Стаята на София Мерсер и Саманта Такър (+18 не се препоръчва за хора със слаби сърца д; )

Много се дразнех когато ми казваха София .Какво да се парви-табелката на вратата ми-София Мерсер.Пълни глупости.Е,сега за стаята ми.
Стая като стая-дръг път.Правоъглан в едната част.Дръгата е полукръг.Кръга е син,розов и бял.Там е прозореца с изглед към парка.Там си имам на едната стена рафтове ишкафофе с книги и училищни пособия.На другата стена-бюро със стол,;лаптоп,книги ,химкали и т.н.Другата стена е цялата стъклена-прозореца.
Останалата част от стаята ми е бяла,но е покрета с хиляди плакати,снимик,картини,чертежи,писани я и т.н.Почти не си личи бялото.Леглото мие страхотон.меко с пухкави одеяла .Има сии завеси.
Голям гардероб с много друхи и т.н.Тоалетка с гримове и други.Телевизор.С боен дух си ги бях извоювала.По-късно ще добиете и по-ясна представа за прелестната ми стая.

Банята си има отделна стая.Има вана и душ кабина.Две мивки,тоалетна.Облепена е с миниатюрни плочки на Хекс Холи двора.На феи и други създания.

Не си харесах никакви синмки.Отдайте се на фантазията.


П.п.Вече си имам съквартирантка затова добавям.

Добавих едно легло колкото моето точно до сетната-по-долеч от денван светлина,че няли евампир.Имше нощно шкафче,а моето инейнот обяха свързани с едон акто две полицие дна над друга и се образиваше много хубава пролука за някой неща.Добавих и едно бюло с лаптоп,един гардероб и готово.Тя каквото ще да ис добавя в нейния кът-малко по-молко от половината.Една част беше обща и една моя-стената с прозореца.ние обаче не деляхме много-много.

Софи ме постави на мекото и приятно на допир легло и то веднага ме пое в прегръдките си.усмихнах се доволно, но знаех че няма да е за дълго.Изправих се бавно в седнало положение и я загледах.
-Ох виж,...смай одеве прекалих, а?-засмях се леко, но спрях изведнъж.аз да не би да се извинявах?Мамка му, не можеше да е истина!
-Все едно, за какво искаш да си говорим, блонди?-попитах с насмешкаа и очите ми отново зашариха по лицето й.Тъкмо си мислех че съм намерила перфектната поза в която да седя и усетих как всичките напитки се бореха коя по-напред да излезе.Сложих ръка на устата си за да ги спра и след секунда наистина успях.Толкова време съм ги пила, сега не може просто ей така да излезнат!Нямаше да им позволя, в никакъв случай!дори май бих се усмихнала на още малко.Огледах се наоколо, не видях никъде алкохол и трябваше да попитам, ако исках да получа нещо.
-Ъъъ...случайно да ти се намира нещо з пиене.Например нещо по-силничко?-погледнах миличко аз и пак избухнах в смях.аз и миличко?!хах, колко смешно, голяма шега, нали?

Усмихнах се.
-Ами ако нямам какво ще правиш?Ще ми изпише кръвта ли ?О горката аз!!Въсщност наистина нямам нищо,но можем да го уредим.
Щракнах силно с пръсти и казах:
-Деметра,помощ!Искам кола ифанта и спрайт и тоник и всичко по -силно!
Пред мен изникнаха нещата,които исках.Вампира ме гледаше опулено.
-Силата на Деметра ми дава храна и вода,когато нямам.-поясних аз.-Ето тази книга ще ти помогне за нещата ,които правим ние боговете.
Изведнъж се почука на вратата.Аз отидох при нея.Пооправих си косат и т.н. и отворих.Там стоеше такова сладко...Ох не момченеце мъж...Веднага май...Ох,каква съм!!!

Вече не бях в града.Дойдох до училището да търся Силвия.В това училище се намирах за пръв път.Всичко ми беше непознато.Влязох в общежитието,стоях пред стаята с номерчето на стаята на Силвия,надявах се да е в стаята си защото иначе нямах никаква представа къде другаде да я намеря.
-Ще трябва да претърся цялото училище,или целият град.-казах си наум и се засмях също на ум.Почуках на вратата и зачаках докато някой ми отвори.
Отвориха ми но не беше Силвия,определено не беше тя.Стоях и гледах момичето което ми отвори.Най-накрая успях да кажа:
-Ъм,извинете.

