Преди година...

Поредне стон,,, и още един.Хърпър наистина ме влудяваше!Това което правеше беше върховно, всичко беше върховно!Не, просто...скоро ще взема наистина да подлудея от всичко това.Тялото ми се извиваше от удоволствие.И не ми оставаше нищо освен да стена, само да стена...Наслаждавайки се на това което прави...

п.п.Сори че не писах, сори че е малко.Ама нямам муза и незнаех ко пиша

Чух харпър да ме пита нещо и се наложи д се оттърся от удоволсввието в което бях потънала...
-А, ти какво смяташ да правиш?-прошепнах закачливо и предизвикателно.Гледайки тавана.Незнам защо гледах натам.Беше най удобно.Прехапах леко устната си.В очакване на отговорът му.

Изстенах и прехапах долната си усна леко гледайки го в очите.Поставих ръката си на гърбът му и го притиснах към мен.Защо вобще питаше дали искам?Нали имаше дарбата да дочува чуствата на другите.Е члез чуствата ми не можеше ли да се направи извод, дали исках или не?Погалих с устните си неговите , сед което го целунах страстно и продължително като езиците ни се докосваха.
-Нали ми чуваш чуствата?Е искам ли го или не?-погледнах го предизвикателно.Ето сега щеше да видим колко добра и развита му е дарбата...

Изстенах и сложих и другата си ръка на гърбът му притискайки го в мен.
-Вярно предполагаш...-прошепнах.Доближих устните си до негови и пак го целунах страстно.След което сложих главата си на възглавницата.Оставяйки се напълно на Харпър.Оставяйки се на удоволствието...Прехапах пак леко долната си устна и простенах.

Пжреден стон,, а тялото ми леко се изви.Чуствах го в мен, което беше...прекрасно, дори великолепно чуство.Ноктите ми леко се впих в кожата на гърбът на Харпър.Прехапах долната си уста и пак изстенах.Това беше наистина прекрасно.Тялото ми беше напълно отпуснато, с което давах на Харпър да прави всичко.Но той като гледам щеше да е нежен.При тези мисли се усмихнах.Това бе добре...Тялото ми пак леко се изви.След което го притиснах повече към мен.Исках го по-близо, по-близо към мен...

Кой би предположил?Не и аз, както всичкото се почваше...Не бях подозирала че ще стигнем от едно случайно запознанство до тук.Но той наистина ме беше спечелил.Харесваше ми, но не само това което правеше сега, и той също ми харесваше.Самият Харпър.Иначе, едвали бих му позволила.Иначе, нямаше да стигнем до тук...Захапах устната си а тялото ми се изви.
-Харпър...невероятен си...-изстенах, когато той започна да забързва...

Всичко беше прекрасно, великолепно.Но всичко хубаво си има край.Лежахме един до друг.Незнам за него, аз просто гледах тавана замислено.Бях придърпала завивките към мен...След няколко минути погледнах към Харпър.Доближих се до него и надвесих главата си над неговата.
-Харпър...-прошепнах тихо и погалих с пръст устните му.Погледнах го в очите и се усмихнах леко.


П.п. аз взех да пиша ...

Харпър стана и излезна от стаята.Намръщих се леко, защо си тръгна?Така си беше супер.Надигнах се леко и започнах да оглеждам стаята.След малко той се върна с въпроса дали искам да ям.Повдигнах едната си вежда.Сериозно?Сега?Не беше ли късничко?Усмихнах се леко, сдържайки смехът си.
-О боже Харпър...Знаеш ли колко е часът?-погледнах на страни и леко се засмях.Пак го погледнах, но вече с друг поглед.Можеби, с поглед на възхищение...Протегнах едната си ръка към него без да ставам.
-Ела..-помолих го, сякаш му се молех за нещо невъзможно и което няма да се случи никога.А лицето ми придоби умоляващо изражение.Дали щеше да дойде?

Погледнах го учудено.
-Не,незнаех...това хубаво ли е или е лошо?-попитах със такъв тон каквото и беше изрежението на лицето ми.Харпър дойде и след секунди отново лежахме двамата на леглото.На лицето ми се изписа щастлива усмивка.Надигнах се леко, надвесвайки се над Харъпр.Наведох се така че лицата ни да са близо.Още малко и почуствах как носът ми допира до неговият.Наклоних леко главата си на страни и почуствах отнова топлите му устни.Какво интересно, странно и загадъчно чуство.Което никой, никога няма да разбере...Ще си остане в тайна.И само природата която е създала това ще знае ключът към него...

-Нее...-казах тъжно и го погледнах в очите.-Не, моляте...-погледнах го сякаш го молех за нещо невъзможно.
-Моляте, не си тръгвай...-протегнах ръка към него и докосна лицето му.Гледах го и със надежда во очите.Сякаш сега ще каже "Не,няма.Това беше само шега."Но едва ли щеше да е така.Макар и много исках.
-Ако си тръгнеш извънземните ще се разсърдят, и не искаш да знаеш какво ще стане!-предопредих го и му се оплезих.Нямаше да го пусна толкова лесно да си тръгне.

Намръщих се и се отдръпнах.
-Защо лоша?!-погледнах го със възмущение.След което се отдръпнах още повече от него.
-Една лоша фея няма да жертва живота си заради някакъв непознат мъж...-казах докосвайки мястото на вратът си където ме беше ухапал преди няколко часа.-Тя би го оставила да се мъчи...-добавих и станах от леглото, след което бързо се облякох.

Повдигнах едната си вежда.Правилно ли чух?Отидох до стаята в която беше влязъл и надникнах в нея.
-Пускаш ме?!?-попитах учудено.Не,не учудено, направо шокирано.Шегуваше ли се?Гледах го невярващо и шокирано.Наистина?!?Ей така...просто...мепуска?Да сиходя?!Не, наистина?...Неможех да повярвам в това което беше казал.Макар...защо не?Не беше ли получил от мен онова което искаше?Боже, как можех да съм толкова тъпа?!