Стаята на София Мерсер и Саманта Такър (+18 не се препоръчва за хора със слаби сърца д; )

Усмихнах се весело.
-В тях се спънах,но както и да е.Обичам всички цветя.И рози,и зюмбюли,и лалета и т.н.Благодаря!Аз за теб нямам нищо.
Засмях се.
-Освен може би разходка?
Но нещо помрачи настроението ми.
-Но е пълнолуние.Как изобщо си навън?
Казах го така все едно му се скарвам,но явно не ме биваше в сериозния тон и се засмях.
-Е,като си добре,нищо друго няма значение.
Извадих ледената картичка от букета.Очите ми се плъснаха по редовете.
-Знам и аз за теб,коте!И оттавна ти простих.
Усмихнах се..Отново!

-На мен нищо не ми трябва само да не ми се сърдиш!-казах.И се усмихнах.
-Освен може би разходка?Но е пълнолуние.Как изобщо си навън?пита Соф.
-Не съм навън,аз съм на едно място където няма...почти никой...А и се опитвам да се сдържа.Навън,в града съм само и само заради теб,за да ти се извиня...-казах.Софи видя бележката и каза че отдавна ми е простила.Прегърнах я и я целунах,бях на седмо небе от щастие...беше ми простила!!Но трябваше да се връщам на поляната.Там беше безопасно,не само за мен...Но как щях да го направя?Ами ако Софи пак щеше да ми се разсърди?!?

Погледа ми проследи недоумовяйки какво става.Първо Соф, а сега и Ник?Ама тези май си мислеха че се шегувам.Нямаше да ги търпя, исках секс и щях да го получа...без значение на каква цена.
Стнах от леглото и огледах внимателно Ник, какво по дяволите му ставаше?защо спираше, какво му пукаше къде отива Соф?Въздъхнах сърдито и тръгнах към вратата, като малко преди нея се скрих зад стената и погледнах с кой толкова си говореше Соф.Това бе том и май се бяха сдобрили...
Мамка му, хич не ми допадаше това момче и усмивката ми се покачи на лицето когато илязох по бельо и застанах до Соф, като прокарах ръка зад нея, леко докосвайки я.
-Соф връщаш ли се?Ник започна да се притеснява...-каза аз бавно като не я поглеждах ами бях впила злобен поглед в Том.Може би не бе толкова лош, бе й донесъл цветя, но...
Погледнах я и видях неудобрението в очите й и реших да се махна от там.не исках сега да ми се разсърди за нещо...
Лицето ми се приближи до нейното за да я целуна, но погледа й ме накара да спра и с усмивка просто целунах страстно врата й.погледнах арогантно том и отново се върнах в стаята.
-Виж, Ник, остави Соф.Има си малко работа...то това не означава че няма да се забавляваме...-казах аз като го видях да ме чака, или да ни чака на леглото и бавно се настаних върху бутнатото му тяло и отново впих устни в неговите...

Изгледах така ядно Сам,че нямаше накъде повече.Навялзох в главата и с телепатия и сърдито казах:
Като се прибера,Сам,ще те убие по-ной ужасния възможен начин!!!
напаривх опит за усмивка.
-Предполагам,че по-късно ще мога да ти разкажа?След около три-четири години?
Усмихнах се.Затворих вратата.
-Д ане ни перкъсва никой.Били ме завел на мястото където няма почти никой?Там ще можеш да скиташ на воля пък аз ад си гоовря с почти никой.

Усмихнах се.
-Добре,ще се телепортираме,дръж се.Хванах я,като ръката ми беше на кръста и.-Тъкво се приготвих да я телепортирам когато си споних че Сам беше споменала някакъв Ник.
-Ъм а какъв е този...Ник?И защо започна да се притеснява?!?-погледнах я въпросително.Ами ако се беше наранила някъде или нещо нподобно докато не съм я виждал.И ако този Ник е някой лекар...или нещо подобно.И се притесняваше за здравето и!?!
-Соф,нали си добре?-добавих.Само нещо да и се е случило още и щях да издиря този идиот кой то я е наранил!!

