Стаята на София Мерсер и Саманта Такър (+18 не се препоръчва за хора със слаби сърца д; )

Наистина не занх какво да си говорим.Жалко.Загледах се в него.
-Защо все гледаш някъде другаде?Аз все те изучавам-почти те научих наизуст.-пошегувах се аз.
После се изправих.Отидох да малкото хладилниче и извадих фанта.
-Ти какво искаш да пиене?Кола?Фанат?Спрайт или вода?
Пак се усмихнах иказах:
-И четирите.

Гледам другаде,защото не ми е удобно да лежа с дигната глава.-засмях се.
-Ъм...Спрайт.-Седнах,пак бях на леглото...но вече седях.Софи ми подхвърли шишето със спрайт.Отворих го и отпих от него.
-Софи,имаш ли да пуснеш някаква музика?-обичах да слушам музика.Сега така или иначе не си говорихме за нищо,и си помислих че няма да ни попречи.

-Разбира се,но какво искаш?Джаз,поп,блуз?Или пък Мадона,Еминем и Гага?Аз харесвам Гага,нека първата песен е нейна.
Пуснах песента от касетофона и отидох при него.Целунах го съвсем набръзо,но не знах дали съм събидла страситте му.
-Знаеш ли,че не издържам.Просто искам да те целувам,но ако ти не искаш нищо.
После оставих шишето на нощното шкафче исе излегнах съблазнителон на леглото.Изобщо не желайх да парвим енщо повече от това да се целуваме.Просот иска да го накарам да ме целуне.Насилих се да попитам:
-Как ще разбереш,че трябваш на Силвия?

-Ъм,не харесвам много Гага,но както и дае.-оставих шишето на пода и също легнах на леглото.Легнах точно д Софи и я целунах продължително.Когато целувката свърши казах:
-Еми,усещам го някак си.Аз,по-принцип трябва да съм след нея...почти на всякъде.Но това не ми харесва нито на мен нито на нея.Така че няма да съм винаги с нея.А и на мен ми е лесно да се премествам от едно място на друго.Но само ако съм бил вече на това място.-засмях се.Дали е разбрала нещо много го искарах объркано?!

-Знаеш ли,в целуването те бива,но да обясняваш хич.
Тя се засмя като него и се покатери отгоре му.
-Надявам се да не тежа.
Целунах го...И то доста дълго.
-Надявам се да съм ти върнала удоволствието от това да когато ме целуна.
Пак се разсмях.
-Боже,ако Сам ни хване ...Ще помисли,че сме луднали.Е,всеки би го направил...Все пак едва се познаваме..Ти ше кажеш ли на Силвия?

-Нещо много го искара "надявам се"...не не тежиш,не че вобще не тежиш-засмях се-...не много.На Силвия?Хмм,интересен въпрос...Мисля че не.-Замислих се.Някои спомени нахлуха в главата ми...Когато със Силв. се харесвахме.Беше отдавна,вече сме пораснали...И все пак вече не ми беше никой,освен добър приятел.Не бях длъжен да и расказвам кого харесвам а кого не.

-О,защото никой не може да се мери с теб и трябва да казвам надявам се.-засмях се и аз.
Беше много сладък ,когато се смее.
-Знаеш ли,че си много сладък икато се смееш икато не се.
Положих ръка на гърдите му.Усмихнах се.
-Ох,как ще се лиша от теб дори за ден?
Изключих музиката само с едно щракване на пръстите си.
-Не искам нищо да ми пречи докато си говорим или...
Целунах го...
-Или това.
И се засмях.

Не,незнаех.Но вече ще го имам впредвид.-засмях се.
-Ох,как ще се лиша от теб дори за ден?-пита Софи.Въздъхнах.
-Понякога може и да не е само за един ден.Ще се опитвам да идвам в стаята ти вечер.Може още да се засичаме из училището...Софи изклучи музиката и ме целунаСлед целувката питах:
-А ти знаеш ли че си хубава винаги?-усмихнах се.-Нищо че се повтарям...-засмях се.

Засмях се.
-Вечер ще трябва да се измъквам,а?Нищо идруг път съм го правила ,а и си имам трикове.Запазена марка.Но да не говорим сега зо това.
Усмихнах се при спомена ....Той беше наиситна специален...Не ми се спеше и исках да отида да се разходя,но ако ме хванеха.Пуснах мъгла...Проблема беше,че всичко-дори училщето беше в мъгла.Пребих се по стълбите и така получих наказнаие.
-Знаеш ли,че прява големи бели,Том?

