Преди година...

-Е, чак толкова малка не съм.Но мерси.-усмихнах се.Да, феите по пренцип са малки същества.Колкото един пръст.Аз не бях.В нашият клан нямаше нито една наистина нормална фея или елф.Незнам защо но така се е получило.Майка ми не бе фея, незнаех какво е дори не я и познавах.А и не исках.И затова не съм малка, а съм с нормалните размери на един обикновен човек.Само че не съм точно обикновен човек...
-Къде, например?-погледнах го въпросително.

Къде?Къде...Незнам.Той беше онзи който предложи да ходим някъде, не аз.Огледах кафенето.Тук започнаха да идват много хора.И започна да става тясно, и просто скоро нямаше да има място да минеш.Погледнах го.Нещо му имаше, чуствах го.И дори май се досещах какво.Когато ми показваше кой е му се бяха удължили зъбите...Да бях права.
-Хайде, да излизаме.-казах и го дръпнах към изхода.

Излезнахме.На вън вече се беше стъмнило.Без да обръщам внимание на това което каза.Го дръпнах на по тъмно място.Където нямаше да могат да ни видят.Не бях вампир, незнаех какво е.Но знаех че не му беше следко в момента.
-Знам, че испитваш жажда, не се крий безмислено е.-поклатих с глава.Отметнах косата си назад и ляко наведох главата си на едната страна така че да му открия достъп до вратът ми.-Хадйе, пий.Само глеай да не ме убиеш.-засмях се леко.

Отидох до него и го погледнах в очите.
-Ами ако те помоля?-попитах.И се доближих много-близо до него.Но спазвах малко растояние.Като телата ни бяха на милиметри...Протегнах ръката си на горе и придърпах главата му към мен.Така че устните му бяха на сантиметри от вратът ми.
-Хайде...-прошепнах.Можеби беше гбупаво да давам кръвта си на почти непознат.Но неможех да го гледам как се мъчи.

Знаех чекръвта на една фея, е искушение за вампир.Незнаех дали трябваше да се гордея с това, или пък обратното.Повякога беше хубаво, да имаш най-вкусната кръв!Но понякога и не, защото така всеки втори искаше да си похапне от теб.И трябваше да си много внимателен...Чуствах к ак харпър с малки глътки поглъщаше кръвта ми с горямо удоволствие.Оставих се да пие от мен.Но скоро започна с всяка глътка да пие повече и повече.Което не беше добре.Впих ноктите си в гърбът му за да му покажа че трябва да спре.Но това не подейства.Не спря продължи да пие."Толкова ли е вкусна кръвта ми?" помислих за момент.И пак го оставих да пие.Вече беше пил много, прекалено много.Бих се отдръпнала но неможех.Много силно ме притискаше към него и не ме пускаше.
-Харпър...-простенах.Дали беше способен да ме убие?

Подпрях се на стената за да не падна.Потрябва точно толкова време да се вазстановя колкото на и на него да си поеме дъх.Малко от елемента ми и бях като нова.
-Няма нищо.. - усмихнах се.- Разбирам.- Добавих ии пак се приближих към него.Докоснах с пръсти мястото където ме беше ухапал и събрах няколко капчици кръв.Доближих пръстите си до устните му.
-Ето, остана малко...-казах и се усмихнах.

Трябваше да решавам бързо нали?"Процесът мислене при русите протича бавно" шегуваха се някои.Но тук за бавен процес нямах време.Неможех да се отдръпна, за мое съжаление ( понякога) не бях от такъв тип хора.Но необичах и да греша...Без да кажа нищо доближих устните си до неговите и нежно го целунах
-Сдоби се със своето, а?-погледнах го в очите след като отделих устните си от неговите.От опит вече знаех че просто на думи неможех да вярвам.Това че беше казал че ме харесва, а не че иска просто да ме вкара в леглото.Можеби беше вярно, а може би не.Е, да видим...

Наблудавах го какво прави, и го слушах какво ми говори.Като не пропусках, нито една думичка и нито едно движение.Някой би си помислил че съм някоя хищна котка и бдя на жертвата си.
-Нали казах,няма проблем.А и съм добре.Ще мине.-усмихнах се и докоснах мястото където ме беше ухапал.Което ми напомни че ще трябва да си сложа лепенка.Все пак учех в училище за обикновенни хора.И ако някой го видеше това.Щях да си създам много проблеми...
-Ще зяпаме колата ли?По-прекрасно занимание няма на къде!-засмях се.-Добре...-казах опитвайки се да спра да се късам от смях.-Води ме в някой парк, да зяпаме кола!-поех си дълбока въздух за да се успокоя.Напомняки си че понякога наистина можех да прекаля с това лигавене.

Засмях се.Май не бях единственната лигла по душа.Това беше хубаво.
-След половин час?Промени?-повторих.И погледнах шишето с коола.Ако щеше да е нещо по силно, и не толкова газирано.Щеше да е супер.Но икола е добре.Погледнах я, сякаш наистина щях да я гледам половин час очаквайки някой промяна.Гледах шишето така можеби 2 минути докато вървяхме из парка.След това изведнъж се спрях.Ш погледнах Харпър така, сякаш открих нещо велико.
-След точно половин час!Ще има промени!Шишето ще е празнооооо!!!!!-казах и се засмях.

Погледнах го.След това погледът ми се премести на колата му.Някой ако ни гледа от страни сигурно ще ни помисли за луди.Но какво толкова.А и вече беше тъмно, кой ще ни види?По добре за нас.Ще чуват как в икаме, ама няма да видят кои сме.Прекрасно!
-Говори за себеси.-казах намусено и му се оплезих.-Те нещо извънземните, те подминаха.А при мен гледай!- казах и му показах шишето с колата.От която беше исчезнало по малко от половината питие.Изчезнало безследно...

Засмях се и леко го погалих по главата.
-Не се тревожи толкова, обзалагам се че я взеха в заложници.Сега ще отидат до някоя банка...Иии...-казах и без да се доискажа се засмях.Като малки деца бяхме.За какво говорехме?За извънземни...
-А и имаме още една така че...-поклатих с моето шише кола и му намигнах.Загледах се в своята кола и се замислих.След няколко минути го погледнах.
-Абе ние трябва в театър да ходим да играем, виж колко хубаво ни се получава...-усмихнах се.

-Погребахме колата !-засмях се.Боже, щях да се пръсна от смях.Толкова силно се смеехме че няма да е чудно ако не събудим някой близък блок.Погледнах моето шише с кола.И се усмихнах тъжно.
-Ама виж.Те извънземните нещо, зарязаха моята кола...-погледнах го а след това и колата.След няколко минути прсосто гледане в шишето се обърнах към Харпър имитирайки сериозен вид.
-Дай си телефона...-не,не,не!Не се сдържах и се засмях отново.