Слънчевият плаж

Тук под яркото слънце и плискащата се вода в скалите, всички деца и не само те си почиваха след натоварения ден или седмица.Вечер идваха,лягаха на плажа и гледах звездите.Обичаха да идват тук не само за забавление,а и за размисал и да останат насаме със себе си.

Оставих чадъра и чантата настрана, събух пантофките си и се загледах....Еха , тук беше толкова красиво и спокойно.Перфектното място да се разсееш и поотпуснеш.Водата бе кристално чиста и кротко се плискаше в брега и скалите, слънцето грееше с цялата си сила, а пясъка пареше под ходилата ми...Опънах една от кърпите и отворих чадъра.Събрах нещата си на едно място, съблякос дрехите си и останах по синия си бански от две части.Излеганах се на кърпата под чадъра и изкарах книгата.Отворих я и се зачетох....
След известно време оставих книгата настрана , станах от кърпата и отидох до водата.Първоначално си намокрих само карака , но постепено влизах все по навътре.Водата бе до кръста ми когато заплувах.Чувството бе неверояно.Усещах енергията на водата , чувствах се толкова свободна и спокойна...Заплувах по гръб и се отпуснах по течението...
След това така убодряващо плуване се разходих по плажната ивица.Разглеждах различните дървета и дървените чадъри.Това място сякаш беше откъснато от света, истинско райско кътче...
Свърших обиколката и се върнах при кърпата.Вече бях почти изсъхнала.Излеганх се на кърпата и отново зачетох книгата...

Както си четях чух познат глас.
-Здравейте. Може ли да остана при вас?
Вдигнахпоглед. Беше Наташа , третокурстничката.Тя недочака отговора ми и седна до мен.Започна да маха дрехите си , докато не остана по бански - черен с бели дракони.
- Искате ли да лезете с мен да поплуваме?-попита тя.
- Аз вече плувах - казах й с лека усмивка - Но ти върви, аз ще бъда тук и ще пазя нещата ти.

Наташа тръгна към водата и след миг вече плуваше.Оставаих книгата настрана и се надигах от кърпата до седнало положени.Обвих с ръци краката си , които леко разряваха златистия пясък.погледнъх пейзажа и останах с зареян поглед известно време...

Беше доста топъл ден и исках да се разхладя и отидох на плажа.Бях облякла новия си бански,а отгоре бях със прилепнала синя тениска.сини дънки,обучки тип пантофка с малко токче и естествено слънчеви очила.Сабух пантофките си и почнах да ходя из плажа.Видях Анастасия моя приятелка и колежка и Наташа сладуранката от 3 курс.Анастасия седеше хванала краката си,а Наташа се радваше на водата като малко дете.
-Здравей Анастасия-Може ли да седна при теб?-казах на един дъх и се усмихнах.Недочаках отговор,а оствих нещата си до нейните.Свалих блузата си,а после и дънките,останах само по бански.Банския ми беше от две части-черно горнище и черно долнище.Послах плажната си кърпа до тази на Анастасия.После седнах на кърпата си и погледнах Анастасия.

Чух друг познат глас.Беше на Клеър, която също не дочака отговора ми и постла кърпата си до моята.Свали дрехите си иостана по черен бански от две части.Седна на кърпата си и ме погледна.Отвърнах на погледа й й се усмихнах малко притеснено.Все пак от нея зависеше дали ще продължа да работя в училището след онази история.Пък и я бях видяла с Дмитрий преди няколко нощи...Опс съвсем забравих , че чете мисли. Дано не ми го е прочела.
- Здравей Клеър! Как си?Какво те води към плажа?

Прочетох мислите и без да искам..което си беше страно,но те сами достигаха до мен без аз да го желая.
-Здравей Наташа.Да така е.Може ли да ме оставиш на саме с Анастасия за мъничко.Въпреки,че знаеш всичко-усмихнах се и изчаках Наташа да отиде малко по-далеч от нас -Ами не съм много добре-ах как да съм добре..обичах го..ужас..и дори мислите на всички бяха само "Тя беше с Дмитрий" ...боже хората нямат ли си собствен живот,че само за моя да мислят.-На сам ме водят...проблемите.Какво да правя с теб и Наташа и с мен и Хера,а да не говорим за него.Знам,че знаеш.Всички знаяр.Писна ми.Всяка мисъл която достига до мен е "Клеър се натискаше с Димка" или "Наташа и Анастасия са имали проблеми в тъмните улички" или "Хера е убила една банда"-казах на глас преди да се усетя.После се усмихнах.Чустват се неловко след като казах всичко това на глас.

