Слънчевият плаж

Тръгнаха да стават и да отиват към водата. За отва отидаох при тях и казах:
- Ей може ли аз да се присъединя и влезнах във водата до колене- и се усмихнах мило.

Влезнах във водата след Анастасия,а после Наташа ни попита дали може да се присъедини към нас и нагази до колене във водата преди да кажа "може".Почнах да плискам с вода Анастасия.
-Ах колко е приятно във водата-казах и се усмихнах.Слънцето печеше мого силно,а водата беше хладна.Супер!

Наташа пита дали може да се присъедини към нас , но не дочака отговор и влезе във водата.Клеър ме плисна с вода и в отговор на това и аз я плиснах.Погледнах Наташа и в следващия момент започнах да я плиска като едновременно плисках и Клеър.Те не остана безучастни и ми отвръщаха със същото.

Почнахме да се пръскаме, но след време ми писна. За това излезнах жтж водати и м казах:
- Аз ще си тръгвам бай бай.
Отидох до нещата си взех ги итръгнах към общежитието и моята стая..

-И аз ще тръгвам.-усмихнах се-Благодаря Анастасия за всичко-прегърнах Анастасия и излезнах от водата.Подсуших се,събрах нещата си и се облякох.Тръгнах към училището.

След като се попръскахме , Наташа излезе от водата , каза ни чао и си тръгна , като преди това си взе нещата.След нея си тръгна и Клеър , която ме прегърна преди да тръгне и ми благодари.Останах сама.Прибрах си нещата и се насочих към стаята си...

Отидох на плажа.Времето беше приятно или поне за мен тъй като нямаше слънце.Седнах и притиснах крак към гърдите си."Той се е върнал.Той се е върнал" беше единствената ми мисъл.Гледах морето и ми идеше да заплача само като си помислех.Толкова проблеми..без решения.Искам да усетя ръцете му,усните му,да съм в прегръдките му.Едва спирах напиращите сълзи.

До главата ми стигаха различни мисли и напрао имах чуство,че ще избухне.Оф..ама и намерих и аз в кой да се влюбя..ясно е,че не ме обича..ще го забравя и това е...обази нощ никога не се е случвала.Усмихнах се и станах от пясъка.Почвам ново начало и това да е.

Отидох да се поразходя на плажа. Времето беше приятно, нито много топло, нито много студено. След като огледах наоколо седнах на пясъка и се вгледах в морето. Наоколо нямаше хора, поне доколкото знаех. Чудех се дали тук има делфини... Извадих си от чантата слънчевите очила, защото слънцето беше много силно което не беше най приятното нещо, особено за вампир.

След като се скитах като муха без глава най-сетне се реших да дойда на този плаж.Идвахме тук когато бях дете и когато брат ми беше още виж.Гледах водата,но вниманието ми беше привлечено от нещо друго.От едно момиче.Приближих се към нея.
-Тук е доста красива нали?-попитах без дори да поздравя.Не бях човек който обича да говори за себе си и нямах никакво намерение да казвам името си.

- Да, Деймън така е - казах след като си свалих училата. Знаех името му, все пак бях вампир от много години.
- Ти сигурно не знаеш името ми така че ще се представя. Каролайн - загледах се отново в морето и си сложих отново училата, това слънце наистина беше непоносимо. Нямаше други хора на плажа, което изобщо не ме учудваше в този топъл ден.

Тя знаеше името ми и това не ми хареса.
-Не ми пука как се казваш.От къде знаеш името ми?-попитах ядосано.Тази мацка сигорно и биографията ми още малко ще цитира..
-Оф..забрави..както и да е!-измрънках недоволно.Загледах се в морето и се сетих за спомените с брат ми и семейството ми.

***
-Бате..погледни..делфини..-каза малкия.
-Тук доста рядко идват делфини.-обади се майка ми която седеше на кърпата която беше послана на пясъка.
-Така е.Никога преди не съм виждал тук делфини.-казах аз.Прелестните същества плуваха,скчаха и си играеха във водата,а ние им се радвахме.

***
Почнах да оглеждам водата сякаш търсех нещо или някой.Исках да мерна делфините които идваха тук по това време на годината.Човек може да каже,че това е тъпо и бебешко и..женствено,но това ме успокояваше.Да видя нещо хубаво ме успокояваше.Не бях чак такъв гадняр за какъвто се предсатвях.

Ето,че красавицата знаела и за братчето ми.Явно обаче не знае,че беше убит преди години.
-Стефан умра..преди осем години..-казах и това пробуди в мен спомени които не исках да си спомням. "Деймън помогни ми"-гласчето на малкото ми братче навлезне в главата ми.Толкова ясно,че направо ме побиха тръпки.Погледнах момичето.Беше руса,хубава със сини очи.Сигорен съм,че ако се изправя и тя застане пред мен ще съм с една глава по-висок от нея.Не,че много ме интересува..

