Слънчевият плаж

- Добрем. Щом така искаш. - намигнах й и се замислих. Колко много мислене. Толкова не съм мислел друг път. Сега желанието трябваше да измисля. Хмм. Не знаех какво ще е то, но изведнъж ми дойде проблясък.
- Сваляш си дрехите. Със сутиена и долните гащи. - засмях се, но бях сериозен. Просто желанието, което тя трябваше да изпълни, ме разсмя. Супер щеше да е като я видя. Тя беше прекрасна и с дрехите. Питах се какво ли ще е второто ми желание. Какво ли щеше да бъде нейното?

Усмихнах се с леко намигване. Бях впечатлен. Тя беше в истинската си форма. Бях изумен. Беше прекрасна със същността си. Прелест. Все пак не очаквах, че тя ще стане ангел, а мислех, че ще остане с човешката си форма. Е все пак ми изпълни желанието. Не беше каквото мислех, но пак беше добре. Нали го е изпълнила. Защо да се тревожа? Дойде и нейният ред да си каже желанието. Какво по дяволите беше брокат? Как може да не знам какво е брокат. Сега трябваше да се ровя из мислите си, за да се опитам да намеря значението и облика на това нещо. Приех истинската си форма. Така даже си намерих значението на думата по-лесно. Вярно, беше много мислене и чудене. Бях потресен. След като разбрах какво е "брокат", прелетях до най-близкият магазин където да продават такива неща като приех човешката си форма преди да го закупя. След всичко това, което направих, отидох на полянката при Максим. Мислех си, че ще й хареса повече ако съм с истинската си форма. Както направи и тя. Поръсих се целият. Направо изсипах цялото съдържанието на брокат в кутийката върху мен. Навсякъде имах блещукащото чудо. Намерих най-хубавото място където да може лунната светлина да ме огрее. Много блестях. Сега изпълнявах нейното желание. След всичкото това изпълнение трябваше и да извикам някакво си име. Е направих го.
- АЗ СЪМ ЕДУАРД КЪЛЪН. - Извиках го толкова силно, че изгоних птиците, които бяха покрай мен. В демонската ми форма виках наистина силно. Сигурно и хората се чудеха какво става. Няма значение. Изпълних нейното желание. Дойде ред на моето. Усмихнах се и я попитах:
- Хареса ли ти това? - изглеждах малко глуповато, но не ми пречеше. - Имаш ли ми доверие? - попитах я с лека усмивка. - Сега ще ти кажа и моето желание. То е следното. Искам да ми бъдеш гадже. Искам да сме заедно. Разбира се ако и ти искаш. Знам, че се познаваме от няколко часа, но май се привързах към теб. - надявах се тя да приеме това мое желание. Но шанса беше минимален.

Тя ме целуна. Какво по дяволите беше това. Не знаех дори самият аз. Дойде ми като гръм от ясно небе. Сериозно направо ми дойде да припадна след тази нейна целувка. Изчервих се като домат. Как стана това? Дали беше заради това, което направих? Вярно имах желание да ме целуне без да я карам и това стана. Сякаш бях в сън. Е няма нищо. Целувката беше кратка. След това когато й бях казал желанието си, тя ми каза, че иска да сме приятели. Поне за сега. Е не се натъжих, защото се познавахме от няколко часа. Какво ли да ми бъде тогава желанието? Трябва да мисля много. Това ми беше трудно. Ето какво казах на Максим:
- Максим. Не мога да мисля когато имам само перверзни мисли в главата. Само глупости ще измисля. E тогава желанието ми ще бъде следното. Искам да получа една страстна целувка и да преспим заедно. - засмях се и я чаках да каже мнението си.

Не мога да повярвам. Тя направи и това. Целувката беше невероятно изживяване. Тя си играеше с езика ми. Целувката беше много дълго, а тя самата се отделяше да си поеме въздух и след това продължаваше. Мисля, че се влюбвах повече в нея. Аз правех същото. Отделях се когато ми трябваше въздух. Защо ли? Можех да вдишвам през носа. Бях със затворени очи, за да се насладя максимално на целувката. Ох какво ли ставаше? Това беше едно от първите ми влюбвания. Не знам. Какво ставаше, за бога.
- Добрем. Значи второто няма как да не стане ако сме гаджета. - усмихнах се с лек поглед през рамо към улиците. Сложих едната си ръка около нейният врат, а другата я държах зад гърба на Максим. Вдигнах я с тази една ръка над земята. Отделих си устните и я попитах:
- Сега какво е твоето желание, милейди?

