Стаята на София Мерсер и Саманта Такър (+18 не се препоръчва за хора със слаби сърца д; )

Очите ми бавно и все още уморено се отвориха, разбрала че до сега бях спала, изражението ми придоби някаква изненада, но скоро бе изтикана от главата ми и погледа ми потърси фигурата спяща до преди момент до мен.Нямаше никой...Помислих си че вече е тръгнал и отново отпуснах тялото си на леглото, но не ми се спеше...не и сега.
Станах сънено от леглото и първото нещо което направих, бе да погледна разрошената ми коса и ръцете ми се спуснаха към нея, леко приглаждайки я, но после осъзнах че няма смисъл и просто се отказах.
Изведнъж долових аромата на сутрешно кафе идващ от кухнята и за момент помислих, че Соф се е върнала и ми е направила закуска...на лицето ми се появи усмивка и на бегом влязох в кухнята, за да открия, че не Соф, а Ник стоеше облегнат на плота.
-Добро утро.-казах аз когато се приближих достатъчно и сега всяка частица ентусиазъм появила се при мисълта за Соф, изчезна.
не че не ми харесваше да е тук, всъщност не ми пукаше къде е, но сега искках само да иизпия онази топла чаша подвизаваща се между пръстите му.Не че бях голям фен на кафето, просто исках нещо, което да ме изкара от този ужасно гаден вид, а именно на пребит с бухалки вампир, които е заздравил раните си, но все още има нещо в него което го кара да наведе нос и да се носи наоколо като буреносен облак.В защита на нападателите на този вампир ще кажа, че по приятен бой не бе ял от доста време...

всичко което казваше ми се стори някак ненужно и ужасно досадно.Знам, вчера бях там и може би не ми припомняше, мисля че не бях толковапияна, че да не помня какво съм правила...или с кой.Честно да си кажа, не го познавах въобще, така че можех да кажа само името му, така че на практика не знаех с кой спя, но...
Поех отегчено кафето и отпих жадно от него, но при вкуса му се отказах почти веднага.Пиех много рядко и обикновено пълнех чаша с много захар, така че тази просто я оставих на масата и го погледнах.Преди момент спомена, че щял да си ходи, но това "ако искаш" ми се стори някак...ами необичайно и може би изчасти тъпо.Да не си мислеше, че ще остане с мен?Хъм, това че вчера правехме умопомрачителен секс, не означаваше че сега трябваше да прекарваме каквото и да е време заедно.Не бяхме си длъжни и до някаква степен отбелязването му ме издразни, така че мислех да му покажа за колко глупаво го мислех.
-Виж, никой не те кара да стоиш тук...но ако го правиш имам едно условие.-казах аз а той само ме погледна като май искаше даразбере за какво говорех.
-Гладна съм...ако ще стоиш тук, направи нещо полезно и приготви закуска.-разкрих загадката и му намигнах леко като погледа ми го подкани да се захваща за работа.

Придърпах палачинките към себе си и ги нападнах с почти същото настървение както вчера се нахвърлях на него.не подозирах че ще се съгласи да ми направи закуска.Май не бе толкова против че го използвах, вчера като банка за кръв, а сега за домашна прислужница...Ако се съгласеше да ми изпере дрехите и да простре, щеше да е страхотно.Имах още няколко задачки в списъка си и не бих отказала малко помощ...и все пак струваше ми се прекалено.За сега щях да се задоволя със закуска...и може би да измие чиниите.Ох щях да се пръсна от смях, мисълта за Ник облечен с престилка и прахосмукачка в ръка ми се струваше забавно, макар че заради преживяванията ни вчера бих си го представила само по престилка...хъм тогава определено бих го накарала да свърши още някоя от задачите в списъка.
-ъм...Ник, нали няма да оставиш съдовете в мивката?-казах аз със завидно сериозен тон, но отново бих казала че се търкалях от смях в главата си.Хъм, това бе един много нагъл въпрос, не стига, че го карах да ми приготви закуска, ама трябваше да мие и съдовете.Хъм бях нагла, но това ми харесваше.Ако го направеше, може би бих била поне малко благодарна, а аз определено знаех как да му го покажа.Усмивхнах се на себе си, но може би той също забеляза доволната и леко перверзна усмивка появила се на лицето ми.
изведнъж усетих, че тук не ми се седи и исках просто да се махна.Станах от масата и се върнах в стаята си, където се облякох.подпрях се на вратата поглеждайки към Ник и се усмихнах леко.
-Хей Ник, аз излизам, ти си тръгни когато поискаш.-намигнах му и излязох от стаята, а след това и от общежитието...

