Скалите и морето

Тук рядко има хора,но ако има...те ще са любителите на морето.

Избираемите посоки ни отведоха до мморето и скалите,но според мен е знал или чувал за това място и преди тъйкато знаеше на къде да върви.
-Тук е страхотно.Виж водата..-казах аз.Единствения проблем май беше слънцето.На мен не ми пречише толкова тъйкато имах и ДНК на вещица,но за един вампир..ами не е сигорно много приятно.Отидохме да разгледаме скалата отблизо.Беше доста по-голяма от колкото очаквах.

Усмихвах се.
-Ти може и да можеш,но аз не.Мразя да бездействам.-заявих му.Мисъллта,че беше пил от мен вчера навлезна в главата ми.Не бях пила от източник толкова време и неисках да го правя.Или по-точно исках,но ме беше страх..да така е.Беше ме страх да не убия още някой невинен.Загледах се във водата която се удряше в скалите.Беше невероятна гледка.
-Според теб...трябва ли да се върна към вампирския начин на живот?Имам предвид..да пия от източници?-вдигнах глава и се загледах в силното слънце.На мен не ми пречише толкова зареди вещерската кръв бушуваща в мен,но на него..
-Слънцето не ти ли пречи?Аз бих си умряла в момента за слънчеви очила!-измрънках и пренесох тежеста на тялото си най-нахално върхо неговото.

Потръпнах.Да пия от него!Не!В никакъв случей!
-Не!В никакъв случей!Никога!-казах строго.Можеше и да го искам,но ме беше страх."О забога!Ти си вампир!Трябва да го направиш!Не можеш вечно да пиеш от бутилка..се пак ако нямаш друга кръв наблизо освен източник?"-скастрих се аз.
-Добре..-измрънках.Очите ми срещнаха неговите.
-Ако неможе се обърка...-измрънках някаква магия под носа си и в ръцете ми се появи един кол.
-Изпозлвай го!-заявих му.

Той хвърли кола.Ввъздъхнах.Нямаше да споря с него.
-Добре..-казах.Надигнах се на пръсти.
-Е..така няма да стане.Много си ми висок.-засмях се.Нямаше как по този начин да пия от него.Погледнах небето.Сетих се за денят ми с Адам..как го убих.Ако всичко се повтори...

Искаше ми се да избягам.Да избягам на далеч..не бях пила кръв от източник от сумати време.Въздъхнах и затвроих очи."Ти не можеш да ме оставиш!".Думите врълетяха в главата ми.Отворих очи мигновено.Вторачих се в Тран и кимнах.Приближих устни към вратът му.Зъбите ми докоснаха кожата му и я пробиха.Гъстата,приятна течност влезе в устата ми и се разля по тялото ми.Силите ми почнаха да се бунтуват в мен при усещането на нова кръв и то от источник.Пих известно време след което се отдръпнах.Всичко мина без инциденти или поне за сега.Както се бе почнала борбата междо вампира и вещицата в мен така и утихна.Облизах устните си.Беше неверятно.Това приятно усещане.Не го бях чусвала от толкова много време..не знам как успях да спра и откъснах зъби от него и приятната му кръв.
-Как си?-попитах го загрижено.

-Ами беше странно.Не бях пила от толкова много време..,но беше..ами невероятно.-усмихнах се.
-Силите обаче почнаха война в мен..така да се каже.Но успях да ги поттисна да си останат вътре,а не да излизат наяве.-обесих.Метнах се в буквалния смисал на вратът му.
-Благодаря ти!Беше невероятно!-целунах го.

След като това приятно забавление свърши се усмихнах.
-Ти си невероятен!-промълвих.Хванах го за ръката и седнах на пясъка и ог дръпнах към мен.Тук имаше доста пясък колкото да не нараним кожата си,но по скалите..това "падане" нямаше да е толкова удобно.Той падна върхо мен и аз се засмях.Целунах го.С едно бързо движение се озовах върхо него.Усмихнах се.Чудех се дали не му тежа.
-Хъм..тежа ли ти?-попитах го,а ако отговора беше да или малко...щях да се засрамя от себеси въпреки,че тялот оми беше дребничко и бях слаба..

-А ти и от близо и от далеч си сладък.-казах като пълна идиотка.Не знам какво да кажа и ръсех глупости..е наистина си беше сладък..чудех се дали си е падал по някоя така преди?
-Хъм..падам ли си си по някое момиче така преди?-убих всякаква романтика надвиснала във въздуха,но исках да знам.Аз бях обичала так преди...Адам.

Избухнах в смях.
-То,че има кандидати има,но рядко се задържат за повече от една нощ....както казах казала съм само на един човек вече двама,че ги обичам в живота си...и само тях съм обичала..другите ами или само ги харесвам..или са ми безразлични.-повдигнах рамене.
-Докато не се запознах с Адам чуството любов ми беше непознато.-усмихнах се тъжно.

Той се беше замислил за нещо и да си призная си умирах да знам за какво.Мълчанието стана неловко и за да излезнем от тази сутиация мочнахме да се целуваме.Никак не ми се искаше да прекъсвам този момент,но се познавах много добре и знаех,че ще го прекъсна рано или късно.Отдръпнах се леко от него и го погледнах в очите.Имаше много хубави очи.
-С теб ми е доста приятно.-казах и отново развалих хубавия момент.Но макар и да се целувахме което не беше нищо,а правене на нещо за мен беше бездействане,а мразех да бездействам въпреки,че бих издържала..известно време зареди него така,но и ми беше приятно затова отново почнах да го целувам.

-Ами различно.Понякога ден два,а понякога седимица...-повдигнха рамене.
-Веднъж му отне и месец тъйкато нямаше кой да попита къде съм.Иначе пита родителите ми тъйкато майка ми и техните са много близки.-извъртях очи.
-И естествено той е доброто момче,а дъщеря и лъже,че той я е изнасилил..-измрънках.Едуард..Едуард...този проклет идиот!Иска ми се да го убия,но щом го видя и..замръзвам на място.Надявам се поне да не ме намери тук..

Думите му ме издразника.
-Не съм безпомощна!-извиках и станах от земята като се запътих на някаква посока,но вървях бавно макар и да ми се искаше да побега.Мразех да ме мислят за безпомощна.Можех да се бия и можех и да го докажа,но не е чак толкова лесно срещо Едуард.Колкото и да не ми се иска Тран беше прав до някъде.
- И да.Той е като нас.Вампир.-извиках тъйкато не бях много близо до него.Трябваше да направя нещо...нещо за да мога да направя поне едно дживение когато го видя и дано да не е скоро.