-То и аз не съм много тих.-засмях се.-Всеки трябва да направи някоя беля в живота си,неможе винаги да си тихия и най добрия...дори такива хора трябва някой път да направят нещо...извънредно за тях.-погледнах я и се усмихнах.
-Обещавам,че ще идвам при теб във всяка свободна минунтка,само трябва да знам къде си.-Казах.Ако щях да зная къде е,би било по лесно да я намеря.Ами ако незнам?...Ще претърся цялото училище?!?

-Хм,за знаенето наистина нямам представа.Аз мога да проникна в ума ти с телепатия ида ти кажа,но как ще открия къде си и дали си в училище?Трябва да си измислим някакъв начин.С телефон не става и лаптопа също.За телевизор..Не...Нямам идеи...Което си е доста странно.
Изведнъж усетих нещо...И разбрах-Сам още я нямаще,което според мен си беше странно.
-Ох,хайде да потърсим Сам.Малко се притеснявам дали е убила някой..А ти?И ще вземем Туфи.

-Да...сложно ще се открием-казах.
-Добре,хайде да я потърсим.Но къде?Неможем да претърсим цялото училище.-поклатих с глава.Да претърсим цялото училище...незнам колко,но сигурно беше огромно.Невъзможно е да претърсим всичко.Само ако знае примерно къде може да е...може да се телепортираме.Но,ще е сложничко защото не съм бил на много места тук.Само ако ми ги опише...но това може да не стане.

-Оф,този човек ще ме побръка!Кой ли е изяла?!?Не можем да обиколим училището-в никакъв случай...С нея нямаме никакви връзки-телепатия или нещо такова.Не очаквах да изчезне още първата вечер.Дали ни е сърдита?
Седнах на леглото.
-Предлагам да потърсим Силвия-предполагам,че ще е добре да я помолим да остане тук по-задълго или да ни помогне.

-Добре,но немисля че ще трябва да я търсим.Тя ще е в стаята си.Усещам го.Но,вече съм се объркал един път.-засмях се.-така че ти ще водиш.Знаеш ли каде е сградата на учителите?Знам в коя стая е,така че няма да се наложи да я търсим.-усмихнах се.Понякога се чудех откъде имаме тази странна връзка с Силвия,усещаме къде сме.Можебе е заради...не невъзможно...то беше в миналото.

-Стаята на учителите,да знам къде е .Поне така мисля,де..
Засмъх се.После видях ,че някаква сянка мина през лицето му.
-Какво има?Нещо за Силвия ли?
Скочих и обух ботите си.Сресах се набръзо и къдриците ми се залюляха.Облякохи коженото яке и казах:
-Ще те помоля без тайни.Става ли?По пътя ще ми кажеш.
После го хванах за ръката и го целунах.Щом излязохме заключихи се упътихме към стаята на Силивя докато говорехме.