не ми допадна че ръцете ми бяха обездвижени и скоро се отместих, като с леко движение се озовах яхнала тялото му.Доволна усмивка се разля по лицето ми и бавно прокарах пръсти по гърдите му, слизайки надолу към интимните му части.
скоро ръцете ми държаха най-възбудената част от тялото ми и очите ми разгледаха малкия му приятел съвсем обстойно, докато пръстите ми си играеха груго с него.Накрая се наведох съвсем леко и устните ми погалиха неговите, като езика ми мина по едната му устна, облизвайки я.
реших, че в момента искам да усетя всяка една част от тялото му и ръцете ми бавно но силно бутаха тялото му към леголото.Езика ми се спусна по врата му гъделичкайки го и зъбите ми раздраха кожата му, като бавно и болезнено засмучах от кръвта му.зъбите ми се забиха доста грубо и ги размърдвах в раната за да усетя болката която му причинявах.исках да чуя писъщи, исках да ме моли да спра, исках да видя онази, уплашената му страна...
пръстите ми забиха нокти на гърбите му и на дясното бедро, оставяйки дълбоки рани, от които скоро потече кръв.харесваше ми да усещям как кръвта бавно напускаше тялото му, но не можех да си позволя да е прекалено уморен...

Харесваше ми че не иска повече пречки, а сега и аз не исках повече игрички.кръвта полепнала по устната ми кухна вече я нямаше, всичко бе погълнато и това ми досатвяше известно удоволствие, караше ме да искам още, но в момента исках само и единствено да усетя как прониква в мен.ръката ми пе плъзна към члена му бавно насочвайки го и скоро на лицето ми се появи доволна и пълна с наслада усмивка.усещах как бавно навлезе и тялото му бе придърпано още по близо към мен.Ръцете ми отново забиха грубо нокти в гърба му и след момент се спуснаха на дупето му, също толкова грубо масажирайки го.устните ми се впиха в неговите, а след момент бавно ги преместих към челюстта му, леко захапвайки я.Малки капчици кръв покапаха по лицето ми, но сега просто ги оставих там и отново се върнах на врата му, но този път държах зъбите си далеч.просто целувах настръхналата му от възбуда кожа и скоро езика ми се заигра с ухото му.
-По бързо...-прошепнах аз и тялото ми потрепна за пореден път под движенията на неговото.

Всяко негово докосване бе истинска наслада и ми досатвяше наистина голямо удоволствие.Усетих как свършва, но това бе просто началото...
Когато отново се настани върху мен, реших че му стига толкова.Бе мой ред да командвам "парада".С леко и грациозно движение се настаних върху него и арогантна усмивка се разля по лицето ми.Зъбите ми отново лъснаха на светлината падаща от къде ли не и бавно прокарах ръцете си по гърдите му, като ноктите ми деряха кожата.Езика ми мина по следите стигайки до все още не зарастналите ранички по челюстта му и бавно ги облизах, след което езика ми се спусна в страста игра с неговия.
След момент спуснах ръцете се надолу към интимните му части и както преди малко, също леко задирах кожата му с нокти.езика ми следваше следата направена по кожата му, като последната си надежда за оцеляване и скоро облизваше всяко наранено място.ръката ми бавно отмести члена му, така че да наместя глава между краката му и зъбките ми бавно и болезнено се забиха в плътта му.Кръвта потече сама и сега просто се стичаше в устата ми, докато ръцете ми галеха съвсем грубо мъжествеността му, събрана в ръцете ми.
След момент езика ми мина и по тази рана и бавно обходи интимните му части, след това отново се върна на устните му.Отментнах косата си настрани и открих врата си, мястото от където пи преди малко.
-Пий..-казах задъжано аз и се наведох, чакайки да забие зъби и да разкъса плътта ми, което честно казано сега желаех повече от всичко...

