Гъстите дебри на гората

Стоях и се взирах в него.Мъчеше се да се изправи...Двете с Кет го гледахме или поне аз.Не се бях обърнала към нея да проверя.Той обаче също ни гледаше.Взъраше се в нас мълчаливо.Човек дори можеше да каже,че направо виждаше през нас.
Думите излезли от устата му ме изтръгнаха от мислите ми.Малко се замислих дали да тръгна да му помагам или да си остана така отстрани.Накрая реших да му помогна.Въздъхнах и пак си станах човек...или по-точно придобих човешка форма.Приближих се към него и повдигнах вежда,а после му помогнах да се изправи.Ако бях човек и посмъртно нямаше да мога да го вдигна.Той си беше мъж...сигорно глава над мен и доста мусколи и хубаво тяло...Можеше да се каже,че е красив.Мм да.
- Добре ли си? - амаче въпрос!Добре ли е след като кървеше.Тези дни се бях запознала с едно момиче трети курс.Малкото сладкишче притежаваше изцеление...можех да му помогна,но малко не ми се искаше.Не,че исках да го оставя да се мъчи,но бях пробвала дарбата само на растения и...те умряха.Изсъхнаха.Не исках по случайност да го убия.После духът му да ме преследва до живот и какво ли още не.
Подуха студен силен вяътр който усетих чак до костите си.Застанах от едната страна на мъжът сякаш да го предпазя от вятъра,но това нямаше да стане и посмъртно.Като го гледах настръхвах.Тази кръв...ужас!Една от малките ми тайни е,че понякога - доста често - не издържах на кръв.Призляваше ми.А принципно трябваше да се храня с животни и подобни...поне това беше главно докато бях в клана Найтшейд.Преди да дойда в това гадно място забравено от Бога.
Продължавах да наблюдавам мъжът наклонила глава на една страна.Колко ли го болеше?А дали го болеше?Искаше ми се да помогна...нещо което ми се искаше да направя за първи път от както съм тук.Почти всичко което правех беше насила...,но това го исках аз...Чуде хсе дали да му предложа да ползвам изцелението,но как "Хъм мога да ти помогна.Е не е сигорно.Пробвах го върхо цветя и те увяхнаха,но ти може да оцелееш ако имаш късмет!" - да,да ама не!Нямаше шанс.А и без това усещах,че той не е обикновен човек...ако беше обикновен човек нямаше от вълк да стана човек.Имаше нещо в него..нещо магично,но сега не ме интересуваше много.Каквото и да беше щеше да му помогне за по-бързо заздравяване.Надявам се.
Ама и аз как се държах...това училище и това място ми влияеха зле.Преди бях добра...готова да помогна,а сега...до преди минути му се зъбех и го гледах как се мъчи.Бях се превърнала в нещо...нещо ужасно!

Забелязах нетърпението й и побързах да тръгна.Все пак беше нормално за един вампир.Никой не искаше да седи на лошо.Помолих я да взема кучето и тя ми го даде.Толкова обичах кучетата.Съжалявах ,че няма такова,но може скоро време да си купя.Вървяхме известно време и гората постепенно започна да се показва .Щом навлязохме продължавахме все по-навътре и по-навътре ,докато се озовахме в най-мрачните дебри на гората.Обходих мястото с поглед като междувременно ми хруман нещо.
- Поправи ме ако греша,но на такова място ли си се напила? - обърнах се към нея и се сетих за цигарата от парка.О пич направо си умирам. - може ли една?
Кимнах към кутията с цигари и съответно към запалката.

Отвърнах на целувката му,а после се усмихнах широко на думите му.
- Хайде!Нека направим. - казах и изплясках с ръце като буквално му се метнах на вратът.След като ог пуснах взех малко сняг и го направих на снежна топка.Наведох се и почнах да търкалам снежната топка в снега и тя ставаше по-голяма.Като бях малка обаче беше някка си по-лесно.Сигурно защото бях доста по-ниска и нямаше нужда да се навеждам.
Една от топките беше готова и погледнах Харпър.
- Преди ми беше по-лесно...като бях малка. - засмях се.