Хмм. Явно на Максим й хареса като я вдигнах. Все едно не искаше да я пускам. Тя се обви около мен и бе отбелязала факт, който и аз не знаех. Всъщност бях сигурен, че има и такива хора, които не са правили секс при продължителна връзка. Над една година отношения и никакъв секс. Да бе. Това не можех да го повярвам, но знаех, че има такива хора. Максим се притисна към мен и поиска да я отведа на някое място, защото й бе писнало от тази поляна. Къде ли да я заведа? Не знаех, затова я попитах:
- Къде искаш да те заведа, милейди? - хмм. Усмихнах се и я погледнах. Тя беше толкова сгушена в мен. - Да те заведа в някое легло? - засмях се. Тя ми каза, че не се целувам зле. Това го знаех. / прозвуча малко самовлюбено ;дд /. Нямаше недоволни. - Мерси за комплимента. - Все още я държах. Вече си бях свалил и другата ръка. С двете я прикрепях към мен. Бях я хванал за дупето / оле не не ;дд /. Така нямаше да я изпусна освен ако не исках.

Замалко да я изпусна когато тя се намести, но все пак я държах за дупето. Как ще я изпусна? Много ми харесваше това. Тя говореше някакви неща за демона и ангела. Как аз съм злото, а тя доброто и как се целувала с мен. Мислеше си, че това е нарушение, но аз й казах:
- Не се тревожи. Няма как да е нарушение. Когато двама се харесват нали знаеш, че няма кой да ги спре? - усмихнах се. - Ще ти пречи ли ако в леглото съм и аз? - подсмихнах се и намигнах.

- Не се отказвам. Как ще се откажа? - засмях се. Около плажа имаше един хотел. Там наех стая където да пренощуваме за няколко дена. Може би щяхме да останем там за неопределен период от време. Кой знае. Всичко бе възможно.
- И алкохол искаш? Нямаш проблеми. - Оставих я в стаята, която бях наел и отидох до магазина. Там взех водка, ракия и куп други алкохолни питиета. Занесох ги в стаята и се съблякох. Оставих си дрехите да изсъхнат, защото не бяха достатъчно сухи. Сутринта може би. Взех две чаши и попитах Максим какво ще пие. Казах й:
- Нали знаеш, че мога да чета мисли? Ако утре сутринта се събудиш с главоболие ми кажи. Секса е най-добрият лек. - отбелязах като се самопоканих.

През последните няколко дни сериозна вирусна инфекция повали организма на Александер, който се превърна в жива развалина и легна за доста продължително време на легло. Симптомите бяха ужасни и се започваше с гадене, повръщане, висока температура и завършваше с припадъци и силна треска, която едва не го уби.
Никога до този момент, момчето не се бе разболявало така сериозно и семейният лекар на семейството, заедно с местната болница вложиха всичките си усилия, за да го спасят и ето след повече от месец след тези събития, Александер стриктно изпълняваше препоръките на лекарите и сзапочна редовни разходки по слънчевият плаж, където да почива и да подиша от морският въздух, който неимоверно щеше да се отрази на силно отслабеният организъм, който лека полека започваше да се възстановяваше.
Времето беше прекрасно и тъй като нямаше силен вятър и условията бяха чудесни, скоро привлекателният мъж остана само по бельо на Долче и Габана
- мъжки слипове, подчертаващи неговата мъжественост

и гъвкаво се просна на мекия пясък и скоро се потопи в невероятното удоволствие, което му доставяха лъчите на слънцето и потъна в блажена дрямка-

Минутите, който минаваха откакто беше пристигнал на плажа, бяха истинска наслада за младият мъж, който се наслаждаваше на прекрасният пейзаж, който се виждаше от тук, както и на топлия пясък, който му действаше адски възбуждащо и имаше чуството, че можеше да стане доста неприличен и да стигне надалеч.
Това време го изпълваше докрай, неговите човешки инстинкти бяха доста изострени и в един момент улови едва забележимо чуждо присъствие.
Имаше някой на плажа, това беше сигурно и стъпките на непознатия се чуваха, макар и не по начина както върви обикновен човек.
Александер до този момент се чустваше адски приятно, престоя на плажа му се отрази доста енергийно и зареждащо, но някакво неприятно чуство го изпълни и той вдигна очи, когато някаква сянка се надвеси над него и го стресна.
Ако непозната имаше за цел да го събуди, е можеше да бъде поздравена, защото младежът се изплаши и се опита да стане, при което се получи доста нелепа ситуация- слиповете му изведнъж паднаха и той стоеше гол-голеничък пред момичето, опитвайки се хем да прикрие срама си и зачервенето си лице, хем да намери нещо с което да прикрие иначе атлетичното си и привлекателно тяло.