Имаше такъв глас.Направо ми се подкосиха краката.Аз се усмихнах чаровно.
-Предполагам търсиш Силвия?Ами тя сега има ами среща...Ако искаш влез при нас докато я чакаш.
Аз се дръпнах и той влезе.Погледанх Сам, с поглед казващ"Само да си направила нещо и си мъртва".Тя явно схвана намека.Аз ес обърнах пак към мъжа:
-Вие сте?Аз съм София.Казвай ми Софи или Соф.Седни тук.-и показах дивана-доста големичък впрочем.Седнах до него,малко по близо отколкото искахи докоснах бездаискам ръката му.Усмихнах се влюбено на погледа му.
-Това е съквартиранката ми Сам.Не й обръщай много внимание.Малко е пияна.
И пак се усмихнах.

-Аз съм Том, приятно ми е Софи,Сам.-Усмихнах се и ги погледнах една по една.
Софи докосна ръката ми,аз не се отдръпнах,оставах на мястото си.Дигнах едната си свободна ръка и я сложих на тила си докосвайки косата.
-Извинете за натрапването,за пръв път съм в това училище и сигурно съм объркал сградите.-засмях се.Ле,ле обърках сградите.
-Да,права си търсих Силвия.-обърнах се към Софи и й се усмихнах.-От къде знаеш?

-Ъм...-запънах се аз.-Аме първо всеки знае ,че тя ще има ултра сладък бодигард и по-това познах.А и амииии...Аз такова...Не съм точно вещица ами богиня и си разбирам от тези неща.
Усмихнах се и нарочно положих ръка на неговата.Стиснах я и попитах:
-Ами ти имаш ли си пирятлека?Аз нямам и си търся и тази вечер намерих идеалния.
Абе,това мартини май не й действаше добре.Майко,какво ли ще си помисли.Сигурон,че съм някаква отчаяна!Мамка му!Абе започнато започнато.
"Да видим той как ще реагира.Ако реши да ме целуне отговорам.Ако не аз започвам."
Исках ги тези устни и то много.

-Не мислих че Силвия е от такива които ще каже нещо което би трябвало да е нещо като тайна.-Софи стисна ръката ми и попита:
-Ами ти имаш ли си пирятлека?Аз нямам и си търся и тази вечер намерих идеалния.
-Не,нямам си приятелка.-Отговорих,през това време чух мислите й : "Да видим той как ще реагира.Ако реши да ме целуне отговорам.Ако не аз започвам."
-Преди малко се запознахме а вече ме харесва?-помислих си.-Е Том и ти имаше такова нещо в училището.-казах си аз.Обърнах се към Софи.И я целунах но не с език.Просто устние ни се докоснаха.След като това стана аз се отдръпнах,без да ставам а ръката и още стискаше моята.

Ох хора, вземете си стая!Или още по добре, елате насам...
Ох главата ми пак се замая и ми се завъртя свят.успяях да забравя, но май има последствия които не ми харесваха особено.
разтърсих глава, сякаш исках да накарам всичко да изпадне от таам и отново се загледах в двойката на дивана.да ли да не се махна, сигурно пречех.Ха, да се махна и да им направя услуга?!В никакъв случай!щях да досаждам до последно, а после да заспя в банята, готова всеки момент да поеърна в тоалетната.Каквъв перфектен шибан живот си имах.я дай малко да направя и чуцждия така, а?
Станах от леглото е тръгнах към двамата.погледнах ги и започнах да се хиля, май този търсеше Силвия.Онази Силвия, която си търси проблемите ли?
-я виж ти, безценната силвия.като я намерихш й прати много поздрави.дано се задави.-изкисках се аз и взех една бутилка от напитките които ми предложи Соф по рано.

Погледнах Сам накриво.
-Какво толкова е направила?-Виждаше се че Сам не се сприятели много с Силвия ако са се виждали.
-Хм,странно Силвия по принцип е дружелюбна,неможеше просто ей така да направи нещо.Трябваше нещо да е станало или някой да е направил нещо,неможе просто ей така.-помиислих си аз.Добре познавах силвия,като за бодигард прекалено добре.