- Така ли... Благодаря за информацията - казах безчувствено. Какво ми пукаше за брат му...
- Хубав пръстен - посочих пръстена на ръката му, които го пазеше от слънцето. Изправих се и се оказа че е една глава по - висок от мен. Свалих си слънчевите очила тъй като слънцето не беше толкова силно колкото преди. Взех един камък и го хвърлих в морето. Исках да видя колко далеч ще стигне, това го правех като малка но все пак...

-Да..пак заповядай.-извъртях очи.Бях прав.Бях с една глава по-висок.
-И кой курс си?Нека да позная..височината..хъм нисичка си..около ами 4-ти..тялото..о супер..около 6-ти..значи..5-ти курс.-изчислих набърсзо и я огледах.Да..сладка,секси..На лицето ми цъфна самодоволна усмивка.Хванах едно камъче и също го метнах към морето.

П.п:Не ме мисли като за Деймън от филма ;д чак сега дори разбрах,че брат ми се казва Стефан-тук де..;д

- Да да така е. Аз няма нужда да изчислявам нищо ти си 5-ти курс. Значи сме съседи - дяволска усмивка се появи на лицето ми.
- Не се учудвай че знам толкова много за теб, защото повярвай аз съм вампир много повече години от колкото ти - пак се усмихнах доволно. Беше хубаво да знаеш че си много по-силен от човека срещу теб, и още по-хубаво беше че той е момче.

П.П Не те мисля за Деймън от серияла

-Да.Все тая..предполагам,че е яко да си дърт..-повдигнах рамене.
-И на колко си?Ако ми кажеш над 100..едва ще ти повярвам..се пак това тяло..-това беше вид компилмент за нейното секси тяло.Беше доста хубава..,но не съм от влюбчивие..не се влюбвам лесно.
-И така..какво..само не ме бий..моля те.Твърде съм красив..-засмях се гръмко.

- Ще се изненадаш ли ако ти кажа че живея 598 години? - започнах да се смея леко.
- Но спокойно за хората съм си на 18. Ти си бил и самовлюбен - започнах вече да се смея силно.
- Ако не ме предизвикваш няма да ти се случи нищо... Лошо а ако ме предизвикваш няма да ти се случи нищо добро - погледнах го предизвикателно.

Ухилих се.
-Ти си първото същество което виждам да става все по-секси с годините...не,че съм те виждал преди,но..това са просто незначителни подробности.-смигнах и и отново седнах върхо нагорещения пясък.
-Мамка му!А уж трябваше да вали..,а то пече..и е толкова топло.Ако исках това по-добре а бях отишам на сауна..-засмях се.

- Времето е непредсказуемо. За жалост ние вампирите не можем да променяме времето. Въпреки че може да се изкъпеш в морето и да се охладиш - това последното не знам как ми дойде но определено не вярвах да го направи. Усмихнах се. Чантата ми беше все още на пясъка. Докоснах пясъка които пареше страшно много. Бързо си отдръпнах ръката. Добре че поне, не бях облечена в топли дрехи.

-Така е.Но нямам намерение да се "къпя" в морето.-заявих и.Слънцето никак не ми допадаше.
-Знаеш ли Каролайн..аз май ще се прибирам.Беше ми приятно..надявам се..-измрънках.Станах от нагорещелия пясък и почна хда се озъртам като моха без глава. "И сега на къде?"-чудех се.Погледнах момичето.
-Искаш ли да отидем на кафе?-попитах я.

Точно реших да обиколя брега когато ме покани на кафе.
- Ъм добре. - казах. Взех си чантата, сложих си очилата (слънчевите) и тръгнах след Деймън.
- Не очаквах че си спомняш името ми. Нали не ти пукаше как се казвам - казах докато вървяхме. Водеше ме някъде, дано да беше хладно там където отивахме...

Със Силвия най после стигнахме до морето. Бях толкова изморен че чак исках да се пльосна на пясъка и да не мръдна повече. Бях я прегърнал и притиснал близо до себе си.
- Е? - казах бързо. Всъщност незнам какво исках да кажа с това "Е" сигурно нещо от сорта "Какво сега". Погледнах морето и направо ми се прииска да вляза и да поплувам малко.Макар и да не обичах много да се мокря или да съм някъде дълеч от небето.

-Дойдохме на море,сега да се забавляваме...-Засмях се.Събух се и почуствах горещият пясък,върху който е просто невъзможно да стоиш.Беше много нагрян от слънцето.Затичах се към водата и когато солената вода докосна краката ми и остуди пясъка под краката ми,от устата ми излезна една въздишка на удоволствие.Морето беше толкова прекрасно.Бях по къси панталонки така че вероятноста да се намокря беше много малка.Погледнах Ферис и се усмихнах.