Скалите и морето

Явно споделяхме възгледите си за това място, което беше добре. Харесваше ми как разсъждава русокоската, изглеждаше доста умна.
- Мерси- ухилих се обожавах цвета на косата си беше страхотен.- И да нова съм и найстина не знам къде се озовах, но мясттото е страхотно.
Само повтарях колко хубаво е мястото не знам защо, но ми бе трудно да се спра, защото трябваше да бъде оценено.
Е поне се бях запознала с някого и то още първият ми ден тук. Надявах се, че ще ми помогне да опозная града, изглеждаше ми готина и забавна.Може би щяхме да се сприятелим.
- Може би е нахално от моя страна, но би ли ме развела из града? Защото не познавам никого освен теб тук все още , а и има голяма вероятност да се изгубя.. - започвах да бръщолевя пълни глупости май беше време да млъкна и да й дам шанс да ми отговори, а не да я засипвам с глупости.

Ухилих се и кимнах.
-Да, ще те разведа. В града всъщност е доста трудно да се загубиш, но тук из околностите на училището всичко изглежда еднакво, особено влезеш ли в горада. - Погледнах я замислено и се отдадох на спомени. - Първата една седмица тук постояно се губех, но сега познава всяка педя от това място и мога да го обиколя дори и със завързани очи. - Усмихнах се отново на Бо, личеше си, че тук ще и допадне, тук допадаше почти на всеки. Лошото в случея бе, че си нямах никаква представа къде точно да я разведа, имаше толкова невероятни места и просто не можех да ги подредя по красота, освен това, което водеше обедително класацията.
-Разкажи ми нещо за себе си, Бо?

Тя нямаше нищо против да ме разведе, което беше супер, поне нямаше да се изгубя някъде.
- Хммм- замислих се, какво да и кажа за себе си и какво не, всъщност не бе чак толкова труден въпрос.- Амии обичам синьото,водата, да плувам, да върша глупости, малките деца и животните, особено кучетата.Имам по-голям брат, който е страхотен, въпреки, че на моменти ми къса нервите, но го обожавам. Също обожавам и книгите и филмите на ужасите. Харесвам и нестандартните неща.
В общи линии беше това или поне за това се сещах вмомента. Повече не можех да й разкрия за сега. ИСках да й споделя прицината поради, която съм тук, но сега не бе моментът, а и я познавах от достамалко време не знаех дали трябва да й се доверя и как ще реагира, може би по нататък щях да говоря с нея за това. Усетих, че съм се отнесла.
- А ти ще ми кажеш ли нещо за себе си русокоске? - попитах усмихвайки се.

Усмихнах се и кимнах.
-Ами аз също обичам водата ии обожавам да плувам. Във водата се чувствам най-добра, там се чувствам на място. - Погледнах океана пред мен, всъщност умирах да се метна във водата, но знаех, че сега изобщо не беше подходящия момент. Завъртях се отново към Бо и продължих. - Израстанала съм в Ню Йорк. Майка ми почина, когато бях на четири, а баща ми работеше много, но винаги се опитваше да до мен. Бях записана в елитно училище, но създавах много проблеми. - Ухилих се дяволито при спомена. Наистина бях изправила косата на цялото училище с моите дивотии. - Няколко пъти са ме арестуваха, но за щастие баща ми прояви разбиране и не ме убие, защото знае, че приличам на него. Послед дойдох тук в училището и малко се кротнах. - Погледа ми се срещна с нейния, беше ми странно да си говора така с напълно непознат човек.