Прибрах се отново в стаята, исках да си почина.за не знам чие щастие не убих никого, само се разхождах докато не спря да ми се гади.Накрая отново поех към общежитието и се качих едва едва в стаята.Влезнах в банята и пуснах водата, исках да си взема една дълга и топла вана.започна да се пълни, но ми се стори, че прекалено бавно и отидох да пусна телевизора.легнах на дивана и започнах да прещраквам каналите.Търсех нещо което да ме отвлече от събитията случили се напоследък.Май нямах голям успех, тъй като нямаше как да се напия докато гледам, така че накрая спрях на някакъв филм.увих краката си с одеало, не че ми беше студено, просто навик, който дори не съм се опитвала да изкореня.
изведнъж на вратата се почука, май Соф се връщаше..но защо чукаше?Не знаех и честно не ме и интересуваше.Открехнах леко вратата и погледнах навън.по дяволите, това беше Том!Как ме беше намерил?Защо пак идваше?Не разбрах как, но тялото ми буташе вратата, така че да се затвори и когато погледът ми падна долу видях че крака му ми пречи да направя желаното от мен.Отпуснах тялото си и скоро той влезе със самонадеяна походка и из части ядосано изражение.Ръката ми го подкани да влезне, сякаш исках да не стои вън, но честно казано не ми бе приятно да знае че съм тук.какво по дяволите искаше сега?!
-Какво има?-попитах аз като забих поглед в земята.Пак се чувствах като малкото момиченце съгрешило пред татенцето и сега не може да го погледне!?Майната му на "татенцето"!?
-Разбрах, че си имаш нова съквартирантка.Дойдох да полеем събитието.-ухили се той и започна да вади някакви бутилчици от чантата си.!Как сега осъзнах, че през цялото време я е държал.Извади и две чаши, както и две лъжички, чак тогава разбрах какво беше намислил.искаше да направи по една чаша абсент.Обожавах това питие, помагаше ми да не помня гнусотиите му.Май пак искаше да направи нещо, за което бе по-добре да не му се противя много.Явно ме искаше пияна...или дори повече от пияна.Помогнах му с приготвянето и скоро заливах кубчето захар с алкохола.Той седна на дивана и за момент сякаш само ме гледаше как прибирам бутилките в чантата.След секунда му подадох чашата и той я пое, като ме повика с пръст.приближих се към него, а ръката му ме дръпна, така че да се озова седнала на коляното му.Свободната му ръка се плъзна по кръста ми, сякаш искаше да ме задържи да не падна назад.Погледнах го объркано, но не казах нищо.Той отпи от чашата съвсем малка глътка и я остави на масата.Аз последвах примера му, като моята глътка беше сравнително по-голяма и също поставих чашата си до неговата на масата.Дали беше дошъл заради парите си?По-добре да си ги взима и повече да не ме търси..но май имаше други планове.
-Какво стана с феичката?Отнесе ли някоя друга бутилка в главичката...както ти?-засмя се надменно той и ме загледа.Очите ми отбягваха погледа му и се насочиха към телевизора.Той наистина ли искаше да знае?какво му ставаше по-дяволите?Знаех всичките му долни номера, но това беше нещо различно.започваше да ме плаши, на къде по дяволите биеше?!
-Ъъъ...не съм я виждала след това.-казах аз и усетих как ръката му започна да прави кръгове по гърба ми.Това беше толкова необичайно за него, че бих си помислила, че е различен човек.
-Така ли ще я оставиш?-запита той като започна да се подхилква и отново заби онзи странен новопоявил се поглед.Беше толкова странен, че нямах представа какво е намислил.Ако искаше да ме обърка, със сигурност успяваше.
-Не, няма никакъв шанс.-отсякох уверено аз и най-накрая се престраших да го погледна.изглеждаше наистина заинтересуван, но в „краткия“ си живот се бях научила на едно: „НИКОГА да не му вярвам!“.Пак имаше някакъв скрит и мръсен смисъл, бях сигурна поне в това.
-Знаеш, че ако ти трябва нещо...само ми кажи.-каза той и погледа ми стана още по объркан.Това наистина ли той го казваше?!Каква извратена игра играеше този път?!Не, не, не беше толкова добър актьор...нали?Но пък ако наистина не бе, това означаваше ли че мисли какво говори?Наистина ли ми предлагаше помощта си?Не вярвах, наистина не вярвах.
За пореден път посегнах към чашата си, но тя вече бе празна.май всичко това беше от абсента, а не защото наистина го е казал...ли не го е казал в такъв смисъл.
Усетих как очите ми започват да се затварят, а тялото ми се залюля.Том ме положи леко на дивана и последното което помня бяха ръцете му които се спускаха по тялото ми и арогантната му усмивчица.вече знаех, че всичкия този театър все пак е бил една голяма постановка.но не разбирах защо.Всеки път е получавал каквото иска, тогава защо сега трябваше да прави всичко това?
Очите ми се отвориха и се събудих след няколко часа.Лежах на леглото, а телевизора беше пуснат.Повдигнах се и се огледах отново бях сама в стаята.Потърсих с поглед чашите, но и тях не намерих.тогава усетих, че бях завита със същото онова одеало от началото.Повдигнах го и видях че отдолу нямах нищо.Усмихнах се горчиво, знаех какво ме очакваше и все пак бях изненадана?!Майната му!И на мен и на Том!Станах и потърсих дрехите си, бяха разпилени по земята, някой от тях вече не ставаха за нищо.Все едно ме учудваше това!?Влезнах в банята, исках да махна всичко това от мен.Все още го усещах по себе си, исках да се махне.И от главата ми и от тялото ми и от живота ми!Как трябваше да го изкарам?!Нямах ли достатъчно смелост, че да му се опълча?Толкова години го търпях...сега още толкова ли?!

-Н-н-не.
И се строполих на пода.
-А не.Мразя,мразя телепортиране.Още повече ми става зле.
Изругах:
-Мамка му.
Някак си се довляох с помоща на Том до леглото и се проснах с разперени ръце икрака на леглото.
-А да знам.Днес е ъъъ 11 юни.
въздъхнах и за десет минути изгубих съзнание.Когато дойдох на себе си се огледах и ми трябваха цели две минути ,за да се постори всимко на нова-скаравнето,сдобрявене и т.н.
-Защо ти е?Н амен не ми едобре.Нещо ми дойде в повече.дъжда измука силите ми.Явно съм подложена на голям стрес инапрежение.