Какво толкова е направила ли?Тази кучка разби шише в главичката ми...нямаше да й го простя!Ще я намеря някой ден и тогава ще види малката фея...А този тук?Какво толкова я защитаваше?Да не би да й е гадже?
-Имам си причини да не я харесвам.-нацупих се аз.Май алкохола не беше чак толквоа че да ми е весело и сега.Може би не я харесвах не чак толкова защото ме прекъсна, а че трябваше да си трръгна!И да я оставя там, все едно се предавам!По дяволите нямаше да оставя нещата така!Смешно, сега пък започнах да се ядосвам!Може би би било добра идея да изляза и да си намеря храна, а?и все пак, не ми се оставяше тези двамата на саме.Щяха да са доволни...а кога Сам е правила някой доволен?Не си спомням, но май никога!
-Ти какво да не си й бавачка?-заядох се аз, и без това всичко друго сега ми се виждаше с прекалено много усилия и само това би ми хареало толкова.Седнах на един стол срещу двамката и ги загледах като ту поглежждах към единия, ту към другия.

-Не,не съм и гадже!А това дали съм и бавачка или съм и татко или съм и майка или каквото и да е,това вече не е твоя работа!-казах спокойно.Все още седях на дивана,гледах Сам,гледах я в очите. Софи ме държеше за ръката.Аз си спомнях как се запознахме на рождения ден на един приятел.Странно беше да си спомням когато разбрах че е Фея, а тя разбра че съм върколак.Беше странно,защото си мислих че такива същества сме малко.Но се оказа че не е така.Още първи ден като дойдох тук.А нече си имах нещо като приятели.

-О, я не на мен тия.-започнах ядосано аз.Този не бе от най дружелюбните, е не че около мен можеше да оцелееш така, но този определено не ми допадна.А и това че защитаваше Силвия не ми хареса особено.поех си дъх и отново усетих как питиетата се надигат.Тръгнах бавно към банята, но последните няколко крачки трябваше да подтичвам за да не се изповръщам при тях.Не знам колко бях изпила, но определено изповръщах повече.пуснах водата и вълната отансяща толкова скъпия за мен алкохол сякаш ме хипнотизира.нямаше да стоя повече тук беше ми скучно, а и не исках да ми се мярка никой пред очите.Бях ядосана и може би имах нужда от убийството на някой нещастник за да му изпия кръвчицата.Взех един дърз и ледено студен душ и набързо се преоблякох.Сложих едни джинси, по лесно се бягаше с тях, отколкото с пола и някаква тъмна тениска.излезнах без да кажа нищо повече и тръгнах на някъде.Исках да намеря някой на който да не нахвърля и да убия бавно и мъчително.Дано го намеря по скоро, защото иначе ще зопочна да ям себе си.бях толкова глаадна че със удовослтвие бих похапнала и някоя котка..И все пак предпочитах хора пред животни, все пак, не си падах по насилие над животни.Ха каква ирония само, нали, не харесвам да убивам животни, но хора бих убивала и със затворени очи...

Целувката беше нежна.Той сякаш беше порчел мислите им и това донякъде ме уплаши.Сам побръза да се изниже,което хем беше добро,хем амии...И аз не знам.За първи път се чувсвах неловко с момче.При това,което може би чете мисли и моля ви е е по-голямо от мен,а аз бях луда по него.
-Хм,какви дарби имаш?Аз...-"Браво,блонди,много добре се спрваяш.Какви дабри имал!!Ама наистина си много тъпа -вместо а кажеш нещо по-добре ти това изръси."мислех си.
Погледнах го и се усмихнах.
-На колко си?Аз съм на 19.
"Уф,той сигурно е поне на 20!Как ще иска да излиза с хлапачка като теб,Соф?"Не можех да му предложа исе чудех дали ами ще иска..Но отхвърлих веднага мислите ис,когато той заговори...

Чух м ислите й.Обърнах се към нея,прокарах ръката си по лицето и,а по това време казах:
-Не не си тъпа-усмихнах се,отместих ръката.-Мисля че вече разбра едната от дарбите ми.-засмях се.-аз не обичам много да говоря за себеси,така че може ли да не отговарям на въпроса?.-като имах предвид дарбите,пак й чух мислите.-Е не съм на 20,на 21.-пак се засмях,погледнах я.
-Дали все още ще исака да излиза с мен,все пак съм по-голям от нея.-помислих си,усмихвах се и естественно усмивката беше една от най чаровните.