бавно се изправих, заставайки на четери крака и от устните ми се изплъзнаха поредеца от стонове примесени с няколко ругатни отправени по негов адрес.
ръката ми придърпа лицето му, като целунах страстно устните приближили се към мен.
Само един момент ме делеше от връхната ми точка и аз бавно се извъртях като минах под ръката му и тялото ми се качи върху неговото.
-Искам да ме чакаш тук, разбра ли?-наредих аз и станах от мястото си, прокарвайки ръце по продължение на тялото му.Отидох до нощното щафче и скоро изкарах от там сребърни белезници, които караха пръстите ми да изгарят от болка само при докосването им с плътта ми.
усмихнах се дяволито и скоро закопчавах ръцете му за рамката на леглото и усещах как среброто кара кожата му да изгаря.езика ми мина по раните образували се на китките му, но не помогна особено, само и единствено и аз усетих болка от среброто.Отново яхнах тялото му и ръцете ми нежно минаха по гърдите му, погледа ми се бе заби в ръцете му, а после мина надолу към очите му.исках да разбера какво си мисли сега?Ккаво се въртеше в главата му.
езика ми отново се плъзна по тялото му, но в момента бях достатъчно уморена, че да прибягна към белезниците за да се нахраня от кръвта му.зъбите ми се забиха в плътта малко над интимните му части и кръвта навлизаща в устата ми бе дори още по сладка.Засмучах жадно от нея и скоро отдръпнах устни от тялото му, защото все пак ми трявбаше жив...

Зъбите му ме караха да викам и стена, но не болката, удоволствието изпускаше писъците ми навън.Тялото ми се огъна назад, а очите ми се затвориха...всичко бе повече от прекрасно.Устните му се сливаха с интимните ми части и когато го усетих в себе си от устните ми се изплъзнаха стонове придружени от думи, които дори не мога да нарека така...:
-Щом искаш ...да знаеш, ...ще ти кажа.-излезе накъсано и много задъхано...
Ръцете ми бавно се изплъзнаха от капана, в който бяха и придърпах лицето му към себе си.езика ми се спусна по лецето му, грубо минавайки по най-чувствителните части от него и се завря в устата му.Може би всичко това имаше точно определен отговор, но сега не бе мястото да се сещам за него.и все пак, в съзнанието ми излезнаха няколко картини, които ми показваха точно определен човек...този накарал ме да правя всичко това по точно този начин.това беше копелето Том, онзи шибан задник, наричащ се мой "баща"...
Усещах ръцете му по тялото си, зъбите забити в кожата ми и изведнъж усетих онази ужасна погнуса която се надигаше в мен всеки път когато ме докосваше...
Ръцете ми избутаха мощно Ник от себе си и в момента в който го направих, видях кой всъщност бе това.не бе онзи изрод...беше онзи, които исках да продължи с всичко което правеше, защото знаех колко ми бе хубаво с него.
Уплашеното ми изражение слезна почти веднага след качването си на лицето ми и отново го загледах с поглед пълен с желание.Ръцете ми отново го дръпнаха и устните ми се сляха с неговите, сякаш за да забравя какво стана преди само момент...

Защо по дяволите трябваше да прави така?Сега исках само да забравя и това нямаше да стане ако започнех да говоря.Най вероятно бих му се сопнала за дето въобще попита.В момента исках само и единствено да продължим с това което правехме до преди малко.Колко хубаво беше когато си държи шибания език зад зъбите и не чувах гласа му...
-Какво искаш, мамка му?!-креснах ядосано аз и станах от леглото като се изправих с гръб към него и погледнах през спуснатите щори, от където на дебели снопове навлизаше светлина.
Спомените отново навлязоха един по един в главата ми, кой от кой по лош.С общи усилия успях да ги избутам от ума си, но просто не можех да забравя за тях.Защо точно сега трябваше да се сещам за него?Всъщност може би не аз, а той си играеше пак с мислите ми...По дяволите, отново ми скапа настроението!Мразех го толкова много, че бях почти сигурна, че сега Ник щеше да отнесе всичко за дето попита.
-Нищо не е станало!Няма ми нищо...нито пък на теб.нека просто продължим от там, от където почнахме, какво ще кажеш?-започнах аз все така ядосана, но успях да се успокоя и да завърша всичко дори като предизвикателно предложение.
Обърнах се към него, а той все още стоеше както го бях оставила преди момент.приближих се към него и бавно полазих по леглото, леко поклащайки дупе...

