се надигнах леко и я целунах. Изправих се и я ударих с възглавницата.
- Е, ще се предадеш ли докато имаш възможност?

Уцели ме с каквото имаше, а сега може ли да ми направи нещо? Естествено, че не. Затичах се срещу нея, но тя нямаше да може да избяга затова остана като парализирана. Вдигнах я за краката и я носих на гърба до другата стая където отново я стоварих на леглото.
- Ще видиш ти кой ще победи. - отвърнах й след всички думи, които ми беше казала досега. Взех една възглавница и започнах да я удрям, макар и не силно. Така или иначе се зачиташе за удар. Докато тя се пазеше, отново се наведох леко и облизах врата й, след което я целунах.

Максим си играеше с търпението ми. Паднах назад и се усмихнах.
- Добре, предавам се. Така или иначе няма да го направиш ти. - казах й и се изправих като отново я погледнах. Прокарах ръката си по бузата й и се приближих още малко към нея, след което отново закачих долната й устна. За пореден път срещнахме погледите си, а в същият момент отново я целунах.
- Е, какво ще правиш с мен? - отвърнах й с лек трепец в гласа, защото знаех какво ще последва. Или поне само предложения.

Да я нося на конче? Тя сериозно ли говори? Е, все пак такава е сделката. Победеният изпълнява. Станах от леглото и застанах на колене, след което казах на Максим да се качва. Когато се качи на врата ми, се изправих и започнах да обикалям с нея навсякъде.
- Виж сега какво ми хрумна. - усмихнах се и излезнах през вратата заедно с нея. Слязохме пред входа и започнахме да обикаляме. Хората ни гледаха и се чудеха на нас двамата. Бяхме като деца, но пък се обичахме като такива. Детската обич е най-силна.

Какво да я правя. Нямах идеи за измъчване. Аз ще съм гаден и лош, затова нарочно се отстъпих. За сметка на това обаче ми хрумна идея, която може би щеше да й се хареса.
- Е, не знам какво ще правим, но само едно ми хрумна в главата. - усмихнах се мръснишки и когато се върнахме в апартамента веднага заминах на леглото. Потупах го със знак, че Максим ще ме разбере какво искам.
- Е, съгласна ли си? Изтезание за нощта.

- Май не ти омръзвам, а? - усмихнах се и я бутнах до мен, като главата й беше на гърдите ми, а после само прокарах ръката си по гърба й и така останахме. Беше ми добре така. Щом ще бъда с нея не ме интересува дали ще е скучно или не. Когато е до мен винаги ми е интересно или забавно. Особено когато има случаи като този преди малко. Бой с възглавници. Да, но свърши и това. Сега какво ще правим не знам. Другата ми ръка остана сама някъде встрани от телата ни. Погалих я по главата с тази, която беше върху нея и отново я прокарах надолу по тялото като бръкнах под гащите й.
- Хехе, какво ще правим? Имаш ли идеи?

- Ангелче..? - засмях се. Беше наистина смешен начина, по който го каза.
- Какво си мисля, че правя ли? Каквото и ти. Може би. - отвърнах с усмивка. Едва ли искаше още едно такова изживяване, след като тъкмо сме приключили със същото нещо преди няколко часа. Премахнах се от нея и се бутнах на леглото по гръб. Погледнах тавана и затворих очи. Чаках Максим да се приближи още до мен, за да може да я поваля по-лесно.

"Мечок? Мечок? Ама тя сериозно ли? Не съм толкова грамаден." - казах си и когато ме побутна, просто я хванах за сгънката на едната ръка и я бутнах до мен. Повдигнах глава и я гледах втренчено с леко страховит поглед.
- Не ме наричай "мечок". Не съм така голям. - казах й с несериозен глас. Прокарах ръката си по тялото й и наклоних глава към рамото й.
- Наистина. Вече не знам какво да правя. Радвам се, че си до мен.

- Да, да, смей се. Не ми пречиш. - казах й леко нацупено, но след това се усмихнах. Побутнах я леко, за да се върне легнала на леглото. Доближих се до врата й, след което бавно допрях устни и я целунах. Доближих ръката си до нейната, след което скръстих пръсти.
- Не ми викай тюленче. Да ти приличам на това нещо? - казах й, след което паднах на гръб до нея.

Погледнах я след като каза "демончето Ал". Боже. Тези умалителни имена. Повдигнах се леко и застанах с лице към нея.
- Добре, погледни ме. Изглеждам ли ти на някой, който трябва да има умалително име? Съдейки размерите и видът ми? - попитах я, след което се усмихнах и легнах. Прегърнах я. Поместих главата й отново на гърдите ми, а после затворих очите си.
- Какво ще кажеш да съм просто твоят Ал? А ти ще си моята кралица паднала от небето. Моята ангелска принцеса. А аз ще съм може би, демоничният крал? Какво ще кажеш за това? - казах като на лицето ми изникна една усмивка.