-Успокой се тогава.-Приближих се към нея и я целунах нежно.
-Просто ми трябваше да знам.-казах,беше заради пълнолунието.Имаше още доста време до тогава.На 15-ти нямам шанс да се контролирам...Никакъв шанс.Лежах на леглото до Софи.
-Трябва да поспиш за да си възтановиш силите.-казах с загрижин тон.

-Проблема е,че не ми се спи.
Свалих лекичко надолу ръкава на блузата си и докоснах знака на боговете.Беше омега.Последната буква от азбуката.Ами да-защото беше последната наследница на боговете.Усмихна се на Том и поясни:
-Това е буквата Омега.последната от азбеката-гръцката азбука.Тя ми е дар и проклятие дадено ми от боговете,когато съм се родила.Аз съм последната наследница на боговете.Черпя много сила от този белег.
И в миг ме изпълни енергия.Могъща и древна.Магията се надигна в мен и една чаша се счупи на финен прашец.Водата се разля.
-Понякога става така.Изпълва ме сила итрябва да причиня нещо с магията иначе е опасно.
Изведнъж телефона ми звънна.Погледнах екрана ивъздухнах-майка ми.
-Ало ,мамо.Здрасти.
-Здравей,скъпа.Как си?
-Добре съм.
-Струваш ми се уморнечика,скъпа.
-Добре съм!-троснах се ядосано аз.-Какво има,че ми звъниш посред нощите?
-Ами,мила,с баща ти си говорехме за теб иза ъъ леля ти и братовчедка ти.
-Братовчедка?!?Леля?!?Моля?!?
-Ами ,Софи,не съм ти казвала,но имам сестра.Тяе вещица като нас..
-Разбира се,че ще е вещица бе,мамо.
-Да не ме прекъсвай!Та, ами тя се ожени за вампир и не исках да те запознавам с братовчедка ти,която е вещица вампир.Скъпа,тя сега е в училището.Казва се Бони Морган и е пети курс.Леля ти винаги е искала да се запознаете и ти да й бъдеш покорвителка.Както и Сандра.
-Мамо,аз съм виждала Бони като бебе.На една снимка.И ти .Ти ми каза,че ми е първа баротвчедка и..И ,че съм трябвало да я обичам много..И ,че аз съм и най-близка от всички деца.И Сандра де.
-Да,мила,точно така.Родителите на Бони не я обичат много й ,ако може да се грижиш за нея.И ти и Сандра сте страхотин и ще се обикнете.
-Ох,майко,сега ли реши да ми го казавш.Но добре.Ще й съобщя.И ъъ ще я пкровителствам.И ако се съгласи и Сандра.но ще се съгласи.
-Благодаря ,скъпа.Да сигурно съм ,че ще се съгласи.Софи,защо момента да не е подходящ?С момче ли си?!?
-да ,мамо.но няма от какво да се притеснявате.Излизаме от един ден и спокойно.
-Но..
-Мамо!
-Добре добре.Утре ще говорим.Чао,обичаме те.
-Да утре.И аз вас.
Майка ми затвори.Подлудявше ме.понякога.Сега си имах ибартовчедка.първа!как не са ми казали?!?Е,бяха.Но съм била малка!Погледнах Том.
-Оказа се,че си имам братовчедка.Трбява да й съобщя и да я покровителствам.
Засмях се.После взех телефона и звъннах на Сандра.Сандра ми беше първа братовчедка и с нея се обожавахме.Правехме всичко заедно ия обичах колкото сестрите си.
-Ало,Сандра.Здравей.Веднага ела в сатята ми.Супер важно е.
-Не мога сега.На лунната поляна съм инямам възможност.когато свърша ще дойда.Обещавам.
-Ох,добре.Но бъди бърза.Аз отивам при едни човек да му кажа нещо,което после и на теб ще съобщя.чао.
И затворихи казах:
-Това е другата ми бартовчедка.С нея се обожаваме.И сега имаме трета братовечдка,която трябва да покровителстваме и обожаваме.Но доколкото занм Бони е готина.
Хванах за ръката Томи се изправих.
-Само да се преоблека.
Влязох в банята с черна риза,днъки,боти,кауобйска шапка.Облякох се и бух много готинка.Оставаше само още едно нещо.Русата ми коса падаше по раменете и се разстилаше.
-Чкакай сега да те изненадам.
И изведнжъ косата ми стана гарвановочерна.Права.Отпред падаше напред като тригълник.Жтзад се стесняваше лекичко пак под формата на триъглник.бях адски готина.
-Искам да излезем навън.Искам да парвим нещо.И знам къде.Отиваме в стаята на Бони.