ръката ми се плъзна по бедрото търсейки джоба с ключа ми...след няколко секунди натиснах бравата и отворих вратата...усетих как се удари в нещо и бързо влязох така че да видя какво точно е това нещо...Погледа ми се спря върху един куфар, който до колкото си спомнях не трябваше да е там...Затворих вратата втренчила се в куфара и се чудех какво прави там...изведнъж се сетих че Соф беше заминала и навярно това бе нейно...Соф?!
Бързо се обърнах и отворих вратата към стаята й...Облегнах тялото си на рамката на вратата и се усмихнах когато видях как Соф лежи на леглото си и чете някакво книга...
-Ей, значи си дойде, а?-казах аз и гласът ми явно я извади от този "транс" в който се бе потопила с книгата си...Погледа й се срещна с моя и аз минах няколко крачки напред и седнах на леглото.Кръстосах краката и и едната ми ръка се спря на коляното ми, а с другата се подпрях на леглото...
-Къде изчезна, бе момиче?С какво се забърка и кой те отвлече?-попитах с насмешка и повдигнах вежди като се преместих малко по напред към нея и седнах на единия си крак, свивайки го в коляното...
-Хайде разказвай...къде беше?

-Предполагам не знаеш ,че не трябва да стряскаш хората,които четаат,вампи!
Усмихнах й се весело.За по безопастно се отдръпнах от нея.Не исках да бъда изнасилена от съквартиранката си.
-Нали знаеш,че сега трябав да те убия заради сценката в коридора?Бях в Рио Де Жанейро-малка екскурзийка..После ходих в Ню Йорк,Лас вегас и Сан Франциско.Като се върнах разбрах,че съм пропуснала сватбата на братовчедка си-Бони и така.Ами ти?С колко момчета имомичета прави секс?Как беше с Ник?И успя ли да ми откраднеш Том?
Усмихнах се весело.
-Казвай сега-как да те убия.Да те подложа на слънчева светлина без кръвен камък,да те изгоря иил друго?

-И аз се радвам да те видя.-отвърнах й и на лицето ми се разля усмивка...това за убиването ми се стори забавно, не мислех че ще го помни толкова време...и до колкото си спомням, май си го заслужавам...такива ги наговорих на Том...
-Ами да започна с Ник, а?-засмях се и започнах разказа си...-Ами с него беше...ммм, умопомрачително...не трябваше да го изпускаш...мисля че за това аз трябва да те убия.-засмях се аз и показах зъбите си сякаш да я сплаша, но после отново се засмях...беше просто шега...
-Ами ти?Намери ли си някое ново гадже в Рио?там има мнооого секси мъже...-проточих аз и станах от леглото като се запътих към другата стая за да взема чаши и нещо за пиене...мисля че все щях да намеря някоя друга бутилка с алкохол...Напипах една охладена, но пък за това наполовина празна...
-Дано следващото ти гадже не е толкова вярно като Том...-засмях се от другата стая докато търсех чаши и след момент се върнах в стаята като й подадох чашата и отворих шишето...
-Говорила ли си с него или аз съм първия който те вижда тук?-засмях се отново но за момент си помислих какво ли щяха да си кажат...Той навярно ще е ядосан за това което му казах...ако ми е повярвал разбира се...все пак бях доста пияна...

-Да ама на мен ми се умопомрачи мозъка ,затова,че само съм правила нещо с Ник.Обичам си го Том и това е.За съжаление не си намерих абсолютно никой там...Макар,че ходих на плаж-никой от тези,които ми се лепяха не бяха умопомрачителни.
Засмях се весело.
-Е,по-добре да е верен,а не като теб-спиш с някой,после с друг или друга!Не ми казвай,че си ми го атакувала!Благодаря!
Поех чашата и отпих.
-А защо следващото?Не ми казвай,че си е намерил друга и преждевременон без мое знание сме скъсали!Ще бъда съсипана!
напарвих трагична физиономия и заподсмърчах доста не по дамски.След това не се сдържах и избухнах в смях.
-И да ти си първият ,който ме вижда.Том не ми вдига телефона.Сигурно е някъде с оная рей.Обаче си я бива-отина е и като скъсаме съм съгласна да е гадже с нея.Хайде разказвай всички новини и клюки.

Когато заговори за Рей и това че ще е гадже с нея едва не се задавих...стана ми смешно, Рей му бе сестра...но за едно бе права...нея си я биваше....
-В грешка си, пиле, Рей му е сестра...и определено си я биваше...ммм.-затворих очи и поклатих положително глава...на лицето ми се изписа усмивка на удоволствие и за момент си припомних онази нощ...определено си я биваше...
-Мисля че може и да има една причина да си потърсиш...кандидат ново гадже...-направих виновна гримаса и после пак се усмихнах...
-Знаеш как ми се развързва езика след няколко чашки...и...ами казах му какво щяхме да правим с Ник и...ммм мисля че не бе от най-доволните...-казах аз и доизпих чашата си като отново я налях и се заех и с изпразването на тази...
Знаех че съм виновна, но не изпитвах чак такива угризения...по скоро се притеснявах от реакцията й...не че си мислех че може да ме нарани физически, бих я победила 100 пъти, но май нещо ме караше да не искам да я...разочаровам...