Засмях се.Да си призная ми хареса това "любов" .Беше някак си сладко.
- Твоята топка ще е долната...най-голяма е.После ще е моята и сега ще направя една малка за глава... - казах му.Оформих набързо една малка снежна топка която беше лесно преносима,но онази която бях направила преди това надали щях да мога да вдигна.Е Харпър щеше да може...най-вероятно. - Ще вдигнеш ли онази топка...и я сложи върхо твоята...моля те.
Погледнах го с мило изражение,а през това време се чудех какво може да му сложим.Една пръчка за нос вместо морков...няколко за ръце..камъчета - ако се намерят - за очи и там всичко.

Засмях се.Той се държеше като малко дете.Явно много искаше да направи този снежен човек идеален.
Усмихнах се и отидох до него.Надигнах се на пръсти и го целунах нежно.
- Кънки?Хъм...карала съм преди,но тогава...бях...дете.Не знам как ще се справя с това...тяло... - засмях се.Думите ми звучаха като думи на някоя психично болна.Но все пак ако на някой разкажех историята си - как бях умряла,после дух и после ме бяха възкресили и всичко - щеше да се обади в лудницата и те щяха да дойдат размахвайки жълта книжка и носейки бяла риза.
- Ти си наполовина върколак нали? - попитах го.Зачудих се как ли изглежда във вълчата си форма.

Усмихнах му се леко и се приближих към него.Целунах го нежно за пореден път,а след което го прегърнах.Беше ми толкова приятно да съм край него,че просто не беше истина....Друго обаче се въртеше в главата ми.
Отдръпнах се и го погледнах след което седнах на земята или по-скоро в снега без да ми пука,че ще се намокря.
- Ъм...би ли се преобразил...зареди мен... - казах тихичко.Не бях виждала върколак от близо..не,че бях виждала и от далеч,но както и да е.Просто исках да видя,а и по-слециално исках да видя него.

Видях ,че се намръщи.Преди да му кажа нещо той се преобрази...Дойде до мен и допря муцуна до лицето ми.Усмихнах се и го погалих.Знаех,че някои върколаци не обичат да ги галят,а за други това беше срамно,а за трети това беше нищо и го позволяваха.
- Видях как се намръщи...ако не искаше да го правиш или те боли в тази форма или не знам...не трябваше да го правиш. - казах тихичко и отново го погалих.Козината му беше доста мека и аз го прегърнах сякаш прегръщах куче. - Козината ти е много мека...,а и си красив вълк..
Снегът беше спрял,но сега отново заваля..Надигнах глава нагоре и една снежинка падна на нослето ми.Засмях се.
- Хубаво ли е да си върколак?

Той кихна,а аз се засмях.
- Много си сладък... - казах и се усмихнах.Отново го погалих.Сетих се за котето което бях намерила на уличките и което сега беше в Стела.Прииска ми се да си взема и куче...При тази мисъл усмивката ми стана по-голяма незнайно защо. - Може ли после да минем покрай някой зоомагазин...да огледам...
Попитах го.Дори само кимване от негова страна щеше да ми е достатъчно.Все пак той в тази форма не можеше да говори...
Малко си беше нахално от моя страна да искам това от него...можех и сама да си обикалям наоколо или да завлека Стела с мен,но не знам...Все пак нея не исках да я притеснявам.Ако си имаше някаква работа,а Харпър сега беше с мен,а и исках да съм повече време с него.
- Обичам те... - целунах го отгоре на муцуната.

Той отново стана човек,но май изпитваше болка от тази трансформация.Когато дойде до мен го прегърнах и го притиснах към себе си.
- Щом те боли не трябваше да го правиш! - казах му тихичко,но строго.Не исках зареди мойте прищевки да го боли или нещо такова.Притиснах го по-силно към себе си,а след това се отдръпнах за да го погледна в очите. - Имаш ли нужда от нещо?За да се почувстваш по-добре...кръв например?
Говорех съвсем сериозно.Не исках да изпитва болка зареди тази моя приштефка.Допрях устни до неговите и нежно го целунах докато чаках отговора му или по-точно захапването...е щеше да ме захапе ако поиска,но ако не искаше мисля,че щях да го накарам насила да пие.Не исках да го боли!
Снега заваля по-силно и косата ми стана цялата в сняг.
- Не трябваше да го правиш... - казах отново и поклатих глава.

Пп:Ох...глупости пиша..