По-нелепа ситуация от тази в скоро време не беше попадал и затова реши бързо да се оправи и да се облече с нещо, преди тотално да се е спекъл от срам.
Набързо си облече ризата и панталоните, скри бельото си в чантата с принадлежности и след като се успокои малко, хвърли любопитен поглед към непозната и реши да я заговори, макар че вероятно вече го е взела за някакъв ексцентричен глупак.
-Първо, искам да се извиня за тази нелепа ситуация, не знаех че има някой на плажа, когато пристигнах беше пусто и затова реших да се попека малко- започна момчето, което вече се беше успокоило напълно и гласът му беше доста ясен и изразителен.
-Приятно ми е да се запознаем, казвам се Александер и се надявам, че не си си помислила нещо лошо, когато ме видя в този вид. предпазливо подаде ръка към нея и се вгледа в спокойното и лице, от което лъхаше смирение и тишина, която го накара да настръхне.

Момичето му се стори доста странно, не знайно защо усети някаква резервираност и се отдръпна когато и подаде ръка, вместо това гласът и стана някак безразличен, но в същото време и добронамерен без злост и някаква ехидност в интонацията.
Името и беше доста странно, приличаше на някое индианско момиче, индианците обичаха да кръщават по този начин своите деца, но в нея нямаше никаква индианска жилка, всъщност му се стори доста трудно да я разгадае каква е по националсто.
-Вече ще съм по-спокоен, ако имаше тук голяма тълпа, която да ме види чисто гол, направо щях да се скрия вдън земя-засмя се леко младежът и я огледа добре.
Носенето на мъжка риза беше доста нетрадиционно за жена, много рядко момичетата или пък жените обичаха да носят нещо мъжко по-себе си, но на нея този вид и отиваше,особенно тази дълга и мека коса, която падаше по раменете и.
-Хубаво име имаш, макар че май доста рядко се среща.Ти сама ли живееш тук или пък си своето семейство?

Имаше някакво колебание в гласа на момичето, когато каза, че живее сама, сякаш исакше да прикире нещо но момчето не беше такъв тип човек който да разпитва и да любопитства, затова реши да си премълчи и да се усмихне.
В нея имаше нещо, окуто му вдъхваше доверие и симпатия, изглеждаше малко гъжна и мрачна, но пък думите и бяха на много място, от нея лъхаше доброта и искреност, нещо което вече в днешно вреем доста рядко се срещаше в хората.
Когато спомена за плажа, морето и другите така приятни неща за един пътешественик или турист като него, лицето му се оживи и с весел глас отвръна:
-По принцип съм такъв човек, който обича да прекарва времето си добре и се радвам, че намерих този прекрасен плаж, тъй като една от страстите ми е да пулвам, пък както са го казали хората полезното с приятното трябва да се комбинира.
Замълча малко, реши да не бърбори много, за да не изглежда като някой досаден приказливец и продължи да се вглежда в лицето на Нуки, което изглеждаше някак бледо, но и същевременно толкова красиво.
-Ти често ли се разхождаш тук или пък обичаш да ходиш на по-усамотени места, далеч от хорския шум и лудницата, която създават хората?

Разговорът протичаше много дружелюбно и приятелски, но през цялото време младежът усещаше някаква носталгия и меланхолия у момичето, което сякаш се опитваше да ги скрие, за да не разбере това което криеше.
Самото и лице изразяваше една тъга, за нещо изгубено безвъзврътно, носеше някаква болка и страдание у себе си, но Александер нямаше намерение по някакъв начин да я притеснява, защото знаеше много добре как старите рани от миналото болят, дори ако бяха изминали няколко години.
-О, да обичам да пътувам, да обикалям различни места и да опознавам различни култури- отвърна с ентусиазъм момчето и се радваше, явно и Нуки беше от хората, който обичаха да посещават различни кътчета и да опознава красивата природа, криеки толкова непознати кътчета от хорските очи.
-Ако бъда честен, пътешествията ми станаха нещо като хоби и от всяко място си взимам вещо като сувенир за спомен, за да запомня даденото място, дори когато вече съм си заминал.Ако искаш ще ти дам пример- някой от местата, който съм посещавал са Ниагарския водопад, пустинята Сахара, Тибет,Новодевически манастир в Русия, като и планината Еверест, макар че там за малко не умрях- каза на шега момчето, но като видя израза на момичето, побърза да добави, че се е разминал само с леки наранявания.