Изплюх си глътката алкохол.
-Сестра?!?Неевроятно?!?Откъде изникна?!?майка му и баща му преди година са парвили секс и за три месеца от раждането си е пораснала?!?
А като видях доволното й изражение веднага разбрах какво е правила...
-Боже,Самърс,как може да си спяла със сестра му?!?Том според мен не е бил съгласен!
А като ми каза за ново гадже съвсем се ошашавих!А пък като заразправя какви ги е вършила ми идеше да се убия.Поех дълбоко въздух.
-Добре,добре..Спокойствие и само спокойствие.Сами,не си честна.На теб никой не ти държи сметка с кой се целуваш и т.н. ,но на мен ми държат.Виж,както и да е.Станалото ,станало.
Изпих си чашата и направо грабнах бутилката.в момента исках да се напия така хубаво,че да не се позная.Бях ядосана на себе си и малко на Сам.Алкохола помогно.
-Добре съм,спокойно.Скъсаме,скъсаме.
Вътрешно ми идваше да зарева.Усмихнах се и попитах:
-Е ,явно и Рей е би...Как беше?Разказвай ,де!

Приближих се към нея и едната ми ръка се спря на рамото й...не мислех че може да съжалявам за това, но...явно съм грешала...
-Виж всичко ще се оправи...навярно не ми е обърнал внимание...бях пияна, а и той те обича, няма да прави подобни проблеми за толкова малко нещо...-опитах се да я успокоя и взех шишето от ръцете й...грижа ли ме бе за нея?Не, не, не ме е било грижа за никой...сега не е изключение...нали?исках да остави алкохол и за мен...просто...не ме е грижа за нея!Или пък да?Ох...това е досадно...
-Ами...да не би да искаш да я пробваш, а?-пошегувах се аз и се дръпнах с бутилката като станах от леглото и се изправих до него...Отпих от шишето и отново я погледнах като се усмихнах леко арогантно...сякаш сега пред мен не бе тя, а Рей...спомних си за бара...после и за това как може би ще успея да си уредя още една подобна среща...
-Беше...ммм...правила ли си го с момиче?Е Рей определено бе онова момиче което ще помниш дълго...-по принцип не си падах по това да оценявам секс партньорите си, но сега ми допадна...

Ококорих очи,когато Сам заговори такива неща.
-Това вече ми идва в множко!
Бях покрусена.Не знаех,че може да говори така утешително.Като ми грабна шишето обаче си излязох от транса.
-Върни си ми го!Искам да се напия!Ами,може да се опитам.Като имам би приятелка,която иска да ме изнасили.
Ухилих се на Сам.
-И не все още не съм го правила с момиче и първото ми момиче няма да е Рей!Все пак е сестра на Том.
Отново се усмихнах.
-И откога ме успокояваш?Все пак ти не живееш в глутница,а си самотна би сексуална дива и луда вълчица.
Грабнах си бутилката.
-Няма да ти оставя.В хладилника може да има вино или нещо такова.Или в камерата...Мога ли да попитам защо не сте измили съдовете след като сте яли с Ник?И да бяхте поизчистили да му се невиди-беше като в кочина!
Скочих от леглото изатършувах из хладилника.
-Ето!-провикнах се весело и донесох около три шишета водка,1 ракия и вино.-Пак е нещо,Сами.

А, това хич не ми харесваше...никак не си падах по тези приказки, а тя не ми помагаше с това свое учудване...ако наистина не искаше помощта ми, няма да се натискам...Иска да се напие?Добре, нека да се напие...дори мисля че може да й правя компания...Тя донесе няколко бутилки и това ме накара да се усмихна леко...ирония, нали...алкохола винаги ме караше да се усмихвам...
-Добре, както и да е...не ми пука...-започнах аз и поех една от бутилките...да си призная може и да ми пукаше, но нямаше да играя Майка Тереза...не бях и нямаше никога да бъда, така че просто да се задоволи с това което има...
-Ако искаш може да идем в някой бар...ти ще пиеш, аз ще пия...може и кръв...ще е забавно...-усмихнах се някак виновно и се приближих до нея, като оставих шишето на някаква маса и посегнах към другите...Май наистина бях гузна, макар да не разбирах добре защо...
Оставих я с алкохола в ръце и отидох за нови дрехи...ако излизахме щяха да ми трябват...а и от друга страна не бяхме празнували завръщането й...с един куршум два заека...нали така?
Облякох някакви черни кожени панталони, тениска и кожено яке и бързо се върнах при нея...
-Така ли ще излизаш?Ако не бягай да се приготвиш, в противен случай да тръгваме...-малко грубо сякаш и заповядвах и вплетох пръсти в косата си за да я приведа в по приличен вид за минимално време и да потегляме...

Това беше моята Сами.
-Съгласна.
Отиде да се преоблече,а междувременно аз довърших едната бутилка водки.
-Ммм,страхотна си.
Скочих и затършувах из гардероба.Намерих си това:









Сресах се набързо.Сложих си спирала,червило и грим и обявих.
-Да тръгваме ,Сами.
Взех четката ис и набързо сресах Сам.
-С пръсти нищо не става.
Метнах й малко червило,кутийка грим и спирала и казах.
-В колата ще се оправяш.
Задърпах я към вратата.Излязохме,заключих и отидохме на улицата.Хванахме си такси и скоро пътувахме за дискотека DREAM.