Незнам какъв беше смисъла да говорят на саме, но нищо все едно. Реших после да ни ги питам подробно. Или по точно въобе да ние гипитам и тва си е. Почнах да се разхождам по плажната ивица и да кроя свой планове за вечерта ...

Беше ги прочела.Останах за момент стъписана след казаното от нея , но после отвърнах на усмивката й.
- Съжалявам , че стана така.Не исках да те обидя с нещо.И на мен ми е неприятна ситуацията имайки предвид , че не помня нищо от станалото.Много гадно се получи , че всичи говорят , но това скоро ще отмине.Появили се нова клюка, учениците ще забравят за това.

Случайно чух фразата нова клюка ето за това ще ги попитам няма да има на къде да ми избягат ... Все пак съм момиче и обичам клюките. Е ако не искат да ми кажат ще науча от другаде ама не мисля, че ще има проблем.

-Съжалявам.Аз..-сълзите напираха в очите ми.Щяха да рукнат всеки момент.Малко хора да ме виждали да плача.И мисля,че Анастасия не беше от тях.А ако се разплача и пред Наташа ще е супер новия слух ще тръгне "г-ца Монгомъри плаче" супер!Почнах да мигам за да здържа сълзите в очите ми.Точно сега исках да съм дете.Да се гушна в някой да плача с часове и после да ям сладолед като невидяла.

Забелязах , че очите й са насълзени.Никога не я бях виждала да плаче.Опитах се да я успокоя.
- Спокойно Клеър - казах с майчинкси глас - Всичко ще се оправи , ще видиш.

Сълзите ми потекоха и аз прегърнах Анастасия.Имах нужда от някой до себеси.Какво ставаше с мен забога.Исках да плача и да не спирам.Да излея цялата си душа после да се напия.
-Анастасия..съжалявам за всичко-казах хлипайки.

Мхммм дали свършиха незнам и се обърнах да видя. Богиньо да не би клеър да плачеше. Обърнах се и тръгнах към тях.
- Свършихте ли или пак да почна да се разхождам- не казах друго и се направих, че не виждам, че Клеър плаче.

Тя ме прегърна плачейки.
-Анастасия..съжалявам за всичко
- Не си виновна ти - казах й .Идеше ми се и на мен да се разплача , но трябваше да съм силна заради Клеър - Аз бях виновна , защото предложих на Наташа да отидем до бара.А сега се успокой, всичко ще е наред.Трябва да си силна , за да се справиш с проблемите си и ще успееш.
Третокурстничката се приближи до нас.
- Свършихте ли или пак да почна да се разхождам
- Дай ни още пет минути Наташа - помолих я.

-Както кажете - и пак се отделечих.

-Ами Дмитрий какво да правя с него-изхлипах притиснала се в Анастасия.-А да не говорим,че с Хера пихме кръв във тъмните улички от някакви грозуфили,а тя убие 3 или 2 непомня вече-изхлипах

Отново се стъписах.Хера е убила още трима души?какво и ставаше?Да не би да се е поддала на демоничната си страна?Затова щях да мисля по-късно.
- Добре - въздъхнах.- ето какво ще сторим: говори с Дмитрий за онази вечер щом го видиш , а относно Хера - аз ще говоря с нея.Междувременно никой няма да ходи до тъмните улички.Ще изгорим труповете и ще прикрием следите си.А сега ти предлагам да избършиш сълзите и да се разсееш.Какво ще кажеш да поплуваме?

-Него го няма.Не съм го виждала от..доста време.А и аз имам нужда от кръв!И аз пих..с нея..-отново заплаках.-Какв остава с мен..какво..-почнах да трия сълзите си.Направих фалшива усмивка тъй като Анастасия ме гледаше притеснено.

Притеснихявах се за нея.Усетих, че се усмихва само за да ме успокои.
- Клеър нормално е да искаш кръв, все пак си вампир и то млад вампир.А относно Дмитрий - все някога ще се появи и тогава ще говорите.И нищо не ти става.Просто стреса и притесненията ти се отразяват зле.Малко почивка и ще се почувстваш много по - добре - усмихнах й сърдечно.

-О Анастасия-прегърнах я-Благодаря ти за всичко.Ти си върхът.-спрях сълзите си и избърсах лицето си.-Хайде да влезнем да поплуваме за да се разведря-усмихнах се.След тези нейни думи наистина ми беше много по-добре.

- Добре - съгласих се веднага.Чувствах се страхотно , че съм успяла да й помогна.Станах от кърпата и се затичах към водата.Клеър ме последва и заедно заплувахме.С периферното си зрение зърнах Наташа ,която все още обикаляше.Стана ми гузно , че отпрашихме към водата , докато тя чакаше да свършим разговора, но после щях да поговоря с нея.