-Том!Моля не се бърникай в мисилте ми ,че ще взема да ти запратя хиляда волта електиречство.-пошегувах се аз.-И за да не ме гледаш така вес едно съм паднала от Марс..Ами дабрите ми са-електричество,времето,тъма ибяла магьосница и променяне на външния вид.Затова сега съм с розова черта.
Тръснах бретон и се усмихнах.
-Хайде да излезем в парка.
И преде да е отговорил се скрих в банята взимайки със себе си дънки и блуза.
-Не мога пред теб да ес събличам и обличам.-засмъх се аз.Бях се издкарала с черна блуза,която дасто ме очертаваше,дънки,черни боти с виско ток и кожено яке.
-да тръгваме.-хванах ръката му и излязохме.Скоро се озовахме в парка.

Дойдохме в стаята и.Седнах на леглото,до Софи.
-Хей,естественно че ще можем да се виждаме!!Нали,ще съм в училището.-усмихнах се.
-Извинявай,не трябваше да ти чета мислите,загледах се някъде.Някъде но незнам къде.Мислех как да се опитам да спирам да чета мислите на другите.Но това беше невъзможно,беше дарба...

Пуснах Туфи на земята и той заприпка весело около нас.
-Хм,вече свиквам...Но това няма да го казвам наум...Просто не мога да ти устоя,Том.Много си сладък.Но няма аз все да започвам да те целувам.
Засмях се весело.
-Сам според мен ще умре от щастие,а?Или май не.-добавих аз и пак се засмях.

Бях се загледал в нещо,когато Софи заговори сякаш се събудих.
-И ти си сладка.-погледнах я и се усмихнах.
-Хм,аз мислих че първата целувка,беше дадена от мен.-Засмях се.
-Нещо,не разбрах,защо ще умре от щастие?Извинявай,замислих се...

-Хей!!!Аз отговарям на подаръците ти.А за Сам,ами не знам.Ако ми е приятелка ще трябва да се радва,нали?
После забравих сякакви думи.Прегърнах го и целунах.Някакси страстно и различно.След малко спрях запъхтяна и тихо попитах:
-Том,на 19 съм,а ти на 21.Как ще излизаме?Не се ли притесняваш да си с такава хлапачка като мен?

Засмях се.
-Не,не се притеснявям.Всъщност не ми пука.Важното е че те харесвам.-усмихнах се.
-Знаеш ли колко е часът?-питах,не исках да развалям хубавият момент...но ми трябваше.Харесвах я,беше очевидно.Не се познавахме много но не ми пукаше.Проблемт беше,че нямаше начин да се виждаме всеки ден.За което се натъжих.

-Хм,часа е...22:00.За какво ти е?
Бях седнала на коленете му и бях прегърнала врата му.Пак се усмихнах и рекох:
-Дали Силвия ще се бави?Да се надяваме.
Видях,че той се е натъжил.
-Знам и на мен ми емъчно,че няма да можем да се виждаме всеки ден.И на мен не ми пука,че си с две години по-голям от мен.
Реших,че няма да му е приятно,ако се целуваме постоянно и не знах какво да правя.Много ми се щеше да се целуваме,но не знаех за него.Можехме да си говорим ,за да се опзонаем.Просто не знаех.

Просто питам.Би трябвало вече да съм с Силвия.Но инстинкта ми ми подсказва че още не се е прибрала.Много е добре когато някой те разбира.-усмихнах се.Прегърнах я,пуснах я и легнах на леглото,но така че Софи все още можеше да седи на коленете ми.
-Хубаво ли е да си вещица?-беше тъп въпрос.Но незнам защо това ме интересуваше.Загледах се в тавана.

-Дали е хубаво?!?Ами да хубаво е...Но аз не съм ъъъ точно вещица..Нещо повече от това.И така не е удобно.
Направо легнах на леглото.Усмихнах се.
-Хм,не те съблазнявам,спокойно.Не съм от тези хм..Както и да е.Хубаво ли е да си върколак.
Беше ми интересно,но доста по интересон беше да го изучавам.Устните му,тялото му.Всичко у него ме привилчаше.

-Има си и плюсове има си и минуси.Особенно при пълнолуние,немога да се сдържам.-засмях се.
-Ъм,ами сега...за какво ще си говорим?Или ще мълчим?-надигнах си главата и я погледнах въпросително.След това пак се отпуснах и загледах тавана.Настана тишина за няколко минути...