Усмихнах му се,но все още се чувствах малко гадно,че зареди моята прищявка е изпитал болка....Когато обаче каза това за снежния човек се засмях.
- Е нали искаше хубав снежен човек... - обвих ръце около вратът му и кимнах.Замислих се и задумите му за кученцето..ще си вземеМ.Ние знаедно...аз нямах нищо против. - Какво кученце ще си вземем?
Попитах го.Изхлузих се нарочно от ръцете му защото можех и сама да вървя.Не,че не ми харесваше да ме носят.О напротив...много ми харесваше,но щом можех да ходя и сама,а и нали когато човек върши някакво действие не му е толкова студено...
Двамата тръгнахме към тях.Бях го хванала за ръката и леко се облегнала на него.Почваше да вали все повече и повече сняг.Утре сигурно щеше да е натрупало доста.Тогава ако времето беше хубаво - няма буря и не вали много сняг и не духа силен вятър - може би ще вземем морков и каквото трябва и ще направих един хубав снежен човек.

На скоро се върнах от пътуван с мама. Чувствах се странно отново тук, както става винаги, когато отивам някъде с мама губя приятелите си, И сега сякаш съм новачка отново и сега не знаех какво да правя, не знаех къде да отида или с кого да се срещна. Реших просто да се поразходя малко и да видя какво ще стане. Разхождайки се не разбрах, че съм навлязла навътре в много гъстата гора, тук не бях идвала и започнах да се оглеждам, защото осъзнах, че съм се загубила. Почувствах се малка и може би леко безпомощна, особено когато чух стъпки зад себе си...

ПП: Съжалявам, че поста ми е малко глупав

- Баууууууу...! - извика той и докосна гърба ми.
Толова се стреснах, че едвам не паднах на земята, той се разсмя от ситуацията. Обърнах и още преди да съм го огледала каза:
- В това нямаше нищо смешно, можех да се нараня - Погледнах го лошо и осъдително. Когато го огледах обаче нещо ме накара да съжаля за резкия си тон, изглеждаше някак мил и сякаш не е искал да ме уплаши толкова много, какво да правя като съм си бъзла... - Ъм, впрочем казвам се Скайли. Следваият път като искаш да заговориш момиче просто се представи, много по-лесно е. - Усмихнах се и седнах на един дънер и се загледах в дебрите на гората.

Усетих, че той ме оглежда, от мястото където бях седнала можех да го видя добре. Изглеждаше доста добре, имаше хубава усмивка и някак игриви и загадъчни очи... Какво ли се криеше там? Докато се чудех, го чух да се представя... Александър какво хубаво име, определено ми допадна. Както се беше подпрял на дървото изглеждаше още по-симпатичен и сякаш ме закриля от нещо. Почувствах се добре и се усмихнах. Не се бях чувствала закриляна от някого от както... от както не се разделих с Кристиано. За момент през очите ми премина тъга, примесена с болка, примигнах и всичко изчезна, сега това беше в миналото.
- Та какво правиш тук? Не е ли малко тъмно и страшничко. - попита ме Алекс
- Ами всъщност нямам представа как се озовах тук. Бях излезнала да се поразходя и се просто попаднах в гората, това ми е лош навик тръгвам на разходка без дори да знам на къде вървя - леко се изчервих, защо ли изобщо споменах това? - И да сега като попита наистина е малко страшничко . - очите ми почнаха да шарят насам натам надявайки се от някъде да не изскочи нещо. След това обаче пак се спряха на него и малко се поуспокоих. - Ами ти, какво те води насам?

Той се огледа така сякаш сега осъзнава колко е лошо да стряскаш хората, или в моя случай феите, в такава затънтена и забравена от Бога местност. Тук определено си беше страшно, тъмно и плашещо. Сякаш всеки момент зад някое голямо дърво може да изскочи нещо и да те изяде... Определено не исках да ставам нечия храна, не ми харесваше тази идея. Алекс се наведе към мен и попита дали искам да се махнем от тук, разбира се че исках, ако можех щях веднага да хукна нанякъде, само да съм по далеч от тук, но не исках да изглеждам прекалено голяма бъзла в очите му, а и компанията му беше приятна и някак успокояващо.
- Ами... ако искаш можем да отидем някъде другаде после. Все пак тук май не е най-подходящото място за първа среща - ПЪРВА СРЕЩА!? ама какви ги дрънкам, та ние току що се запознахме... ужас ... усетих как се изчервявам и се почувствах неловко. - Тук ли учиш? - това беше възможно най-тъпия въпрос, но трябваше да сменя темата по някакъв начин, преди да съм изръсила още някоя глупост.