Преди година...

-Колко си странен Харпър...-прошепнах докато той ме прегръщаше.По едно време е такъв, изведнъж пък става различен.Сигурне щеше да ми е нужна вечност можеби и повече за да го разбирам напълно...
-Кой вобще ти каза че ще си тръгвам?-попитах притискайки се към него по-силно.-Не беше ли ти онзи който щеше да си тръгва?-добавих и вдигнах главата си за да го погледна в очите.

Усмихнах се.
-Че искаш да съм мъртва ли?..-попитах и протегнах ръка към лицето му.Погалих го по бузата.Наистина беше странен.Бях жива, това беше очевидно.Бях фея...обикновенна фея.
-И да не съм чула повече, да казваш че си глупак!...Разбра ли?-повдигнах едната си вежда въпросително.

Засмях се.Протегнах и другата си ръка към лицето му.
-Само ти така си мислиш...-прошепнах и го погледнах в очите.-Съвсем не си глупак, дори обратното.Ти си мил, красив и силен мъж.-усмихнах се и обвих вратът му с ръце като придърпах лицето му към моето.Доближих устните си до неговите...Но не го целунах, само ги доближих.И след няколко секунди ги отдръпнах.Погледнах го в очите и се усмихнах злобно.Но смехът който искаше да излезне не ми позволяваше да направя усмивката си напълно злобна...

Намръщих се.
-Какво толкова смешно има в истината?!- попитах учудено.- Казвам пълната истина...и...съвсем не е смешно. - погледнах на страни с нацупено изражение на лицето. Странни мъже, но пък не е ли това интерестното, че са странни. Погледнах към Харпър. Еми да, мил е. Поне за сега... Красив е, и силен. Какво смешно има в това. Сигурно никога нямаше да го разбера.

И продължава...
-Не си лош! - казах с нацупено изражение. Чух че той пусна телевизия и започна да гледа нещо. А мен ме остави сама? Ех. Станах от леглото и започнах да се разхождам из стаята натам - насам без смисъл... След минутки тихо се промъкнах до вратата на стаята в която гледаше телевизия. Не, нямаше да отида при него. Нямаше да му преча. Седнах до вратата и се загледах в едната стена. Незнаех нито какво да правя, нито какво да кажа. Можеби да си тръгна? Но...не ми се искаше...

-Уплаши мее...-намръщих се.
-Аз съм феяя със слабо сърце..така ще скочиш един път върху мен и гледаш вече съм мърва...-засмях се макар и да не беше ного за смях. надигнах се и го целунах.
-Защо не гледаш телевизия? - погледнах на страната където беше преди малко. - Седях тихичко. - казах уверенно, но след секунди уверенноста ми изчезна. Можеби пък докато съм ходила насам ме е чул.. - Май...ъм извинявай ако ти попречих. - добавих.Леко се изчервих и погледнах настрани.

Погледнах го учудено. Когато ме подхвърли, дори се уплаших. Не бях малко дете за да си играят така с мен..
- Не ти ли тежа? -попитах. Можеби и бях фея, но не тежах някакви 10 килограма..Тежах като обикновенно момиче на моите години, добре де ако не смятам крилете.
- Колкоо си енергичен само..- тихо се засмях. Погледнах го и подпрях главата си с ръка. Усмихнах се и захапах лекичко долната сиустна не откъсвайки погледът си от толкова енергичния Харпър.

Погледнах я после сведох поглед към себе си:
-Кой..АЗ? Глуупости!-беше ме хванала лигнята.ПОвдигнах предизвикателно вежди към нея и се навеодх към ухото и:
-Искаш ли да обиколим на бързо града?-нямаше да чакам отговор,но все пак ако не го искаше...Прецених ситуацията и млъкнах....МОжех и сам да го обиколя за някоко минути

- Да обиколим? - погледнах го донякъде учудено. - Мъжете по-принцип не седят ли пред телевизията загледани в някоя друга ира или подобно?..Добре де, не всички. - спрях с размишленията си на глас, погледнах го и кимнах.
- Хайде! - казах радостно с широка усмивка. Обичах природата, много. Дългото седене на едно място не беше за мен.
-Може пък и да остане там..-казах тихо по-скоро разсъждавайки на глас отколкото го казвах на него.