Въпреки че все още ме караше да говоря за това което несъзнателно направих и сто пъти след това съжалих за него, действията му някак ме накараха да забравя или поне да пренебрегна всичко.
Удоволствието което ми доставяше беше уникално и не исках да свършва никога.Устните ми изпуснаха няколко стона, а аз усеща как малко по малко силите ми започват да ме напускат.не можех да си го позволя, не и сега...
Ръцете ми го бутнаха на леглото, помагайки на тялото ми да се струполи върху неговото, защото в момента нямах сили за друго.
-Няма какво да споделям...нито с теб...нито с който и да е.-казах изнемощяло аз и зъбите ми се забиха в плътта на врата му.Кръвта се стече в устат ми и аз я засмуках сякаш от това зависеше сега живота ми.Имах нужда от енергията му, защото той така лесно успяваше да се отърве от моята.изтощаваше ме толкова бързо, както никой до сега, но това не ме притесняваше толкова...
Харесваше ми да го ползвам не само за секс...не че да бъдеш донор на кръв за мен бе по различно, но все пак...
След известно време усетих как ми стига и бавно извадих зъбите си от плътта му, облизвайки раната.Не бях се замисляла до сега, но първото животно за което се сещах, което правеше подобно нещо бе котката...или кучето...което ми се стори малко смешно, шибаната ирония отново ме шамароса, а аз пак й се изсмях в лицето.Смешно...или по-точно жалко?В момента ми бе все едно, просто продължавах с всичко което правех до момента.
Ръцете ми се спуснаха по тялото му, стигайки до пенисът му и го поеха грубо в обятията си.устните ми бавно се спуснаха по гърдите и корема му, стигайки до ръцете ми и поех члена му, като също толкова грубо го целуваха о на моменти го хапеха, но сега не използвах зъбите си...макар, че би било подходящо...и все пак, мисля че за сега се нахраних достатъчно.

За тази реплика бих го накарала да съжалява, но точно в момента не си струваше.Доставяше ми много по-голямо удоволствие жив, отколкото какъвто и да бе в противен случай.Сега не ми се мислеше за това какво бих или трябваше да направя, исках само и единствено да усещам удоволствието и възбудата от тялото му.Отново придърпах лицето му към своето и впих устни в неговите за съвсем малко, защото исках да чувам стоновете и виковете си.Караха ме да се чувствам дори по добре и не исках да ги сдържам дори за миг.
Всичко което правеше ми харесваше наистина много, но в момента дори и добре нахранена имах нужда от почивка.Тялото ми бавно се отпусна на леглото и след като се обърнах отново по гръб, придърпах неговото, за последна целувка.
Мисля, че макар и неповторим се бях наситила на вампира върху мен и сега просто имах нужда от почивка.
ръцете ми го бутнаха леко настрани и станах от леглото, като се запътих към банята.Спрях се на вратата и го погледнах, но не ми се стори необходимо да казвам нищо и просто влязох в банята като пуснах водата и се подпрях с гръб към стената, а водните струи се стичаха по тялото ми.Нямах желание дори да се затворя очите и водата на моменти влизаше право в тях, но сега не ми пукаше особено...

След като излезнах от банята просто изкарах една нощничка от най близкия шкаф и дори не погледнах какво обличам на все още мокрото си тяло.Когато минах покрай огледалото, очите ми се спряха на образа в него.Нощничката очевидно не бе моя, защото бе бяла коприна...явно на Соф...
Загледах се в огледалото, без да продумам и дума, сетих се за последния път когато бях облечена в бяло.Майка ми обичаше да ме гледа в бяло, не знам колко на брой бяха белите ми дрехи, но преди да умре, винаги се грижеше да има нещо бяло по мен.
Накрая уморената физиономия се отдели от огледалото и се върна в леглото, където Ник вече спеше.Струполих се до него, давайки му гръб и скоро също заспах.
Изведнъж нечии писъци ме извадиха от паралелния свят, наречен сън и скоро се оглеждах стресната, когато осъзнах че Ник правеше същото.
Погледнах го накриво и се нацупих, защото в момента ми се спеше ужасно много и навярно бих останало поне още няколко часа в леглото, но сега просто не можех да заспя отново...
-Какво има?Защо крещиш?-попитах накрая аз, като да си призная не ми пукаше за отговора, исках просто да се успокои за да мога да почина...