Слънчевият плаж

-Стига си мечтала, ако искаш можеш да дойдеш с мен, да си събера багажа и да отпрашим някъде- неочаквано дори за самият него предложи Александер, като чу въздишката от тъжния глас на момичето, както и погледът, който беше достатъчно красноречив да даде да се разбере, че явно тя досега не е имала абсолютно никаква възможност да пътува, което всъщност беше доста жалко.
Изглеждаше доста мила, възпитана, културна и въпреки всичко имаше нещо в нея, което го озадачаваше, може би криеше нещо или пък имаше някакво неприятно изживяване, което да я травмирало за доста дълго време.
-Както и да е, ако не ти се струва нахално от моя страна, можеш да дойдеш с мен и да обиколим някой от най-красивите кътчета на Земята, стига да си свободна и да ти разрешат. многозначително допълни той и изчака да види какво ще отговори, тъй като можеше и да не приеме по една или друга причина, която да и попрече да дойде с него.

-Разбирам те, няма да настоявам- отвърна момчето и замълча, но в същото време не я изпускаше от поглед и наблюдаваше как лицето и постоянно се променяше в различни състояния, сякаш вътре в нея се водеше някаква борба.
Нямаше да я насилва, нито да я притиска, нямаше значение дали щешеда приеме или не, важното за него беше, че си намери добра компания с която да разговаря свободно.
Момичето го гледаше известно време, сякаш с погледа си искаше да каже, че се държи глупаво и с право трябва да и се смее, но Александер се усмихна дружелюбно и след известна пауза каза:
-Не знам какви съмнения имаш вътре в себе си и какво е това колебание, явно имаш проблеми с който не искаш да ме натоварваш, пък и аз нямам навика да се бъркам в чуждите работи, но много бих искал да подържаме контакт помежду си, така че ще ти дам адреса си, където живея и когато си свободна, добре си ми дошла- отвърна момчето и извади един лист, на който написа адреса на домът му и го даде на Нуки.

-Значи се разбархме, браво на теб!- усмихна се момчето, което в интерес на истината скоро врече не беше си изкарвал толкова добре и се чустваше добре в компанията на момичето.Радваше се, че си намери нов приятел, макар че имаше неща, който я измъчваше и я тързаеха вътрешно, но той прояви тактимност и реши да не пита нищо.
Въпреки че, началото на запознаството им беше малко неловко, лека полека двамата младежи си допаднаха, независимо от отва, че той беше по-общителният, докато тя излъчваше някаква мистерия и тайнственост и всичко около нея тънеше в някаква загадка.
-Чудесно решение, ти си прекрасен събеседник и ще се радвам, пак да се видим-отвърна искренно той и в неочакван избик понече да я докосне, но се отказа и вместо това се изправи и се приготви да си тръгва.
Често казано, не му се искаше, обаче имаше доста работа вкъши и трябваше да я свърши, преди да си навлече така да се каже неприятности.
-Добре, в такъв случай, вероятно ще идвам през уикендите на това място и ще викам, макар че ще е малко странно ако ме види някой как си стоя сам и викам някой в невидимото пространство.

-Е, можеш да не си от приказливите бъбривки, но точно такъв тип човек като теб харесвам-сромен, тих, дори малко потайнствен, което засилва твоят чар, който притежава -отвърна момчето и се усмихна приятелски.
Не беше чак толкова лошо да завържеш запознаство, това разбирасе зависеше и от човека от другата страна, но Нуки много бързо му спечели симпатийте със своетоза повеедине и размисли, макар че на моменти му се стори доста мрачна, но за това вероятно си имаше причини.
-Много си скромна, но днес наистина си прекарах страхотно с теб и се надявам, че някой път ще ми дойдеш на гости, за да те запозная с моето семейство-довърши момчето и след като и помаха за довиждане, тръгна към пътеката, която щеше да го отведе гъм градския път и после към вкъщш, където щеше да ракаже за новота си приятелка, която близките му със сигурност щяха да харесат.

Алдур каза довиждане на последния за деня клиент, комуто продаде антика от първата световна война, заключи магазинчето и реши да не се прибира веднага, а първо да се разходи. Нещо, което често правеше. Още повече, че в момента и мотора му беше на сервиз. Не че и с него не би могъл да отиде на разходка. Оставаше въпросът от къде да мине? Избра да се разходи покрай морето...
Тръгна бавно по пясъка. Плажът изглеждаше пуст. Обаче само изглеждаше. Защото напред имаше една фигура. И без друго беше в неговата посока, така че хибридът продължи към нея.

Алдур продължи да върви към стоящата фигура и когато я наближи дочу женски глас да го поздравява. Глас идващ откъм нея. Само, че в тази фигура имаше нещо странно. Какво ли? Ами първо на нашия хибрид му се стори, докато краката му го водеха, че е изчезнала. А неговото зрение, не знам дали знаете се радваше на много добро здраве. Сега пък може би му се беше сторило, обаче не му се видя съвсем плътна. Да не би пък да беше дух?
- Здравей - отвърна Алдур на поздрава

Кой е първият, най - първият въпрос който задавате на някой, когото срещате за пръв път? Естествено, че е риторичен въпрос. И вие и аз много добре знаем, че най - напред питате за името му. Да, добре или името и' Както и да е. Важното е, че в пряка реч ще звучи:
"Как се казваш/те"?
Същият въпрос зададе и момичето на героят ни.
- Алдур - отвърна той. След, което на свой ред я запита следващото в подобна ситуация. Или пък първото, зависи от гледната точка.
- А ти?