Влязохме в стаята и може би не се смятах за толквоа пияна, но май ако не ме носеше, щях да падна.Но един вид така се получи в момента в който докоснах леглото.тялото ми се отпусна на него и усетих как това на Ник също пада върху моето.Не разбрах как, но явно го бях придърпала към себе си.устните ми намериха неговите и езика ми се завря доста на дълбоко...не знам дали исках точно да го задуша, но явно това правех.След момент дръпнах лицето си назад, а ръцете ми се плъзнаха по тялото му, свалайки дадолу панталона и нагоре блузата.Исках колкото се може по-бързо да се оттърва от дрехите му, защото предвкусвах картинката под тях.
Прехапах устни при вида му, без онези проклети дрехи скриващи всичко и отново го придърпах забивайки лакомо зъби в плътта му.Кръвта бликна и се понесе на талази в устата ми, а аз изпих всяка една капка, облизвайки раната накрая.прокарах бавно ръката си по устните за да избърша кръвта и един по един пръстите ми минаха по езика като старателно ги облизвах.Накрая захапах леко средния си пръст, като от него бликна струйка кръв, като му подадох пръста си и той псолушно го пое с устни.Взех си от кръвта му и сега един вид се извинявах, но не напълно.Просто за да сме квит накрая.След минутка придърпах Соф към себе си и напълно пренебрегнах Ник.устните ми се впиха и в нейните, бвно прокарвайки пръсти по гръдта й.

Усмихнах се на сами лекичко се отдръпнах от нея.Смигнахи закачливо и се заех с Ник.Започнах с нежни целувки,които после преминаха в стастни и възбуждащи.Играех с езика му и захапвах леко устинете му.Заиграх се с приятелчето му,което беше доста големичко.Измърках лекичко.Отдръпнах се от Ник.Изпъдих кучето,което се промъкваше на бойното поле.Изпаритх го с телекинеза в другата сатя и затворих вратата.
-Няма парво да гледа дейстивята ни.
Обаче след малко нещо ми изщрака в главата.Сякаш пиянствонот изчезна.Изправих се.
-Отивам ъм идвам слде млако.
Излязох в коридора.Облегнах се на стената.Боже!Щях да изневеря на Том,ако вече не го бях напарвила!!!!Облякох ис якето,грабнах чантата и ...Ами не знах.Исках да изляза някъде..Не зах къде...Исках адски много да говоря и видя Том...Но не можех...

1-во се елепортирах се пред училището купих цветя,рози червени.И се телепортирах пак пред стаята на Соф и Сам.Направих нещо като лист от лед и написах пак с лед бележка върху него...Все пак ако щеше да спи нямаше да я будя а щях да и оставя бележката. на която пишеше:
До Софи
Софи,много се извинявам.Моля те не ми се сърди.Не беше нарочно,просто не искам да се нараняваш.Както казах бих дал своя живот,само и само ти да не си пострадала...Моляте прости ми.
Том
Сложих бележката в букета с червените рози.Почуках на вратата.Не би трябвало да ми отвори някой все пак беше много късно.Стоях и наистина никой не отваряше.Оставих розите до вратата така че ако някой щеше да излезне щеше веднага да ги види.Обърнах се,реших по почукам пак,но...по добре да не ги събуждам.Бях се обърнал и вече се запътих да си тръгвам когато...

Почука се на вратата.Загледах се през шпионката икак не получих удар и аз самата не знах.стоеше точно човека,който търсех.Колебах се дали да отворя....Все пак в стаята ми имаше момче,заедно със сам сигурон парвеха някакив глупости и ако искаше да влезе щеше да стане ужас.Видхя ,че си тръгва.нали съм си със своя лош късмет..Отворих и тъкмо да го повикам,коагто се спънах в нещо.И това нещо бяха рози.Усмихнах се.
-Том,можеш да почакаш предполагам?
И без повече приказки му се метнах на врата,така,че го ъсборих.
-Ой,извинявай.
Изправих се и му подадох ръка.
-Ох,съжалявам,че така се ядосах.

Не очаквах вратата да се отвори и от там да езлезна Соф,а най малко очаквах да ми се метне на врата.Паднах.Соф ми подаде ръка.Поех я и станах.
-Ох,съжалявам,че така се ядосах.-каза тя.
-Не Соф,аз бях виновен.Извинявай.-Казах като погледнах надолу.След това се усмихнах бързо се предвижих и взех розите.Застанах до Софи като казах:
-За теб,са!-усмихнах се и и дадох розите.
-Ъм...незнам дали обичаш рози...Ако не,ще се поправя и ще ти купя цветята които харесваш!-добавих.